МОТИВИ на КРС
По
АНД
№ 1503 по описа на КРС за 2019 г.
гр.Кюстендил, 06.12.2019 г.
На 22.10.2019 г. Районна прокуратура Кюстендил e внесла в Районен съд Кюстендил за разглеждане Постановление, с
което предлага да бъде признат за
виновен и освободен от наказателна отговорност Г.К. от Република Северна Македония, гр. ****, за извършено престъпление по чл. 313,
ал.1 от НК.
С
Разпореждане от 25.10.2019г. съдът е
внесъл делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
призовал страните.
Обвиняемият е редовно призован за съдебно
заседание, но не се явява. Явява се адв. П.-П. по пълномощно, която пледира за постановяване на
административно наказание при условията на чл. 78А от НК – глоба в минимален
размер .
Районна прокуратура изпраща представител,
който пледира за постановяване на решение, с което К. да бъде признат за виновен и да му бъде
наложено административно наказание, при условията на чл. 78А от НК.
Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на
наказателното производство доказателства, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, приема следното :
На 12.04.2019 г. пред Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - гр.
Кюстендил, е потвърдил неистина, че е установил
обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по
пътищата на следния адрес: гр. ********, в писмена
декларация от 12.04.2019 г., която по силата на чл. 151,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата се дава пред
орган на властта - Министерство на вътрешните работи на Република България, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства - че лице е установило
обичайното си пребиваване в Република България,
за да му бъде издадено българско свидетелство за управление на МПС.
От
приложените справки по делото на ОД на МВР и Община Кюстендил е видно, че К. е
с постоянен адрес ***, но от показанията на разпитания свидетел Й. Р. е
видно, че Г.К.
не е живял на адреса, където е регистриран.
От
изготвената по делото графическа експертиза е видно, че подписът в
края на декларация по чл.160 от ЗДП от името на Г.К. с ЕГН **********, от
12.04.2019г., е
изпълнен от Г.К..
Описаната
фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на ДП
писмени и гласни доказателствени средства, които не са оспорени от страните в
хода на съдебното следствие.
С деянието си
обвиняемият Г.К., с ЕГН **********, е осъществил състав на престъпление по смисъла
на чл. 313, ал. 1 от НК, като на 12.04.2019
г. пред Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - гр. Кюстендил, е потвърдил неистина, че е установил обичайното си
пребиваване в Република България по смисъла на
§6 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата на следния адрес: *********, в писмена декларация от 12.04.2019 г., която по силата на чл. 151, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта -
Министерство на вътрешните работи на Република България, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - че лице
е установило обичайното си
пребиваване в Република България,
за да му бъде издадено българско свидетелство за управление на МПС.
От обективна
страна е налице потвърждаване на неистина от обв.К.,ч е
е установил
обичайното си
пребиваване в Република България, за да му бъде
издадено българско свидетелство за управление на МПС.
От субективна
страна обв.К. е извършил престъплението с пряк умисъл. Той
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Както съдът вече е посочил в разпореждането си от 25.10.2019 г., по
отношение на обвиняемия Г.К. са налице
законоустановените предпоставки за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на адм. наказание по чл. 78А от НК:
За
извършеното от него престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до
три година или глоба от 100 до 300 лева.
Обвиняемият
не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78
А от НК към момента на деянието
От
престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са елемент от
състава му.
В
конкретния случай не са налице ограниченията за прилагане на чл. 78 А ал. 1-5
от НК, предвидени в ал. 7 на същата разпоредба.
По тези
съображения и на основание чл. 378, ал.4 от НПК, съдът призна Г.К. за виновен в извършването на престъпление по чл.313,
ал.1 от НК. На основание чл. 78а от НК, съдът освободи обвиняемия от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание в минимално предвидения в чл.
78а от НК размер от 1000 лева .
Съдът намира, че така наложеното наказание ще
изпълни целите на личната и генералната превенция заложени в закона.
По горните
мотиви съдът постанови решението си .
Районен съдия :