Решение по дело №696/2025 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 238
Дата: 2 юли 2025 г. (в сила от 2 юли 2025 г.)
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20251000600696
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 6 юни 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Вера Чочкова

Илияна Стоилова
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
в присъствието на прокурора Е. Ст. П.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600696 по описа за 2025 година
Производство пред Апелативен съд-София е по реда на чл.420,
ал.2 във вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане от адв. Б. Б., процесуален представител
на осъдения Б. Г. Ц. /действаща с изрично пълномощно за производството,
представено допълнително с молба от 30.05.2025 г./, за възобновяване на
наказателното производство по в.н.о.х.д № 723/2024 г. по описа на
Благоевградски окръжен съд.
В искането се посочва наличието на касационните основания по
чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК, но без да се изтъкват доводи, обосноваващи явна
несправедливост на наказанието. По същество се съдържат само такива за
касационното основание по чл.422, ал.1, т.5 във връзка с чл. 348, ал.1, т.2 от
НПК поради допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните
правила при събирането и оценката на доказателства, довели до засягане на
правата на осъдения Ц. – т.е във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК, както и за
абсолютното съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал.3, т.2 от НПК,
изразяващо се в липсата на мотиви.
Сочи се, че въззивният съд е допуснал следните нарушения,
свързани с приемането и оценката на доказателства:
нарушение на чл. 107, ал.4 от НПК, защото отказът му в с.з. от 16.10.2024
1
год. да се удовлетвори доказателственото искане на защитника за
експертно изследване на обстоятелството, дали приеманите от Ц.
лекарства, заявени от св. Е. Ц. – „Паракофдал“ и „Ибу 600“, са оказали
влияние при тестването с техническото средство и би ли могло
приемането им, като съставки и съдържание, да покаже фалшиво
положителен резултат за кокаин в пробата на Б. Ц., е поради това, че е
направено за първи път пред възвиваната инстанция;
нарушение на чл. 14 от НПК, защото некредитирането поради
заинтересованост на показанията на свидетелката Е. Ц., е направено без
да е съобразно, че има доказателство, което е в потвърждение на
твърденията й и това е протоколът за медицинско изследване, в който е
отразен прием на лекарства; има и несъответствие с приетото за
установено от въззивния съд, че е спазен редът за тестване, с
действителното съдържание на показанията на св.Д..
От съдържанието на искането се извлича и оплакване за
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на
мотиви към присъдата и към въззивното решение, поради твърдение за
противоречивост и за непълнота като отговор на защитните възражения.
В заключение се отправя искане за отмяна на решението по реда
на възобновяването и ново разглеждане на делото; за оправдаване; за
намаляване на наказанието.
Осъденият Б. Ц. и неговият защитник не вземат лично участие в
производството по възобновяване.
Прокурорът пледира за неоснователност на искането за
възобновяване, тъй като са спазени всички процедурни правила и не са
ограничени процесуалните права на подсъдимия.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване,
установи следното:
С присъда № 10/29.04.2024 год., постановена по н.о.х.д. №
163/2023 год., Районен съд - Гоце Делчев е признал подсъдимия Б. Ц. за
виновен в осъществяване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и на
основание чл.55, ал.1, т.1 от НК и чл.343 г от НК му е наложил наказания
„лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изтърпяване на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години; наказание „глоба“ в размер
на 800 лева и “лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца, за
това, че на 08.12.2022 г. около 16.25 часа в гр. Гоце Делчев, по ул.“Михаил
Антонов“, в района на хотел „Неврокоп“, е управлявал лек автомобил марка и
модел „Фолксваген Пасат“ с peг. № ******** (собственост на К. Г. Ц.) след
употреба на наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от
ЗКНВП и Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични Приложение №1 към чл.3, т.1, а именно кокаин, установено по
надлежен ред съгласно Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, с техническо средство дрегер тип „Drug test 5000“ с
2
фабричен номер ARKM-0028 с проба № 320 от Г. К. Д. - мл. контрольор в РУ-
Гоце Делчев.
С въззивно решение № 312/19.11.2024 год. по в.н.о.х.д. №
723/2024 г. присъдата е била потвърдена от Благоевградски окръжен съд.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно
обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на
въззивното решение – 21.11.2024 год., като искането за възобновяване се явява
подадено в изискуемия се 6-месечен срок по чл. 421, ал.3 от НПК.
Разгледано по същество, искането на осъдения не е основателно.
В производството по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК служебното начало
е силно ограничено само до направените оплаквания и искания, поради което
и следва да се отграничи, че тъй като има искане за оправдаване, без да има
оплакване за приложението на материалния закон, а поради логическа грешка
при доказателствения анализ, направен от съда, постановил контролирания
акт, се приема, че като основание за отмяна и възобновяване на приключилото
наказателно производство не е въведена материална незаконосъобразност по
касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, а допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразило се в неизпълнение на
изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, както и в пряко нарушение на чл. 107
от НПК.
Освен това, искането за постановяване на оправдателна присъда в
рамките на фактическите положения по проверявания съдебен акт поначало
не може да бъде уважено, защото констатациите и на двете съдебни
инстанции покриват признаците на съставомерно деяние.
Поради тази особеност, че съдът по възобновяване следи
служебно само за допуснати съществени нарушение от категорията на
абсолютните, се налага приоритетното разглеждане на направеното оплакване
за непълнота и неяснота на съдебните актове, тъй като при преценката за
неговата основателност, решаващият съд не е длъжен да се произнесе по
всички посочени в искането други основания за възобновяване.
Оплакванията в искането са общи, но очертават, че преценката за
липсата на мотиви към контролирания съдебен акт е поради липса на
същностна част. В оплакванията няма основателност, защото мотивите и на
двете съдебни инстанции отговарят на изискванията по чл.305, ал.3 от НПК,
тъй като са отразени оценките за достоверност при противоречивост между
доказателствените източници, а и въззивният съд е отговорил убедително на
доводите на защитата /в изпълнение на чл.339, ал.2 от НПК/. Поради това не
може да се приеме, че липсва съществена част от мотивите по фактите, по
правото, както и по наказанието, която да обосновава липса на мотиви, и да
налага сама по себе си възстановяване на висящността на производството.
Във възраженията за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила има основание, доколкото отказът на въззивната
инстанция за събиране на доказателства - да се провери по експертен път
обстоятелство, дали приемани лекарства от Б. Ц. са оказали влияние при
извършването на теста с техническо средство, с мотива за "закъсняло"
3
посочване на доказателства от защитника, е в противоречие с чл.107, ал.4 от
НПК, защото посочването и събирането на доказателства както в
първоинстанционното производство, така и пред въззивния съд, не е
обвързано със срокове. Отказът обаче е и с аргумента, че с „ експертизата не
би се стигнало до целеното от защитата“, който насочва към дължимата
изрична преценка за необходимост от събиране на посоченото доказателство
за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в
предмета на доказване. След като е бил сезиран с искане за доказване чрез
експертиза, направено в открито съдебно заседание, въззивният съд е
следвало да прецени относимостта на обстоятелството, дали отчитането на
техническото средство за кокаин е принципно възможно да е поради
употребата на лекарствените средства, т.е като контролен факт за верността на
гласните доказателства за прием на лекарствата, събрани чрез разпит на
майката на подсъдимия, защото и в мотивите към въззивното решение е
защитен доводът, че силната пристрастност на майката и заинтересоваността
й да оневини сина си, не може да бъде преодоляна само поради това, че в
медицинския протокол е вписано от лекаря съобщеното му от Ц., че е
употребил немски лекарства.
В случая обаче доказателственото искане не е било основателно,
поради това, че не е било необходимо да се изследва само тази принципна
възможност за отчитането на техническото средство, защото употребата на
комбинирани лекарствени продукти от водача, е могло да се установи чрез
доказаното наличие на комбинацията от съставните им вещества при химико-
токсикологично изследване на кръвна проба. А поради липсата на
предоставена от Ц. на такава, изследването не е било възможно.
Тъй като доказателственото искане не е било основателно, следва
да се приеме, че макар отказът да е в нарушение на чл.107, ал.4 от НПК, с него
въззивният съд не допуснал съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на подсъдимия да сочи доказателства и не е пропуснал
чрез него да изясни факти, които могат да променят изхода на делото.
Няма нарушение на чл. 14 от НПК, защото оценката за
недостоверност на гласните доказателства, събрани чрез разпита на майката
на подсъдимия - свидетелката Е. Ц., основана не само на заинтересованост, но
и на неподкрепеност на твърденията й от убедителни доказателства, е
направена без логически или фактически грешки за съдържанието на
доказателствените източници, като следва изрично да бъде посочено, че в
производството по възобновяване не може да се проверява обосноваността на
постановения съдебен акт, респ., дали съдът по фактите правилно е
кредитирал доказателствата, а само може да проверява, дали
доказателственият анализ има посечените грешки.
Няма нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК и при оценката за
достоверност на гласните доказателства, събрани чрез разпит на св.Д., защото
приетите за установени факти за осъщественото тестване на водача Ц., не е
само въз основа на информацията, съдържаща се в показанията на този
свидетел, но и в тази от писмените документи, съставени в процеса на
проверка, поради което и не се констатира несъответствие с приетото от съда с
4
действително съдържащото се в съвкупността от доказателствените
източници.
В заключение се налага обобщението, че въззивният съд е
установил нужното за наказателното производство съдържание на
обективната истина по процесуално правилен начин, поради което не е
допуснал сочените в искането за възобновяване съществени нарушения на
процесуалните правила.
Няма основание и за коригиране на наказанието, защото съдът по
възобновяване не намира съществено несъответствие между вида и размера
на комплексната санкция, опредЕ. при привилегията на чл. 55 от НК и данните
за личността на осъдения, характеризиращи го като неизряден водач.
Поради горното и на основание чл. 425 от НПК, Софийски
апелативен съд,


РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Г. Ц. за
възобновяване на производство по в.н.о.х.д № 723/24 г. по описа на
Благоевградски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

5