Р Е Ш Е Н И Е
№
489
21.06.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №193 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК) и чл.18, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП).
Образувано е по жалба на „Тържищна компания Марица“ АД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от синдика П. П., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Акт №1 за установяване на публично държавно вземане от 03.11.2021 г. на Директора на Областно пътно управление – Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) бил нищожен, тъй като бил издаден от орган, който нямал правомощия. В условията на алтернативност се сочи, че актът бил неправилен и незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалноправни разпоредби на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при несъответствие с целта на закона, поради което следвало да бъде отменен.
Навеждат се съображения, че в приложенията към депозираната от административния орган преписка нямало данни, че подписалото се като издател на акта длъжностно лице е надлежно оправомощено за упражняване на такава компетентност. По силата на Закона за пътищата и Правилника за структурата и дейността и организацията на Агенция „Пътна инфраструктура“, компетентният орган в случая бил Председателят на Управителния съвет на Национална Агенция „Пътна инфраструктура“. На следващо място се излагат доводи, че органът нямал правомощия да установява вземания от такси и лихви за процесния обект, тъй като същият се намирал в урбанизирана територия по смисъла на Закона за пътищата.
Неправилно бил приложен материалният закон, тъй като не било налице основанието по чл.22, ал.1 и ал.2 от Закон за пътищата, за установяване на публично държавно вземане, и оспореният АУПДВ бил издаден в нарушение на приложимата за това процедура. Твърди се, по отношение на статута на пътя, обслужващ бензиностанцията, че същият бил участък от републикански път, в строителните граници на гр.Хасково, съвпадащ напълно с трасето на ул.„Димитровградско шосе“, и като такъв безспорно бил елемент от уличната мрежа на града. Имотът на жалбоподателя попадал в строителните граници на гр.Хасково и бил урбанизирана територия, тъй като обслужващите зони съгласно чл.7, ал.1 от Закона за пътищата били присъщи само за републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии. Експлоатацията на обекта, собственост на жалбоподателя, не подлежала на специално ползване на пътищата по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗП, за които дейности бил въведен разрешителния режим по чл.26, ал.2 от ЗП.
В условията на алтернативност се оспорва акта и като размер. Сочи се, че в приложената справка не било видно за кой обект, намиращ се в имота, каква такса е начислена, нито пък били разделени лихвите като размер, поради което се твърди, че така начислените такси и лихви били неправилни.
Сочи се, че с Решение №134 от 30.12.2014 г., постановено по т.д. №67 от 2011 г. по описа на Окръжен съд град Хасково, дружеството „Тържищна компания Марица“ АД било обявено в несъстоятелност по смисъла на чл.710 от Търговския закон. Съгласно чл.714 от ТЗ, съдебното решение подлежало на незабавно изпълнение и от посочената дата била прекратена изцяло търговската дейност на дружеството, и в този смисъл посоченият обект не се използвал.
Навежда се
довода, че дори да бъдело установено, че „ТК Марица“ АД има възникнали публични
задължения, то следвало да бъде отчетено правното и финансовото състояние на
дружеството. Доколкото последното било в открито производство по
несъстоятелност, предявяването на текущи вземания можело да бъде осъществено
единствено по реда на Глава Четиридесет и трета от Търговския закон
„Предявяване на вземанията“ (предишна
Глава Тридесет и девета – ДВ бр.83 от 1996
г.).
Претендира се обжалваният АУПДВ да бъде отменен.
Ответникът, Директор на Областно пътно управление (ОПУ) – Хасково, чрез процесуален представител излага писмено становище за неоснователност на жалбата и претендира същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От Директора на Дирекция „РПИБС“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ – МРРБ, на основание чл.18, ал.1, във връзка с чл.26, ал.3 от Закона за пътищата и чл.11 от Наредбата за специално ползване на пътищата, и изброени документи, включително Искане от Заинтересуваното лице ТК „Марица“ АД, гр.Хасково, с вх.№230к-11/12.02.2014 г., е било издадено Разрешение №66-Хс-121 от 10.03.2014 г. (л.23-24) за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях, с което се разрешава на ТК „Марица“ АД, код по БУЛСТАТ №*********, с адрес на управление област Хасково,*, *, ***, да експлоатира търговски крайпътен обект и пътна връзка към него: „Единичен обект без бензиностанция или газостанция над 200.00 кв.м. търговска площ“, в обхвата и в обслужващата зона на път I–5 „Димитровград – Хасково“ при км 286+430 ляво, при изброени в 11 точки условия.
В т.6 е посочено следното: „Таксата е дължима от датата на издаване на разрешението. Разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него се връчва на Заинтересованото лице след заплащане на дължимата годишна такса, а при разсрочено плащане след първата вноска.“ Според т.7, при прекратяване на експлоатацията на обекта Заинтересуваното лице уведомява пътната администрация, за което се съставя двустранен протокол. Ако лицето не уведоми пътната администрация, таксата че начислява за целия срок на разрешението. В т.8 е предвидено, че разрешението се отнема при неспазване на условията, предвидени в него и при неизплащане на дължимите такси за предходната година.
От доказателствата, събрани по адм.дело №1185/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково е видно, че с писмо изх.№53-00-171/19.02.2020 г., изпратено с Известие за доставяне ИД PS 6304 001Z6B B, Директорът на ОПУ Хасково е уведомил „Тържищна компания Марица“ АД, във връзка с прилагане изискванията на Наредбата за специално ползване на пътищата, че дружеството не е заплатило дължимата сума за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. към Агенция „Пътна инфраструктура“ за експлоатацията на ТКО, и към 12.02.2020 г. тя е в размер на 5 188,54 лв., като го предупреждава, че при непогасяване в петдневен срок ще бъдат приложени мерките по чл.57, ал.4, т.3 от Закона за пътищата, включително отнемане на издаденото разрешение за специално ползване.
С друго писмо от Директора на ОПУ – Хасково до „Тържищна компания Марица“ АД, с изх.№53-00-404/30.04.2020 г., изпратено с Известие за доставяне ИД PS 6304 001YSD Y, дружеството се уведомява, във връзка с прилагане изискванията на Наредбата за специално ползване на пътищата, че не е заплатило дължимата сума за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. към Агенция „Пътна инфраструктура“ за експлоатацията на ТКО на: път I–5 при км 286+430 ляво с РЕ №66-Хс-121/10.03.2014 г. и към 30.04.2020 г. тя е в размер на 5 290,58 лв. Приложени са справки за дължимата сума – изготвени от Милена Димова на дата 30.04.2020 г. Справка за салда към дата за крайпътни обекти/рекламни съоръжения за клиент ТК „Марица“ АД, съответно за I-во, II-ро, III-то и IV-то тримесечие на 2018 г.; на 2019 г. и на 2020 г.
От ст.експерт ПТР до Директора на ОПУ – Хасково е изготвена Докладва записка вх.№66-Хс-1316/09.06.2021 г., относно задълженията на фирми по чл.22, ал.1 и ал.4 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“, касаеща забавяне плащането на дължимите държавни такси за повече от една година, включително на ТК „Марица“ АД – за 1 бр. ТКО 200 кв.м. на I – 5 при км 286+430 ляво –дължима държавна такса към 01.04.2021 г. общо 9 797,33 лв. В приложена Справка дължимите такси са посочени по тримесечие съответно с платена и неплатена главница и лихва.
Със Заповед
№РД-22-39/25.06.2021 г. (л.28), издадена от Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“, на основание чл.26, ал.9, във връзка с чл.57, ал.4, т.3
от Закона за пътищата, чл.7, ал.1 от Наредбата за специално ползване на
пътищата и т.8 от разрешението, се отнема Разрешение №66-Хс-121/10.03.2014 г.,
издадено от Директор на Дирекция РПИБС в Агенция „Пътна инфраструктура“, за
специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект
„Единичен обект без бензиностанция или газостанция над 200.00 кв.м. търговска
площ“ и на пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона на: Път
I–5 км 286+430 ляво, собственост на: ТК „Марица“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: ***, със същия адрес за кореспонденция, представлявана от
И. Т. Б. – постоянен синдик, считано от
03.12.2020 г., поради забавяне плащането на дължимите годишни такси по чл.21,
ал.1 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа и продължаващо извършване на разрешеното специално
ползване на пътя, за предходната година на плащане.
Заповедта е
изпратена до И.Т. Б., на адреса
на дружеството, с писмо изх.№94-00-531/02.07.2021 г. (л.27) на Директора на ОПУ
– Хасково, получено на 29.07.2021 г. съгласно представеното по делото (л.29)
Известие за доставяне ИД PS 6304 0024TZ S.
С оспорения
в настоящото производство Акт №1 за установяване на публично държавно вземане,
издаден на 03.11.2021 г. от Директора на ОПУ – Хасково, на основание чл.166,
ал.2 от ДОПК, се установява, че към 02.11.2021 г. държавата, респективно Агенция
„Пътна инфраструктура“, гр.София, има изискуемо вземане срещу ТК „Марица“ АД в
размер на 12 009,85 лв., от които – 10 059,93 лв. – главница за
периода от 01.07.2018 г. до 25.06.2021 г. и 1 948.92 лв. – законна лихва за периода
от 01.07.2018 г. до 02.11.2021 г., както и оставащата законна лихва до
окончателното изплащане на горепосоченото вземане.
АУПДВ №1/03.11.2021
г. е изпратен на ТК „Марица“ АД с писмо изх.№53-00-1248/04.11.2021 г., получено
на 05.11.2021 г. от адв.Д. Ч.
за синдика П.
В., видно от
Известие за доставяне ИД PS 6300 017YS1
P.
Жалбата на „Тържищна
компания Марица“ АД (в несъстоятелност) срещу АУПДВ е подадена на 19.11.2021 г.
чрез ОПУ – Хасково, където е заведена с вх.№53-00-1320 от същата дата.
От
представеното по делото извлечение от Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел за актуално състояние на „Тържищна компания
„Марица“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, състояние към дата: 03.02.2022 г.,
се установява, че с Решение №95 от 30.10.2013 г. по дело №67/2011 на Окръжен
съд – Хасково, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ е открито производство по
несъстоятелност.
По допустимостта на жалбата съдът приема следното:
Според чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК, публични са вземанията
за държавни и общински такси, установени по основание със закон, а по силата на
чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК, публични са и вземанията за лихвите за вземанията по
т.3.
В чл.18 от Закона за пътищата е предвидено,
че (ал.1)
специалното
ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на
администрацията, управляваща пътя, като (ал.2) физическите и юридическите лица
заплащат такси за специалното ползване на пътищата, освен когато в международен
договор, по който Република България е страна, е предвидено друго. Според ал.3 на същата норма, размерът
на таксите по ал.2 се определя от: 1. Министерския съвет – за
републиканските пътища; 2. общинските съвети – за общинските пътища; 3.
собствениците – за частните пътища. Съответно предвиденото в Закона за пътищата заплащане на
такси за специалното ползване на пътищата установява по основание държавна
такса, представляваща публично държавно вземане.
Съгласно чл.165 от ДОПК, събирането на държавните
публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване
на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в
закон е установено друго. Според чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК, установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на
публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично
вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден
в Административнопроцесуалния кодекс. Според чл.166, ал.3 от ДОПК, Актът за
публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната
администрация по реда на АПК, което във връзка с чл.81 от АПК означава, че
оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна
възможност, но не и задължение за адресата му и е приложима изборността на реда
за оспорване, предвидена в чл.148 от АПК, т.е. аминистративният акт може да се
обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред.
В случая жалбата е депозирана в 14-дневния срок от
съобщаването на АУПДВ №1/03.11.2021 г., от
адресат на акта, за който е налице правен интерес от оспорването и е
процесуално допустима за
разглеждане.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваният акт е обективиран в писмена форма, подписан е от издателя си и не са
налице основания същият да бъде прогласен за нищожен.
Доколкото в
специалния Закон за пътищата не се предвижда ред за установяване на публичното
вземане – такса за
специалното ползване на пътищата, по аргумент от чл.166, ал.2 от ДОПК същото се установява
по основание и размер с Акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Според чл.19,
ал.1, т.1 от Закона за пътищата, републиканските пътища се управляват от
Агенция „Пътна инфраструктура“, която съгласно чл.21, ал.2 от същия закон е юридическо
лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и
благоустройството, със седалище София, и със специализирани звена: областни
пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. В
правомощията на Агенцията, съгласно чл.31, ал.3, т.11 от ЗП е да организира или
контролира събирането на винетни такси, тол такси и другите такси, предвидени в
този закон. Издаването на актове за установяване на публични държавни вземания
от предвидените в закона такси за специално ползване на пътищата не е вменено
като конкретно правомощие на Управителния съвет на Агенцията, или на неговия
Председател, съгласно предвиденото в чл.21в и чл.21г от ЗП.
По делото е представено Пълномощно №П-291/11.08.2021
г., с което на основание чл.21г, т.1 и т.6 от ЗП, т.е. в изпълнение на
правомощията си да организира дейността на агенцията и да организира и привежда
в изпълнение решенията на управителния съвет, Председателят на Управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (който представлява Агенцията съгласно чл.2, ал.2 от
Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на същата), е упълномощил Директора на Областно пътно управление
– Хасково инж.Р. И. Л. (т.6)
да съставя актове за установяване на публични държавни вземания за задължения
към Държавата, респективно Агенция „Пътна инфраструктура“, произтичащи от чл.18
от Закона за пътищата, във връзка с чл.22 от Тарифа за таксите, които се събират
от АПИ.
Ето защо
подписалото процесния АУПДВ лице – инж.Р. И. Л., Директор ОПУ – Хасково, се явява
материално компетентния орган, разполагащ с правомощията да издаден акта, а
възраженията на жалбоподателя за некомпетентност на издателя на акта са
неоснователни.
Административният акт е надлежно мотивиран, като в
него подробно са изложени както правните, така и фактическите основания за
издаването му, напълно достатъчни за адресата на акта да разбере защо му е
издадено административното разпореждане.
Не се твърди
в жалбата и не се установява в производството по издаване на
оспорения акт да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, годни на самостоятелно основание да
доведат до отмяна на акта. Установява се от административната преписка, че до адресата
на акта е било изпратено
писмено уведомление
за това, че не е
изпълнил задължението си за заплащане дължимите такси, с прилагане на
доказателства за техния размер по тримесечия, като му е указано, че при
непогасяване на задължението в срок ще бъдат предприети действия по
принудителното им събиране, т.е. адресатът на акта е бил запознат с началото на
производството по установяване на публичните държавни вземания и е имал
възможност да възрази по основанията или размера на същите, което не е сторил.
По отношение законосъобразността на оспорения АУПДВ, на първо място следва
да бъде разгледано
възражението на жалбоподателя, че „Тържищна компания Марица“ АД не дължало
установените в АУПДВ такси, защото пътят, обслужващ бензиностанцията, съвпадал
напълно с трасето на ул.„Димитровградско шосе“ и поради това представлявал
елемент от уличната мрежа на града, попадал в строителните граници на *, а обектът на дружеството се намирал
в урбанизирана територия по смисъла на Закона за пътищата, т.е. обслужващата му
зона не попадала в хипотезата на чл.7, ал.1 от ЗП.
Съгласно легалното определение на понятието, направено в
§1, т.8 от ДР на ЗП, „специално ползване на пътищата” е „използването
на пътищата за (…)
осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като:
изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към
тях (…)“. Предвид тази
дефиниция, не може да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателя, че
дейността по експлоатацията на търговския крайпътен обект в случая не
представлява специално ползване на пътя.
Възражението
на жалбоподателя се оборва по категоричен начин от представеното в настоящото
производство и неоспорено заверено копие от Разрешение №66-Хс-121 от 10.03.2014
г., издадено от Директора на Дирекция „РПИБС“ в Агенция „Пътна инфраструктура“
– МРРБ, с което на ТК „Марица“ АД се разрешава да експлоатира търговски
крайпътен обект и пътна връзка към него: „Единичен обект без бензиностанция или
газостанция над 200.00 кв.м. търговска площ“, в обхвата и в обслужващата зона
на път I–5 „Димитровград – Хасково“ при км 286+430 ляво.
От
съдържанието на Разрешението е видно, че обектът на дружеството жалбоподател
попада в обхвата и обслужващата зона на път път първи клас (включен в раздел II от приложения по делото Списък на
републиканските пътища в Р.България), представляващ част от
републиканската пътна мрежа, респ. изключителна държавна собственост съгласно
чл.8, ал.2 от ЗП, а това обстоятелство е било ясно на дружеството, тъй като
Разрешението е издадено по подадено от самото него Искане с
вх.№230к-11/12.02.2014 г.
Несъмнено е,
че експлоатацията от ТК „Марица“ АД, гр.Х., на търговския крайпътен обект и
пътна връзка към него, е била разрешена от администрацията, управляваща пътя, с
издаденото на основание чл.18, ал.1 от ЗП на 10.03.2014 г. Разрешение
№66-Хс-121, откъдето следва, че юридическото лице е длъжно да заплаща такси за
специалното ползване на пътищата, предвидени в чл.18, ал.2 от ЗП.
В чл.12, ал.1 от Наредба за специално ползване на пътищата е предвидено,
че таксата за специално ползване на пътя чрез експлоатация на новоизградени
търговски крайпътен обект и пътни връзки към него е дължима от датата на
издаване на разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски
крайпътен обект и пътни връзки към него.
Така задължението на жалбоподателя за заплащане на таксата възниква от датата на издаване на
разрешението, което е и изрично вписано в последното. Видно е също така от
приложената в административното производство Справка (л.13 от адм.дело
№1185/2021 г.), че „ТК Марица“ АД е заплащало такса за крайпътен обект
включително за периода 2014 г. – 2017 г. и до третото тримесечие на 2018 г., от
което следва извода, че дружеството жалбоподател е било напълно наясно със
задължението си да заплаща таксата. Опровергава се основната
защитна теза на оспорващото дружество, че не е дължало заплащането на такси за
експлоатацията на търговския крайпътен обект, а доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят не е заплащал дължимите такси за
процесния период, административният орган правилно е издал оспорения
административен акт.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че така
начислените такси и лихви са неправилни. В случая, видно от изложеното в
оспорения акт, задължението е установено както по основание, така и по размер.
Съгласно
чл.18, ал.3, т.1 от ЗП, размерът на таксите по ал.2 за републиканските пътища се определя
от Министерския съвет, който с ПМС №219 от 05.09.2008 г. е приел Тарифа за
таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ (обн.ДВ бр.79 от 2008 г., в сила от 09.09.2008
г.), а след нейната
отмяна, с ПМС №370 от 20.12.2019 г. е приел Тарифа за таксите, които се събират
за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа (обн.ДВ бр.101 от 27.12.2019 г.).
В тези
Тарифи са посочени размерите на годишните такси, които се събират за специално
ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки
към него в обхвата на пътя и обслужващите зони, и този размер е обвързан с вида
на обекта и категорията на пътя, на който същият е разположен.
Както в
чл.22, ал.1, т.13 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна
инфраструктура“ (отм.), така и в чл.21, ал.1, т.13 от сега действащата Тарифа е
предвидено за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски
крайпътен обект и пътни връзки към него в обхвата на пътя и обслужващите зони
да се събират годишни такси в размер на 3600 лева за Единичен обект без
бензиностанция или газостанция над 200 кв. м. търговска площ.
В чл.22,
ал.1 и ал.2 от сега действащата Тарифа (както и в чл.23, ал.1 и ал.2 от
отменената такава) е предвидено, че таксите по чл.20 и 21 се изплащат на равни
тримесечни вноски до 10-о число на текущото тримесечие, и че същите се
намаляват с 5 на сто, при условие че се изплатят изцяло до 31 март на
съответната година.
В процесния
АУПДВ изрично е посочено, че съгласно чл.21, ал.1, т.13 от Тарифа на АПИ,
дължимата такса е в размер на 3 600,00 лв. и че видно от справката на ПТР
Хасково от 02.11.2021 г., длъжникът ТК „Марица“ АД има задължение за такса за
ТКО в размер на 10 059,93 лв., дължима за периода от 01.07.2018 г. до 25.06.2021
г., а в съответствие с чл.1, ал.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и
други подобни държавни вземания и чл.175, ал.1 от ДОПК е определена и законната
лихва върху неплатената в срок такса в размер на 1 948,92 лв. за периода
от 01.07.2018 г. до 02.11.2021 г.
Изложените в
жалбата доводи за оспорване размера на установените с АУПДВ такси
са бланкетни и неконкретизирани.
Като съобрази, че според тарифите дружеството е следвало да заплаща на равни
тримесечни вноски, т.е. от по 900 лв., дължимата годишна такса от 3 600
лв., съдът приема, че размерът на дължимите от „Тържищна
компания Марица“ АД такси, съответно като главница и лихви по отделните
тримесечия на годините, се установява точно от изготвените от административния
орган преди издаване на акта справки. Ако оспорващият е считал, че така
начислените такси са неправилно определени по размер, то същият е могъл да ангажира доказателства, с
които да установи твърденията си в тази насока, което не е сторил както при първоначалното разглеждане
на делото, така и в настоящото производство.
Неоснователни
са и наведените от жалбоподателя възражения, че таксите не са дължими поради
това, че посоченият обект не се използвал. В чл.22, ал.3 от Тарифа за таксите,
които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа,
(както и в чл.23, ал.3 от отменената Тарифа) изрично е предвидено, че в случаите,
когато поради строително-ремонтни работи обектът или рекламното съоръжение не
се експлоатира, това се установява с констативен протокол по искане на
заинтересуваното лице от администрацията, управляваща пътя, и таксата се
начислява само за времето, през което обектът или рекламното съоръжение е в
експлоатация.
По делото
няма данни дружеството жалбоподател да е уведомило пътната администрация за
прекратяване или прекъсване на експлоатацията на обекта, за който е получило
разрешение за специално ползване на пътищата, поради строително-ремонтни
работи. В тази насока не само липсват доказателства, но и конкретни твърдения,
а възраженията на жалбоподателя са единствено за неползване на обекта поради
прекратяване на търговската дейност на дружеството от откриване на
производството по несъстоятелност на 30.10.2013 г. Тъй като последното
обстоятелство е ирелевантно, от всички доказателства по делото се установява,
че административният орган правилно е приел за дължими държавните такси за
периода от 01.07.2018 г. до 25.06.2021 г.
Не се споделя и наведеното в
настоящото производство от пълномощника на жалбоподателя (с писмено становище от 22.05.2023 г.) допълнително
възражение, че процесният АУПДВ бил издаден въз основа на порочен
административен акт, доколкото в Разрешение №66-Хс-121 от 10.03.2014 г. не бил
посочен срокът, за който било издадено. Съгласно чл.8 от Наредбата за специално
ползване на пътищата този срок следвало да бъде до две години, поради което
начислените вземания за периода 2018 – 2019 г. били недължими.
Действително в Разрешение
№66-Хс-121 от 10.03.2014 г. липсва посочен срок, но по отношение на това
Разрешение разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата за специално ползване на
пътищата не е приложима, тъй като то е издадено на основание чл.11 от същата Наредба
и е за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен
обект и пътни връзки към него, а не за специално ползване на пътя чрез
изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него. За този вид
разрешение не е предвиден срок за валидност, което е видно и от образеца – Приложение
№2 към чл.11, ал.3 от Наредбата, по който е издадено същото. В чл.7, ал.1, т.2
от Наредбата е предвидено, че разрешения за специално ползване на пътищата се
отнемат при неплащане на дължимите такси съгласно чл.57, ал.4, т.3 от Закона за
пътищата.
Обосновава се извода, че „Тържищна
компания Марица“ АД не дължи заплащането на такси по Разрешение №66-Хс-121 от
10.03.2014 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски
крайпътни обекти и пътни връзки към тях, едва от момента на влизане в сила на (получената на 29.07.2021 г.) Заповед
№РД-22-39/25.06.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с която посоченото разрешение се отнема.
Неоснователно
е и становището на оспорващия, че тъй като дружеството е в открито производство
по несъстоятелност, то предявяването на текущи вземания можело да бъде
осъществено само по реда на Търговския закон. Следва да се посочи, че производството
по установяване на публични вземания, каквото е процесното, е различно от
производството по несъстоятелност, което е универсално производство за
принудително изпълнение на вземания, а с факта на обявяване на дружеството в несъстоятелност
не може да се дерогират законоустановените способи за установяване на
задължения.
По
изложените съображения съдът намира оспорения АУПДВ за издаден в съответствие с
материалноправните разпоредби и с целта на закона, при спазване на
административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде потвърден.
Не са налице основания актът да бъде прогласен за нищожен, или отменен като
незаконосъобразен, а подадената в този смисъл жалба подлежи на отхвърляне като
неоснователна.
Предвид
изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК, следва да бъде уважена
своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство,
платимо от жалбоподателя. На основание чл.24, изр.второ от Наредбата за заплащането
на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в
размер на 100 лева за настоящата инстанция и 100 лв. за процесуалното представителство при предходното
разглеждане на делото, на основание чл.226, ал.3 от АПК.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тържищна компания Марица“ АД (в несъстоятелност), гр.Хасково, против Акт №1 за установяване на публично държавно вземане от 03.11.2021 г. на Директора на Областно пътно управление – Хасково.
ОСЪЖДА „Тържищна компания Марица“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – Хасково, юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 200 (двеста) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: