РЕШЕНИЕ
№ 28
гр.Поморие,
27.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, наказателна колегия, в открито заседание на 01 ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка
Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 241 по описа за 2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по жалба на ЕТ „Т.- Т.И.” ЕООД
със седалище и адрес на управление в с., общ.., обл.Б., ул..., ЕИК... против
наказателно постановление (НП) № 02-0002553/18.07.2019г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас, с което на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер 2000 лв., на основание
чл.413, ал.2 КТ, затова, че на 23.05.2019 г., на строителен обект-„израждане на
вилни сгради в ПИ 57491.19.333 в местност „Л.“, землище на гр.Поморие, изпълняван
от жалбоподателя, в качеството на работодател, е допуснал кабелите на
удължителите, захранващи преносими електрически инструменти да са положени по земята, по маршрути за
движение на работници, като по този начин не е спазено изискването кабелите да
се полага и защитават срещу механични въздействия по начин, изключващ
възможността за тяхното повреждане или затрупване, което е квалифицирано като нарушение
на чл.431, ал.2 от Правилник за безопасност
и здраве
при работа
по електрообзавеждането
с напрежение
до 1000
V, вр. с чл.200, ал.1, т.3 от Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване.
В жалбата се
иска от съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Предтавят
се доказателства.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител-адвокат.
Поддържа подадената жалба, ангажира доказателства.
Административно
наказващият орган изпраща в с.з. процесуален представител-юрисконсулт изразява
становище за оставяне на жалбата без уважение и
потвърждаване на наложеното наказание. Представя
преписката по проведеното пред него производство
Жалбата е подадена от юридическото лице, посочено в НП като
нарушител в срока предвиден в чл.59,
ал.2 ЗАНН , поради което е допустима.
За да се
произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът
взе предвид следното.
От доказателствата по делото се
установява, че на 23.05.2019 г., св.К.Г., в качеството си на началник отдел в
ДИТ Бургас извършила проверка на изпълнявания от жалбоподателя строителен обект
-„израждане на вилни сгради в ПИ 57491.19.333 в местност „Л.“, землище на
гр.Поморие. При проверката се установило, че жалбоподателят изпълнява
строителните дейности в обекта, в качеството си на изпълнител по представения
договор за изработка с предмет извършване на СМР сключен на 01.06.2018 г. с
възложителя „С.-69“ ООД гр.Бургас, като допуснал кабелите на удължителите,
захранващи преносими електрически инструменти
да са положени по земята, по маршрути за движение на работници, като по
този начин не е спазено изискването кабелите да се полагат и защитават срещу
механични въздействия по начин, изключващ възможността за тяхното повреждане
или затрупване. За тези си констатации свидетелката съставила представения по
делото АУАН №02-0002553/14.06.2019 г. , който
като нарушени са посочени
разпоредбите на чл.431, ал.2 от Правилник за безопасност и
здраве при
работа по
електрообзавеждането с напрежение
до 1000
V, вр. с чл.200, ал.1, т.3 от Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване. Така съставения АУАН е връчен в датата на
съставянето му на редовно упълномощен представител на жалбоподателя. Въз
основа на АУАН е издадено обжалваното понастоящем наказателно постановление,
в чиято обстоятелствена част е
възпроизведено по идентичен начин описанието на
установеното нарушение. От показанията на св.К.Г.- актосъставител се
установява, че на процесния обект е имало кабели- удължители за захранване на
преносими ел.инструменти, вземали захранване от външно табло и били поставени около сградата и в самата
сграда, като тези, които били в сградата били във вода и до тях се полагал
труд, като имало кофи със строителна смес и мистрия за полагане на мазилка.
Кабелите положени на земята по маршрути, по които преминават работници и не
били защитени от механични увреждания. Свидетелката сочи, че в обекта е имало
работници, които попълнили справки с информация за трудовото си правоотношение
и няколко от тях посочили, че са в трудово правоотношение с жалбоподателя . Св.М.
сочи, че в деня на извършената проверка е бил на строителния обект, като
работел за фирма „М.И.“ и в работата си ползвали за захранване
на преносими ел.инструменти, удължители с контакти, които вземали ел.захранване
от външно табло и били обезопасени с
дръвчета за да не са по земята, като такъв инструктаж им е бил даден от
техническия ръководител на обекта. Точно към момента на проверката според
свидетеля се наложило да се разбърка строителен материал. Свидетелят сочи, че
на обекта работят две фирми подизпълнители и в момента на проверката според
него нямало работници на фирмата на жалбоподателя. От така събраните
доказателства се установява безспорно, че на строителния обект са ползвани
удължители с контакти за захранване на преносими ел.инструменти, които вземали
захранване от външно табло, които били поставени по земята във вътрешността на
обекта и около него, без да са обезопасени по начин предпазващ ги от механични
въздействия, като поставените дръвчета, с цел да повдигнат кабелите от земята сочени
от св.М., очевидно не са осигурявали защита от механично въздействие по цялата
дължина на кабелите, а само в определени участъци от тях, където са били поставени. Относно въведения спор относно качеството
работодател на жалбоподателя, съдът прие следното: В случая при извършване на
проверката, жалбоподателят е предоставил на АНО единствено договора за
изработка, по който той е изпълнител, като не е направил възражения, че не той
извършва СМР в обекта, а други фирми негови подизпълнители, нито при извършване
на проверката, нито при съставяне на АУАН, нито е представил договори с други
фирми, макар, че му е предоставен искания от него по-дълъг срок за представяне
на документи пред АНО, включително такива възражения липсват в жалбата срещу
НП, като при това положение АНО въз
основа на доказателствата събрани в проведеното пред него производство,
правилно и обосновано е приел, че именно жалбоподателят е субект на
нарушението. По отношение възражението на жалбоподателя направено едва в с.з.,
че в обекта са работели и други фирми, подизпълнители на жалбоподателя, съдът
намира, че така направените твърдения са останали недоказани по несъмнен начин.
Представените договори за изработка, с които жалбоподателят е възложил на трети
лица да извършват СМР в процесния обект, са без достоверна дата, а от друга
страна, дори да се приеме, че са сключени на посочената във всеки от тях дата, наличието им не изключва по никакъв начин
възможността жалбоподателя, който също е изпълнител по договора за изработка
представен при проверката, независимо,
че е сключил такива договори с трети лица, да извършва отделни СМР и със свои
работници, в каквато насока са показанията на св.Г., която е установила, че
сред работниците на обекта има работници на жалбоподателя, които показания са
логични, безпротиворечиви и незаинтересовани, и поради това кредитирани от
съда. По отношение на работниците си, жалбоподателят има качеството на
работодател и е следвало да им осигури здравословни и безопасни условия на
труд, независимо от това дали на обекта е имало работници и на други
работодатели, които също имат задължение да осигуряват здравословни и безопасни
условия на труд на своите работници и при неизпълнение на това си задължение
носят съответната административно наказателна отговорност, независимо от
отговорността на жалбоподателя. След като по делото се установява, че на обекта
е имало работници на жалбоподателя, същият има качеството на работодател и за
него е възникнало задължението да им осигури здравословни и безопасни условия на труд, като в
конкретния случай за осигуряване на тези условия е следвало да изпълни
задължението си съгласно чл.200, ал.1, т.3 от Наредба№7(обн.ДВ, бр.88/99 г.)
да спазва изискванията за безопасността на труда при експлоатация на електрическите
уредби и съоръжения съобразно с чл.431, ал.2 от
Правилник за безопасност и
здраве при
работа по
електрообзавеждането с напрежение
до 1000
V, кабелите, захранващи
преносими (мобилни) машини, да са положени и защитени срещу
механични въздействия по начин, изключващ
възможността за тяхното повреждане или
затрупване. Като не е изпълнил това си задължение, жалбоподателят е
осъщесвил състава на вмененото му нарушение по чл.431, ал.2 от Правилник
за безопасност
и здраве
при работа
по електрообзавеждането
с напрежение
до 1000
V вр. с чл.200, ал.1, т.3 от Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване. За извършеното от жалбоподателя нарушение, в
чл.413, ал.2 от КТ е предвидено наказание имуществена санкция от 1500 лв. до
15 000 лв. В случая АНО неправилно е определил същото в размер на 2000 лв.,
което е над минималния предвиден в закона размер. Съдът намира,че при
определяне размера на наказанието следва да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство липсата на други нарушения на трудовото законодателство,
установени с влязло в сила НП, извършени от жалбоподателя, както и липсата на
вредни последици за здравето на работниците, като отегчаващи вината
обстоятелства не се установяват, поради което и наказанието имуществена санкция
следва да се определи към предвидения в закона минимум от 1500 лв. Поради това
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление следва да се
измени, като наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 2000 лв. се
намали на 1500 лв. Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се установява по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с характерната за този вид деяния, при положение, че са
установени множество необезопасени кабели в обекта, а обстоятелството, че не са
установени други нарушения от страна на жалбоподателя и не са последвали вредни
последици за здравето на работниците, следва да се отчете единствено на
плоскостта на смекчаващите вината обстоятелства.
Мотивиран
от изложеното, Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
наказателно
постановление № 02-0002553/18.07.2019г. издадено от директора на дирекция
„Инспекция по труда” гр.Бургас,в частта му в която на ЕТ „Т.- Т.И.” ЕООД със
седалище и адрес на управление в с., общ.., обл.Б., ул..., ЕИК... е наложена имуществена санкция 2000
лв. , като намаля размера на така наложената имуществена санкция на 1500 лв. .
Решението
подлежи на касационно обжалване пред БАдС в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :