№ 1242
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20231000500912 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 142 от 12.12.2022 год., постановено по т.д.№ 45/2022 год. по описа на
Софийския окръжен съд, 4-ти състав е отхвърлен предявен от Е. Д. К. против „ЕОС
Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл.439 от ГПК за установяване по отношение на
ответника, че не дължи следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр д. №
15640/2012 г. по описа на СРС, за събиране на които е образувано изпълнително
производство № 20168440402654 по описа на ЧСИ С. Я., а именно: сумата от 100 146.60
лева, представляваща остатък от непогасена главница по договор за ипотечен кредит,
сключен с „ОББ“ АД на 20.03.2008 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 29.03.2012 г. до окончателното плащане; сумата от 8 042.93 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 28.03.2012 г.; сумата от
170.96 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 28.03.2012 г.;
сумата от 2 167.21 лева, представляваща държавна такса и сумата от 1 840.32 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, като с решението са разпределени и разноските
между страните.
Решението е обжалвано от ищеца Е. Д. К., чрез процесуален представител с доводи за
неправилност. Поддържа се, че съдът неправилно е възприел датата 07.12.2018 год. за
начало на давностния срок, като считат, че това последно плащане е в резултат на наложен
запор от 13.09.2016 год., от която дата следва да зачете началото на давностния срок, като
1
към датата на исковата молба давността е била изтекла, а вземането погасено. Моли съда да
отмени решението и постанови ново, с което исковата претенция да бъде уважена.
Претендират се разноските по делото.
Въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД депозира отговор с който оспорва жалбата, като
неоснователна и моли за потвърждаване на решението.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК, като
ищецът Е. Д. К. твърди, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД следните суми, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15640/2012 г. по описа на СРС, за събиране на
които е образувано изпълнително производство № 20168440402654 по описа на ЧСИ С. Я., а
именно: сумата от 100 146.60 лева, представляваща остатък от непогасена главница по
договор за ипотечен кредит, сключен с „ОББ“ АД на 20.03.2008 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 29.03.2012 г. до окончателното плащане;
сумата от 8 042.93 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2011 г. до
28.03.2012 г.; сумата от 170.96 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
15.05.2011 г. до 28.03.2012 г.; сумата от 2 167.21 лева, представляваща държавна такса и
сумата от 1 840.32 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Излагат се твърдения,
че по отношение на вземанията е изтекъл срокът на погасителната давност, въпреки
неколкократното му прекъсване. Давностният срок бил прекъснат за първи път с издаването
на изпълнителния лист на 19.05.2012 г., а впоследствие бил прекъснат и на 13.09.2016 г. с
извършване на изпълнително действие по изпълнително дело № 20168440402654 по описа
на ЧСИ С. Я., чрез налагане на запор на вземането на ищцата за трудово възнаграждение.
Твърди се, че от тази дата започнал да тече нов давностен срок, който изтекъл на 13.09.2021
г. След тази дата нямало данни за предприети други изпълнителни действия, прекъсващи
и/или спиращи давностния срок, поради което счита, че не дължи сумите и моли за решение
в този смисъл.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и моли за отхвърлянето му.
Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният
съд и е следната:
Не се спори по делото, че ищцата е длъжник по изпълнително дело № 20168440402654 по
описа на ЧСИ С. Я., образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.05.2012 г. по ч.гр.д.
№ 15640/2012 г. по описа на СРС, издаден в полза на „Обединена Българска банка“ АД за
посочените в исковата молба суми, както и по обстоятелството, че с договор за цесия от
25.06.2019 г. банката е прехвърлила вземанията си по договора на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и
че това прехвърляне е породило действие спрямо длъжника. Не се спори също така, че на
2
13.09.2016 год. е наложен запор върху вземането на ищцата за трудово възнаграждение и в
резултат на този запор са постъпвали постъпления за погасяване на задължението.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното.
Спорният въпрос по делото пред настоящия съд е за началната дата, от която е започнала да
тече погасителната давност и дали към момента на депозиране на исковата молба в съда
същата е била изтекла.
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Следователно релевантните факти, обуславящи основателност на исковата
претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след
издаването на съдебния акт /в случая заповед за изпълнение/ конкретен юридически факт,
довел до погасяване на вземането по него. В тежест на ответника е да установи също такива
факти, с чиито правни последици законът свързва спиране, съответно прекъсване на
погасителната давност относно вземането.
Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2/2015 на ОСГТК на ВКС и съобразно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява по
право, в хипотезите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на период от две години, а новата погасителна давност за вземането
в такъв случай започва да тече от датата на която е поискано или предприето последното
валидно изпълнително действие. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото
между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни
правни последици: давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете/, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Погасителната давност е сложен юридически факт, представляващ съвкупност от два
елемента: изтичането на определен период от време и бездействие на титуляра на правото.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда
какъв е срокът на давността за вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение,
какъвто е настоящия случай, но правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
3
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.
1 и т. 5 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение. От това следва да
бъде прието, че погасителната давност за процесното вземане е общата пет годишна
давност.
В настоящия случай давността е прекъсвана многократно с всяко едно от постъпленията,
постъпващи вследствие на наложения запор на 13.09.2016 год. върху трудовото
възнаграждение на длъжника, продължили до 07.12.2018 год., които действия представляват
изпълнителния способ /поради това, че тези постъпления са в резултат на действията на
ЧСИ и съставляват погасявания чрез способите на изпълнителния процес/. Това означава, че
от прекъсването с постъплението по платежното нареждане от 07.12.2018 год. е започнала
да тече нова пет годишна давност, която не е изтекла към момента на предявяване на
исковата молба - 04.03.2022 година.
Въз основа на изложеното съдът приема предявения отрицателен установителен иск за
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящия въззивен състав с тези на
първоинстанционният съд, решението на Софийския окръжен съд следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото пред въззивния съд, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева,
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142 от 12.12.2022 год., постановено по т.д.№ 45/2022 год. по
описа на Софийския окръжен съд, 4-ти състав.
ОСЪЖДА Е. Д. К. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5