№ 2933
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110207963 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на С. Б. С. против Наказателно постановление № 22-4332-
009270/25.05.2022 г., издадено от началник на сектор при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 150 лева, за
нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за недоказаност, за процесуално
нарушение, за неправилна санкционна норма, за маловажност на случая. Моли се за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Поддържа подадената
жалба, по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 16.01.2021 г. в 20:38 ч. жалбоподателят С. влязъл на територията на Република
България през ГКПП „Калотина“.
На 25.04.2022 г., около 21:53 ч. жалбоподателят управлявал в гр. София, по бул. „Акад.
Иван Евстатиев Гешов” лек автомобил БМВ 320, ДК № СВ 4754 РС, с посока на движение от бул.
„Цар Борис III“ към бул. „Възкресение“. При проверка от екип на ОПП-СДВР, същият се
1
легитимирал със СУМПС FY12528545, издадено в Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия. С. не разполагал със СУМПС, издадено от българските власти.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Л.Т.; АУАН; НП; докладна записка; картон на водач; заповеди за компетентност;
справка от МВР-ГДГП.
Разпитаният актосъставител изложи ясен спомен за хода и резултатите от проверката,
като разказът му носи признаците на последователност и непредубеденост, поради което и
доколкото фактологията не се оспорва от самия жалбоподател, подробен доказателствен анализ е
безпредметен.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. Изричното
упоменаване на датата, на която е изтекъл визираният в закона тримесечен срок е удачно, но
липсата на такова отбелязване на ограничава правото на защита, с оглед наличието на изрично и
недвусмислено твърдение – че към датата на проверката (25.04.2022 г.) същият е бил изтекъл. В
този смисъл и веки акт на управление след изтичането би бил съставомерен, независимо от
изтеклия времеви период.
На следващо място, санкционната норма е коректно определена. С разпоредбата на чл.
2
162, ал. 1 ЗДП създава фикция за временна правоспособност, при наличие на визираните в
разпоредбата предпоставки, но със специфично времево ограничение. След изтичане на този срок,
законовата фикция губи своето действие, при липса на съответно активно поведение на водача и в
този смисъл същият не следва да се счита за правоспособен, респективно – попада в обхвата на
санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДП.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените дата, приблизителен час, място и
посока на движение, жалбоподателят е управлявал ППС със СУМПС, издадено от Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия, след като са били изтекли повече от три месеца от
влизането му, на територията на Република България.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че Велев
не е изпълнил задължението си по чл. 162, ал. 1 ЗДвП – след изтичане на тримесечен срок от
влизането в страната или да подмени своето СУМПС с такова, издадено от националните власти,
или да се въздържа от шофиране.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина евентуален умисъл, тъй
като нарушителят е съзнавал рисковия вмененото му по закон задължение, респективно – забрана
за шофиране /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните
последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на пътя,
но е подходил с безразличие към настъпването предвидените в закона административни
последици.
Възражението на жалбоподателя почива на превратно тълкуване на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗДП не се намира в конкуренция с тази на чл. 161 ЗДП, доколкото
има специален характер, спрямо нея – с нормата на чл. 162, ал. 1 ЗДП се визират не права, а
задължения, и то – за правни субекти, със специфично качество – български граждани (какъвто
жалбоподателят очевидно е). В този смисъл и изложените в жалбата доводи за материална
несъставомерност са неотносими към предмета на производството.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
3
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
водаческа правоспособност, като деянието е извършено, повече от година, след изтичане на
тримесечния срок по чл. 162, ал. 1 ЗДП, поради което следва да се приеме, че обществената
опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва
да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2, ал. 3 ЗДП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв.
Водач, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4,
или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Размерът на санкцията е
силно занижен, предвид коментирания по горе срок на забавата, но доколкото производството е
образувано по жалба на санкционираното лице, влошаване на положението му, посредством
завишаване размера на санкцията, е процесуално недопустимо.
По разноските
Независимо от изхода на производството, наказващият орган не е бил представляван от
юрисконсулт, поради което и не следва да му бъдат присъждани деловодни разноски.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-009270/25.05.2022 г., издадено
от началник на сектор при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДП, на
С. Б. С. била наложена глоба, в размер на 150 лева, за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДП.
4
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5