Р
Е Ш Е Н И Е
№
…
гр.
Своге, 12.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВОГЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
IV-ти състав, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при секретаря Ирена
Никифорова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 73 по описа на съда за 2020
г., въз основа на закона и доказателствата по делото, съобрази следното:
В Районен съд – Своге е внесено Постановление
от 21.04.2020 г. от прокурор А.П.Г., родена на ***г***…, български гражданин,
с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, …, разведена, с висше образование, ….,
неосъждана, с ЕГН: **********, с
предложение да бъде
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
за това, че на 03.06.2016 г., около 10:00 часа в с. Л., махала „….”, на пътека
до главния път, водещ до хижа „….”, общ. С., С. област, не е положила
достатъчно грижи за гръбначни животни – пет броя български овчарски кучета,
като не е предприела грижи и обезопасителни мерки задължителни при отглеждане
на куче, визирани в чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност –
„собственици на кучета са длъжни да вземат мерки животните да не създават
опасност за хора”, чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на животните – „собственикът
е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето,
проявена на обществени места и при други ситуации, застрашаващи живота или
здравето на хора”, намиращи се под неин надзор, в резултат на което животните
са причинили средна телесна повреда на М. П.Г., ЕГН: **********, от …., а
именно: множество рани в областта на дясната тазобедрена става, дясното бедро и
подбедрицата на лявото бедро и на десния лакът, които са продължителен период
на заздравяване и развитие на възпалителни усложнения, предвид което са
причинили на пострадалата трайно затруднение в движението на двата долни
крайника за срок по – голям от 30 (тридесет) дни – престъпление по чл. 325в,
ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.
В
откритото съдебно заседание Районна прокуратура – Своге не изпраща
представител.
Защитникът, от името на своя доверител,
заявява, че се съгласява с постановлението на РП – Своге и моли за налагане на
административно наказание глоба в минимален размер.
Обвиняемата А.П.Г. се признава за виновна
по повдигнатото й обвинение. В последната си дума моли да й се наложи минимално
наказание.
Съдът,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства и
доказателствени средства, приема за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемата А.П.Г. е родена
на ***г***, …., български гражданин, с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, …..
, разведена, с висше образование, ….., неосъждана, с ЕГН: **********.
Към месец юни на 2016г. А.Г. ***, където се занимавала с
животновъдство и отглеждала овце, както и седем броя кучета от порода
„българска овчарска”. От приложената по досъдебното
производство справка се установява, че към датата 03.06.2016г. обвиняемата е имала
регистрирани в информационната система на Българската агенция по безопасност на
храните три броя кучета, а останалите четири не са били чипирани. За извършване
на работата във фермата (животновъден обект) на обвиняемата А.Г. помагал свидетелят Ф.И.П., който работил
при нея като овчар за времето от април 2016г. до септември 2016г., с уговорката
между двамата да помага в доенето на овцете и извеждането им на паша.
Кучетата обвиняемата държала в двора си, но не предприела никакви
обезопасителни мерки и не положила каквито и да е грижи спрямо тях, за да ги
контролира, и да не им позволи да наранят някого. Животните не били вързани и
тъй като не се наглеждали от А.Г., под чийто надзор
се намирали, те свободно излизали на пътя където минавали хора. Свидетелят П.
многократно обръщал внимание на обвиняемата, че животните й са опасни и представляват реална, и
непосредствена заплаха, както за него, така и за други лица, които преминават
покрай фермата. Уведомил я, че жителите на селото се плашели да минават от там,
а и самият той се страхувал от кучета, тъй като те не изпълнявали никакви
команди, били много лоши, и свободно се движели, тъй като никога не били
връзвани.
Отглеждайки кучетата, без да полага
достатъчно грижи за тях, обвиняемата не е спазила задължителните изисквания,
посочени в чл. 172, т. 2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност – „собственици на кучета са длъжни да вземат
мерки животните да не създават опасност за хора” и в чл. 35, ал. 2 от Закона за
защита на животните – „собственикът е длъжен да
предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на
обществени места и при други ситуации, застрашаващи живота или здравето на
хора”. По този начин Г. бездействала, противно на законовото й задължение да
действа, като положи достатъчно грижи кучетата да не представляват опасност за
когото и да е. В конкретния случай животните е трябвало да бъдат здраво
вързани, за да не могат да излизат свободно и безконтролно на пътя, да имат, и
намордник, тъй като са били агресивни, за което обвиняемата е била информирана
от свидетеля П., следвало е да има изградена здрава ограда на животновъдния
обект, която да препятства кучата да излизат навън, дори и ако по някакъв начин
успеят да скъсат синджира, с който са вързани. В Наказателния кодекс се
използва термина „достатъчно грижи”, под което се
има предвид полагането от собственика на кучетата на такива грижи, които да
осигурят безопасността, здравето и живота на хората, които волно или неволно се
намират в близост или имат контакт с животните.
Обвиняемата
А.Г. не положила необходимите достатъчно грижи, поради което на 03.06.2016г. се
стигнало до тежък инцидент с причиняване на средна телесна повреда на човек. На
посочената дата около 09:00 часа свидетелят Ф.П. изкарал овцете от двора на
фермата и тръгнал с тях на паша. Около 10:00 часа той седнал да се храни на
една ливада в близост до животновъдния обект. По същото време свидетелката М. П.Г.
се движела пеш в посока към с. Лакатник, където имала градина. В двете си ръце
носила големи пазарски чанти. Тя минала покрай имота на обвиняемата, но не
спряла там, нито говорила с Г.. Докато вървяла в махала „…”
и когато стигнала до пътека, която се отбивала от главния път водещ до хижа „…”,
тя чула шум и усетила нещо да върви след нея. Тогава се обърнала и видяла пет
броя големи овчарски кучета да я преследват, като непосредствено след това те я
нападнали. Тя веднага разпознала, че това са кучетата на обвиняемата, тъй като
и преди многократно ги била виждала, но до този момент те на са я нападали.
Първото куче я захапало за левия крак. Другите се спуснали към нея и я захапали
за другия крак. Свидетелката Г. паднала на земята и
започнала да пищи силно от болка. От раните й потекло кръв. Овчарят П. станал свидетел на случилото се и чул виковете на свидетелката Г.. Той
тръгнал към нея и видял кучетата да я хапят по
краката, от които се стичала кръв. Свидетелят се опитал да укроти и разгони
кучетата, но те се нахвърлили, и към него, и се опитали да го ухапят. След като кучетата се отдръпнали и отишли
по-далече, П. вдигнал свидетелката Г., и видял че
от краката й течало кръв. Тогава се обадил по мобилния телефон на
обвиняемата А.Г., за да дойде, като й казал, че има проблем и кучетата ще
„изядат бабата”. Свидетелят П. твърди,
че не е видял свидетелката Г. да закача кучетата, като лично той многократно е
правил забележка на обвиняемата, че кучетата й са много агресивни, а тя му
отговаряла да им казва „Кротко, мирно” и нямало да
има проблем, но това не помагало. Също така свидетелят много пъти е
сигнализирал кмета на селото, че кучетата на обвиняемата са изключително
агресивни, да й направи забележка. След като ситуацията малко се успокоила свидетелят казал на
пострадалата М. Г., че обвиняемата Г. идва да я вземе и тя да тръгва надолу.
Свидетелката М. Г. тръгнала сама в посока центъра на с. Л. и по пътя я срещнала
обвиняемата А.Г.. Последната започнала да й се кара : „къде е тръгнала, какво
изкарва от тая градина ?”, видяла че има рани по краката, но дори
не я попитала как е. Двете отишли в селото, след което с автомобил пострадалата била закарана до
здравното заведение в с. Гара Лакатник, общ. Своге. Свидетелката Г. с линейка
била транспортирана в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов” ЕАД – гр. София, където за дълго време
останала на лечение. След инцидента свидетелката Г. не е виждала обвиняемата и
не е разговаряла с нея.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните в наказателното производство
доказателства съгл. чл. 378, ал. 2 НПК: гласните доказателствени средства –
показанията на свидетелите М.П.Г. и Ф. И.П., обясненията на обвиняемата,
заключението на съдебно - медицинската експертиза; както и писмените
доказателства – амбулаторен лист № 98/10.01.2018 г., амбулаторен лист №
1206/22.04.2017 г., епикриза от „МБАЛ – Своге” ЕООД (л. 88), епикриза от „МБАЛ
– Своге” ЕООД (л. 89), амбулаторен лист № 67/10.01.2018 г., амбулаторен лист №
90741/15.08.2016 г., ЕР на ТЕЛК № 217 от 19/26.01.2018 г., протокол от
електромиография, медицинско направление изх. № 38 (л. 94), епикриза от УМБАЛСМ
„Н. И. ПИРОГОВ” – ЕАД (л. 95), епикриза
от УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ” – ЕАД (л. 96), епикриза от УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ” –
ЕАД (л. 97), ЕР на ТЕЛК № 1869 от 159/07.10.2019 г., справка за съдимост и декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние.
Свидетелят М. П.Г. сочи,
че на инриминираната дата, около 10:00 ч. в с. Лакатник, отивайки към своята
градина, минала покрай имота на обвиняемата. Свидетелката носела в двете си
ръце обемисти пазарски чанти. Странично от нея били две от кучетата на обвиняемата,
които св. Г. познавала. Първоначално св. Г. не се притеснила, защото кучетата
си стояли, тя и преди ги била виждала и никога преди не я били нападали. Когато
обаче се отклонила от шосето по пътеката, св. Г. усетила, че нещо я следва.
Обърнала се и видяла няколко кучета, около пет на брой, които веднага
разпознала като кучетата на обв. А.Г.. Кучетата се нахвърлили към свидетелката,
първото я захапало за левия крак, а останалите захапали десния й крак. Св. Г. се
изплашила много, започнала да пищи от болка и паднала на земята. Виковете й
били дочути от св. Ф.П., който й се притекъл на помощ. Междувременно кучетата
спрели да я хапят. Свидетелката пояснява, че никога не е виждала тези кучета да
са вързани, а напротив – винаги се разхождали свободно. Св. Г. се изправила от
земята, краката я болели силно и кървели. Св. П. се обадил по телефона на
обвиняемата и й съобщил за инцидента. Св. Г. тръгнала сама да се връща по
обратния път. Не след дълго била пресрещната от обв. А.Г., която й се скарала с
думите: „Къде си тръгнала, какво изкарваш от тая градина, къде си тръгнала?”.
Последвали многократни болнични лечения, първо раните били зашити, впоследствие
имало трудности при зарастването. След инцидента св. М. Г. отслабнала, спряла
да излиза навън, изпитвала страх и страдала от безсъние.
Свидетелят Ф.И.П.
посочва, че работел като овчар при обвиняемата. На процесната дата същата му се
обадила, че синът й се жени и няма кой да гледа овцете й. Св. П. споделя, че
обвиняемата гледала 7-8 кучета, които били много едри, каракачанска порода. Св.
П. назовава животните по имена – К., Б., Б., В., Р., Р. и Б.. Заявява, че се
страхува от тях, защото са изключително „лоши”, никога не били връзвани и
обикаляли със стадото. Св. П. многократно заявявал на обв. А.Г., че се страхува
от нейните кучета и не иска да излиза с овцете, когато те са пуснати. Кучетата
не се подчинявали на никакви команди, дори собствениците им не можели да ги
укротят. Местните хора познавали лошия им нрав и отдалече ги заобикаляли, за да
не бъдат нападнати. Св. П. си спомня ясно как през месец юни или юли 2016 г.
около 9:00 ч. изкарал овцете на паша. Бил седнал на една ливада да се нахрани,
когато разпознал св. М. Г., която се задавала отдолу по пътя. Изведнъж отнякъде
изскочили въпросните кучета на обвиняемата, които се нахвърлили върху св. Г. и
започнали да я хапят по краката. Св. Ф. П. се затичал да й помогне, удрял
кучетата с тоягата и чантата си, за да ги изгони и да се оттеглят. Първоначално
кучетата се опитвали да хапят и него, но накрая успял да ги изгони. Краката на
св. М. Г. обилно кървели. Св. П. позвнил по телефона на обв. Г. и й казал да
дойде веднага, защото кучетата „изяли бабата”. Св. П. акцентира, че св. М. Г.
не е удряла кучетата и по никакъв начин не ги е закачала преди нападението.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите М. Г. и Ф.П. като подробни, последователни, взаимно
подкрепящи се и еднопосочни, а наред с това кореспондиращи със заключението по съдебно
– медицинската експертиза. И двамата свидетели са очевидци на деянието, като
ако св. Г. е пострадала от деянието, то свидетелят П. е напълно обективен и по
никакъв начин не е заинтересуван от изхода на делото.
Възползвайки се от
правото си да даде обяснения в досъдебното производство, обв. А.Г. признава, че
е била собственик на седем броя кучета от порода българска овчарска
каракачанка. Уточнява, че имотът й, където се намира собствената й ферма, е
разположен в близост до пътя към хижа „..” и маршрута .. – .., поради което
оттам непрекъснато преминавали туристически групи. Извън процесния инцидент, от
кучетата никога нямало оплаквания, нито проблеми. На инкриминираната дата
03.06.2016 г. обвиняемата имала семеен ангажимент, единият от синовете й
сключвал брак, поради което помолила св.
П. да изведен на паша овцете вместо нея. Три от кучетата тръгнали със стадото и
овчаря Ф.П., а другите кучета останали в двора. Обвиняемата пояснява, че св. П.
се страхувал да излиза без кучетата, тъй като стадото можело да бъде нападнато
от вълци. Обвиняемата твърди, че след като св. П. извел стадото, тя останала в
двора, за да приготви млякото, когато видяла св. М. П.Г. да минава. Обвиняемата
я помолила да спре и да изчака малко, докато овцете се изтеглят нагоре. Помолила
я също да не дразни кучетата, да не вика и да не хвърля камъни към тях. Твърди
също, че преди инцидента многократно е променяла нарочно маршрута си, търсела
камъни по земята и замеряла с тях кучетата и стадото. При конкретния инцидент
обаче св. М. Г. не спряла, въпреки молбите на обвиняемата да хвърля хляб по
тях, а не камъни. Св. М. Г. освен това носела и масивен дървен кол в ръцете си.
Между 10:00 ч. и 10:30 ч. с обвиняемата се свързал по телефона св. Ф.П., който
казал: „Бързо, ма како, че кучетата нахапаха бабата”. Тогава обвиняемата
оставила домакинската си работа с млякото и се отправила към местността „..”.
Там заварила св. Г., която стояла права и имала повърхностни рани по краката и
малко кръв. Обвиняемата твърди, че е хванала св. Г. под ръка, завела я в дома
си, където промила и превързала раните й. После извикала линейка и я придружила
до болницата, като лично й закупила медикаменти. Впоследствие св. П. разказал
на обвиняемата, че едно от кучетата, което било болно, лежало на ливадата, св.
М. Г. се приближила до него и го ударила с кола, който държала. Другите две
кучета чули воя на удареното болно куче и тогава се спуснали към него, а не към
свидетелката. По отношения на болното куче имало съмнения за счупен гръбнак, то
живяло в мъки известно време след инцидента и умряло. Обвиняемата уточнява, че
не разполага с медицински документи за състоянието на животното.
Съдът не дава вяра на
обясненията на обвиняемата, а счита, че същите са израз единствено на
поддържаната от нея защитна линия. Обясненията на обвиняемата се опровергават
категорично от събраните свидетелски показания и от заключението на съдебно –
медицинската експертиза. Наред с това депозираните обяснения са вътрешно
противоречиви и на места нелогични. На първо място обвиняемата твърди, че е
повикала св. П., за да я замести и тя да се освободи, за да може да организира
предстоящия семеен повод – сватба, а от друга страна сочи, че е останала в
двора, за да се занимава с издоеното мляко. Обясненията й в тази част остават
изолирани, тъй като и двамата очевидци са категорични, че обвиняемата не е
присъствала на инцидента, не се е срещала с тях, а едва след телефонното
обаждане на св. П. обв. Г. е пресрещнала пострадалата по обратния път. На
следващо място липсва житейска логика обвиняемата да е пуснала с овчаря и
стадото именно болното куче, за което самата тя твърди, че е лежало. В
абсолютно противоречие с показанията на св. П. обвиняемата твърди, че същият се
страхувал да извежда стадото на паша без да вземе кучетата със себе си.
Напротив, св. П. категорично заявява, че се е страхувал от кучетата и се е
възпротивявал те да тръгват с него и стадото. Житейски нелогично изглежда
твърдението на обвиняемата, че св. Г. е носела масивен дървен кол. Ако това бе
така, свидетелката е щяла да се защити от нападналите я животни или поне не би
се стигнало до толкова на брой и интензивни наранявания. Нелогично е и
твърдението, че обвиняемата е казвала на св. Г. да хвърля хляб на кучетата, а
не камъни. За да хвърля хляб на животните, св. Г. би следвало да е носела такъв
у себе си. При това положение възниква въпросът как е носела едновременно хляб,
голям дървен кол и в същото време е събирала камъни от земята, за да ги хвърля
по кучетата.
Според заключението на
съдебно – медицинската експертиза св. М. Г. е получила множество рани в
областта на дясната тазобедрена става, дясното бедро и подбедрицата, на лявото
бедро и на десния лакът. При постъпването си в болница на 03.06.2016 г.
свидетелката е била с множество разкъсно – контузни рани, причинени от твърди и
ръбести предмети. Така описаните рани са заздравявали продължително, развили са
се възпалителни процеси, които са усложнили състоянието и са довели до трайно
затруднение в движението на двата долни крайника за срок по – дълъг от 30 дни.
Съдът кредитира заключението на СМЕ, като отчита неговата задълбоченост, аргументираност
и обективност.
От справката за съдимост
на обвиняемата се установява, че същата няма предходни осъждания.
От правна страна
Обвиняемата
А.П.Г. е осъществила всички кумулативно предвидени съставомерни признаци на
престъплението по чл. 325в, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.
От обективна страна деянието е извършено чрез бездействие, а
именно обвиняемата не е положила
достатъчно грижи за гръбначни животни – пет броя български овчарски кучета, като
не е държала кучетата в стабилно заградено помещение, не ги е държала на
синджир, не им е била поставила намордници. С това си поведение обвиняемата не
е положила дължимата грижа съгл. чл. 172, т. 2 от Закона за
ветеринарномедицинска дейност – „собственици на кучета са длъжни да вземат
мерки животните да не създават опасност за хора” и чл. 35 ал. 2 от Закона за
защита на животните – „собственикът е длъжен да
предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на
обществени места и при други ситуации, застрашаващи живота или здравето на
хора”.
Петте броя
кучета са били под надзора на обвиняемата, тъй като същата е техен собственик,
а част от тях дори са били регистрирани.
В резултат на
неупражнения, но дължим надзор, животните са причинили на св. М. Г. средна
телесна повреда, изразяваща се в множество рани в областта на дясната
тазобедрена става, дясното бедро и подбедрицата на лявото бедро и на десния
лакът, които са с продължителен период на заздравяване и развитие на възпалителни
усложнения, предвид което са причинили на пострадалата трайно затруднение в
движението на двата долни крайника за
срок по-голям от 30 /тридесет/ дни.
От субективна
страна обвиняемата А.Г. е извършила деянието при форма на вина евентуален
умисъл. В интелектуален план обвиняемата е съзнавала общественоопасния характер
на деянието си и предвиждала възможните общественоопасни последици. Във волеви
план, макар обвиняемата да не е целяла пряко настъпването на обществено
опасните последици, е допускала настъпването им. Субективната страна на
деянието е изводима от факта, че процесните кучета и преди инцидента са
създавали проблеми и са будели страх у местното население, съгласно събраните
гласни доказателствени средства, както и обстоятелството, че обвиняемата
многократно е била предупреждавана и съветвана да предприеме нужните мерки за
безопасност.
По наказанието
За
престъплението по чл. 325в, ал. 1 вр. с
чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода за срок до три години или пробация и глоба до 5000 лв. В настоящата
хипотеза се касае за умишлено престъпление, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години и алтернативно по – леко наказание, деецът не
е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, с престъплението не са
причинени имуществени вреди и не са налице процесуалните пречки по чл. 78а, ал.
7 НК, поради което за съда съществува задължение да освободи обвиняемия от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба в
размер от 1000 до 5000 лв. При индивидуализирането на наказанието съдът взе
предвид чистото съдебно минало на обвиняемата и възрастта й. Следва да се
отбележи, че относно твърдяното посткриминално поведение на обвиняемата, както
и за настоящата й финансова затрудненост не са събрани доказателства. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не бяха отчетени. Поради изложеното администартивното наказание глоба следва да бъде
определено в минимално предвидения по закон размер, а именно 1000 (хиляда)
лева.
По разноските
При
този изход на производството и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, обвиняемата А.Г. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 84
лв., представляваща разноски в досъдебното производство за експертиза, платими
в полза на Държавата по сметка на Републиканския бюджет.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
А.П.Г., родена на ***г***,
…, български гражданин, с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, … , разведена,
с висше образование, ……, неосъждана, с ЕГН: ********** за ВИНОВНА в това, че на 03.06.2016 г., около 10:00 часа в с. …., не е
положила достатъчно грижи за гръбначни животни – пет броя български овчарски
кучета, като не е предприела грижи и обезопасителни мерки задължителни при
отглеждане на куче, визирани в чл. 172, т. 2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност – „собственици на кучета са длъжни да вземат
мерки животните да не създават опасност за хора”, чл. 35, ал. 2 от Закона за
защита на животните – „собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на
необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при други ситуации,
застрашаващи живота или здравето на хора”, намиращи се под неин надзор, в
резултат на което животните са причинили средна телесна повреда на М.П.Г., ЕГН:
**********, …., а именно: множество рани в областта на дясната тазобедрена
става, дясното бедро и подбедрицата на лявото бедро и на десния лакът, които са
продължителен период на заздравяване и развитие на възпалителни усложнения,
предвид което са причинили на пострадалата трайно затруднение в движението на
двата долни крайника за срок по – голям от 30 (тридесет) дни, поради което и на
основание чл. 325в, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК вр. с чл.
78а от НК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ, като й НАЛАГА административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева, платими в полза на
Държавата по сметка на Републиканския бюджет.
|
|
ОСЪЖДА на основание чл.
189, ал. 3 от НПК А.П.Г., със снета
самоличност, да заплати сумата от 84,00
лв. (осемдесет и четири лева), представляваща сторени в досъдебното
производство разноски за експертиза, платими в полза на Държавата по сметка на
Републиканския бюджет.
Решението подлежи на обжалване и
протестиране в 15 – дневен срок от днес пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: