Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е         

№260000/7.2.2023 г.                                                                   07.02.2023г.                                гр.Ямбол

                                                            В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                                      гражданско отделение

в открито съдебно заседание на 02.02.2023година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Т.дело №2 по описа за 2021г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД гр.*****, с която против К.Т.Ф., М.К.Ф.,*** и дружеството "В.К"ЕООД със седалище в с.***., Обл.****., е предявен иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията на страните съществуването на вземането на банката-ищец за сумата общо 95 230,08 евро, от която обща сума 84 697,07евро - главница за периода 21.05.2019г.-25.05.2020г., 5 239,93евро - възнаградителна лихва за периода 21.06.2019г.-18.02.2020г., 4 823,77евро - наказателна лихва за просрочие за периода 21.11.2019г.-25.05.2020г., 415,41 евро - нот.такси за периода 25.02.2019г.-25.05.2020г. и 360лв.- такси за връчване на покани, за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №1034/2020г. по описа на ЯРС.

Твърденията на ищеца са, че на 15.11.2007г. е сключен Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 0010-0206-000 000 00825/15.11.2007г. между „Банка Пиреос България"АД, чийто правоприемник е „Ю.Б"АД, в качеството на  кредитодател и ответниците К.Ф. и М.Ф. - кредитополучатели, в изпълнение на който банката предоставила на кредитополучателите многоцелеви кредит в размер на 100 000 евро. Като кредитополучатели ответниците - физически лица се задължили да погасят всички свои задължения по кредита, включително главница, лихви, такси и разноски до края на срока за издължаване на кредита, на 216 равни месечни (анюитетни) вноски, включващи част от главницата и начислената за съответния период лихва, с краен срок за издължаване 216 месеца. Ответниците се съгласили да заплащат в полза на банката годишна лихва, формирана като 3-месечен EURIBOR плюс надбавка от 5.15%, а в случай на забава на плащането на някоя от вноските, както и при предсрочна изискуемост на кредита, банката да олихвява просрочената част от главницата с лихва в размер на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка от 10%, като размерът на надбавката не може да надвишава приложимия законен лихвен процент. Кредитополучателите приели да  заплащат на банката и такси: такса за разглеждане на документите за кредит според тарифата на банката, валидна към момента на подаване на документите за кредит; еднократна такса за управление на кредит в размер 1.75% върху размера на кредита и годишна такса от 0.5% върху първоначално отпуснатия кредит, съответно върху остатъка за всяка следваща година, платима годишно на датата на усвояването на кредита в случай, че застраховките по чл. 20 са за сметка на банката. Съгласно чл.13 от договора за кредит, страните уговорили годишен процент на разходите в размер на 11.316%, а при предсрочно погасяване на кредита кредитополучателите да заплащат и такса върху предсрочно погасената част от главницата. Съгласно чл.20 от договора за кредит, кредитополучателите се задължили да сключат и застраховка „Живот" и застраховка „Имущество" за своя сметка в полза на банката, а по силата на чл. 21 от договора банката имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем преди края на уговорения срок, в случай, че кредитополучателите не са погасили в срок която и да е от дължимите вноски по договора за кредит.

С Анекс №1 от 23.12.2009г., Анекс №2 от 30.05.2012г. и  Анекс №3 от 28.09.2012г. банката и кредитополучателите К. и М.Ф. предоговорили част от условията по договора - размера на главницата, възниградителната лихва и срока на погасяване, а с Анекс №4 от 11.12.2012г. страните се споразумели, че с подписването му се уговаря солидарна отговорност между банката и дружеството „В.К" ЕООД в качеството му на солидарен длъжник, като дружеството се задължило спрямо банката да отговаря за задължението на кредитополучателите по договора за кредит и всички сключени към него анекси, с постигнато между страните съгласие, че продълженият срок на договора за кредит по отношение на кредитополучателите има действие и за солидарния длъжник, а кредитополучателите не се освобождават от отговорност към банката и продължават да отговарят за изпълнението на договора за кредит и всички анекси към него заедно със солидарния длъжник.

С Анекс №5 от 11.12.2012г. и Анекс №6 от 22.12.2015г. страните отново предоговорили условията по договора  в частта за главницата, договорната лихва и срока на погасяване.

Според банката- ищец, съобразно легалната дефиниция на "потребител" по § 13, т.1 от Закона за защита на потребителите, ответниците К. и М.Ф. не са потребители, тъй като са сключили договора за многоцелеви кредит за рефинансиране на ипотечен кредит на клиентите към „ДСК" АД, който кредит те са използвали за закупуване на недвижим имот, който представлява сграда за търговия и с цел използването й за търговски цели и извличането на търговска печалба, като през 2012г. на адреса на сградата е имало офис на ЗАД „ОЗК-Застраховане", а на интернет страницата на alo.bg кредитополучателите публикували и обява за продажба на този недвижим имот, озаглавена "търговско помещение". Предвид  търговския характер на сградата и предназначението й за извършване на търговска дейност и реализирането на печалба, според ищеца конкретният случай не попада в обхвата на ЗЗП и изключва приложението на защитните правила, предвидени в закона по отношение на потребителите, тъй като използвайки средствата, получени от кредита за придобиване на сграда за търговия, кредитополучателите не могат да бъдат определени като „потребители" по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП.

Ищецът твърди, че с покани - покана, връчена на длъжника К.Ф. на 04.02.2020г., покана, връчена на длъжника М. Ф. на 05.01.2020г. и покана, връчена на длъжника „В.К" ЕООД на 04.02.2020г. по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, е уведомил ответниците, че поради непогасяване на дължимите погасителни вноски по кредита банката обявява кредита за изцяло  предсрочно изискуем. След датата на обявяване на предсрочната изискуемост не постъпили никакви плащания, при което по образуваното ч.гр.д. № 1034/2020г. по описа на Районен съд - Ямбол банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение за исковите суми въз основа на  извлечение от счетоводните книги на банката. Длъжниците подали възражение срещу заповедта за изпълнениепо реда на чл. 414 ГПК, което породило правния интерес у ищеца от предявяване на настоящия иск. Моли и за присъждане на направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба тримата ответници са оспорили иска като неоснователен по съображения, че сключеният с ищеца (с неговия праводател) договор попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл.143 - 146 от ЗЗП и в договора са налице неравноправни клаузи, които са нищожни. Сочат, че договорните клаузи в договора и анексите към него не са били индивидуално уговорени, били са изготвени предварително от банката и  кредитополучателите не са имали възможност да въздействат върху съдържанието им и същите са им били наложени от кредитора, без възможност да извършат договорни преговори и да повлияят по какъвто и да било начин върху размера им, техния срок на погасяване, включително и относно увеличаването на размера на същите. Като неиндивидуално уговорени, според ответниците клаузите са нищожни като неравноправни по смисъла на чл.143-144 от ЗЗП. Със сключените анекси към основния договор, увеличавайки размера на лихвите, включително с посочването, че новите лихви са приети без възражения към момента на сключване на договора, банката по своя субективна преценка повишила едностранно първоначално договорения размер на лихвите по кредита, които договорни клаузи също били неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, т.е нищожни. Поради това, според ответниците платеното в повече от тях като кредитополучатели било платено без правно основание, като искането им е съдът да прогласи за нищожни всички клаузи по основния договор и допълнителните анекси, с които банката е увеличила размера на дълга чрез надвзети плащания с повишаване на размера на лихвите. На следващо място ответниците са възразили, че с допълнителните споразумения (анекси) е извършено увеличаване размера на дълга с просрочени лихви, такси и комисионни, капитализирани като главница и по този начин полученият размер на главницата се е олихвявала допълнително и незаконно. Така на потребителите са наложени по-тежки условия от основния договор за кредит, а отделно от това капитализирането  на лихвите, таксите и комисионните е начисляване на лихви върху лихви, т.е на сложна лихва и клаузите са нищожни на основние чл. 26, ал.1, пр.1, вр. ал.4 от ЗЗД и чл. 146 ал.5 от 33П и чл.10, ал.3 ЗЗД, като се претендира прогласяване на тяхната нищожност.

С допълнителната искова молба банката е оспорила възраженията на ответниците, посочила е, че е неясно защо при направените оспорвания ответниците настояват за отхвърляне изцяло на предявения иск; че ответниците - физически лица не са "потребители" по смисъла на ЗЗП, а ответникът -  търговското дружество "В.К"ЕООД изцяло е извън обхвата на ЗЗП.

С допълнителния отговор ответниците - физически лица К. и М.Ф. са поддържали възраженията, направени с отговора на исковата молба.

В о.с.з. страните не се явяват и не се представляват. Пълномощникът на ищеца-адв.М. депозира писмена молба, с която настоява за уважаване на иска изцяло, с присъждане на разноските пред първата инстанция. Ответниците също депозират писмена молба, с която поддържат искането си за прогласяване нищожността на оспорените неравноправни клаузи от основния договор и анексите към него, като настояват за отхвърляне на иска в предявения му размер. 

ЯОС, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно и е установено, че на 15.11.2007г. между „Банка Пиреос България"АД, чийто правоприемник е ищецът „Ю.Б"АД, в качеството на  кредитодател и ответниците К.Ф. и М.Ф. - кредитополучатели, е сключен Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 0010-0206-000 000 00825/15.11.2007г., по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателите сумата 100 000 евро, а последните са се задължили да върнат сумата - главница, лихви, такси и разноски, на 216 равни месечни анюитетни вноски с размер на вноската от 996,12 евро, платима на предварително уговорен от страните ден от месеца, като първата вноска е платима в месеца, следващ усвояването и на съответната дата на усвояване на кредита, а последната вноска е изравнителна. В договора липсва уговорка за погасителен план на уговорените дължими 216 погасителни анюитетни вноски и такъв план не е представен по делото.

Целта на предоставения кредит на кредитополучателите е за рефинансиране на техен ипотечен кредит към ТБ"ДСК"АД, както и за текущо потребление касово и/или безкасово, като в чл.18 от договора е постигнато съгласие, че за обезпечаване точното изпълнение на условията по договора, кредитополучателите приемат да учредят първа по ред ипотека върху собствените им недвижими имоти в гр.Я. на ул.*****№***а именно: Сграда за търговия с площ от 45 кв.м. и с посочен идентификатор по КК на гр.Ямбол, който имот е подробно индивидуализиран, Поземлен имот с посочен идентификатор и построената в поземления имот Жилищна сграда с гараж, които също са подробно индивидуализирани. За изпълнението на това договорно задължение на кредитополучателите по делото е представен нот.акт №84/19.11.2007г. по нот.д.№680/2007г. на нотариус №*** в НотК, с който е учредена в полза на праводателя на ищеца - "Банка Пиреос България"АД договорна ипотека върху посочените имоти. По приложеното заповедно дело е представена обява за продажба на "Магазин в самостоятелна сграда", който е на адреса на ипотекираните от ответниците в полза на банката имоти.

В чл.9 от договора за кредит е прието за ползвания кредит кредитополучателите да заплащат в полза на банката годишна лихва, която се формира от тримесечния EURIBOR, плюс надбавка от  5,15%, като стойността на тримесечния EURIBOR се актуализира като се прилага стойността му, установена през първия работен ден на съответното тримесечие (чл.10). В случай на забава в плащането на някоя от вноските, както и при предсрочна изискуемост на кредита, страните са договорили кредитополучателите да дължат лихва в размер на договорения лихвен процент, плюс наказателна надбавка от 10%, като надбавката не може да надхвърля приложимия законен лихвен процент. ГПР страните са договорили в размер на 11,316%. В чл.12 от договора кредитополучателите са приели да заплащат на банката и такси: такса за разглеждане на документите за кредит според тарифата на банката, валидна към момента на подаване на документите за кредит; еднократна такса за управление на кредит в размер 1.75% върху размера на кредита и годишна такса от 0.5% върху първоначално отпуснатия кредит, съответно върху остатъка за всяка следваща година, платима годишно на датата на усвояването на кредита в случай, че застраховките по чл. 20 са за сметка на банката.    

В чл.21 от договора е предвидено, че договорът може да бъде обявен за изискуем едностранно от банката преди края на уговорения срок, без да е необходима покана от страна на банката или уведомление до кредитополучателите, като условието за предсрочна изискуемост, уредено в б."в" на чл.21 от договора е - ако кредитополучателите не са погасили в срок която и да е от дължимите вноски по договора.

На 23.12.2009г. страните са сключили Анекс №1 към договора за кредит, с който са постигнали съгласие, че към датата на анекса кредитополучателите са в просрочие на задълженията си към банката, като общата сума на просрочените задължения е в размер на 2750,18 евро, включваща просрочена главница, лихви, такси и комисионни. С този анекс в чл.1, ал.2 страните са приели, че просрочените задължения се прибавят към редовната главница по договора за кредит, като общата сума на главницата е в размер на 100 808,28 евро, отпусната на кредитополучателите при условията на договора за кредит и анекс №1. За ползвания кредит, в чл.2, ал.1 от Анекс №1 кредитополучателите са прели да заплащат на банката годишен лихвен процент в размер на 9.654%, равен на базовия лихвен процент на банката за кредити в евро, плюс надбавка от 3.904%, като към датата на подписване на анекса БЛП за кредити е посочен - в размер на 5.75% и за първите 8 месеца след подписване на анекса банката и кредитополучателитеи са приели последните да заплащат намален лихвен процент в размер на 5.85% и погасяването на главницата да започва да се извършва след изтичане на 8-месечния гратисен период, през който не се дължат плащания по главницата и ще се дължат само лихви, такси и комисионни, а погасяването на кредита ще се извърши на 204 месечни вноски с краен срок за издължаването на кредита 204 месеца от датата на подписване на анекса. В чл.2, ал.3 от Анекс №1 е прието банката да има право до промени едностранно приложимия по договора лихвен процент в неговата цялост и/или всеки един от неговите компоненти, в случай, че пазарните условия за привличане на финансов ресурс от страна на банката обуславят такава промяна или при наличие на предпоставките, посочени в Общите условия на банката.   

С Анекс №2 от 30.05.2012г. страните са постигнали ново съгласие, приемайки, че към датата на този анекс кредитополучателите са в просрочие на задълженията си към банката по договора за кредит, като общата сума на просрочените задължения е в размер на 3990,82 евро (чл.1), като общата сума на просрочените задължения да се отложи до 21.06.2012г. Приели са, че всички останали клаузи по договора за кредит и на всички последващи анекси остават непроменени.

С Анекс №3 от 28.09.2012г. страните се съгласили, че към същата дата кредитополучателите са в просрочие на задълженията си към банката по договора за кредит, като общата сума на просрочените задължения е в размер на 4 085,25 евро (чл.1), която сума са приели да се отложи до 21.10.2012г. при непроменени останали клаузи по договора за кредит и на всички последващи анекси, като са приели погасителен план към този анекс, който не е представен от страна на ищеца.

На 11.12.2012г. между банката, кредитополучателите К. и М.Ф, и дружеството "В.К"ЕООД, представлявано от управителя К.Ф., е сключен  Анекс №4 към договора за кредит, с който е уговорена солидарната отговорност на дружеството "В.К" ЕООД в качеството му на солидарен длъжник за задълженията на кредитополучателите по договора за кредит и всички сключени към него анекси, включително, че продълженият срок на договора за кредит по отношение на кредитополучателите има действие и за солидарния длъжник, като е прието, че  кредитополучателите не се освобождават от отговорност към банката и продължават да отговарят за изпълнението на договора за кредит и всички анекси към него заедно със солидарния длъжник.

В същия ден - 11.12.2012г. страните - банката, кредитополучателите и дружеството-солидарен длъжник, са сключили и Анекс №5 към договора за кредит, с който са приели, че към тази дата кредитополучателите са в просрочие на задълженията си към банката по договора за кредит, като общата сума на просрочените задължения е в размер на 7 177,55 евро (чл.1, ал.1) и същата включва просрочена главница, лихви, такси и комисионни. С този анекс - чл.1, ал.2 са приели, че просрочените задължения се прибавят към редовната главница по договора за кредит, като общата сума на главницата се счита за отпусната на кредитополучателите при условията на договора за кредит и анекс №5, както и че кредитополучателите ще заплащат на банката годишен лихвен процент в размер на 9.654%, който е равен на базовия лихвен процент на банката за кредити в евро, плюс надбавка от 3.904%, при БЛП за кредити в евро към датата на продписване на анекса  - 5.75% (чл.2, ал.1), с уговорката че за първите 6 месеца след подписване на анекса кредитополучателите заплащат намален лихвен процент в размер на 6.42% и погасяването на главницата започва да се извършва след изтичане на 6-месечен гратисен период, през който се дължат само лихви, такси и комисионни, като погасяването на кредита ще се извърши на 169 месечни вноски  по Приложение №1 към анекса и крайният срок за издължаването на кредита е 169 месеца от датата на подписване на анекса. В чл.2, ал.5 от Анекс №5 е прието банката да има право до промени едностранно приложимия по договора лихвен процент в неговата цялост и/или всеки един от неговите компоненти, в случай, че пазарните условия за привличане на финансов ресурс от страна на банката обуславят такава промяна или при наличие на предпоставките, посочени в Общите условия на банката.  

С Анекс №6 от 22.12.2015г. страните отново са приели, че към тази дата на сключване на анекса кредитополучателите са в просрочие на задълженията си към банката по договора за кредит, като общата сума на просрочените задължения е в размер на 4 290,13 евро и включва просрочена главница, лихви, такси и комисионни (чл.1, ал.1), като сумата на просрочените задължения се прибавя към редовната главница по договора за кредит и новосформираната сума на главницата от 96 709,69 евро се счита за отпусната на кредитополучателите при условията на договора за кредит и Анекс № 6 ( чл.1, ал.2); С този анекс страните са приели, че  погасяването на кредита ще се извършва на анюитетни месечни погасителни вноски по погасителен план - Приложение №1 (което приложение не е представено по делото), валидно до последваща промяна на лихвения процент, като кредитополучателите ще заплащат на банката такси в случай на предоговаряне на параметри на кредита; приели са също, че общата сума на кредита, която представлява сбор от общия размер на кредита, вкл. общите разходи по кредита, е в размер на 142 928,76 евро, с краен  срок за издължаване на кредита 167 месеца.

 С покана, връчена на 18.02.2020г. по реда на чл.47, ал.1 ГПК, вр. с чл.42, ал.2 ГПК  от ЧСИ И.Х,, ответникът К.Ф. е уведомен, че поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит - прекратяване на плащанията и непогасяване на формираните просрочия към 22.11.2019г., на основание чл.21, б."в" от договора банката-ищец обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем към 22.11.2019г. за сумата в общ размер от              78 273,72евро, от която сума - 74 133,88евро - главница и  4 139,84евро - лихви. С поканата на длъжника К.Ф. е даден 7-дневен срок за погасяване изцяло на задълженията. Покана с идентично съдържание е връчена лично на ответницата М.Ф. на 05.01.2020г. Покана с идентично съдържание до дружеството "В.К"ЕООД е връчена от ЧСИ Х. на 04.02.2020г. по реда на чл.50, ал.2 ГПК, тъй като при посещението от ЧСИ на адреса на регистрацията на дружеството в с.Х. е установено, че дружеството е на адреса на кметството на с.Х., като в сградата на кметството е само администрацията на кметството и няма канцелария на търговското дружество.

Установено е, че на 28.05.2020г. е подадено заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу двамата кредитополучатели и солидарния длъжник "В.К"ЕООД, по което е образувано ч.гр.дело №1034/2020г. по описа на ЯРС. По образуваното дело заповедният съд е издал заповед за незабавно изпълнение, като са осъдени тримата длъжници при условията на солидарност да заплатят сумите по договора, които са в предмета на настоящия иск. Тримата длъжници са подали възражение в срок срещу заповедта, при което по подадена от ищеца искова молба е образувано настоящото дело, а със влязло в сила определение на заповедния съд е спряно незабавното изпълнение на издадената срещу тримата длъжници-настоящи ответници заповед за изпълнение.

От заключението на вещото лице-икономист С.Д., извършило назначената съдебно-икономическа експертиза, по делото е установено, че на 21.11.2007г. е постъпила и е била усвоена еднократно от кредитополучателите сумата по кредита в размер на 100 000,00 EUR. Във връзка със сключените между страните анекси вещото лице е установило, че са били извършени 4 бр. капитализации / реструктуриране на главницата, като общият размер на предоставената и усвоена сума по Договора за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № ********/*********г. и 6 бр. анекси към него, е осчетоводена от страна на банката в размер на 116 909,31 EUR. Според експертното заключение, за периода 21.12.2007г. - 26.05.2020г., с внесените от ответниците суми, са били погасени следните задължения по договора в размер на общо 139 945,97 EUR, от които: погасена главница - 32 212,24 EUR; погасена възнаградителна лихва - 99 352,13 EUR; погасени наказателни лихви за просрочие -876,37 EUR и погасени такси - 7 505,23 EUR. При изслушване на заключението по реда на чл.200 ГПК, вещото лице е уточнило, че тази сума от общо 139 945,97 EUR, с която ответниците са погасили задълженията си по договора, е отнесената от ищцовата банка като погасена сума към кредита след преструктурирането му със сключените анекси, но реално платената от ответниците сума за погасяването на задълженията им по договора е в размер на 136 033,93 EUR.

При отчитане на извършените капитализации и обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита, към датата на изготвяне на извлечението от счетоводните книги на „Ю.Б"АД, въз основа на който документ е била издадена заповедта за незабавно изпълнение, както и към датата на изготвяне на заключението, вещото лице е дало заключение, че задължението на ответниците по процесния договор за кредит и сключените към него 6 бр. анекси е в размер на общо 95 230,08 EUR, от които: главница - 84 697,07 евро, възнаградителна лихва за периода 21.06.2019г. - 18.02.2020г. - 5 293,83 евро, наказателна лихва за периода 21.11.2019г. -25.05.2020г.- 4 823,77 евро, такси за периода 21.11.2019 г. - 25.05.2020 г. - 415,41 евро, като по кредита са били направени и нотариални разноски, които не са погасени -в размер на общо 360,00 лв.

При изслушването на вещото лице същото е дало и втори вариант на заключението, при който, при отчитане на възражението на ответниците за нищожност на анексите, с които е начислявана лихва върху лихва, вещото лице е отчело извършените от ответниците плащания, съгласно договореностите по първоначалния договор и погасителния му план. Според този вариант на заключението, с общо платените 136 033,93 EUR, ответниците са погасили: главница - 38 428,98 евро; възнаградителна лихва - 90 579,87 евро; мораторна/наказателна лихва - 538,30 евро и такси - 6486,78 евро, при което общият размер на остатъка от дълга им е в размер на 73 153,48 евро. От тази  обща сума в размер на 73 153,48 евро, изчислената от експерта дължима главницата е в размер на 61 571,02 евро, дължимата възнаградителна лихва за периода 21.10.2018г. - 18.02.2020г. е в размер на 7 591,29 евро, наказателната лихва за периода 21.10.2018г. - 18.02.2020г. е в размер на 3416,17 евро, такси в размер на 575 евро, както и нотариални разноски от 360лв.    

Анализът, който вещото лице е направило на извършените от ответниците  плащания по кредита и погасените с тях задължения, е обосновал заключението му, че само първата вноска от погасителния план е била платена на падежната дата. След това, от м.01.2008г. ответниците за били в забава при погасяването на вноските, но само с няколко дни, поради което банката е начислявала наказателни лихви за просрочието. От м.08.2009г. периодите на забава в плащанията са се увеличавали, в резултат на което на 23.12.2009г. е бил сключен Анекс №1 към Договор № 0010-0206-000 000 00825/15.11.2007г., на основание молба за промяна на параметри от 14.12.2009г. След сключването на Анекс №1/23.12.2009г. вещото лице е установило, че ответниците са извършвали плащания на уговорените вноски в срок за период от 1г., след което отново е последвала периодична забава в плащанията, до сключването на Анекс №2/30.05.2012г. След Анекс №2 ответниците са спазвали сроковете около 2 месеца, отново е последвала забава до сключването на Анекс №3/28.09.2012г., Анекс №5 и Анекс №6. Според вещото лице, миграцията на данните от "Банка Пиреос България "АД към правоприемника „Ю.Б "АД е била извършена на 15.11.2019г., към която дата ответниците са били в просрочие, при което кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем на 18.02.2020г.

Вещото лице е установило, че след като на ответницата М.Ф. на 05.01.2020г. е била връчена поканата на банката с изявлението за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, е било извършено последното плащане по кредита от страна на ответниците, което е от 31.01.2020г. от спестовна сметка в евро BG 57 BPBI 8170 46 06175284 с титуляр М.К.Ф.. Така на датата 31.01.2020г. ответникът К.Ф. е внесъл                4 000лева по сметката на М.Ф., равняващи се на 2 040,30EUR (по курс на банката 1,9605 EUR/BGN), с коята сума са били погасени следните задължения по процесния кредит: просрочена главница към 21.03.2019г.- 266,56 евро, просрочени лихви по редовна главница към 21.04.2019г.- 84,99 евро и месечни такси за обслужване на сметката - 1,30 евро. Вещото лице е установило, че след обявяване предсрочната изискуемост на кредита, на 11.05.2020г. от страна на банката е била извършена корекция на лихвения процент в посока намаляване - във връзка с извънредното положение, в резултат на което по сметката на кредитополучателите са били възстановени средства в размер на 1 311,61 EUR. С тази възстановена сума по-късно са били погасени следните задължения по кредита: просрочена главница към 21.04.2019г.- 386,09 евро, просрочена главница към 21.05.2019г. - 5,89 евро, просрочени лихви по редовна главница към 21.04.2019г. - 232,07 евро, просрочени лихви по редовна главница към 21.04.2019г.- 687,56 евро. Така с тази възстановена сума, която е част от последната внесена по кредита сума от 31.01.2020г., с която възстановена сума е извършено и последващото погасяване, на 26.05.2020г. е отчетено от банката извършеното от ответниците последно погасяване на задълженията по договор за кредит и сключените към него 6 бр. анекси.

При изслушването на вещото лице в о.с.з. по реда на чл.200 ГПК, същото е поддържало, че след сключване на договора от 15.11.2007г., при промяната на компонентата EURIBOR в договорната лихва, е бил променян общият лихвен процент по договора както в посока на намаление, така и в посока на увеличение, до сключване на Анекс №1. След сключване на Анекс №1, с който страните са предоговорили начина на формирането на възнаградителната лихва, вещото лице е установило, че банката се е възползвала от правото си да променя лихвения процент както в посока на намаление, така и в посока на увеличение, тъй като компонентата "базов лихвен процент" е променлива и се е формирала от банката.         

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Както съдът прие и посочи, предявеният иск се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и чл.92 ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на банката - ищец сумите, визирини в издадената заповед за незабавно изпълнение, респ. изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК, дължими на основание процесния договор за банков кредит и анекси към него. Тъй като производството по иска по чл.422 ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, на доказване подлежат основанието и размера на задължението на ответниците към датата на подаване на заявлението за провеждане на заповедно производство. По този иск, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, съобразно уредбата на договора за банков кредит по чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, в тежест на ищеца е да установи, че между страните е възникнало валидно правоотношение въз основа на сключен помежду им договор за банков кредит, по който ищецът е изпълнил задълженията си и е отпуснал на ответника/ответниците  заетата парична сума по договора за кредит и съответно, че за ответниците е възникнало задължението за връщане на паричната сума и уговорените по договора лихви, поради настъпилата предсрочна изискуемост на кредит.

Настоящият съдебен състав на ЯОС намира, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи наличието на валидно сключен Договор за банков кредит между "Банка Пиреос България"АД, чийто правоприемник е ищецът "Ю.Б" АД от една страна, и ответниците - физически лица К.Ф. и М.Ф. – кредитополучатели, от друга страна, както и солидарната отговорност на дружеството "В.К"ЕООД. С подписване на договора от 15.11.2007г. страните са се съгласили да поемат посочените в него задължения. Установи се със заключението на вещото лице, а и не е налице спор, че на 21.11.2007г. кредитът в размер на 100 000евро е изцяло усвоен от кредитополучателите, при което е породено задължението им за връщане на кредита, ведно с лихви, такси и разноски.

В хода на производството се установи, че изискуемостта на договора за банков кредит е настъпила предсрочно, поради липса на плащания в срок от страна на кредитополучателите след 15.11.2019г., поради което и след надлежното уведомяване на тримата ответници-длъжници (на последната дата 18.02.2020г. е уведомен третият длъжник), по инициатива на ищеца – банката на 28.05.2020г. е образувано заповедно производство пред ЯРС, издадена е цитираната заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените по–горе суми за главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, такси и разноски. С оглед на това съдът приема, че при липсата на твърдения и установени от ответниците плащания за погасяване на задълженията им по кредита след посочената от експертизата дата 15.11.2019г., законосъобразно към 18.02.2020г. ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем при условията на чл.21, б."в" от договора за кредит, която разпоредба урежда това право на банката в случай, че кредитополучателите не са погасили в срок която и да е от дължимите вноски по договора.

Предсрочната изискуемост е форма на изменение на договора, което настъпва с волеизявлението само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасен остатък от него за предсрочно изискуем, което включва вноските с ненастъпил падеж, които не са изискуеми към момента на изявлението. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.18 от ТР № 4 от 18.04.2014г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК при вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В решението е прието, че предсрочната изискуемост, във всички случаи, включително и при уговорена автоматична такава, настъпва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили и обективните факти, които страните по общо съгласие са уговорили, че ще обуславят възникването на правото на банката да обяви кредита за изискуем преди изтичане на уговорения срок.

В случая от представените покани се установи по делото, а и не е налице спор от страна на ответниците, че същите са връчени редовно на ответниците. С получаване на поканата от всеки от длъжниците изявлението на банката е достигнало до кредитополучателите и до солидарния длъжник и кредитът е станал предсрочно изискуем, като в този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (Решение № 139 от 05.11.2014г. по т. д. № 57/2012 г. на І т. о. на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II т. о. на ВКС, и Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на І т.о. на ВКС и др.).

Предвид характера на договора по така възникналото правоотношение между страните, при заявените от ищеца твърдения и възраженията на ответниците, съдът следва да даде отговор на основния спорен в настоящото производство въпрос - в какво качество ответниците К. и М. Ф. са сключили процесния договор за кредит, респ. дали са потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и ако договорът е потребителски, съдът следва да разгледа наведените от ответниците възражения за неравноправност, респ. нищожност на договорните клаузи, уреждащи размера на договорната лихва и капитализирането на главницата.

Съгласно действалата към датата на сключване на процесния договор разпоредба на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Между страните по делото не е спорно и е видно от договора за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека  от 15.11.2007г., че банката- праводател на ищеца е предоставила на ответниците-физически лица К. и М. Ф. кредит в размер на сумата от 100 000 евро за рефинансиране на друг техен ипотечен кредит в друга банка, както и за текущо потребление. По делото не са представени доказателства и не е установено твърдението на ищеца какъв е бил рефинансираният кредит и че със същия е бил закупен недвижим имот  - сграда за търговия, която е била използвана от ответниците за търговски цели и за извличане на търговска печалба. Установено е твърдението на ищеца по исковата молба, че е имало публикувана във вестник обява за продажба на имот на адреса на ищците, обозначен като "магазин в самостоятелна сграда", като безспорно по делото е установено също, че в обезпечение на процесния договор за кредит ответниците - кредитополучатели са ипотекирали в полза на банката една сграда за търговия. За да бъде опровергано обаче потребителското качество на кредитополучателите, следва да бъде доказано, че към момента на сключване на договора последните са действали в рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност, като без значение са последващите им действия по разпореждане с отпуснатите средства - напр. за покупка на какъв имот и с какво предназначение е той. В случая кредитът, който представлява финансова услуга, е предоставен на ответниците К. и М.Ф.  като кредитополучатели, които ответници са физически лица, като липсва информация, съдържаща се в договора или извън него, от която да може да се приеме, че той е във връзка с осъществяване на търговска или професионална дейност от тези двамата ответници - физически лица. Посочената обява във вестник за продажба на недвижим имот, предназначен за търговия, е ирелевантно доказателство към очертания в настоящото производство предмет на доказване, тъй като не се установява непосредствена връзка между отпуснатите по договора парични средства и сключени от кредитополучателите търговски сделки. В случая от решаващо значение за определяне качеството на ответниците при подписването на договора за кредит е, че в разпоредбите на последния не е определено сумата по кредита, включително рефинансираният кредит, да са предназначени за търговска, стопанска или професионална дейност. В тази насока е и практика на СЕС по аналогични казуси – напр. Решение от 03.09.2015 г. по дело С – 110/14 на СЕС, съгласно което при договор за кредит, сключен от адвокат, обезпечен с ипотека от адвокатското му дружество, в който договор не се уточнява предназначението на кредита, може да се счита за "потребител" по смисъла на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г., ако договорът не е свързан с професионалната му дейност и др.

Предвид изложеното ЯОС намира, че в разглеждания случай е налице договор за банков кредит на физически лица, който не е предназначен за търговска и професионална дейност, поради което кредитополучателите имат качеството на потребители по смисъла на пар. 13, т.1 ЗЗП и като такива се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи, въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Съгласно чл.143 от ЗЗП в редакцията към деня на сключване на договора от 2007г., неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, с изброяване в т.1-т.18 хипотезите, при които е налице неравноправност, без изброяването да е изчерпателно. На основание чл.145, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза се преценява при съобразяване вида на стоката или услугата-предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Тази преценка не включва определянето на основния предмет на договора, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми (чл. 145, ал. 2 ЗЗП и чл. 147, ал. 1 ЗЗП). На основание чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са били уговорени индивидуално, като доказването на последното обстоятелство е възложено в тежест на търговеца - чл. 146, ал. 4 ЗЗП.

С оглед тази приложима правна уредба ЯОС намира, че следва на първо място да посочи, че клаузите относно лихвените условия по предоставения кредит, доколкото лихвата представлява интереса на банката като страна по правоотношението, са част от основния предмет на договора, които клаузи при условие, че са ясни и разбираеми съгласно чл.145, ал.2 ЗЗП /съответстваща на чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО/, попадат извън предметния обхват на търсената защита. На следващо място съдът намира, че в основния договор, сключен на 15.11.2007г., независимо от наличието на предвидената възможност в чл.10 банката да прилага стойността на тримесечния EURIBOR като компонента в процента на годишната възнаградителна лихва по чл.9, не са налице основания да са приеме, че клаузите на чл.10 и чл.9 не са били уговорени ясно и разбираемо за потребителите относно основанията, при които може да са стигне до изменение на "цената" на банковата услуга (възнаградителната лихва и другите разходи) или че разходите по кредита не са били определени изрично и изчерпателно с договора за кредит. В този смисъл методологията за определяне на лихвения процент на договора (стойността на тримесечния EURIBOR плюс точно определена надбавка)  е достъпна за всеки кредитополучател, който иска да я провери, като същата се публикува на сайта на банката, а също така и в салоните на банката, поради което съдът намира, че клаузите в основания договор, уреждащи формирането на лихвата са ясни и разбираеми и детайлно описващи начинът на формиране на лихвата и какви са основанията за нейното изменение. Следователно, заявеното от ответниците възражение за неравноправна договорна клауза в основния договор, предвиждаща възможност за банката едностранно да променя лихвения процент по кредита с оглед стойността на тримесечия EURIBOR, при неподлежащ на промяна процент на надбавка от 5,15%, е неоснователно и е без значение за крайния изход на спора.  

Съдът намира, че не са неравноправни и клаузата на чл.2, ал.1 от сключения на 23.12.2009г. Анекс №1 към договора за ипотечен кредит и чл.2, ал.1 от Анекс№5, с които страните са уговорили, че ответниците - кредитополучатели ще заплащат на банката - кредитор лихва за предоставения им кредит, формирана от базовия лихвен процент за този вид кредит, и надбавка от 3,904%, която е намалена за първите осем месеца по Анекс№1 и шест месеца по Анекс №5. Тези клаузи съдържат ясно и изрично указание относно размера на лихвата към датата на сключване на двата анекса към договора - 9,654 %, включваща базов лихвен процент 5.75 % и стандартна надбавка от 3.904 процентни пункта. Неоснователно е възражението на ответниците за нищожност поради неравноправен характер на посочените договорни клаузи в двата анекса в частта на договорения процент на възнаградителната лихва, тъй като в частта за определяне на размера на лихвата към датата на сключване на анексите, клаузите указват ясно и недвусмислено размера на дължимата от кредитополучателите възнаградителна лихва, съставляваща цената за ползване на предоставения им кредит.

Клаузите на чл.2, ал.3 от Анекс №1 и на чл.2, ал.5 от Анекс №5 - относно правото на банката да променя периодично включения като компонент на лихвата базов лихвен проценти другата надбавка, са неравноправни и поради това нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като на първо място не се установи от ищцовата банката - кредитор да са уговорени индивидуално между страните в кредитното правоотношение. На следващо място, клаузите са свързани с общите условия на банката, в които са предвидени условията за промяна на базовия лихвен процент. Най-общо тези условия са свързани с изменения на финансови, валутни и потребителски индекси, с промени на годишните пазарни лихвени нива, с промени в нормативните актове, в регулациите на централната банка и в нейната парична политика. Непосочването на условията, при които банката - кредитор може да променя базовия лихвен процент по кредита, както и другата компонента от възнаградителната лихва, е достатъчно, за да се приеме неравноправния характер на посочените клаузи от двата анекса. Същите не съдържат ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по който при настъпване на някое от предвидените в тях условия ще се формира новият базов лихвен процент, а оттук - и лихвата по кредита. Липсата на указана в договора и в общите условия (които дори не са представени по делото) конкретна методика за промяна на базовия лихвен процент, доведена до знанието на кредитополучателя към момента на сключване на анексите към договора, създава възможност банката - кредитор да променя лихвата по своя субективна преценка съобразно собствените си вътрешни правила и нарушава изискването за добросъвестност, както и равновесието между правата и задълженията на кредитора (търговеца) и кредитополучателя (потребителя). Освен това същите клаузи не предвиждат при настъпване на обстоятелства, предпоставящи изменение на базовия лихвен процент, право за кредитополучателите да се откажат от договора в случай на несъгласие с извършеното от банката едностранно изменение в размера на лихвата. Поради това посочените клаузи са нищожни поради неравноправния им характер и следва да се прогласи нищожността им.

За основателни съдът намира и възраженията на ответниците К. и М.Факиреви за нищожност на клаузите на чл.1, ал.2 от Анекс №1, чл.1 от Анекс №2 , чл.1 от Анекс №3, чл.1, ал.2 от Анекс №5 и чл.1, ал.2 от Анекс №6, с които страните са договорили преоформяне на кредита, чрез прибавяне на просрочените задължения, включващи и възнаградителните лихви към главницата по договора. В тази връзка съдът съобрази приетото с постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, II т. о., Решение № 30/20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, I т. о. и др., че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал. 1 ТЗ, каквито не са длъжниците - физически лица К. и М.Ф. На основание чл.26, ал.1 и чл.10, ал.3 ЗЗД посочените договорни клаузи са нищожни и следва да бъде прогласена тяхната нищожност. 

Поради изложеното и на основание чл.26, ал.4 ЗЗД, като съобрази и практиката на ВКС (напр. Решение № 60118 от 15.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2848/2019 г., I т. о., ТК, Решение № 76 от 22.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1011/2019 г., I т. о., ТК, Решение № 146 от 1.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2615/2016 г., I т. о. и др.), ЯОС намира, че клаузите в сключените от страните анекси относно правото на банката - кредитор да променя периодично базовия лихвен процент и клаузите, с които е предвидено прибавянето към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, са нищожни, но частичната нищожност на тези клаузи от сключените анекси не освобождава кредитополучателите от задължението за връщане на заетата сума и заплащане на възнаградителната лихва по кредита и наказателната лихва (договорна неустойка) в първоначално уговорените при сключване на договора размери. Кредитополучателите не са обвързани само от последвалите сключването на договора промени с анексите в размера на лихвата и размера на редовната главница, които са извършени на основание признатите за неравноправни и нищожни договорни клаузи. Кредотополучателите дължат връщането на заема и лихвите по първоначално уговорените с договора условия. При съобразяване именно на първоначално уговорените с договора условия, вещото лице по икономическата експертиза е дало варианта на заключението, при който, отчитайки, че ответниците са платили общо 136 033,93 EUR по кредита, с плащането на тази обща сума ответниците са погасили: главница - 38 428,98 евро; възнаградителна лихва- 90 579,87 евро; мораторна/наказателна лихва - 538,30 евро и такси - 6486,78 евро, при което общият размер на остатъка от дълга им е в размер на 73 153,48 евро.  От тази общо дължима сума в размер на 73 153,48 евро, изчислената от експерта дължима главницата е в размер на 61 571,02 евро, дължимата възнаградителна лихва за периода 21.10.2018г. - 18.02.2020г. е в размер на 7 591,29 евро, наказателната лихва за периода 21.10.2018г. - 18.02.2020г. е в размер на 3 416,17 евро, такси в размер на 575 евро, както и нотариални разноски от 360лв. Съдът възприема този вариант на експертното заключение и съобразно същия следва да уважи частично иска в посочения размер на главницата от 61 571,02 евро, за  договорна лихва в предявения от ищеца размер от 5 293,83 евро (който е в по-малък размер от изчисления от вещото лице), за наказателна лихва в размер на 3 416,17 евро, за такси в предявения размер от 415,41евро (който е в по-малък размер от изчисления от вещото лице), или до размера на сумата общо 70 696,43 евро и разноски от 360лв., а за разликата над посочените размери следва да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Съдът следва да уважи иска като основателен и доказан в посочените размери за главница, договорна лихва, наказателна лихва, такси и разноски, и по отношение на ответното дружество "В.К"ЕООД, независимо че дружеството не се ползва с потребителката защита по ЗЗП и спрямо него е неприложима нищожността на клаузите на чл.1, ал.2 от Анекс №5 и чл.1, ал.2 от Анекс №6 поради анатоцизъм (чл.294 ТЗ). Това разбиране се налага, тъй като в сключения между страните Анекс №4 към договора за кредит, клаузите относно отговорността на солидарниия длъжник "В.К"ЕООД уреждат, че дружеството се задължава на основание чл.121-чл.123 ЗЗД да отговаря солидарно с кредитополучателите за изпълнение на задълженията им за окончателно погасяване на кредита, като вземанията на кредитора по отношение на кредитополучателите и солридарния длъжник са неделими и се събират от всеки от тях при условията на солидарност, и всеки отговаря за изпълнението на цялото задължение. Според формулировката на посочените клаузи от Анекс №4 към договора следва да се приеме, че поемането на солидарните задължения от дружеството - третия ответник има обезпечителен характер и се отнася до изпълнението на задължението на кредитополучателите за погасяване на кредита, а не става дума за възникване и съществуване на самостоятелен дълг на солидарния длъжник към банката. Или отговорността на солидарния длъжник – търговското дружество, е в рамките на задълженията, които имат кредитополучателите към банката. Ако наличието на неравноправни клаузи в договора, които са нищожни по смисъла на чл.146 ЗЗП и др. нищожни клаузи, се отразява на размера на задълженията на кредитополучателите, солидарният длъжник, макар и неползващ се от защитата на кредитополучателите като търговско дружество, не може да носи отговорност за задължения в по-големи размери от тези на кредитополучателя ( В този смисъл съдът съобразява Решение № 1244 от 06.10.1999 г. по гр. д. № 490/1999 г. на ВКС). 

По отношение на разноските:

Ищецът претендира заплащане на разноски и такива му се дължат съразмерно с уважената част от иска, съобразно чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, исковият съд следва да съобрази и присъди и направените разноски в заповедното производство.

От страна на ищеца са извършени разноски в исковото производство в общ размер на 4 032,28лева, от които 3 732,28 лева за държавна такса и 300 лева за депозит за вещо лице. С оглед уважената част от иска (левовата равностойност на 70 696,43 евро /138 270,19лв. по курс 1,95583 лв/евро/ плюс 360лв.), на ищеца се дължат разноски за исковото производство в размер на 2 995,47лева, които следва да се възложат на ответниците за заплащане. В заповедното производство са присъдени разноски в общ размер на 7 727,33 лева, от които       3 732,28лева за държавна такса и 3 995,05 лева за адвокатско възнаграждение. При съобразяване уважената част от иска, за заповедното производство на ищеца се дължат разноски в общ размер на 5 740,42лева.

Ответниците също са направили искане за присъждане на разноски, които им се дължат съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл.78, ал.3 ГПК, но по делото няма доказателства за направени от ответниците разноски и такива не им се присъждат.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                           Р  Е  Ш  И  :

 

ПРОГЛАСЯВА по отношение на К.Т.Ф., ЕГН ********** и М.К.Ф., ЕГН **********,*** и "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД гр.София, ул."Околовръстен път"№260, представлявано от П. Д. и Д, Ш, - изпълнителни директори, с ЕИК: *********, със съдебен адресат адвокат Д.М. с адрес: ***, офис *  НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл.10, ал.3 от ЗЗД чл. 143 ЗЗП на следните клаузи: чл.1, ал.1 и чл.2, ал.3 от Анекс №1, чл.1 от Анекс №2, чл.1 от Анекс№3, чл.1, ал.2 и чл.2, ал.5 от Анекс №5 и чл.1, ал.2 от Анекс №6, всички сключени към Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 0010-0206-000 000 00825/15.11.2007г. между „Банка Пиреос България"АД, чийто правоприемник е „Ю.Б"АД, в качеството на  кредитодател и ответниците К.Ф. и М.Ф. - кредитополучатели.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и чл.92 ЗЗД, предявен от "Ю.Б"АД гр.София, ул."Околовръстен път"№260, представлявано от П. Д. и Д. Ш. - изпълнителни директори, с ЕИК: *********, със съдебен адресат адвокат Д.М. с адрес: ***, офис *, срещу К.Т.Ф., с ЕГН **********, М.К.Ф., с ЕГН **********,***  и "В.К" ЕООД със седалище и адрес на управление с.Хаджидимитрово, Община Тунджа, Област Ямбол, ул."Хаджи Димитър"№1я и ЕИК *********, че К.Т.Ф., М.К.Ф. и "В.К" ЕООД дължат при условията на солидарност на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД гр.София, сумата общо 70 696,43 евро /седемдесет хиляди шестстотин деветдесет и шест евро и 0,43 цента/, от която обща сума: сумата от 61 571,02 евро /шейсет и една хиляди петстотин седемдесет и едно евро и 0,02цента/ - главница, представляваща неплатена част от месечни вноски за главница, както и целия предсрочно изискуем остатък от задължението за главница, дължими по договор за кредит, сключен на 15.11.2007г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.05.2020г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, до окончателно изплащане; сумата от 5 293,83 евро /пет хиляди двеста деветдесет и три хиляди евро и 0,83 цента/, представляваща дължима договорна лихва за периода от 21.06.2019г. до 18.02.2020г.; сумата от 3 416,17 евро /три хиляди четиристотин и шестнадесет евро и 0,17цента/, представляваща наказателна лихва за просрочие/ неустойка за забавено плащане на главницата по кредита за периода от 21.11.2019г. до 25.05.2020г. и сумата  415,41евро /четиристотин и петнадесет евро и 0,41 цента, представляваща такси за периода 21.11.2019г.- 25.05.2020г. и на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 360лв. /триста и шестдесет лева/ - такси за периода 21.11.2019г.- 25.05.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1034/2020г. по описа на ЯРС, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и чл.92 ЗЗД за разликата над общата сума 70 696,43 евро до предявения размер на общата сума  95 230,08 евро - в частта за разликата над сумата    61 571,02 евро до размера на сумата 84 697,07 евро - главница, представляваща неплатена част от месечни вноски за главница, както и целия предсрочно изискуем остатък от задължението за главница, дължими по договор за кредит, сключен на 15.11.2007г. и в частта за разликата над сумата 3 416,17 евро до размера на сумата 4 823,77евро , представляваща наказателна лихва за просрочие/ неустойка за забавено плащане на главницата по кредита за периода от 21.11.2019г. до 25.05.2020г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.Т.Ф., М.К.Ф. и "В.К" ЕООД, с посочени по-горе данни,  да заплатят на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД гр.София, с посочени данни за седалище, адрес на управление, представители, ЕИК и съдебен адресат, сумата 2 995,47лева, представляваща направени разноски за исковото производство и сумата  5 740,42лева, представляваща направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д. №1034/2020г. по описа на ЯРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :