№ 2294
гр. С, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110158867 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно и пасивно субективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 901,83
лв., претендирана поравно и разделно спрямо ответниците, представляваща стойността
на топлинни услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. ХХХ, ведно със законната лихва,
считано от 15.06.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 104,28 лв., претендирана поравно и разделно спрямо
ответниците, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2018 г. до 25.05.2021 г.
Ищецът – „Т С” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответниците, по
силата на което им предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. ХХХ, като
ответниците дължат заплащането на цената им поравно при условията на разделна
отговорност. Сочи, че ответниците не са заплатили в определения в общите условия
срок стойността на доставената им топлинна услуга за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2020 г., възлизаща на сумата в общ размер на 901,83 лв. Ето защо, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за
сумите, както следва: 901,83 лв., претендирана поравно и разделно спрямо
ответниците, представляваща стойността на топлинни услуги (в това число и цена за
дялово разпределение) за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в
1
гр. ХХХ, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2021 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 104,28 лв.,
претендирана поравно и разделно спрямо ответниците, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 25.05.2021 г. След постъпило
възражение от ответниците срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Претендира разноските по производството.
Ответниците - АЛ. Б. К. и КР. АЛ. К., оспорват исковете. Оспорват факта, че
между страните е налице договор за предоставяне на топлинна енергия за процесния
период. Оспорват факта, че ищецът е предоставил топлинни услуги в процесния
период с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба сума. При условията на
евентуалност релевират възражение за давност. Молят исковете да бъдат отхвърлени.
Претендират разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т с“ ЕООД, счита исковете за
основателни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 34066 по описа на Софийски районен съд за 2021 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 13984 от 15.06.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.06.2021
г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците са подали възражения срещу заповедта за
изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил
установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
200 ЗЗД:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за
процесния период по силата на договор за предоставяне на топлинна енергия, че за
периода, предмет на делото, е доставил реално на ответниците топлинни услуги с цена,
възлизаща на претендираната в исковата молба стойност.
В тежест на ответниците и при доказване на посочените обстоятелства е да
докажат погасяването на дълга.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот от 21.08.1997 г., КР. АЛ.
К. е дарила процесния имот на ИБ К. и АЛ. Б. К.. От своя страна, съгласно нотариален
акт за учредяване на ползване върху недвижим имот от 28.08.2007 г., ИБ К. е учредил
2
вещно право на ползване върху 1/2 идеална част от процесния имот в полза на КР. АЛ.
К.. Следователно, ответникът АЛ. Б. К. се явява собственик на 1/2 идеална част от
процесния имот, а ответникът КР. АЛ. К. – носител на вещно право на ползване върху
1/2 идеална част от имота.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота.
Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при
ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните
тела в имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена
форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР,
които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо
писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от
страна на ответниците да са предприемани действия по искане на специални условия,
при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради
което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването
му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия при действащите публично известни общи условия. От
заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в
която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което
3
и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, собственикът на имота и носителят на вещто право на ползване върху
имота имат качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях
права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът
има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответниците – да заплащат
поравно и разделно цената ѝ.
Следва да се установи, дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната
стойност. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. възлиза на сумата в размер на 1233,83 лв.
Към дължимата цена за топлинна енергия следва да се добави сумата в размер
на 8,93 лв., дължима за дялово разпределение през процесния период, съгласно
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Следователно, за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. ответниците дължат на
ищеца поравно и разделно сумата в общ размер на 1242,76 лв. Ищецът претендира
сумата в размер на 901,83 лв., поради което и с оглед диспозитивното начало
претенцията е основателна за пълния предявен размер.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Т С” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „Т С” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на
4
„Т С” ЕАД от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. С оглед на това и предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
от който момент се счита, че е предявена исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, с
подаването на която давностният срок е прекъснат – 15.06.2021 г., то в случая
задължението за главница за периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. се явява погасено
по давност. Ответникът дължи цената за предоставените топлинни услуги за периода
от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. За посочения период изискуемото задължението за
главница, което не е погасено по давност, възлиза на сумата в размер на 661,46 лв.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 200 ЗЗД следва да се уважат за сумата в размер на 661,46 лв., представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот,
намиращ се в гр. ХХХ, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2021 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, като
бъдат отхвърлени до пълния предявен размер от 901,83 лв. поради погасяване на
задължението по давност.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до извода, че ответниците дължат на ищеца цена за топлинна
енергия и цена за дялово разпределение за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г.
Както беше посочено, съгласно общите условия на „Т С” ЕАД от 11.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за
периода от 15.09.2018 г. до 25.05.2020 г. ответниците дължат лихва за забавено
изпълнение на задължението за заплащане на топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., която е в размер на 72,76 лв.
Ответниците не дължат лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не предвиден
срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена показа за
заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Ето защо, исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се уважат за сумата
в размер на 72,76 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
25.05.2021 г. върху дължимата цена за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., като бъдат отхвърлен до пълния предявен размер от 104,28 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в размер на 620,30 лв., представляваща
разноски в исковото и в заповедното производство съобразно уважената част от
5
исковете.
Ответниците не са представили доказателства за извършването на разноски,
поради което не следва да се ангажира отговорността на ищеца по реда на чл. 78, ал. 3
ГПК.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ХХХ, с
адрес: гр. С, ул. ХХХ, срещу КА К., ЕГН ********** и АЛ. Б. К., ЕГН **********,
обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че
ответниците дължат поравно и разделно на ищеца сумите, както следва: 661,46 лв.,
представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020
г. за имот, намиращ се в гр. ХХХ, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2021 г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
погасяването; 72,76 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
25.05.2021 г. върху дължимата цена за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., за които в полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.06.2021 г. по ч.гр.д. № 34066/2021 г. по описа на СРС,
III ГО, 140 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД до пълния предявен размер от 901,83
лв. и за периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. поради погасяване на задължението по
давност, както и исковете за лихва с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД до пълния предявен размер от 104,28 лв.
ОСЪЖДА КА К., ЕГН ********** и АЛ. Б. К., ЕГН **********, да заплатят
поравно и разделно на „Т С” ЕАД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, ул. ХХХ, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 620,30 лв., представляваща разноски в исковото и в
заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т с“ ЕООД, на
страната на ищеца – „Т С” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6