№ 84
гр. С. , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на пети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело
№ 20212200100113 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищцата Р. Х. М., редовно призована, не се явява. За ищцата се явява
адв. Царчинска, редовно преупълномощена от адв. М..
За ответното – дружество ЗК „Лев инс“ АД, редовно призовано, се
представлява от адв. Т.Р., редовно упълномощена с пълномощно приложено с
отговора.
Третото лице помагач на страната на ответника ОРХ. Б., редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Вещото лице Х. В. У., редовно призован, не се явява.
Вещото лице В. Д. Г., редовно призована, не се явява.
СТРАНИТЕ: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. ЦАРЧИНСКА: Поддържам исковата молба, с направените с нея
доказателствени искания, както и представените доказателства. Оспорвам,
като неоснователен отговора на исковата молба. На осн. чл.143 ГПК правя
1
пояснение на исковата молба. С оглед представените по делото доказателства
моля вместо лек автомобил марка и модел „Л. Р. Р. Р” да се чете товарен
автомобил марка и модел „Л. Р. Р. Р”. С оглед наведеното от ответната страна
съпричиняване, а именно, че постР.лото лице е нарушило правилата за
движение по пътищата с изложените в отговора действия, моля да допуснете
един свидетел при режим на призоваване, с оглед оборване наведените
възражения от ответната страна. Моля да ми дадете възможност имената и
адрес за призоваване да посоча след като се запозная с материалите от
доказателствата приложени в досъдебното производство.
С оглед застъпеното твърдение в отговора на исковата молба ответната
страна не оспорва наличието на валидно сключена застраховка гражданска
отговорност към момента на настъпване на ПТП-то, моля същото
обстоятелство да го приемете за безспорно. Ако съдът приеме, това
обстоятелство за безспорно правя изявление, че не поддържам застъпеното
доказателствено искане в исковата молба на основание чл.190 от ГПК да бъде
представена полицата гражданска отговорност.
С оглед допуснатата авто-техническа експертиза по посочени въпроси
на ответника моля да ми дадете възможност аз също да изложа въпроси към
авто-техническата експертиза на които вещото лице да даде отговор.
АДВ. Р.: Поддържам отговора на исковата молба. Поддържам всички
доказателствени искания направени с отговора на исковата молба.
По отношение на току-що заявеното искане за разпит на свидетел моля
същото да не бъде уважавано. Същото е своевременно направено, но с
допусната авто-техническа експертиза, която ще даде отговор на въпросите,
които ще бъдат задавани към този свидетел. Застрахователната полица сме я
представили. Не оспорваме този факт. По отношение на допълните въпроси
към авто-техническата експертиза считам, че същите са своевременно
направени.
АДВ. ЦАРЧИНСКА: Водим допуснатите двама свидетели за
установяване на претърпените неимуществени вреди. Ние водихме трима
свидетели, но единият свидетел не се почувства добре и си тръгна. Моля да
ни дадете възможност същият да бъде разпитан в следващо съдебно
2
заседание.
На основание чл.146 от ГПК съдът ДОКЛАДВА делото.
Ищцата Р. Х. М. твърди в исковата си молба, че е сестра на И. Димов
Данаилов. Последният починал в ПТП на 04.01.2020 г. когато в гр. Т. на ул.
„Цар Симеон”, водачът на товарен автомобил марка и модел „Л. Р. Р. Р”, с
рег. № ** – ОРХ. Б. нарушил правилата за движение по пътищата и ударил
пешеходеца И. Димов Данаилов, който вследствие на получените увреждания
починал на 27.01.2020 г. Било образувано досъдебно производство № 10/2020
г. по описа на РУ – Т., след което на ОРХ. Б. било повдигнато обвинение и
същият бил осъден с влязла в сила присъда № 2 от 08.12.2020 г. постановено
по НОХД № 184/2020 г. по описа на ОС - Т., за това, че при управление на
цитирания товарен автомобил нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно чл.20, ал.2 изр.1-во от ЗДвП; чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП и
по непредпазливост причинил смъртта на И. Димов Данаилов, настъпила на
27.01.2020 г., с което осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1,
б.”в”, предл.1-во, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Наложено му било наказание
от една година и четири месеца „Лишаване от свобода” отложено с
изпитателен срок. Същият бил лишен от право да управлява МПС за същия
срок.
В исковата молба се твърди, че ищцата и починалия й брат израснали в
сплотено и задружно семейство и били силно привързани един към друг,
обичали се, подкрепя ли се и живеели в разбирателство. От деца били
неразделни, като ищцата като по-голяма сестра се грижила за брат си и го
водела със себе си навсякъде. С годините съумели да съхранят доверието и
обичта помежду си. Ищцата изключително тежко понесла загубата на своя
брат, който винаги бил опора за нея. Твърди, че не са прекъсвали връзката
помежду си, постоянно се търсили , споделя всичко. Починалият бил също
привързан към сестра си, подкрепял я ,помагал й и винаги и показвал
братската си обич. Твърди, че преживяла изключително тежко загубата му и
ще продължава да изпитва болка и ще скърби до края на дните си. Станала
мрачна, затворена, не контактувала с хора извън семейството, стР.ла от липса
на апетит, нарушение на съня и тревожност. Твърди, че и до момента не е
преодолява загубата от смъртта на брат си.
3
Твърди, че е от кръга на лицата, които имат право да получат
обезщетение за претърпените неимуществени вреди и по тази причина с
молба вх. № 6262 от 01.06.2020 г. отправила претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП-то водач, а именно ответника, с искане да и бъде
определено и изплатено застрахователно обезщетение. Твърди, че след
изтичане на срока и до момента същият не е определил обезщетение, което
породило за нея правен интерес да предяви настоящият иск.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да и заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди изразяващи се болки и
стР.ния от смъртта на нейния брат в размер на 50 000 лв., ведно със
законната лихва за забава, считана от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото ПТП, а именно 01.06.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът ЗК „Лев инс“ АД е депозирал в срок писмен отговор, в
който оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва твърденията за
реализирано ПТП, както и наличието на влязла в сила присъда установяваща
вината на водача за причинената смърт на брата на ищцата, както и неговото
противоправно поведение. Твърди, че вина за настъпването на травматичните
увреждания има и самия постР.л И. Димов Данаилов, който с поведението си
е допринесъл за настъпването на ПТП-то, като при движение на
нерегламентирано място – по пътното платно, не се е съобразил с
разстоянието до приближаващото се пътно превозно средство, неговата
скорост на движение, както и пътната обстановка, с което е нарушил
разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДвП и сам се е поставил в опасност.
Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на постР.лия, което е основание за намаляване размер на евентуално
определеното обезщетение.
Оспорва иска по размер, като счита същия за прекомерно завишен.
Счита, че на ищцата не се дължи обезщетение за неимуществени вреди, тъй
като не са налице изключително близки връзки с починалия й брат.
Наличието на родствена връзка между ищцата и починалия й брат, сама по
себе си не обуславя наличието на релевантно основание за присъждане на
обезщетение. Прави възражение, че същото следва да бъде намалено по
4
смисъла на § 96, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДКЗ.
Моли съда да отхвърли иска за главница, както и иска за присъждане на лихва
по изложените съображения.
Предявеният иск намира правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.45 от ЗЗД
В тежест на ищцовата страна е да докаже твърденията си в исковата
молба, а именно фактът, че ищцата е сестра на починалия; обстоятелствата
при които същият е починал; наличието на непозволено увреждане;
наличието на влязла в сила присъда; наличието на вина на посоченото лице;
вида и интензитета на претърпените неимуществени вреди; обстоятелството,
че е поискал от ответника определяне на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди и че го е уведомил за процесното ПТП.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постР.лия.
ПРИЕМА за безспорно и ненуждаещото се за доказване
обстоятелството, че товарен автомобил марка и модел „Л. Р. Р. Р”, с рег. № **
е бил застрахован по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
при ответното дружество валидна към 04.01.2020 г.
Липсват обстоятелства, за които страните не са посочили или поискали
събирането на доказателства.
АДВ. ЦАРЧИНСКА: Нямам възражения по доклада.
АДВ. Р.: Нямам възражения по доклада. Допуснала съм техническа
грешка, като два пъти съм дублирала номерацията на въпрос 3 към
техническата експертиза. Моля втория пореден номер 3, да се чете като поред
номер 4 и оттам всички следващи да бъдат поредни.
По направените доказателствени искания и на основание чл.148 от ГПК,
съдът
О П Р ЕД Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА НОХД № 184/2020 г. по описа на ОС – Т..
5
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна с писмена молба с препис
за другата страна, в седмичен срок от датата на днешното съдебно заседание
да посочи име и адрес за призоваване на искания свидетел, както и да
формулира въпроси към назначената съдебно авто-техническа експертиза.
Постъпила е молба от вещото лице В. Д. Г., назначена за изготвянето на
съдебно психологична експертиза, с която същата е заявила, че не може да
изготви експертизата и моли да й бъде определен нов срок за изготвянето.
Съдът пристъпи към разпит на явилите се свидетелите.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
И. И.ОВ В. - 45 г., български гражданин, неженен, осъждан, син на
ищцата.
П. М. Г. - 41 г., българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство със страните..
Свидетелите, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290
НК, ОБЕЩАВАТ да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свид. Г. от залата.
Свид. И. В., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от
НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. В., РАЗПИТАН КАЗА: Р.М. ми е майка. Желая да свидетелствам.
Аз живея в с. Г.. Майка и тя живее в с. Г.. В една къща живеем.
Починалият ми е вуйчо. Вуйчо ми лятото живееше в гр. С.. Той си нямаше
своя къща. Зимата идвам в гр. С. и го вземам с мен в с. Г.. Това беше всяка
зима. Това е така от много година, от както го остави жена му. Вуйчо ми има
една дъщеря. Тя живее в гр. С.. Вуйчо ми живееше при дъщеря си в гр. С..
Той много се притесняваше, и не можеше да стои на едно място. Това е така
от както го напусна жена му. Повече от 20 години са минали от както жена му
го остави. Вуйчо ми живееше през зимата в къщата на майка ми. Помагаше й.
Ние нямаше чешма и вуйчо носеше вода и цепеше дърва. Майка ми живее в
тази къща. Аз също живея в тази къща. В къщата живеехме 15-16 души.
6
Къщата има три стаи, салон и изби. Вуйчо ми живееше в с. Г. от зимата,
малко преди нова година до м. май, юни, когато реши той, тогава си
тръгваше. Майка ми и вуйчо ми не са се карали, добре се държа един с друг.
Вуйчо ми и помагаше с цепенето на дърва, носеше вода. Майка месеше хляб.
Когато няма хляб тогава майка меси хляб, а събота и неделя правим питки.
Майка переше вуйчо ми. Не съм ги виждал нещо да си споделят, те си знаят.
И. няма друга сестра, освен майка ми. Има един брат, който е инвалид. Вуйчо
беше по-близък с майка ми, а не с брат си. Не мисля, то си беше така, защото
всяка зима е при нас. Не знам кой е по-голям майка или вуйчо ми. На
04.01.2020 г. ми се обадиха от О.. Аз бях на работа в гр. К.. Аз се обадих на
майка. Мисля, че на 04.01.2020 г., а на 26-27.01. ми се обадиха да ми кажат, че
е починал. Вуйчо е бил в болницата в Т.. От полицията ми се обади и ми
казаха, че е вуйчо е починал. Аз казах на майка, че е починал. Майка започна
да плаче. Дори в момента е болна от сърце, тя постоянно плаче. След като
почина брат й тогава започна майка да пие лекарства за сърцето. Когато й
казах, че вуйчо е починал, майка е припаднала вкъщи. След това заведох
майка на лекар и той каза „сърдечно сърце”. Лекарят каза, че е станало нещо
на сърцето след новината. Сега майка все е болна, все не може да си поеме
въздух. Винаги плаче. На 04.04. пак плакала. През две–три седмици плаче. Аз
я питам - Майко за какво плачеш. Тя ми казва, че плаче за брат си. За
празниците вуйчо беше винаги вкъщи. За Нова година и на 02.08 – Илинден
вуйчо винаги беше вкъщи. Сега майка не иска да празнува тези празници,
заради брат си. Ние не празнуваме вече Нова година. Оставям майка да си
плаче, когато плаче. На 04.01. ми се обадиха на мен и ми казаха, че вуйчо е
блъснат. Казаха ми, че е в болница. Ходих в Т. в болницата, бяхме аз, майка и
жена ми. Три пъти ходихме, защото е зимно време и няма как всеки ден да
ходим. На мен ми се обадиха, че е починал. Когато ми се обадиха, че е
починал, ходих, нямах възможност аз да поема погребението. Обадих се на
полицаите и казах да го поеме държавата. Погребаха го в гр. Т.. Ходихме на
погребението аз и майка ми. След погребението майка чака мен, защото не
може сама да отиде. Не е ходила на гробища след погребението. Знам, че
преди време вуйчо е ходил в Т., но не мога да кажа какво е правил там. Преди
доста години е живял в Т.. Миналата година, вуйчо април месец е излязъл от
вкъщи и след един-два дни чувам, че е бил блъснат. Когато вуйчо беше в С.,
през лятото, постоянно всяка седмица си идвах в С. да си пазаря и водих
7
майка с мен да се вижда с вуйчо. До пазаря има една бензиностанция, там има
пейки и те сядаха на тези пейки и си говориха. Не знам дали финансово вуйчо
е помагал на майка ми, не съм се месил в тези работи. Вуйчо беше в Горското
стопанство в О., но какво е станало, дали е напуснал работа не знам, той така
ми казваше. Майка раздава за помените. Тя взема милинки, тутманици и ги
раздава. Знам, че раздава тези неща на хора от нашето село.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
Свид. П. Г., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.290
от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. Г., РАЗПИТАНА КАЗА: Живея на съпружески начала с И. В. от
2002 г. в с. Г.. Р.М. ми е свекърва. Познавах И., той беше брат на Р.. Той
живееше зимата при нас, а лятото в О.. Зимата живееше при нас, защото
имаме къща и го гледаме. Свекърва ми и тя помага да го гледаме. И. нямаше
къща. И. през лятото в О. не знам къде живееше, мисля, че по квартирите. Той
беше в О., после идваше в нашето село. В С., идва няколко месеца. Не знам
при кого живееше в С.. И. имаше една дъщеря, която е болна и тя ходи по
селата да проси, като баща си. Не знам къде живее, където намери там спи. Не
знам къде е живяла дъщерята на И. в С.. И. и Р. се разбираха. Ние му
шетахме. Имаше една стаичка специално за него. Къщата е на два етажа. В
къщата живеем аз, мъжа ми, Р. с мъжа си и И.. Аз имам десет деца и децата
живеят в тази къща. Къщата има пет стаи. И. живееше сам в стая. Съжалявах
ме го, че е беден. Той помагаше вкъщи, цепеше дърва. Не работеше.
Издържаше се, като просеше. Не съм ги чувала И. и Р. да се карат. Заедно се
хранеха Р. и И.. Ние като шетаме за нас, слагаме и на него и сядаме на масата,
цялото семейство се храним, заедно с него. Не съм ги виждала да си споделят
нещо Р. и И.. Ние работим в гората. И. беше в О., ходи там да проси.
Полицаите звъннаха на нашия телефон и казаха, че И. е починал от
катастрофата. Преди това полицаите се бяха обадили, че е станала катастрофа
и казаха, че И. е в болница. Не сме ходили в болница. Никой не е ходил в
болницата, нито аз, нито мъжа ми, нито свекърва ми. Като чу за катастрофата
свекърва ми получи сърдечно заболяване. Сега е болна от сърце. Р. всеки ден
плаче за И., много и е мъчно. Р. плаче пред мен, пред мъжа ми, пред децата
8
ми и пред хората плаче. Р. нищо не казва за И.. Само мога да кажа, че плаче.
Когато И. обикаляше да проси и търси храна по казаните Р. не се
притесняваше за него. И. е погребан в Т., държавно погребение му направиха.
Не бяхме на погребението. В деня на погребението Р. плака за брат си в с. Г..
В деня на погребението Р. направи раздавка и след погребението също
раздава. Направихме помен за една година от смъртта му. Ние направихме
нещо за него. Това нещо го направи Р., но казвам „ние”, защото сме заедно в
една къща. Р. споменава брат си, често го спомена, през ден, през два дни. Р.
получава пенсия.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
Съдът намира делото за неизяснено от фактическа страна, тъй като не
са изготвени назначените експертизи и тъй като следва да бъде разпитан
допуснатия неявил се свидетел при режим на довеждане от ищцовата страна,
както и да бъде разпитан допуснат при режим на призоваване свидетел, който
да бъде призован, след посочване на имена и адрес за призоваване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 27.09.2021 г. от
10,00 часа, за която дата страните да се считат редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля след посочване на имена и адрес за
призоваване.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица Х. В. У. и В. Д. Г..
АДВ. ЦАРЧИНСКА: Моля да ни бъде изпратен препис от протокола
след изготвянето му на имейл адреса.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Препис от протокола след изготвянето му да се изпрати на адв.
9
Царцинска по посочения електронен адрес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11,35 часа.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
10