№ 188
гр. Варна , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на пети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Светлозар Г. Георгиев
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
в присъствието на прокурора Дияна Иванова Иванова (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Жулиета Г. Шопова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213100600597 по описа за 2021 година
Производство е по реда на глава XXI от НПК.
Постановена е Присъда № 260088/01.04.2021 година по наказателно
общ характер дело № 4680/2020 година по описа на Районен съд –
Варна, Първи състав. С цитираната присъда съдът е признал
подсъдимия Т. В. Т. - роден на 08.11.1985 година в гр.Бяла Слатина ,
обл.Враца, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, неосъждан, ЕГН:**********, живущ в
**************** за ВИНОВЕН в това, че на 13.04.2019 г., в гр.Варна
, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка "Сеат
Ибиза", с рама № VSSZZZ6LZ5D003349, което не е регистрирано по
надлежния ред предвиден в чл.140,ал.1 от ЗДвП,чл.140,ал.2 от ЗДвП и
Наредба I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на
1
вътрешните работи, поради което и на основание чл.345,ал.2,вр.ал.1 от
НК му е наложил наказание ГЛОБА в размер на 500/петстотин/лева .
Съдът е признал подсъдимия Т. В. Т.,ЕГН: ********** за ВИНОВЕН
в това, че на 13.04.2019 г., в гр.Варна управлявал моторно превозно
средство –лек автомобил“Сеат Ибиза“ с рама №
VSSZZZ6LZ5D003349,като си служил с табели с регистрационен
номер ********, издадени за друго МПС, а именно за лек автомобил
марка "Сеат Толедо" с рама №VSSZZZ1LZZD311114 , поради което и
на основание чл.345,ал.1,пр.1 от НК и чл.54 от НК му e наложил
наказание ГЛОБА- в размер на 500/петстотин/лева .
На основание чл.23,ал.1 от НК съдът общо наказание на подс.Т.Т.
,като е наложил най-тежкото наказание от определените за двете
престъпления, а именно ГЛОБА в размер на 500/петстотин/лева.
Против така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от
адв. М.П. от АК-гр.Шумен,като защитник на подсъдимия Т. В. Т..
Сочи в жалбата, че присъдата е неправилна ,предвид събраните по
делото доказателства и кратковременността на управлението на МПС
от неговият подзащитен. Поради което е следвало за деянието по чл.
345,ал.2,вр.ал.1 от НК е следвало да му се наложи наказание по
чл.175,ал.3 от ЗДвП, а за деянието по чл.345,ал.1 от НК,да му бъде
определено административно наказание ГЛОБА на основание чл.78а
от НК. В допълнителната жалба се сочат възражения на защитата,че
ВРС неправилно не е приложил чл.9,ал.2 от НК за деянието по
чл.345,ал.2,вр.ал.1 от НК.Не е следвало да взема предвид
административните нарушения по ЗДвП и оттам да прави извод за
неговата склонност да нарушава ЗДвП,а е следвало само да вземе
предвид неговото съдебно минало,което е чисто. Моли, съда да
постанови решение, с което отмени обжалваната присъда, като
приеме, че са налице основанията на чл.9,ал.2 от НК, тъй като
деянията на подс.Т., макар формално да осъществяват признаците на
2
двата престъпни състава, са малозначителни и без съществен
вредоносен резултат.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и
се представлява от защитника си адв. М.П. , който заявява, че
поддържа жалбата си на изложените в нея основания.
Представителя на Окръжна прокуратура Варна намира жалбата за
неоснователна.
От съвкупната преценка на събраните в хода на досъдебното
производство и в хода на проведеното пред двете инстанции съдебно
следствие въззивния съд приема за установено следното:
Жалбата на защитника на подсъдимия е подадена в преклузивния срок
и е допустима за разглеждане, но по същество е неоснователна.
Районен съд Варна е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от показанията на свид.Д.Д. през 2019 год. подс.Т./неин
приятел/ те живеели в гр.Варна. А той се занимавал със закупуване
,ремонт и препродажба на автомобили.В началото на м.април 2019
год. подс.Т. посетил автосалон „Елискар“ ЕООД в гр.Варна ,като
решил да закупи л.а. „Сеат Ибиза“ с рама № VSSZZZ6LZ5D003349.
На 17.04.2019 г. бил сключен и договор за покупко-продажба,като
обаче автомобилът бил предаден на купувача по-рано.При
предаването на автомобила управителя на „Елискар“ ЕООД –
свид.К.И. уведомил подсъдимия ,че МПС не е регистрирано и няма
регистрационни табели. Въпреки ,че не били предприети
необходимите действия за законова регистрация на автомобила още
на 13.04.2019 г. подс.Т. решил да го използва. Като поставил на
закупения автомобил регистрационни табели с № ВР 69 34 АР
издадени за лек автомобил м.“Сеат Толедо“ с рама №
VSSZZZ1LZZD311114/собственост на починалият през 2008 г.
3
И.И.С. от с.Поповица,общ.Бяла Слатина.Вечерта на 13.04.2019 г. той
и неговата приятелка свид.Д.Д. ходили до магазин „Макао“
,находящ се на бул.“Христо Ботев“№18 с въпросния автомобил и там
бил спрян за проверка от свид.Д.Д. и С.Е.-служители на Първо РУ
при ОД на МВР Варна. При проверката било установено ,че
регистрационните табели на автомобила са издадени за друго
МПС,както и че не е регистриран в Сектор „Пътна полиция“.
Посочената по-горе фактическа обстановка не се оспорва от никоя от
страните ,поради което и настоящата инстанция я приема за
установена въз основа на следните доказателства: обяснения на
подсъдимия,от показания на свид. Д.Д., С.Е.,П.В., К.И., П.С.,
Д.Д./прочетени по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.5 от НПК/,И.И. и
С.И.,както и присъединените доказателства по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства по делото.Показанията на свидетелите са
безпротиворечиви,поради което и съдът ги е приел за напълно
достоверни . Обясненията на подс.Т. също се приемат и от
настоящата инстанция изцяло ,като той не е оспорил фактите по
обвинението му и на практика е признал поставянето на тези табели
,за да отиде до магазина ,като обаче се обосновава с липса на
средства в достатъчен размер за да регистрира новия си лек
автомобил. От заключението по СТЕ е видно ,че табелите с надпис
******** са били истински регистрационни табели,образец за
Р.България и по тях няма поправки.
Жалбата на защитника на подсъдимият касае присъдата в частта и
относно двете деяния по член 345,ал.2,вр.ал.1 от НК и по член
345,ал.1,пр.1 от НК.Досежно тези деяния изводите на решаващия съд
са правилни и законосъобразни. Правилно съдът е отчел нормативната
уредба – по казуса съгласно императивната разпоредба на чл. 140, ал.
1 от Закона за движение по пътищата, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
4
номер, поставени на определените за това места.В чл.140,ал.2 от ЗДвП
е предвидено, че условията и редът за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на
отбраната.
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства е подзаконовия нормативен
акт, който определя условията и реда за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на моторните
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на
български физически и юридически лица. Последиците от това
действие – дерегистрация и последващо връщане на регистрационните
табели в Пътна полиция са, че сваленото от регистрация МПС няма
право да се движи по пътната мрежа на страната. Тук и възражението
в жалбата е неоснователно – автомобил с прекратена регистрация е по
същество автомобил без регистрация, автомобил, който не е
регистриран по надлежния ред. Именно затова и деянието по член 345,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, за което Т.Т. е признат за виновен и
осъден е съставомерно – без значение е дали се касае за липса на
първоначална регистрация или за дерегистриран автомобил, законовия
текст на чл.345,ал.2 във връзка с ал.1 от НК санкционира
управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Престъплението е формално – достатъчно е да е осъществен
фактическия състав, вредоносните последици се презумпират. Това се
доказва и от извършена справка в системата на АИС-КАТ / л. 138 от
ДП/ от която е видно ,че процесният автомобил не е бил регистриран
5
по надлежния ред към 13.04.2019 г. Следва да се вземе предвид
факта,че деянието е осъществено с пряк умисъл от подс.Т.,тъй като
към 13.04.2019 г. е бил правоспособен водач,бил е наясно ,че
автомобилът не е надлежно регистриран,поставил му е
регистрационни табели/издадени за друго МПС/. Поради това и не
може да се съгласи с възраженията на защитата на подс.Т.,че относно
деянието по чл.345,ал.2,вр.ал.1 от НК следва неговият подзащитен да
бъде оправдан ,като му бъде наложено административно наказание по
реда на чл.175,ал.3 от ЗДвП.Като мотивите му в тази насока са
относно краткия период през който автомобилът е бил управляван
без съответна регистрация. За да бъде квалифицирано това деяние
като административно нарушение е било необходимо най-вече да са
налице някакви изключителни обстоятелства,обуславящи
съществуване на по-ниска степен на обществена опасност, а в този
случай такива не са налице.В настоящият казус подс.Т. е управлявал
нерегистрирано МПС,добре осъзнавайки това,като се има предвид и
че в този момент се е занимавал с ремонт,покупка и препродажба на
автомобили/по данни на свид.Д.Д.,живуща по това време с него на
семейни начала/.Видно от справката-картон на водача/л.118-л.123 от
ДП/ за периода 2005-2018 год. подсъдимият Т. е бил наказван
многократно за различни нарушения по ЗДвП с Актове и НП. Следва
да се има предвид и това ,че подс.Т. е осъществил състава на две
престъпления по транспорта и това определя неговата завишена
обществена опасност с оглед незачитане на нормите ,установени с
оглед безопасността на движението по пътищата. Въззивникът
подс.Т.Т. е осъществил изпълнителното деяние на двете
престъпления,както свледва:
-относно деянието по чл.345,ал.1,пр. 1 от НК, като на
инкриминираната дата си е служил с регистрационни табели ,
издадени за друго моторно превозно средство
-по чл.345,ал.2,вр.ал.1 от НК на въпросната дата е управлявал лек
6
автомобил,който не е бил регистриран с сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР –Варна
Както бе посочено, престъплението е от категорията на формалните –
обект на посегателство са обществените отношения, свързани с
придобиването, отчета и регистрацията на МПС и свързаните с това
възможности за контрол и правна сигурност при този род обществени
отношения.Вида и размера на наказанията са определени правилно и
справедливо по вид и размер от решаващия първоинстанционен
съд.Като професионалната заетост на подсъдимия Т. и неговото чисто
съдебно минало не водят до преценката за малозначителност на
деянието,съгласно нормата на чл.9,ал.2 от НК .Част от предмета на
ТР № 3 от 22.12.2015 г. по т.д. № 3 /2015 г. на ОСНК на ВКС са били
и тълкуванията дадени с предходни решения на съда в периода 1960
г.-1979 г. Като няма данни сред тях да е загубило своята актуалност и
към настоящия момент ТР № 47 от 21.10.1981 г. по н.д. № 37 /81 г.
ОСНК. В мотивите си ВС е посочил изрично ,че престъпленията и
административните нарушения се различават по това ,че
,престъпленията съдържат в състава си елемента обществена
опасност/чл.9,ал.1 от НК/, а административните нарушения-
нарушение на установения ред в държавното управление/чл.6 от
ЗАНН/.От това следва ,че когато деянието едновременно нарушава
наказателни и административни норми,които охраняват един и същ
обект на защита,по силата на закона суми качеството си на
административно нарушение и е елемент на престъплението. В
разглеждания случай срещу Т.Т. е образувано НП в рамките на
което в РС е бил внесен и разгледан по надлежния ред обв.акт. С
обжалваната присъда жалбоподателят е бил признат за виновен в
извършване на две престъпления по чл.345,ал.1,пр.1 от НК и по
чл.345,ал.2 от НК,като съдът е приел правилно и законосъобразно, че
са налице всички елементи на състава на двете престъпления от
обективна и от субективна страна. Същевременно административно-
7
наказателното производство срещу Т.Т.,започнало със съставения на
13.04.2019 г. АУАН е приключило на основание чл.33,ал.2 от
ЗАНН,като изрично в справка на началника на Първо РУ на МВР
Варна е посочено ,че не се налага наказание по чл.140 от
ЗДвП.Именно поради това и ВРС при определяне на наказанията
правилно е отчел превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства,а именно чистото съдебно минало,направени
самопризнания и неголямото разстояние изминато с процесния
автомобил,поради което и е наложил за двете деяния наказания –
ГЛОБА в размер на от по 500/петстотин/лева. На основание чл.23,ал.1
от НК е определил едно общо наказание за двете престъпления, в
размер на ГЛОБА в размер на 500/петстотин/лева.Проверявайки
изцяло атакувания съдебен акт окръжният съд не констатира
основанията за неговото изменение или отмяна.Като закносъобразен
и правилен същият следва да бъде оставен в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334,т.6 ,вр с чл.338 от
НПК, Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260088/01.04.2021 година по
наказателно общ характер дело № 4680/2020 година по описа на
Районен съд –Варна, Първи състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8