ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
гр. Бургас , 15.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова
Диамандиева
Членове:Калина С. Пенева
Кремена И. Лазарова
като разгледа докладваното от Кремена И. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500116 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба вх. № 262100/25.09.20 г. на БОС от Д. Н. Т.-В., ЕГН
********** и Г. Г. В. , ЕГН ********** и двамата с пост.
адрес: гр. К., общ. П., ул. “Ю. Г.“ № *, със съдебен адрес: гр.
Б., ул. ,,Х. А.“ № *, ет. *, адвокатско дружество „С. и
съдружници“, против решение № 237/01.09.20 г. по гр. д. №
1401/2018 г. на БОС, с което са уважени предявените против
тях искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, като
са осъдени да заплатят описаните в диспозитива на
първоинстанционното решение суми, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата
молба и до окончателното й изплащане, а също така и в
частта, с която са отхвърлени предявените от тях против Р.
М. С., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Б., ул. “Г. Г.“ №*,
1
ет. *, адв. Д. С., насрещни искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл. 45 ЗЗД,
вр. с чл. 52 ЗЗД. Заявяват, че атакуват решението изцяло,
като недопустимо, постановено по нередовна искова молба,
депозирана от процесуален представител без надлежно
пълномощно, без посочена банкова сметка на ищцата и с
неверно декларирани данни за имотното й състояние, довели
на практика до липса на внесена държавна такса по делото.
На горното основание молят постановеното решение да бъде
обезсилено и производството по делото – прекратено.
При условията на евентуалност обжалват решението
също изцяло като неправилно. Излагат конкретни доводи,
позовават се на неправилна преценка на събраните
доказателства. Молят да бъде отменено изцяло и исковете на
Р. М. С. – изцяло отхвърлени, а предявените от тях насрещни
искове – изцяло уважени. Имат доказателствени искания за
назначаване на съдебно-икономическа експертиза, молят за
присъждане на разноски.
Въззиваемата по тази жалба страна - Р. М. С., я
оспорва чрез процесуалния си представител адв.Д.С. в
надлежно депозирания отговор. Излага подробно становище.
Моли решението да бъде потвърдено в оложителната за нея
част. Няма доказателствени искания.
От своя страна Р. М. С. е депозирала насрещна
въззивна жалба вх.№ 264708/09.11.20г. на БОС , с която
обжалва горепосоченото решение в частта, с която са
2
отхвърлени предявените от нея искове с правно основание
чл. 240 ЗЗД – относно главница в размер на 631.56 лв., както
и по чл. 92 ЗЗД относно претендирана неустойка в размер на
63.16 лв., а също така и в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за заплащане на договорна лихва в размер на
3 239.58лв., с падеж 22.10.2015 г., попадащ в периода от три
години назад от завеждане на исковата молба. Заявява, че в
тези части постановеният акт не е правилен и моли да бъде
отменен и постановен нов, по същество и исковете й бъдат
уважени. Моли да бъде присъдена законна лихва върху
сумата на уважения иск за заплащане на неустойка. Моли за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ЗА. Няма доказателствени искания.
Жалбата е оспорена от въззиваемите по нея. Молят да
бъде отхвърлена. Твърдят правилност на съдебното решение
в тази част. Не ангажират нови доказателства.
Двете жалби са подадени в срока по чл.259 ГПК от
легитимирани лица и са допустими.
С решение № 260030/15.01.2021 г. по гр. д. №
1401/2018 г. БОС е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на обжалваното решение.
Срещу решение № 260030/15.01.2021 г. по гр. д. №
1401/2018 г. БОС е депозирана въззивна жалба вх.№
262449/01.02.2021 г. на БОС от Д. Н. Т.-В. и Г. Г. В. Твърдят,
че постановеното от съда решение е неправилно, защото
3
присъдените в полза на Р. М. С. суми не са дължими. На
следващо място въвеждат оплакване, че необосновано са
осъдени да заплащат законна лихва, защото не са дали повод
за образуване на съдебното производство. В случай, че това
не бъде зачетено, твърдят, че следва размерът на дължимата
законна лихва върху главницата да бъде намален със сума,
съответстваща на обезщетение за 6-месечна забава, защото в
този период производство е било спряно по взаимно
съгласие. Молят за присъждане на разноски по делото.
С надлежно депозиран отговор, вх. № 263631/01.03.21
г. на БОС Р. М. С. е оспорила тази въззивна жалба, чрез
процесуалния си представител адв. Д. С. Счита я за
необоснована, моли за отхвърлянето й. Излага подробни
аргументи.
При всичко така изложено, съдът приема, че
въведените доказателствени искания от въззивниците-
ответници са преклудирани, понеже не са били надлежно
заявени пред първата инстанция, затова следва да бъдат
отхвърлени.
Що се отнася до допустимостта на въззивната жалба
на въззивниците-ответници, съдът съобрази, че въпреки
наличието на отхвърлителен диспозитив по отношение на
части от предявените искове, решението се обжалва изцяло,
което е недопустимо, поради липса на правен интерес. Затова
в съответните части производството по жалбата им следва да
бъде прекратено и жалбата – оставена без разглеждане в тези
4
части.
При така изложеното, БАС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА постъпилите въззивни жалби вх. №
262100/25.09.20 г. и вх. № 262449/01.02.2021 г. и двете на
БОС от Д. Н. Т.-В., ЕГН ********** и Г. Г. В. , ЕГН
********** и двамата с пост. адрес: гр. К., общ. П., ул. “Ю.
Г.“ № *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. ,,Х. А.“ № *, ет. *,
адвокатско дружество „С. и съдружници“, против решение
№ 237/01.09.20 г., поправено с решение № 260030/15.01.2021
г. и двете по гр. д. № 1401/2018 г. на БОС в частта, с която са
уважени предявените против тях искове с правно основание
чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, а също така и в частта, с която са
отхвърлени предявените от тях против Р. М. С., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. Б., ул. “Г. Г.“ № *, ет. *, адв.
Д. С., искове за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди по реда на чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД за допустими.
ПРЕКРАТЯВА производството по жалбите на Д. Н.
Т.-В. и Г. Г. В. , като лишени от правен интерес, относно
частта от решение № 237/01.09.20 г., поправено с решение №
260030/15.01.2021 г. и двете по гр. д. № 1401/2018 г. на БОС,
с което предявените против тях искове са отхвърлени и ги
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно
заседание и го насрочва за 21.04.2021 г. от 10.00 ч., за която
5
дата и час да се уведомят страните.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Н. Т.-В. и Г. Г. В. по
доказателствата.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен
срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС в
частта, с която въззивните жалби на Д. Н. Т.-В. и Г. Г. В. са
оставени без разглеждане и производството по тях е
прекратено, а в останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6