№ 121
гр. Велико Търново, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20214001000378 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №106 от 06.08.2021г., постановено по т.д. №101/2019г.,
Окръжен съд-Велико Търново е осъдил на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД
Терем Ивайло ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Велико
Търново, Промишлена зона Дълга лъка да заплати на Ситиленд ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Велико Търново сумата от 80 758,87 лева,
представляваща стойностите на допълнителни СМР с укрепително
предназначение по протоколи/актове образец 19 от 19.07.2016г.; 25.07.2016г.
и 07.10.2016г., извършени по необходимост от ищеца и свързани с
преместване на подземна техническа инфраструктура и отвеждане на
подпочвени води, извън предмета на сключения между страните договор от
09.05.2016г. за извършване на СМР, с цел осигуряване на изпълнението му,
свеждащо се до изграждане на територията на ответника на обект Склад за
съхранение на стрелково оръжие по стандартите на ЗОБВВПИ, заедно със
законната лихва върху тази главница, считано от 24.04.2019г. до
окончателното й изплащане. Отхвърлил е предявения иск с правно основание
1
чл.266 ал.1 от ЗЗД на Ситиленд ЕООД-гр.Велико Търново против Терем
Ивайло ЕООД-гр.Велико Търново в останалата му част до пълния
претендиран размер от 132 988,77 лева т.е. отхвърлил е иска за разликата от
52 229,90 лева, представляваща допълнителни СМР по акт образец 19 от
07.10.2016г., като неоснователен и недоказан. Осъдил е Терем Ивайло ЕООД-
гр.Велико Търново да заплати на Ситиленд ЕООД-гр.Велико Търново сумата
14 156,37 лева, представляваща мораторната лихва за времето от 28.07.2017г.
до 19.04.2019г. и е отхвърлил този иск в останалата му част до
претендираните 22 569,08 лева, както и за периода 20.07.2016г. – 28.07.2017г.
и 25.07.2016г. до 28.07.2017г., като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е
иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва от 13 507,23 лева
върху сумата 52 229,90 лева, представляваща допълнителни СМР по
протокол/акт образец 19 от 07.10.2016г., за времето от 07.10.2016г. до
19.04.2019г., като неоснователен. Осъдил е Терем Ивайло ЕООД-гр.Велико
Търново да заплати на Ситиленд ЕООД-гр.Велико Търново сумата от 8 091,38
лева, направени разноски в исковото и в обезпечителното производство, по
съразмерност с уважение иск. Осъдил е Ситиленд ЕООД-гр.Велико Търново
да заплати на Терем Ивайло ЕООД-гр.Велико Търново сумата 2 416,59 лева,
направени разноски в първата инстанция по съразмерност с отхвърления иск.
Постъпили са 2-въззивни жалби, подадени съответно от двете страни по
делото.
Въззивникът ищец е недоволен от отхвърлителната част на
първоинстанционното решение, с която са отхвърлени исковите претенции за
извършени допълнителни СМР по акт образец 19 от 07.10.2016г. и издадена
въз основа на него фактура от 12.06.2018г. в размер на сумата 52 229,90 лева,
за законната лихва върху тази главница, както и в частта с която са осъдени
да заплатят на въззивника ответник разноски за обезпечителното
производство и за първата инстанция. Счита обжалваното решение за
неправилно в обжалваната му част.
Моли Апелативният съд да отмени решението на Окръжен съд-Велико
Търново в обжалваната му част и вместо него да постанови друго решение по
съществото на спора, с което да уважи и предявения от него против
ответника иск за сумата 52 229,90 лева, извършени допълнителни СМР по акт
образец 19 от 07.10.2016г. и издадената въз основа на него фактура от
2
12.06.2018г., заедно със законната лихва върху тази сума, както и да му
присъди всички направени от него разноски както в обезпечителното
производство, така и в първата инстанция на исковото производство.
В обжалваната отхвърлителна част обжалваното решение било
неправилно. Същото страдало от вътрешно противоречие. От една страна
било прието, че е възникнала необходимост от допълнителни СМР,
договорени и извършени от ищеца, но претенцията на ищеца по протокол /акт
образец 19/ № 4 а/07.10.2016 г. била недоказана. Тези изводи били в пълно
противоречие с приетите за доказани факти и обстоятелства. По отношение
на целия обем от допълнителни СМР, освен тези по /акт образец 19/ № 4
а/07.10.2016 г. е прието, че са извършени, после квалифицирал писма от
14.10.2016г. и от 20.04.2017г., като извънсъдебно признание на иска, но е
направен извод за недоказаност на тази претенция, което било вътрешно
противоречиво, нелогично и неправилно. По този начин за тази претенция
съдът неправилно приел иска за недоказан и го отхвърлил. Съдът погрешно
определил и началния момент, от който вземанията на ищеца били
изискуеми. Приетото, че изискуемостта е настъпила с поканата за плащане –
28.07.2017г., било неправилно, тъй като вземанията станали изискуеми,
съгласно Допълнителното споразумение № 1 от 14.10.2016г., и тъй като
същото не било представено от ответника, следвало да се приложат общите
законови правила на ЗЗД за договора за изработка, какъвто по съществото си
бил договорът за СМР. По тези правила чл.266, ал.1 ЗЗД възнаграждението
било дължимо към момента на приемане на извършената работа, която в
случая било дата на подписване на протоколите за извършени СМР. С оглед
на това решението, с което е отхвърлена претенцията за присъждане на лихви
върху вземанията в размер на 22 569.08лв. било неправилно. Неправилно
били присъдени разноските по делото.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски пред
въззивната инстанция.
В писмен отговор Терем Ивайло ЕООД-гр.Велико Търново моли
Апелативният съд да отхвърли жалбата на въззивника ищец, като изцяло
неоснователна и недоказана.
Въззивникът ответник обжалва първоинстанционното решение на
Великотърновския окръжен съд в осъдителната му част, с която е осъден да
3
заплати на ищеца сумата от 80 758,87 лева, представляваща стойността на
извършени допълнителни СМР по актове образец 19 от 19.07.2016г. и от
25.07.2016г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.04.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 14 156,37 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 28.07.2017г. до 19.04.2019г., както и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата 8 091,38 лева, направени разноски по
делото в първата инстанция и в обезпечителното производство, по
съразмерност.
Моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и вместо него да отхвърли изцяло предявените искове като
му присъди всички направени по делото разноски.
Решението в осъдителната част било незаконосъобразно, немотивирано,
необосновано и неправилно. Без изложени мотиви било прието, че за ищеца
била възникнала необходимост от извършване на допълнителни СМР.
Същото не конспондирало с доказателствата по делото, в частност чл.13, ал.7
от договора между страните. Също така съдът избирателно кредитирал
показанията на свидетелите, като давал вяра само на свидетелите на ищеца.
Неправилно били кредитирани и писмените доказателства- Заповед № 21 от
27.01.2016г. Едностранчиво били приети и Протоколи за извршени СМР /№
1А-27.06.2016г., 2А-19.07.2016г. и ЗА-25.07.2016г., тъй като същите
противоречали на събраните доказателства. Не било сключено споразумение
между дружествата за допълнителните дейности, на които съдът се позовавал
неправилно, а и те не били извършени. Претендираните от ищеца СМР били
невъзможно да бъдат извършени в посочения период, като освен това не били
одобрени от възложителя. Такова споразумение се установявало само от
показания на свидетел, който бил заинтересован и показанията му не се
потвърждавали от другите свидетелски показания. Такова било и
заключението на СТЕ. Съдът установявал спорното споразумение въз основа
само на свидетелски показания, което било недопустимо. Избирателно в
решението бил направен изводът, че ответното дружество дължи сумите,
защото признало вземането си. В решението на съда не били взети предвид
основни писмени доказателства /Заповед № 21 от 27.01.2016г. и писмо на
НИМХ/.
4
В писмен отговор Ситиленд ЕООД-гр.Велико Търново оспорва изцяло
жалбата на насрещната страна като моли Апелативният съд да я отхвърли
изцяло.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните адвокат
Б.В. и адвокат Е.Н. поддържат изцяло взетите от тях становища в жалбата и в
отговора.
Като разгледа направените в двете въззивни жалби оплаквания,
възраженията в отговорите, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си, Апелативният
съд приема за установено следното:
Двете въззивни жалби са допустими, тъй като са подадени от страните по
делото, които имат интерес да обжалват, насочени са срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, както и са подадени в срок.
При обсъждане на тяхната основателност приема за установено
следното.
Ищецът Ситиленд ЕООД твърди в исковата молба, допълнителната
искова молба и по делото, че в качеството си на изпълнител е сключил с
Терем-Ивайло ЕООД договор за извършване на СМР на 09.05.2016г., по който
да изпълни срещу заплащане в съответствие с инвестиционния проект СМР –
изграждане на обект Склад за съхранение на територията на Терем Ивайло
ЕООД на обща стойност 855 538.26лв. с ДДС. Складът бил изграден в срок
още през м. септември 2016г. и бил въведен в експлоатация на 20.12.2016г.
Почти веднага след започване на СМР, в хода на изкопните дейности бил
установен проблем, който не бил предвиден в проектно-строителната и
количествено-стойностната документация за изграждането на обекта: наличие
на техническа инфраструктура /проводи и други връзки/ под земната
повърхност, предвидена за строежа му, която не е била нанесена на
съществуващите планове и строителни книжа, както и наличие на подпочвени
води , пречещи на изпълнението. Това наложило извършване на
допълнителни СМР, свързани с преместването на посочената техническа
инфраструктура и отвеждането на подпочвените води, наредени със заповеди
№ 2/24.06.2016 г. и № 3/27.06.2016 г. отразени във водената заповедна книга
№ 239/22.06.2016 г., заверена от името на Проектстрой -Консулт -Дике
5
ЕООД, упражняващо независим строителен надзор. Ищецът ги е извършил, за
което надлежно са съставени на основание чл.7, ал.З, т.12 от Наредба №
3/31.07.2003 г. на МРРБ, протоколи за установяването им /актове образец 19/
№ 1А/27.06.2016 г. на стойност 31 382,28 лева; № 2А/19.07.2016 г. на
стойност 17 195,24 лева /доставка на услуга - предмет на издадена фактура №
73/12.06.2018 г./; №3А/25.07.2016 г. на стойност 63 563,63 лева /доставка на
услуга - предмет на издадена фактура № 74/12.06.2018 г./ и № 4А/07.10.2016
г. на стойност 52 229,90 лева/ доставка на услуга - предмет на издадена
фактура № 75/12.06.2018 г./. Това наложило сключване на допълнително
споразумение № 1/14.10.2016 г. към договора за СМД, с което се удължавал
срока и стойността на допълнителните СМР възлиза общо на 164,317,05 лева.
По молба на служителка на Терем-Ивайло ЕООД с мотив, че е допусната
техническа грешка на една от страниците, която трябва да бъде поправена,
управителят на дружеството-ищец й е дал собствения екземпляр от
споразумението/ и погрешно с него екземпляра си от акт образец 19 №
4А/07.10.2016 г. на стойност 52 229,90 лева, след което е отказано връщането
му. Ответното дружество, макар и първоначално да не отрича задължението
си да заплати цялата обща стойност на допълнителните СМР, впоследствие
категорично отказва да го стори, въпреки устно и писмено отправените му
покани.
Ответникът Терем Ивайло ЕООД-гр.Велико Търново, в писмен отговор,
в допълнителен отговор и по делото, оспорва иска както по основание, така и
по размер.
Заявява, че представените по делото протоколи акт образец 19 /№ 1А,
№ 2А и № 3А/ не са подписани от лица, притежаващи правомощието да го
правят от името и за сметка на възложителя- ответник , а непредставения
протокол № 4А , за който се твърди, че е съставен, му е неизвестен. Твърди,
че в тях са описани видове СМР, които не са допълнителни, тъй като са част
от предмета на сключения между страните договор и са заплатени, а освен
това някои се повтаряли и реално не били извършвани. Отрича страните да са
сключвали допълнително споразумение № 1/14.10.2016 г., на основание чл.1,
ал.2 от договора за изграждане на обекта. Твърди, че в раздел „Геоложки
проучвания“ на проекта за строежа не било отразено наличието на
подпочвени води и ако била възникнала необходимост от извършване на
6
допълнителни СМР, ищецът е бил длъжен да прекрати работата по строежа ,
да уведоми възложителя - ответник за ситуацията и да поиска сключването на
допълнително споразумение, но не го е направил, поради което дори да е
извършил такива , то те са извън договорените и си остават за негова сметка
на основание чл.13, ал.7 от договора
Моли съдът да отхвърли изцяло иска, като неоснователен и недоказан.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
От фактическа страна се установява следното:
На 09.05.2016г. е сключен договор за извършване на СМР между ищеца
Ситиленд ЕООД като изпълнител и Терем-Ивайло ЕООД като възложител, по
силата на който въложителят възлага, а изпълнителя приема да изпълни
срещу заплащане в съответствие с инвестиционния проект СМР – изграждане
на обект „Склад за съхранение“ на територията на Терем Ивайло ЕООД на
обща стойност 855 538.26лв. с ДДС.
След започване на СМР, в хода на изкопните дейности бил установен
проблем, който не бил предвиден в проектно- строителната и количествено-
стойностната документация за изграждането на обекта: наличие на
техническа инфраструктура /проводи и други връзки/ под земната
повърхност, предвидена за строежа му, която не е била нанесена на
съществуващите планове и строителни книжа, както и наличие на подпочвени
води, пречещи на изпълнението.
Със заповеди № 2/24.06.2016г., № 3/27.06.2016г. и № 6/22.07.2016г.
отразени в заповедната книга № 239/22.06.2016г., водена от Проектстрой -
Консулт-Дике ЕООД – независим строителен надзор били наредени
извършване на допълнителни СМР, свързани с преместването на посочената
подземна техническа инфраструктура и отвеждането на подпочвените води.
По този повод между ответника- възложител и Проектстрой -Консулт-
Дике ЕООД, дружество упражняващо независим строителен надзор, било
сключено допълнително споразумение № 1/25.07.2016 г. към договора за
7
упражняване на консултантска услуга - строителен надзор от 21.04.2016 г.
С допълнително споразумение № 1/14.10.2016г. към договора за СМД,
подписано от страните се удължавал срока и стойността на допълнителните
СМР възлизала общо на 164 317,05 лева.
Складът бил изграден в срок още през м. септември 2016г. и бил
въведен в експлоатация на 20.12.2016г.
Съсътавени били на основание чл.7, ал.З, т.12 от Наредба №
3/31.07.2003 г. на МРРБ, протоколи за установяването им/актове образец 19
/№ 1А/27.06.2016 г. на стойност 31 382,28 лева; № 2А/19.07.2016 г. на
стойност 17 195,24 лева / доставка на услуга - предмет на издадена фактура №
73/12.06.2018 г. /; №3А/ 25.07.2016 г. на стойност 63 563,63 лева/ доставка на
услуга - предмет на издадена фактура № 74/12.06.2018 г./ и № 4А/07.10.2016
г. на стойност 52 229,90 лева/ доставка на услуга - предмет на издадена
фактура № 75/12.06.2018 г./.
В писмо рег.№878/14.10.2016г., писмо рег.№297/20.04.2017г. на
управителя на ответника до Терем ЕАД-София, се описват дейности,
предписани от независимия строителен надзор със заповеди № 2/24.06.2016г.,
№ 3/27.06.2016г. и № 6/22.07.2016г. отразени в заповедната книга №
239/22.06.2016г., водена от Проектстрой -Консулт-Дике ЕООД.
За изясняване на обстоятелствата по делото в Окръжния съд е назначена
съдебно техническа експертиза. От заключението й се установява, че
доказателство за възникването и за факта на извършване на твърдените
допълнителни СМР е обстоятелството на сключеното между ответното
дружество и Проектстрой-Консулт -Дике ЕООД-В.Търново споразумение
/анекс/ № 1/25.07.2016г. към договор за упражняване на консултантска услуга
- строителен надзор от 21.04.2016г., с което се договаря допълнително
възнаграждение към строителния надзор.
Заключението е компетентно, обосновано и не е оспорено от страните,
поради което Апелативният съд го приема изцяло.
В този смисъл са и показанията на свидетелите З. А., Н. В., Е. Т. и Д. К..
При тези приети за установени факти Апелативният съд стига до
следните правни изводи.
Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал.1, вр. с чл.258, чл.79,
8
ал.1, пр.1-во ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от ищеца Ситиленд ЕООД-гр.Велико
Търново срещу ответника Терем Ивайло ЕООД-гр.Велико Търново за сумата
132 988,77 лева, включваща стойностите на установените с протоколи /
актове образец 19 /№ 2А/19.07.2016г., № ЗА/25.07.2016г. и № 4А/07.10.2016г.
/52 229,90 лева/, допълнителни СМР; сумата 35 780,96 лева, законната лихва
върху всяка от главниците, считано от датите, следващи тези на съставените
протоколи/ актове образец 19 /до 17.04.2019г./ 4 824,23 лева върху 17.195,24
лева; 17 744,85 лева върху 63 563,63 лева и 13 507,23 лева върху 52 229,90
лева/, заедно със законната лихва върху цялата сума на главницата , считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както
и всички направени по производството разноски.
Установява се, че извършените допълнителни СМР, поради наличие на
подпочвени води са били необходими. Същите са включвали укрепване, чрез
изкопи, кофраж, арматура, бетон и фракция, промяна на дълбочината на
фундиране, изграждане на допълнителна дренажна система и удължаване на
подпорните стени, възникнала поради констатиран факт на непредвидено
наличие на подпочвени води, както и наличие на техническа инфраструктура
/проводи и други връзки/ под земната повърхност, предвидена за строежа му,
която не е била нанесена съществуващите планове и строителни книжа.
Горното се установява и от предписанията на независимия технически надзор
със заповеди № 2/24.06.2016г., № 3/27.06.2016г. и № 6/22.07.2016г. отразени в
заповедната книга № 239/22.06.2016г., водена от Проектстрой -Консулт-Дике
ЕООД. Същото се установява и от показанията на свидетелите Т., А. и В..
Този извод се подкрепя и от заключението на назначената съдебно
техническа експертиза, както и сключеното между ответника и дружеството,
упражняващо строителен надзор споразумение /анекс/ № 1/25.07.2016г. към
договор за упражняване на консултантска услуга - строителен надзор от
21.04.2016г. Същият извод може да се направи и от писма на Терем-Ивайло
ЕООД до Съвета на директорите на принципала си Терем-Ивайло ЕАД-
София, на основание чл. 141,ал.2 ТЗ, за отпускане на целеви заем в тази
връзка - рег. № 878/14.10.2016г. и с рег. №297/20.04.2017г., което по
съществото си е извънсъдебно признание на фактите, съдържащи се в тях,
предмет на предявения иск.
Освен това спорните протоколи за извършени СМР актове образец
9
19/№ 1А/27.06.2016г. на стойност 31 382,28 лева; № 2А/19.07.2016г. на
стойност 17 195,24 лева с ДДС и № ЗА/25.07.2016г. на стойност 63 563,63
лева с ДДС /л. 39,40, 41/, са съставени и подписани от името на Терем-Ивайло
ЕООД, в качеството му на възложител чрез неговите служители О. Ф. и З. А..
Неоснователно е възражението на дружеството-ответник, че посочените
актове обр.19 не са подписани от лица, притежаващи правомощието да го
правят от името и за сметка на възложителя. Същото не кореспондира със
заповед №31/27.01.2016г., с която на тези лица е възложено упражняване на
инвеститорски контрол, подготовка и изработване на необходимата
документация от правно естество, узаконяване на отделните етапи на
строителството, изпълнение на клаузите на договора с фирмата - изпълнител
и други законосъобразни дейности, имащи отношение към строителния обект.
Автентичността на цитираната заповед е установено от съдебно графическата
експертиза. Горното се потвърждава и от показанията на свидетеля З. А..
Между впрочем същите лица /А. и Ф./ са подписали всички актове образец
19 /№1- № 9/, което затвърждава горния извод на настоящата инстанция. На
следващо място в случая е налице и хипотезата на чл. 301 от ТЗ.
По отношение на доказателствената функция на тези документи и
относно оспорената Заповед №31/27.01.2016г. съдът напълно споделя
изводите на първата инстанция и препраща към тях, на осн. чл.272 ГПК.
Горното се установява и от заключението на графическата експертиза и
показанията на свидетеля З. А..
Съдът намира за доказано, че между страните е сключено допълнително
споразумение № 1/14.10.2016г. към договора за СМД. Същото се установява
от косвените доказателства - приложение № 2 за сключени договори през
м.октомври 2016г. към писмо писмо рег. № 988/03.11.2016г. на управителя на
ответното дружество до СД на Терем-Ивайло ЕАД-София /л.35,36,611-613/,
като там изрично е посочено съществуването на „допълнително споразумение
№ 1 /14.10.2016 г. към договор за извършване на строително-монтажни
дейности от 09.05.2016 г. във връзка с „допълнителни строително монтажни
дейности, възникнали в резултат на наличието на подпочвени води на терена,
изграждане на техническа инфраструктура и др., които не са предвидени и
заложени в количествено- стойностната сметка към инвестиционния проект
за изграждане на обект „Склад за съхранение на стрелково оръжие, отговарящ
10
на изискванията на ЗОБВВПИ“ и удължаване с 25 работни дни срока за
изпълнение“ - 23.11.2016 г. и стойността му- 180 477,38 лева с ДДС. Косвено
доказателство за съществеването на горното допълнително споразумение е и
Регистър за вписванията на сключените договори и документи с договорен
характер“, воден при ответното дружество, като на ред 46 под №
908/26.10.2016г. към инв.№ 751/л. 37 и гърба на л.36 и на л.623 от д./ е
вписано съществуването на допълнително споразумение № 1 /14.10.2016 г .
Горните доказателства имат характер на извънсъдебно признание на факта на
сключване на допълнителното споразумение. Този факт се установява и от
показанията на свидетеля З. А., който заявява, че лично е изготвил проекта
му, който е бил подписан от управителите на двете дружества, като
екземпляра на завършения договорен документ, принадлежащ на Терем-
Ивайло ЕООД е съхраняван в деловодството му. С тези показания съдът
приема за установено и обстоятелството , че екземпляра на допълнителното
споразумение, принадлежал на Ситиленд“ ЕООД е върнат от управителя му в
деловодството на ответното дружество /“...освен го видях, когато той го
връщаше“/. Това обстоятелство косвено се установява и от съдържанието на
две покани на управителя на Ситиленд ЕООД до Терем-Ивайло ЕООД
получени на 20.07.2017 г. и 18.08.2017 г. /л.43 и л.44 от д./, с които той, освен
другото, иска и да му бъде върнат екземпляра на допълнителното
споразумение.
Съдът намира за доказано и, че между страните е подписан и акт
образец 19/ № 4А/07.10.2016г. на стойност 52 229,90 лева с ДДС. Този факт
също се установява с косвени доказателства. Писмо рег.№878/14.10.2016г.,
писмо рег.№297/20.04.2017г. на управителя на ответника до Терем ЕАД-
София, в които се описват дейности, съдържащи се в съставения протокол
№4А. Протокол № 4А/07.10.2016г. е описан и в писмо рег.№ 1193-ПНД-
01/27.06.2018г. на ищеца до Терем ЕАД-София и нотариална покана от
11.12.2018г. на нотариус С. К.. Въз основа на горния протокол ищецът е
съставил и фактура № 75/12.06.2018 г. и отразената в нея доставка на услуга е
включена в дневника за продажби за съответния месец.
Неоснователни са възраженията на ответника, че в тези протоколи са
описани работи, които не са допълнителни, а част от предмета на договора,
доколкото те се опровергават от събраните по делото доказателства и
11
заключението на техническата експертиза.
Доколкото съдът приема, че между страните е сключено допълнително
споразумение № 1/14.10.2016г. е безпредметно да се объжда позоваването на
ответника на чл.13,ал.7 от договора, а и както правилно е отбелязъл
окръжният съд дори и да не беше даказано сключване на допълнително
споразумение, тези претенции биха са дължали от ответника на осн.
чл.61,ал.1 и ал. 2 от ЗЗД.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и доказан
до пълния си размер за сумата 132 988.77лева, и следва да бъде уважен в този
размер.
За разлика от окръжния съд настоящата инстанция счита, че
претендираната лихва за забава следва да се дължи от приемане на
извършената работа, съгласно чл.266,ал.1 ЗЗД /датите на протоколи № 2А, №
3А и № 4А/, а не от датата на първата покана. Т.е. изцяло основателен е иска
за претендираната лихва в размер на 35 780.96лева за периода 20.07.2016г. –
17.04.2019г., за периода 25.07.2016г. до 17.04.2019г. и за периода 07.10.2016г.
до 17.04.2019г.
Това налага обжалваното решение да се отмени частично в
отхвърлителните му части и в частта за разноскси, като се уважат
предявените искове в пълния им размер.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззиваемия
следва да заплати на въззивника направените от него разноски пред двете
инстанции в размер на сумата 20 895,46 лева, представляващи заплатени
държавни такси, депозит за експертизи и договорен и заплатен адвокатски
хонорар.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №106 от 06.08.2021г., постановено по т.д.
№101/2019г., Окръжен съд-Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
иска на Ситиленд ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Велико
Търново против Терем Ивайло ЕООД, със седалище и адрес на управление
12
гр.Велико Търново с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД до пълния
претендиран размер от 132 988,77 лева т.е. за разликата от 52 229,90 лева,
представляваща допълнителни СМР по акт образец 19 от 07.10.2016г., В
ЧАСТТА, с която е присъдена сума 14 156,37 лева, представляваща
мораторната лихва за времето от 28.07.2017г. до 19.04.2019г. и е отхвърлен
иска на Ситиленд ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Велико
Търново против Терем Ивайло ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Велико Търново до претендираните 22 569,08 лева, за периода 20.07.2016г.
– 28.07.2017г. и 25.07.2016г. до 28.07.2017г., В ЧАСТТА с която е отхвърлен
иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва от 13 507,23 лева
върху сумата 52 229,90 лева, представляваща допълнителни СМР по
протокол/акт образец 19 от 07.10.2016г., за времето от 07.10.2016г. до
19.04.2019г., като неоснователен, както В ЧАСТТА за разноските, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Терем Ивайло ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Велико Търново, Промишлена зона Дълга лъка да заплати на Ситиленд
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново сумата от 52
229,90 лева /петдесет и две хиляди, двеста двадесет и девет лева и 0,90 лева/
представляваща стойностите на допълнителни СМР с укрепително
предназначение по протоколи/актове образец 19 от 07.10.2016г., извършени
по необходимост от ищеца и свързани с преместване на подземна техническа
инфраструктура и отвеждане на подпочвени води, извън предмета на
сключения между страните договор от 09.05.2016г. за извършване на СМР, с
цел осигуряване на изпълнението му, свеждащо се до изграждане на
територията на ответника на обект Склад за съхранение на стрелково оръжие
по стандартите на ЗОБВВПИ, заедно със законната лихва върху тази
главница, считано от 24.04.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Терем Ивайло ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Велико Търново, Промишлена зона Дълга лъка да заплати на Ситиленд
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново сумата от
35 780.96 лева /тридесет и пет хиляди, седемстотин и осемдесет лева и 0,96
лева/ представляваща мораторната лихва за периода 20.07.2016г. –
17.04.2019г., за периода 25.07.2016г. до 17.04.2019г. и за периода 07.10.2016г.
до 17.04.2019г.
13
ОСЪЖДА Терем Ивайло ЕООД-Велико Търново да заплати на
Ситиленд ЕООД-Велико Търново сумата 20 895,46 лева, направени разноски
в тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14