РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. , 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220101600 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
молба от А. К. К. от гр.Г.Д. обл.Бл. против А. Ж. И. от гр.Г. Д., обл.Бл.. Иска
се родителските права относно роденото от съжителството на страните
малолетни деца К. А.ов К. и Ам. А.ов К. да бъдат предоставени за
упражняване на ищеца, при който да бъде и местоживеенето на децата, а на
ответника да се определи режим на лични отношения с децата и да бъде
осъдена да им заплаща издръжка в размер на по 300 лв. месечно за всяко дете,
считано от 01.08.2023 г. Иска се също да бъде постановено решение, което да
замести съгласието на майката за издаване на паспорти на малолетните деца
на страните, както и съгласието на майката, необходимо за напускането на
децата на границите на РБългария до страните от европейския съюз,
Македония, Сърбия и Турция, придружавани от бащата. Иска се да бъдат
присъдени в полза на ищеца сторените разноски.
В исковата молба е направено искане за определяне на привременни
мерки относно грижата за детето и издръжката, от което искане ищецът се
1
отказа в съдебно заседание, проведено на 14.03.2025 г.
Твърди се от ищецът, че от 2010 г. са с ответницата съжителствали с
ответника на семейни начала в дома на родителите на ищеца. От
съжителството има са родени децата К. А.ов К. и Ам. А.ов К.. Кагото малкото
им дете било на 1 година и два месеца, ответницата напуснала семейството си,
оставяйки децата на грижите на баща им. Оттогава не се е връщала, нито се е
интересувала от децата, не изпраща средства за издръжката им. От общи
познати ищеца разбрал, че тя живее с друг мъж и има и други деца. Децата на
страните са привързани към баща си и желаят да продължат да живеят с него.
Той разполага с добри материални и жилищни условия за отглеждането им.
Предвид изложеното са предявени процесните искове.
Правното основание на предявените искове е по чл. 127, ал.2 и ал.3,
чл.127а, ал.2, чл.139, чл.142 и чл.143 и чл.149 от Семейния кодекс.
Ответника не представя писмен отговор в определения от закона срок
и не изразява становище по предявените искове.
От събраните по делото доказателства се установи във фактическо
отношение следното:
През 2010 г. страните по делото заживели на семейни начала в дома на
родителите на ищеца в гр.Г. Д.. На ***** г. от съжителството им се родило
детето К. А.ов К., а на ******* г. се родило детето им Ам. А.ов К..
Когато малкото им дете било на около една година, ответницата
напуснала семейното жилище и заминала, на неизвестен адрес, евентуално в
чужбина. Децата оставила при баща им и оттогава не ги е виждала, не се е
интересувала от развитието им и не е изпращала средства за издръжката им.
Ищецът се опитвал да осъществи контакт с ответницата, за да се съберат и да
отглеждат заедно децата, но разбрал, че тя се е събрала с друг мъж и има друго
дете с него. Потърсил я и за да се разберат за снабдяване на децата с лични
документи, но не успял да осъществи контакт.
По делото са разпитани като свидетели Сн. Б. Ст. и Ст. Зв. Ил. – втори
братовчед на ищеца, двамата от гр. Г. Д..
Според свид. Ст., която е съсед на ищеца, той има две деца – К. и Ам., за
които се грижи сам. Преди от повече от 5 години майката на децата напуснала
семейното жилище и се разчуло, че е заминала за чужбина, където живее с
друг мъж и има и други деца. Детето К. е в 4 клас, а Ам. е в първи клас. И
2
двете деца са здрави, винаги добре облечени. Ищецът и децата живеят в
двуетажна къща, находяща се на ул. „Др.н“ № 132, гр.Г. Д.. В същата къща
живее и бащата на ищеца, когато се връща в града, но свидетелката не знае
тогава кой от тях, на кой етаж живее. Знае, че в жилището има голям хол, в
който децата гледат телевизия и играят. Майката не е изпращала средства за
издръжка на децата, нейните родители понякога давали някакви пари за
децата, но много рядко, а понякога дори подминават децата, когато ги
срещнат. Свидетелката знае, че ищеца се е опитвал да осъществи контакт с
ответницата, за да поиска тя да помага за издръжката на децата и да снабдят
децата с лични документи, но не успявал да осъществи контакт с нея. Позната
на свидетелката контактувала с ответницата по Фейсбук и я запитала няма ли
да дойде да види децата си, но тя заявила, че тези деца не я интересуват.
Свидетелката няма сведения дали ответницата работи и евентуално какви
доходи има.
Свидетелят Ил. заявява, че преди 6 години ответницата внезапно
напуснала семейството си и повече не се е върнала в гр. Г. Д.. Бащата сам се
грижи за децата, а майката не е потърсила децата си и не се интересува от тях.
Ищецът се справя трудно във финансово отношение, тъй като доходът му е
около 1200-1400 лева месечно, с които средства трябва да посрещне нуждите
на себе си и на децата. Майката не е изпращала никакви средства за
издръжката на децата откакто ги е напуснала, нейните родители също не
оказват помощ и не се интересуват от децата. Децата са здрави, в училище
ходят на занималня, нямат извънкласни занимания, тъй като бащата няма
финансова възможност да им осигури частни уроци или спортни занимания.
Бащата иска да има възможност да води децата в Гърция, самите те са искали
да могат да пътуват в чужбина, но ищеца не може да се свърже с майката, за
да получи нейното съгласие за снабдяване на децата с документи и за
пътуването им извън страната.
По делото е представен социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Гоце Делчев, в който е посочено, че по данни от бащата А. К.,
от около 5 години, без причини и без предипреждение, майката е напуснала
семейното жилище и от тогава за децата К. и Ам. К. се грижи баща им, с
помощта на своите родители. Оттогава те нямат връзка с майката, но бащата
има информация, че тя е създала ново семейство. Бащата полага необходимите
3
грижи за децата, задоволява адекватно нуждите им от подслон, храна,
облекло, образование. Децата са с нормално физически и нервно-психически
развитие, направени са необходимите имунизации. Бащата и децата
продължават да живеят в семейното жилище, находящо се на адрес: ул. „Др.“
№ 132, **********. Домът представлява къща на 2 етажа, собственост на
дядото на децата по бащина линия. Г-н К. и двете малолетни деца ползват
втория жилищен етаж, състоящ се от кухня, спалня и хол. Спалнята е
обособена като детска стая за двете момчета, която разполага с достатъчно
лично пространство за К. и Ам.. Първият етаж се ползва от родителите на г-н
К., на този етаж е обособен и санитарният възел - баня и тоалетна. Жилището
на семейството е обзаведено с всички необходими мебели и електроуреди за
нормалното функциониране на домакинството, хигиенно - битовите условия
са добри.
Г-н А. К. споделил, че е трудово ангажиран на трудов договор и заявил,
че получава минималната за страната работна заплата. От направена справка в
средата за междурегистров обмен на данни REGIX, той работи във фирма „Т.
СТР. ИНВ.“ ЕООД гр. Г. Д.. Същият е назначен на длъжност „Строител
жилища“ на 02.10.2024 г. Семейството се подпомага от Дирекция „Социално
подпомагане“ - Гоце Делчев по реда на чл. 7 от ЗСПД в размер на 110.00 лв. С
оглед неизвестното местоживеене на биологичната майка А. Ж. И., Отдел
„Закрила на детето“ - Гоце Делчев не разполага с информация за трудовата
заетост и доходите й.
Заключението в социалния доклад е, че биологичният баща А. К. К.
притежава необходимия родителски капацитет, като същият се старае да
предостави най - добрите грижи за малолетните си синове К. А.ов К. и
Ам.А.ов К., както и да задоволи адекватно емоционалните, възпитателните и
образователните им потребности.
По делото е приложена справка от Национална база данни „Население“,
от която се установява, че освен децата си К. А.ов К., роден на ******* г. и
Ам. А.ов К., роден на *********** г., А. И. има родено още едно дете – Ш. Д.
Д., роден на ********** г.
При така установеното, съдът намира предявените искове за допустими,
доколкото са подадени от процесуално оправомощено лице срещу надлежен
ответник и пред съответния съд, а по същество ги намира за частично
4
основателни по следните съображения:
Установи се по делото, че ищецът е баща, а ответника е майка на
малолетните деца К. А.ов К., роден на ******** г. и Ам. А.ов К., роден на
********* г.
В разглеждания случай за упражняването на родителските права върху
роденото от съжителството на страните малолетни деца претендира
единствено бащата.
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 във вр. с чл.59, ал.4 от СК
въпроса относно родителските права, съдът решава след като прецени всички
възможни обстоятелства с оглед интересите на децата.
Въз основа на събраните по делото данни за родителските качества на
страните, отношението на двамата родители към децата, желанието и
възможностите на същите да полагат непосредствени грижи, и възрастта и
пола на децата, съдът намира, че упражняването на родителските права следва
да бъде предоставено на бащата. Той изразява желание да поеме грижите за К.
и Ам., а според социалния доклад има необходимия капацитет да се справи
добре с отглеждането на децата, като се ползва и от подкрепата на своите
близки. От своя страна майката не е заявила желание да й се предоставят
родителските права относно децата. От показанията на изслушаните
свидетели и представения социален доклад, се установява, че от около 5-6
години тя не е контактувала с децата, не се е интересувала от развитието им,
нито е изпращала средства за издръжката им.
С оглед на изложеното и съгласно изискванията на чл.127, ал.2 и чл.59
ал.4 от СК, преценявайки посочените обстоятелства, съдът приема, че
упражняването на родителските права относно децата К. А.ов К. и Ам. А.ов К.
следва да бъде възложено на бащата А. К. К., при когото децата да продължат
да живеят, като намира, че на този етап сложилото се след раздялата на
родителите фактическо положение не следва да бъде променяно и това е в
съгласие с интересите на децата.
Предвид възлагането на родителските права на бащата, на майката
следва да бъде предоставена възможност за осъществяване на контакти с
децата, като бъде определен подходящ режим на лични отношения. Като
родител, същата не може да бъде лишена от това право, освен в изключителни
случаи, какъвто настоящия не е. Изхождайки от данните по делото, възрастта
5
на децата и потребността от поддържане на връзка и с двамата родители,
съдът намира, че поддържането на пълноценни лични контакти с майката е
изцяло в интерес на децата. Личните контакти с майката дават възможност за
запазване на емоционалната връзка и близост, и за запълване на липсата на
този родител, която децата несъмнено ще изпитват в ежедневието си.
Същевременно следва да се вземе предвид възрастта им, обстоятелството, че
от поне 5 години майката не е осъществявала контакт с тях, поради което
съдът намира, че посоченият в молбата режим на лични отношения е
подходящ и следва да се уважи, като бъде определен следния режим на лични
контакти: майката има право да взема децата при себе си всеки първи и трети
неделен ден от месеца, от 10.00 часа до 16.00 часа и 20 дни през лятната
ваканция, които дни не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. При
осъществяване на режима на лични отношения майката следва да взема и
връща децата по местоживеенето на бащата.
Същевременно няма пречка, при добро желание и общо съгласие от
страна на двамата родители, контактите с майката да бъдат и по-свободни,
както и разширени и над определения режим, стига това да е от полза за
децата. Няма ограничение също така за в бъдеще, при евентуална промяна на
обстоятелствата да бъде поискано определянето на нов режим на лични
отношения.
По отношение на искането за присъждане на издръжка и нейния размер
съдът съобрази следното:
Установи се по делото, че А. Ж. И. е майка на малолетните К. А.ов К. и
Ам. А.ов К. и поради това има неотменното задължение да ги издържа.
Задължението за издръжка е безусловно и доколкото причини, които да водят
до обективна невъзможност за даване на издръжка няма, ответника следва да
бъде осъден да заплаща такава на малолетните си деца, като при определяне
размера на дължимата издръжка намира приложение разпоредбата на чл.142
от СК, според която съдът следва да се ръководи от нуждите на децата и от
възможностите на родителя. Към момента детето К. А.ов К. е на 11 години и
11 месеца, а детето Ам. А.ов К. е на 7 години и 9 месеца. Двете деца посещават
училище, нямат здравословни проблеми. Децата имат нужда от средства за
храна, дрехи и обувки, за лекарства, и други. Съдът намира, че нуждите на
децата от средства са съизмерими и за издръжката им са необходими по 530
6
лева месечно за всяко дете.
Бащата А. К. работи като строителен работник и възнаграждението
което получава достига до максимум 1200-1400 лева на месец. Не се установи
наличието на имущества със значителна стойност като възможен източник на
средства. Той няма други деца и задължения за издръжка към други лица,
освен към децата К. и Ам..
Не се установи по делото дали майката А. И. работи и какви доходи има.
Не се установи и по отношение на нея наличието на имущества със
значителна стойност като възможен източник на средства, не се установиха
здравословни проблеми пречещи й да полага труд. От приложената справка от
Национална база данни „Население“ се установи, че освен децата К. К. и Ам.
К. тя има родено още едно дете - Ш. Д. Д., роден на *********** г.
При така изложеното съдът намира, че от сумата от 500 лв., която
родителите следва да осигурят месечно за издръжка на децата К. К. и Ам. К.,
майката следва да осигури 300 лв. (близо до минималния размер на
издръжка), а останалите 230 лева следва да се осигурят от бащата.
По отношение на дела на бащата в издръжката, съдът взе предвид, че
той е ангажиран в отглеждането на децата, а усилията, които се полагат в този
случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на
детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на
издръжката, която той дължи, в посока намаляване на същата (Постановление
№5/1970г. на Пленума на ВС).
При определянето на относителния дял на майката в издръжката следва
да се отчете от една страна обстоятелството, че не е ангажирана с
непрекъснатите грижи за децата, но от друга страна – че има родено още едно
дете, на което дължи издръжка. Не се установи по делото дали майката работи
и какви доходи има, но съдът намира, че по аргумент от чл.143, ал.2 СК и по
аргумент от противното от чл.144 от СК, родителите са длъжни да издържат
децата си, дори това да съставлява затруднение за тях. Не се установи да
съществуват обективни пречки за майката да положи усилия за осигуряване на
доходи, достатъчни за покриването на нуждите на лицата, на които дължи
издръжка.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл.143 от
СК следва да се уважи и майката да бъде осъдена да заплаща издръжка за
7
напред на децата си К. А.ов К. и Ам. А.ов К. в размер на по 300 лева месечно,
която издръжка да се заплаща чрез техният баща и законен представител А. К.
К. до 25-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката.
По отношение на предявеният иск за заплащане на издръжка за период
преди предявяване на иска, съдът намира следното:
Съгласно чл.149 от СК, издръжка за минало време може да се търси
най-много една година назад, считано от датата на предявяване на иска. Касае
се за търсене на издръжка за минало време при първоначално определяне на
размера й, какъвто е и настоящият случай.
Претендира се присъждане на издръжка от 01.08.2023 г., докато
исковата молба е предявена на 29.11.2024 г. Съответно издръжка може да бъде
присъдена от 29.11.2023 г. За периода от 01.08.2023 г. до 29.11.2024 г. иска е
неоснователен и следва да се отхвърли.
При определяне на размера на издръжката за минал период, съдът
намира, че нуждите на К. К. и Ам. К. са били съизмерими с настоящите,
поради което и с изложените по-горе аргументи майката следва да бъде
осъдена да заплати на децата издръжка за изминал период в размер на по 3600
лева (по 300 лева месечно за периода от 29.11.2023 г. до 29.11.2024 г.) за всяко
дете. Останалите средства остават в тежест на бащата.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на присъдените издръжки.
По отношение на исковете с правно основание чл.127а от СК:
Съдът намира, че беше доказано по делото, че родителите не могат да
постигнат съгласие относно пътуването на децата в чужбина и за издаването
на необходимите лични документи за това. За да стигне до това становище,
съдът взе предвид, че според показанията на свидетелите, опитите на ищеца да
осъществи връзка с ответницата, за да постигнат съгласие за издаване
документи на децата и пътуването им извън страната, останали без резултат.
След като това е така, спорът, съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.2 от СК,
следва да бъде решен от съда.
В актуалната си практика на ВКС приема, че „В съвременния мобилен
свят решенията за пътуване все повече придобиват ежедневен и битов
8
характер... „ (така в решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3212/2015 г., III г. о., ГК, реш. № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3212/2015 г., III г. о., ГК, реш. № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
6903/2014 г., IV г. о., ГК и др.) Такова пътуване обогатява представите на
детето за света, дава му възможност да опознае различна културна среда и да
се среща с повече хора, като всичко това е в полза на развитието на детето. С
оглед на това съдът намира, че следва да бъде дадено разрешение, заместващо
съгласието на майката за извеждането на децата К. К. и Ам. К. извън
пределите на Република България и за издаване на необходимите за това
документи.
Не може да се ограничава възможността на децата да пътува в чужбина
при желание за това, тъй като те като граждани на Европейския съюз има
право на свободно придвижване, включително да пътуват в чужбина. Съдът
намира, че децата имат нужда и е в техен интерес да могат да пътуват с баща
си във всички държави от Европейския съюз, както и в Република Северна
Македония, Република Сърбия и Република Турция. Така ще имат
възможност да разширят мирогледа си и да обогатят познанията си, като се
запознае с други страни и култури. Предвид отдалечеността на гр.Гоце Делчев
от Черно море и близостта на Бяло море, е по-лесно за ищеца, както от
финансова гледна точка, така и с оглед необходимото време за път, да води
детето на почивка на Бяло море. Установи се от показанията на разпитаните
свидетели, че децата имат желание да пътуват извън границите на страната.
На територията на страните от Европейския съюз сигурността на детето
не е застрашена и в страните от ЕС действат достатъчно правни механизми
свързани с родителската отговорност и гарантиращи правата, както на детето,
така и на всеки един от родителите. Липсват разумни аргументи за
ограничаване на детето от исканата от бащата възможност за пътуване в
страните от ЕС. По отношение на искането относно пътуване до Македония,
Сърбия и Турция, съдът взе предвид, че с тези държава България има
сключени договори за правна помощ, които гарантират правата на родителите.
Предприемането на пътувания в чужбина следва да бъдат съобразени с
периодите, посочени в настоящото решение, определени за лични контакти на
майката, като децата не следва да напускат границите на страната в тези
периоди.
9
По отношение на срока, за който следва да бъде дадено разрешението
на децата да пътуват извън страната, ищеца е посочил до навършване
пълнолетие на децата, а ако това е невъзможно, до навършване на
непълнолетие. Съобразно съдебната практика съдът не може да издаде
разрешения за неограничено извършване на пътувания в чужбина (в този
смисъл са следните решения на ВКС - № 982/15.03.2010 г. по гр.д.№
900/2009г., № 446/30.06.2010г. по гр.д.№ 4549/2008г., № 697/01.11.2010г. по
гр.д.№ 1052/2010г., № 315 от 12.01.2012г. на ВКС по гр.д. № 1456/2010г., №
116 от 16.04.2014г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013г. и др.). С оглед установената
съдебна практика от една страна, а от друга страна спецификата на конкретния
случай - съдът намира, че разрешението за напускане на пределите на страната
само и единствено със съгласие на бащата следва да бъде дадено за срок от пет
години от влизане в сила на настоящото решение, като съобрази и
разпоредбата на чл. 36, ал.1 ЗБЛД за срока на валидност на паспортите на
българските граждани. Следва да се отбележи, че при промяна на
обстоятелствата няма пречка отново да се иска от съда такова разрешение на
основание чл.127а, ал.2 от СК и чл.45 и чл.76, т.9 от ЗБЛД.
Ищецът е сторил по делото разноски в размер на 150 лева за държавна
такса, които следва да се възложат на ответника на основание чл.78, ал.1 от
ГПК. Той се представлява по делото от адвокат, но тъй като не са представени
доказателства за заплащане на възнаграждение на адвокат, съдът не му
присъжда такова.
Държавната такса по исковете за издръжка, която определена на
основание чл. 69, ал.1, т. 6 и т.7 от ГПК е в общ размер на 1152.00 лв. (288 лева
по исковете за издръжки за минал момент и 864 лева по исковете за издръжки
за напред), следва да се присъди в тежест на ответника, ведно с държавна
такса в размер на 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Предоставя упражняването на родителските права върху децата К. А.ов
К., ЕГН ********** и Ам. А.ов К., ЕГН ********** на техният баща А. К. К.,
ЕГН **********, от гр.Г. Д., общ. Г. Д., обл.Бл..
10
Определя местоживеенето на децата К. А.ов К., ЕГН ********** и Ам.
А.ов К., ЕГН ********** да бъде по местоживеенето на техният баща А. К.
К., ЕГН **********, което понастоящем е в гр.Г. Д. ул. „Др.“ № 132, общ. Г.
Д., обл.Бл..
Осъжда майката А. Ж. И., ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл. да
заплати на децата си К. А.ов К., ЕГН ********** и Ам. А.ов К., ЕГН
**********, чрез техният баща и законен представител А. К. К., ЕГН
**********, издръжка в размер на по 3600.00 (три хиляди шестстотин) лева за
всяко дете за периода от 29.11.2023 г. до 29.11.2024 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 29.11.2024 г.
Оставя без уважение предявеният иск за присъждане на издръжка за
минало време за периода от 01.08.2023 г. до 29.11.2023 г., като неоснователен.
Осъжда майката А. Ж. И., ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл. да
заплаща на децата си К. А.ов К., ЕГН ********** и Ам. А.ов К., ЕГН
**********, чрез техният баща и законен представител А. К. К., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на по 300.00 (триста) лева за всяко
дете, считано от датата на предявяване на иска - 29.11.2024 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, която издръжка да
се заплаща до 25-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска.
Определя режим на лични отношения и контакти на майката А. Ж. И.,
ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл. с децата К. А.ов К., ЕГН ********** и
Ам. А.ов К., ЕГН **********, както следва: майката има право да взема
децата при себе си всеки първи и трети неделен ден от месеца, от 10.00 часа до
16.00 часа и 20 (двадесет) дни през лятната ваканция, които дни не съвпадат с
платения годишен отпуск на бащата. При осъществяване на режима на лични
отношения майката следва да взема и връща децата по местоживеенето на
бащата.
Осъжда А. Ж. И., ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл. да заплати на А.
К. К., ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл., направените разноски по делото в
размер на 150.00 (сто и петдесет) лева.
Осъжда А. Ж. И., ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл. да заплати на
Районен съд - Гоце Делчев държавна такса по уважения иск за издръжка в
размер на 1152.00 (хиляда сто петдесет и два) лева, както и 5 (пет) лева за
11
издаване на изпълнителен лист.
Решението в частта за присъдените издръжки подлежи на
предварително изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Благоевград с
въззивна жалба в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението за
изготвянето му и за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
12