РЕШЕНИЕ
№ 1048
Хасково, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XII тричленен състав, в съдебно
заседание на
двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
|
Председател: |
ИВА БАЙНОВА |
|
Членове: |
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА
и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА канд № 20237260700861 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Т. К., ЛНЧ ********** роден на [дата]., с адрес на постоянно пребиваване: [населено
място], [улица], против Решение №106 от 06.07.2023г., постановено по АНД №147
по описа на Районен съд – Димитровград за 2023г.
Касационният жалбоподател навежда доводи за
незаконосъобразност на решението и на потвърденото с него наказателното
постановление. Счита, че решението следва да бъде обезсилено, защото като
страна по делото била конституирана администрацията, а не издателят на обжалваното
НП. Алтернативно излага съображения за неправилност на съдебния акт. В тази
връзка твърди, че при спирането му за проверка контролните органи не го
поканили за тестване за наркотици, а само за вземане на проба за алкохол.
Вместо да го пуснат или да му предложат да даде и проба за наркотици, полицаите
го отвели в РУ – Димитровград без да му обяснят защо. Едва тогава го поканили
да направи тест за наличие на наркотични вещества и той отказал. Счита, че
поканата за извършване на тест следвало да му бъде отправена в момента на
проверката. Към момента на отвеждането му в РУ вече нямал качество на водач на
автомобил, поради което не подлежал на санкциониране за отказ. Освен това,
отвеждането му в управлението без издаване на заповед за задържане граничeло с
произвол и фактически нарушавало правото му на свободно придвижване, налице
било задържане без основание. Освен това, в нарушение на чл.40 от ЗАНН актът
бил издаден в РУ, а не в момента на спиране на автомобила. Също така, в НП
липсвало надлежно описание на нарушението. За да било законосъобразно наложено
наказанието, следвало да е налице отказ за тестване и отказ за даване на кръвна
проба. Макар и в акта да било отбелязано издаването на талон за медицинско
изследване, никой не го придружил до здравно заведение и не удостоверил как
следвало да се направи то. Освен това, АУАН бил издаден на мястото на
извършване на нарушението, а изпълнението на предписанието за изследване
изисквало време, поради което органът нямало как да знае в момента на
връчването на акта, че лицето не изпълнило това предписание. Също така,
административнонаказващият орган счел, че следва да се наложи наказание само по
предл. първо на ал.3 от чл.174 от ЗДВП, а посочил за нарушено предл. второ. В
АУАН се сочели две нарушения, а в НП били описани различни в обстоятелствената
част и в диспозитива. Не било налице съответствие между посочената правна норма
и фактическото описание на нарушението, а и последното било различно в акта и
НП. Законът не допускал проверките с тест да се извършват на място и време,
различни от мястото и времето на проверката, респ. полицейските органи нямали
правомощие нито да разпореждат на водачите да изчакват доставянето на тест от
компетентен екип на КАТ, нито да канят или отвеждат водачи на други места за извършване
на такава проверка. Освен това, тестването за наркотични вещества изисквало
издаването на констативен протокол, какъвто не бил издаван и връчван. Липсвали
също признаци, реакции и поведение за употребени наркотични вещества, поради
което тестването било лишено от фактическо основание.
По изложените съображения се претендира отмяна
на обжалваното съдебно решение и НП, и присъждане на разноски. Описаното в
жалбата се преповтаря в писмено становище, изготвено от пълномощник.
Ответникът, Началник РУ – Димитровград към ОДМВР
– Хасково, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
С Решение №106/06.07.2023г., постановено по АНД
№147/2023г., Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление
№23-0254-000056/24.02.2023г., издадено от Началника РУ в ОДМВР – Хасково, РУ –
Димитровград, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закон за движението по
пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, на Т. К. е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право за управлява МПС за срок от 24 месеца.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че нарушения при провеждане на административнонаказателното производство
не били налице. Нямало допуснати съществени нарушения на материалния или
процесуалния закон, засягащи правото на защита на жалбоподателя. При съставяне
на акта за установяване на административно нарушение били спазени изискванията
на чл.42 от ЗАНН. Деянието било описано ясно и разбираемо. Правилно, текстово и
цифрово, било описано извършеното от водача, и правилно нарушението било
съотнесено към съответната санкционна норма. Показанията на полицейските
служители – очевидци на нарушението, били ясни по отношение мястото на
управление на МПС и реакциите на водача, и отказа на последния да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества на място и в сградата на РУ, като според свидетеля
К. отказът бил продиктуван от опасения, че ще даде положителен резултат,
доколкото преди няколко дни пушил „трева“, което обстоятелство наказаният
споделил с визирания свидетел. Съдът обосновано отхвърлил възраженията за
издаване на АУАН при все още неосъществено нарушение. Налице била установеност
и доказаност на същото. Приел и че липсва задължение контролните органи по
някакъв начин да удостоверяват, че действително водачът не се явил в ЦСМП и не
дал кръв за изследване, като било предвидено и задължение за придружаване на
водача от контролните органи до ЦСМП. Също така, при липса на данни, че водачът
имал намерение да се яви в ЦСМП, безпредметно било да се изискват и представят
доказателства, че не се явил и не дал кръв. За съставомерността на деянието
било достатъчно водач на МПС да направи отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотици и техните аналози,
какъвто бил описан в акта и в НП, и се установявал по безспорен начин от
доказателствата по делото. Двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказ да
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотици и отказ да бъде дадена кръвна проба, били дадени алтернативно, а не
кумулативно, поради което след като било установено от наказващия орган
наличието на една от тях, то налице било основание за прилагането на чл.174,
ал.3 от ЗДвП, съответно за наказване на водача. Отказът на последния,
произнесен както на място, така и в сградата на РУ, по никакъв начин не рефлектирал
върху правата на нарушителя, нито го обърквал по начин, водещ до невъзможност
за разбиране на вмененото му нарушение. Процедура била проведена правилно и
законосъобразно, спазени били всички права на водача и същият не бил поставен в
невъзможност да ги упражни. Издаден му бил талон за медицинско изследване,
който подписал и не се възползвал от предоставената му възможност да даде кръв
за изследване. Правилно за установеното нарушение на лицето било наложено
административно наказание, което съответствало на предвидено в относимата
правна норма.
Настоящата инстанция намира решението за
валидно, допустимо и правилно.
Същото не следва да бъде обезсилвано, тъй като
за страна по делото е била конституирана не администрацията, както се сочи в
жалбата, а административнонаказващият орган – Началник РУ Димитровград, което е
видно от протокола от съдебното заседание и от текста на атакувания съдебен
акт.
Изцяло се споделят изводите на районния съд в
насока, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното
постановление. Актът, както и наказателното постановление, са съставени в
съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя, като на лицето е осигурена възможност да се
запознае със съдържанието му, както и да направи възражения по него. Както в
АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на
коментираното нарушение и фактическите обстоятелства, при които е било
извършено. Не е налице неяснота относно вмененото на касатора противоправно
деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и
осъществи защитата си в пълен обем.
Наред с горното, правилен и съответстващ на
установените по делото факти е изводът на съда, че жалбоподателят е извършил
описаното в акта и в НП нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Районният съд е
изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка по случая, като след обстоен
анализ на същата и на събраните по делото доказателства, в т.ч. и на
показанията на свидетелите по делото, е достигнал до правилния и обоснован
извод за авторството на нарушението и виновното му извършване от жалбоподателя.
Събраните по делото доказателства безспорно сочат, че Т. К. е извършил
описаното в акта и в НП нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което
законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Не се споделят изложените в касационната жалба
оплаквания. Същите са били навеждани и пред районния съд, който обосновано и
мотивирано ги е счел за неоснователни.
Правилно относно коментираното нарушение е
прието, че описанието му съответства на текстовата и цифрово изписана част от
разпоредбата на закона, че е направено по начин, даващ ясна представа на
адресата на санкционния акт за какво нарушение се ангажира
административнонаказателната му отговорност, къде и кога е било извършено
деянието. Правилно съдът е отбелязал и че предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП
хипотези са при условията на алтернативност, а не на кумулативност и
самостоятелното осъществяване на която и да е от тях обосновава ангажиране на
отговорността на водача. В тази връзка неоснователно се счита, че за да е
законосъобразно наложено наказанието, следва да е налице отказ за тестване и
отказ за даване на кръвна проба. Съответно, неоснователни са и допълнителните
доводи, изложени в жалбата в тази насока.
Неоснователни са и доводите на касатора, че не е
субект на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, обосновани с твърдението, че към
момента на предложеното му тестване за наркотични вещества, съотв. на отказа от
негова страна, не притежавал качеството на водач на МПС. В тази връзка следва
да се има предвид, че показанията на свидетелите К. и Д. са категорични относно
мястото на отправяне на предложението за тестване, което е станало на два пъти
– на място, при спиране на водача за проверка, и в сградата на РУ, като няма
съмнение, че наказаният е имал качеството водач на МПС.
По отношение възражението за отвеждане на
касатора в РУ без издаване на заповед за задържане следва да се отчете фактът,
че няма данни лицето категорично да е отказало да се придвижи с полицейските
служители до управлението. Съответно, не е било извършено и задържане, респ.
принудително отвеждане, за да бъде издаван нарочен акт в тази насока.
Не се установява и да е било допуснато нарушение
на чл.40 от ЗАНН, тъй като нормата не поставя изискване за точното място на
съставяне на АУАН.
Не е налице съществено разминаване в описанието
на нарушението в акта и НП, и не съществува несъответствие на това описание с
приложените правни норми. Правилна е и правната квалификация на извършеното от
водача деяние.
Не съществува нормативно ограничение тестването
за наркотични вещества да се извършва на място и по време, различни от мястото
и времето на проверката. Това важи в още по-голяма степен в случай на
предприети от контролните органи действия по използване на техническо средство
(в случая Drugtest 5000).
С оглед безспорния факт за неизвършено тестване,
безпредметно е обсъждането на възражението за липса на съставен констативен
протокол по чл.5, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
Неоснователно е също възражението за липса на
фактическо основание за тестване на водача – признаци, реакции и поведение за
употребени наркотични вещества. Действително чл.5, ал.1 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. предвижда, че при наличие на външни признаци, поведение или
реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни
аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско
изследване. Последното обаче не означава, че при липса на такива, подобно
тестване/изследване е изключено. Преценката дали на конкретния водач да бъде
извършена проверка за употребата на наркотични вещества или не, е предоставена
изцяло в правомощията на контролните органи, като водачите не могат да извличат
от визираната разпоредба основания за неизвършване на проверка по причини, че
тяхното поведение или реакции не са дали повод за такава. А и освен това, в
конкретния случай, от всички доказателства по делото се установява, че
преценката на полицейските органи е била правилна, доколкото е налице изричен
отказ за проверка с техническо средство, като следва в това отношение за се
отбележат показанията на свидетеля К., който пред РС е заявил споделената му от
водача информация относно това, че е „пушил трева“ и затова щял да откаже
тестване.
В заключение, настоящата инстанция напълно
споделя изложените в проверяваното решение съображения и по аргумент от
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК не е необходимо да ги преповтаря.
По отношение на доводите за липса на реквизити в
издадената спрямо касатора ЗППАМ, за неясно определяне срока на действие на
същата, за момента на връчването й, следва да се посочи,че са ирелевантни и не
следва да бъдат обсъждани.
По изложените съображения настоящата инстанция
счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото
и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено
при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния
закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №106/06.07.2023г., постановено по АНД №147 по описа на
Районен съд – Димитровград за 2023г.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |