ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр.София, 04.2.2014 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ-16 с-в, в ЗАКРИТО заседание в състав:

 

                                                     СЪДИЯ: К. Илиева

 

като разгледа т. дело № 3316 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното :

 

                        Производството по делото е образувано по искова молба от М.В.Д. срещу „К.” АД. С нея е поискано ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5000 лв., част от общо претендираната сума от 31 560,97 лв., представляваща „дивидент за календарната 2009 г.”. Изрично е направено изявление, че искът е предявен като частичен. В исковата молба се сочи, че посочената сума се дължи от ответника поради това, че наследодателят на ищеца – В.К. Д. е притежавал акции в ответното дружество.

                        С молба от 14.3.2013 г. от В.В.Д., същият е заявил, че „желае да участва по делото в качеството си на съищец”, поради това, че е наследник, заедно с ищеца М.Д., като едновременно с това предявява и инцидентен установителен иск – за признаване установено, че третият син на починалия им наследодател – А.В.Д. НЕ е наследник на В.К. Д..

                        Съдът като взе предвид посочените искови молби, както и на основание чл. 119, ал. 1 ГПК, предвиждащ задължението да следи служебно за родовата подсъдност, намира, че делото не е подсъдно на СГС.

                        На първо място, по отношение на първоначално предявената искова молба, искът е предявен като частичен – за заплащане на сумата от 5000 лв. Искът следва да се определи като такъв по чл. 365, т. 3 ТЗ. Съгласно определение № 758 от 08.11.2011 г. по ч. т. д. № 652/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС обаче, постановено на основание чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което и задължително за съдилищата, се прие, че е правно необосновано да се обвързва съдопроизводствения ред, по който следва да бъде разгледан спора с неговата правна характеристика. Разглежданата норма /чл. 365, ал. 1 ГПК/, със законов бланкет към чл. 104, ал. 1 ГПК, изведен от изричното посочване, че окръжния съд действа като първа инстанция, определя и различен процесуален ред за разглеждане на търговските дела в зависимост от цената на иска - по реда на гл. ХХХІІ - тези които са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, и по общия ред тези подсъдни на районен съд.

 По правилата, уреждащи родовата подсъдност, компетентният съд да разгледа исковете с цена под 25 000 лв. (чл. 104, т. 4 ГПК), е именно районният съд /в случая – СРС/. Като, с оглед цитираното по-горе определение, търговският характер на делото не изключва приложимостта на нормата на чл. 104, ал.1 ГПК.

Ето защо съдът намира, че първоначално предявения иск, както и искът на В.В. Даданов, не са подсъдни на СГС.

По отношение на предявения инцидентен установителен иск. Ищецът по него – В.В.Д., е предявил вече друг иск, срещу А.В.Д., като по него е образувано гр.д. Е № 5741/2010 г. на СГС, ІІ-ри брачен състав. Искът е за признаване на съдебно решение ХVІ 14/80 на Районен съд Е., Г. по въпросите на попечителството. С влязло в сила на 23.4.2013 г. определение обаче СГС е прекратил обаче производството по този иск с мотива, че липсва правен интерес, в самостоятелно производство, при наличие на висящо делбено такова, да предяви иск за признаване съдебното решение.

Действително, впоследствие, с определение № 94/9.3.2011 г. по ч.гр.д. № 24/2011 г. на ВКС, постановено на основание чл. 274, ал. 1 ГПК и поради това задължително за съдилищата, се прие, че е недопустима съдебната делба на акции. Ако има спор между наследниците за размера на дяловете им, няма пречка този спор да бъде разрешен предварително по съдебен ред, чрез предявяване на иск за наследство – чл.84 от ГПК /отм./, сега чл.110, ал.1 от ГПК. Исковете за наследство са насочени към установяване на лицата, които имат наследствени права, както и на обема на тези права (дела от наследството, който те притежават)

Предвид наличието на цитираното определение на ВКС, от което следва да се направи извод, че искът е за наследство, както и че посочените искове не са от категорията на тези, за които се предвижда специална родова подсъдност на СГС /чл. 104 ГПК/, то следва да се приложи общата такава и делото и в тази част следва да се изпрати на СРС. 

                        Въз основа на тези мотиви съдът

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 3316/2012 г. на СГС, ТО, VІ-16 с-в.

ИЗПРАЩА делото на СРС по подсъдност.

                        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 7-дневен срок от уведомлението за изготвянето му.

                        При подаване на частна жалба същата следва да бъде придружена с доказателства за внесена по сметка на САС държавна такса от 15 лв., както и преписи за връчване на насрещната страна. Жалбата да отговаря на изискванията за редовност съгласно чл. 260 ГПК. При неизпълнение на указанията нови няма да бъдат давани и същата следва да бъде върната. 

 

 

                        съдия: