№ 127
гр. Ловеч, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214300500326 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260069 от 05.04.2021година, постановено по гр.дело № 2499 по описа
за 2019 година, Ловешкият районен съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан,
предявения от Г. ИВ. Г., ЕГН ********** срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Цариградско шосе" № 159,
бл.БенчМарк Бизнес Център, иск по чл.124, ал.1 от ГПК, че не дължи сумата от 611.56 лева,
представляваща начислена по фактура № **********/19.07.2019 г. недоставена, неизмерена
и непотребена от него ел.енергия. Осъдил е ищеца да заплати на ответника разноски по
делото в размер на 300.00 лева.
Против решението е подадена въззивна жалба от Г. ИВ. Г., чрез пълномощника му -
1
адв. М.Л. Л., който обжалва решението като неправилно, необосновано, постановено е в
противоречие с материалния и процесуалния закон .
На първо място твърди, че РС-Ловеч неправилно е приел, че е налице валидно
облигационно правоотношение между страните, тъй като ответникът не е установил при
условията на пълно и главно доказване, че ищецът е потребител съобразно Общите условия,
като цитира дефиницията в чл.4,ал.2 и ал.3 от ОУ. Посочва, че понятието „ползвател“ не
може да се тълкува разширително и абстрактно и не може да се приеме за безспорно
установено, че щом ответното дружество води някое лице за титуляр на партидата и издава
фактури на негово име, то това лице е негов потребител. Дори и в ОУ между „ползвател“ и
„титуляр на вещно право на ползване“ е поставен знак за равенство.Трети лице могат да се
третират като „ползватели“ само в строго определена хипотеза- ако собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота са предоставили изрично писмено
съгласие, дадено пред продавача или нотариуса с нот.заверка на подписа. Счита, че РС, без
да е доказано от ответника по безспорен начин, че ищецът собственик или титуляр на
вещното право на ползване на имота, неправилно и в несъответствие с материалния закон и
ОУ на ответното дружество, е приел, че е налице валидно облигационно правоотношение
между страните.
Поддържа, че съдът неправилно е приел, че за ответното дружество е било налице
правно основание да съставя констативни протоколи- редът за което се е съдържал в чл.47
ПИКЕЕ, който към момента на проверката е бил отменен.
Посочва, че проверката е извършена от служители на електро-разпределителното
дружество на 10.07.2018 г. в отсъствие на ищеца, а правилата на ПИКЕЕ са отменени, с
изключение на разпоредбите на чл.48- чл.51. Последните сочат само и единствено
предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на
допълнителни суми, но не и начина, по който следва да се установи наличието на
предпоставките, обуславящи възможността за извършване на корекция, както и
процедурата- компетентен орган да извърши метрологичната проверка, форма,
обективираща установяване на предпоставките и т.н. Позовава се на чл.83, ал.1,т.6 и ал.2 от
ЗЕ, който предвижда че корекционните процедури следва да бъдат регламентирани в
ПИКЕЕ. Затова счита, че е недопустимо да се прилагат общите правила за доказване на
определени факти, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на
ел.енергия се регулират от специален закон- ЗЕ.
Като се позовава на съдебна практика ( решения № 111/17.07.2015 г. по т. д. №
1650/2014 г., ВКС, I т. о., решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г„ ВКС, II т. о. и
решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г., I т. о.) , поддържа, че със ЗИД на ЗЕ,
обнародван ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребена електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по
2
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното обслужване,
вкл. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия. Обобщава, че правото за извършване на корекция на сметка възниква за
доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на две предпоставки -
валидни, действащи ПИКЕЕ и Общи условия, в които изрично е разписан ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. Акцентира, че в настоящия
случай, нито едно от двете условия не се е реализирало. Изразява несъгласие с мотивите на
РС, който е приел, че не е необходимо ответникът да приема нови Общи условия, поради
което счита, че решенето е постановено при съществено нарушение на материалния закон.
Формира като краен извода, че липсата на регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред,
условия и процедура за установяване на предпоставките за извършване на корекцията, води
до невъзможност за прилагане и на действащите норми, уреждащи методологията при
начисляването на допълнителните количества енергия. При липса на предвидена в
действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на
доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да
обосновава това право с действаща норма на чл.50 ПИКЕЕ. Затова и процесната сума,
начислена на соченото основание, е недължима от ищеца, с оглед на което счита, че дори и
въззивният съд да приеме, че е налице валидно облигационно правоотношение между
страните, то сумата е недължима поради липса на законово основание за начисляването по
корекционна процедура.
На последно място излага аргументи в насока, че обективната отговорност, която
според ответника се носи от въззивника, е вид гражданска отговорност (без значение
договорна или деликтна), поради което, за да бъде ангажирана, е необходимо да е налице
поведение на отговорното лице, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди.
Задължението на потребителя по договора за продажба на електрическа енергия е за
бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността му е налице само при
доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е на
доставчика на електрическа енергия (решение №38 от 15.05.2014 г. по т. д. №5/2013 г. на
ВКС, I т. о.) и в случая в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно
доказване виновно неизпълнение от страна на потребителя на договорните му задължения,
което не е сторил.
Моли съда да отмени решението на Ловешкия районен съд и да се произнесе по
съществото на спора, като уважи предявения иск в цялост. Претендира за разноски за двете
инстанции.
3
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „ЧЕЗ
Електро България“ АД, чрез юрисконсулт С.Т., в който се излагат съображения за нейната
неоснователност.
Изразява становище, че в първоинстанцонното производство дружеството е провело
пълно и главно доказване досежно обстоятелствата по неправомерното въздействие върху
СТИ, както и последвалото правомерно преизчисление на сметката на абоната, неизряден
ползвател на ел. енергия. Аргументира се със събраните гласни и писмени доказателства,
включително и на приетото без възражения заключение на вещо лице електроинженер,
който е посочил, че оспорваната от потребителя корекционна процедура е съобразена с
Правилата за измерването на количеството електрическа енергия, приети от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013
г. във връзка с чл. 83, ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, както и че е установено извършено
неправомерно въздействие върху СТИ. Поддържа становището си, че процесните КП
отговарят на всички изисквания на закона, като проверките са извършени във връзка с чл. 58
от ОУ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ
Разпределение България" АД във връзка с Правилата за измерването на количеството
електрическа енергия и несъмнено при действието на чл. 48 - чл. 51 от същите.Също се
позовава на съдебна практика на ВКС, според която тъй като протоколът се подписва от
полицай и в рамките на изпълнение на служебните му задължения, същият има характера на
официален удостоверителен документ (Решение № 104 от 16.08.2016 г. т.д. № 1671/15 г., I
т.о., ВКС), а последващата корекция на сметка също е изцяло съобразена с ПИКЕЕ, т.е.
всички действия на служителите на електроразпределителното дружество са съобразени с
новите правила и изисквания.Посочената възможност за едностранна корекция на
количеството на електрическата енергия, доставено на потребителя за минал период, е
нормирана не само в Общите условия на ответника, но се съдържа и в самия закон - чл.104а,
ал.2, т.5, б."а", според който корекцията и уведомяването е по реда на Общите условия и при
спазване на Правилата за измерване по чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. с ал. 2 от ЗЕ. Нормата на чл.104а
препраща към чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а" от ЗЕ, изм. и доп. ДВ, бр. 54 от
17.07.2012г., съответно към Правилата за измерване на количеството електрическа енергия.
По отношение на възражението за липса на облигационна връзка между страните,
изразява становище, че между въззивницата и „ЧЕЗ Електро България" АД е действал в
исковия период договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия, а именно
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България" АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и изменени и
допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР, а относно ползването на
електроразпределителната мрежа- Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България" АД одобрени от ДКЕВР
с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и изменени с Решение № ОУ -03 от 26.04.2010 год. на
ДКЕВР. Съгласно чл. 98а, ал.4 от Закона за енергетиката /ЗЕ, чл.98б, ал.4, отм. в редакцията
4
преди ДВ, бр. 54/ и постоянната съдебна практика, същите обвързват страните без изричното
им писмено приемане. Поддържа, че оспореното вземане, обективирано в процесната
фактура е резултат от изпълнение от страна на ответното дружество на задължителен за
страните нормативен административен акт, издаден от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране /ДКЕВР/ сега Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и по-
конкретно чл.48 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, който
съдържа методиката за извършване на корекции в случаи на установени манипулации върху
СТИ, каквото е установено и в този конкретен случай и който не е отменен. Също се
аргументира със съдебна практика (Решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991 по описа за
2018 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 118 / 18.09.2017 г. на ВКС, II т.о.)
Моли да бъде потвърдено решението на Ловешкия районен съд като правилно и
законосъобразно.
Претендира разноски за въззивната инстанция – за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В писмено молба поддържа въззивната жалба и прилага списък по чл.80 от
ГПК .Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт С.Т., който моли да бъде
потвърдено решението на РС.
Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за
обжалване на решението е спазен.
Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което спорът следва да бъде
разгледан по същество.
Ищецът Георг Иванов Г. от гр.Ловеч е предявил срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"
АД установителен иск, че не дължи на „ЧЕЗ Електро България”АД сумата 611.56 лева,
начислена по фактура с № **********/19.07.2019 г. за клиентски №300220061619, за обект :
*****. Поискал е присъждане на разноските по делото.
Ответникът е изразил становище за неоснователност на претенцията.
От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на
страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Г. ИВ. Г., е титуляр по партида с клиентски номер 300220061619 към „ЧЕЗ
Електро България”АД. Това е видно от представените от ответника писмени доказателства-
подадено лично от него Заявление № **********/28.03.2019 г. за отсрочване/ разсрочване на
задълженията до „ЧЕЗ Електро България”АД, в което е посочил адреса, на който живее и
клиентския си номер.
5
На 10.07.2018 година служители на “ЧЕЗ Разпределение България”АД-гр.София
Н.К.П. и И.М.М. в присъствието на двама свидетели – Г.П.С. и А.Х.П., като представители
на Федерацията на потребителите, са съставили Констативен протокол № 3024128 за
проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия на обект,
представляващ апартамент в гр.Ловеч, ул.“Бяло море“ № 19, МОН-2,вх.Б, ет.3, ап.7,
записан на името на Г. ИВ. Г.. Отразено е, че средството за търговско измерване е
многофазен електромер с фабричен № *********, тип IVEL 3С9, I клас на точност,
производител Дейзи, година на производство 2007 г. При проверката е установено, че
холограмните стикери са разлепвани, фирмената, метрологичната и пломбата на капака на
кл.блок са отваряни. Електромерът е подменен с нов редовен по БДС.
Констативният протокол и уведомление са връчени на ищеца на 17.07.2018 г. с писмо
с обратна разписка на куриерска фирма „М и БМ ЕКСПРЕС“ ООД.
Демонтираното средство за търговско измерване с фабричен № 50191585 е заявено за
извършване на метрологична експертиза от Българския институт по метрология ГД „МИУ" -
отдел - гр. Плевен, след като е поставено в безшевен чувал, който е пломбиран с два броя
пломби: митничарска № NTZ РВ - 0005110 и пломба на НТЗ № 903-000 2877. В изготвената
от компетентния орган Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 1485/26.11.2018 година е отразено, че при отваряне на електромера е
констатирано, че е осъществяван е достъп до вътрешността на електромера - на гърба на
електронната платка на електромера, допълнително е монтирано нерегламентирано
електронно устройство, състоящо се от електронна платка, което е присъединено към
измервателната верига на електромера. Електромерът не отговаря на конкретно посочени в
протокола технически изисквания.
Копие от този констативен протокол, заедно с уведомление, са връчени на ищеца на
11.12.2018 г.
На 16.07.2019 г. е съгласувано със съответните специалисти и утвърдено от
ръководител отдел “Нетехнически загуби” при “ЧЕЗ Разпределение”АД-гр.София на
16.07.2019 предложение за корекция на сметка, на основание раздел IX от ПИКЕЕ, чл.48,
ал.1,т.1,б.“б“ КП на НТЗ 3024128/10.07.2018 г. и КП на БИМ 1485/26.11.2018 г. като се
доначисли използваната от потребителя ел.енергия на база: максималния базов ток на
средството за търговско измерване по тарифата за съответния период (12.04.2018 г. –
10.07.2018 г.) - общо 3312 кW (по 36.8 кW на ден).
Издадена е фактура № **********/19.07.2019 год. за начислена от доставчика “ЧЕЗ
Електро България”АД на Г. ИВ. Г. ел.енергия в размер общо на сумата 611.56 лева с
включен в нея 20% ДДС, представляваща дължима сума по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от
ПИКЕЕ (ДВ,бр.98 от 21013 г. отм.). Срокът за плащане на фактурата е от 19.07.2019 г. до
30.07.2019 год.
6
С писмо изх.№ **********/22.7.2019 г. “ЧЕЗ Електро България”АД е уведомило Г.
ИВ. Г., с абонатен №**********, клиентски №300220061619, че на основание и по реда на
чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и чл.17, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на
ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България”АД и въз основа на предоставен им от “ЧЕЗ
Разпределение България”АД констативен протокол №№ 3024128/10.07.2018 г. и
констативен протокол № 1485/26.11.2018 г. на БИМ, ГД“Мерки и измервателни уреди“, след
извършена проверка, е начислена сума в размер на 611.56 лева за консумирана, но
незаплатена на “ЧЕЗ Електро България”АД ел.енергия, като прилагат издадената в тази
връзка фактура, ведно със справка към нея. В исковата молба се признава получаването на
фактурата от ищеца.
По делото е допусната и приета съдебно-електротехническа експертиза с вещо лице
инж.М.Б., която страните не са оспорили. Експертът е установил, че отразеното в
констативен протокол №1485/26.11.2018 на БИМ означава, е налице нерегламентиран
достъп, въздействие в защитената вътрешност на електромера. Допълнителното
монтираното нерегламентирано устройство е външен за системата елемент по смисъла на
чл.47, ал.5 от ПИКЕЕ.Извършената манипулация е в защитената вътрешност на СТИ.Налице
е нерегламентиран достъп до защитената с капак и пломби ел.система на СТИ. Същото е
измервало консумираната ел.енергия на нощта тарифа с грешка над максимално допустима
1.0%. Крайният извод е, че допълнително монтирано електронно устройство в защитената
вътрешност на СТИ представлява промяна на ел.схема на работа на СТИ. СТИ не е от
одобрения тип.Вещото лице е посочило, че предложението за корекция на сметка от
16.07.2019 г. е извършено на основание чл.48, ал.1,т.1,б.“б“ от ПИКЕЕ и изчислението е за
период 90 дни назад по цени, утвърдени от КЕВР- Решение Ц-19/01.07.2017 г. и Решение Ц-
11/01.07.2018 г. Технически проверки на СТИ 90 дни преди 10.07.2018 г. не са извършвани
от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“АД, а СТЕ с фабричен номер 5019158 е в
срок на метрологична годност.
При тези факти, съдът направи следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1
ГПК за установяване недължимост на сума, която според ищеца ответникът неправилно го е
задължил да заплати. В тежест на ответника е да докаже, при условията на главно и пълно
доказване, че сумата във връзка с извършеното преизчисление (корекция) на количество
електрическа енергия по фактура № **********/19.07.2019 год., е дължима.
Съдът приема наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на иска, тъй
като е безспорно, че процесната сума не е платена, поради което искът е допустим.
Съдът намира предявения иск за неоснователен.
„ЧЕЗ Електро България” АД представлява енергийно предприятие по смисъла на §1
т.24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява обществено снабдяване с
7
ел.енергия. Притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-
11/29.11.2006 г. на ДКЕВР. „ЧЕЗ Разпределение България” АД е лицензирано да разпределя
ел.енергия- Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР.
Ищецът Г. ИВ. Г. има качеството на потребител на енергийна услуга по смисъла на
§1, т.41б,б.а) от ДР на Закона за енергетиката- краен клиент, който купува енергия.
Твърденията му за липса на облигационна връзка между него и ответното дружество се
опровергават от приложените по делото писмени доказателства (съдържащи неговия
подпис).
Според чл.98а, ал.1 от Закона за енергетиката крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия. Съгласно чл.98а, ал.4 от ЗЕ
публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично
писмено приемане. В чл.104а ,ал.2 ЗЕ е посочено съдържанието, което общите условия
задължително следва да имат, като в т.5,б.”а” е визирана хипотезата на потребена от клиента
електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3.
С решение № ОУ-059/07.11.2007 г. Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране е одобрила Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на “ЧЕЗ Електро България “ АД (ОУДПЕЕ), а с решение № ОУ-056/07.11.2007 г. ДКЕВР е
одобрила Общи условия на договорите за използване на електро-разпределителните мрежи
на “ЧЕЗ Разпределение България” АД.С решение № ОУ-03/26.04.2010 г.ДКЕВР е приела
изменения и допълнения в Общите условия.
Според разпоредбите на чл.4, ал.2 от ОУДПЕЕ на „ЧЕЗ Електро България” АД
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за липса на валидно възникнали
облигационни отношения между страните, поради това, че не е доказано ищецът да е
собственик или ползвател на имота. Това твърдение е неоснователно. Установява се, че
ответното дружество е извършвало доставка на ел.енергия до абоната, както и че до момента
на проверката и издаване на фактурата, както и след това ищецът е извършвала ежемесечно
плащане на консумираната ел.енергия за обекта, подавал е молба за разсрочване на
плащания, т.е. той е приел Общите условия на енергийното предприятие. Фактът, че е
поискал от РС да бъде допуснато обезпечение на предявения иск, на основание чл.389, ал.1
от ГПК, чрез спиране на действията по прекъсване на електроснабдяването в процесния
имот, находящ се в *****, клиентски номер 300220061619, поради неплащане на задължения
по процесната фактура също не е в подкрепа на неговото твърдение за липса на
облигационна връзка.
8
Съгласно чл.6 от ОУДПЕЕ продавачът е задължен да продава на
потребителите ел.енергия по цени и с тарифна структура съгласно действащото
законодателство, а в чл.13, ал.1 се съдържа задължението на потребителя на ел.енергия да
заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в Общите условия.
Ищецът твърди, че за ответника не съществува правното основание да съставя
констативни протоколи, редът за което се съдържа в чл.47 ПИКЕЕ, който към момента на
проверката е отменен, както и да извършва корекция на сметката на клиента в резултат на
извършената проверка от служители на монополиста на 10.07.2018 г.
В чл.25,ал.1 от ОУДИЕРМ е регламентирана възможността за коригиране на
количествата измерена електрическа енергия от електроразпределителното предприятие-
„ЧЕЗ Разпределение България”АД в случаите на неточно измерване и/или неизмерване на
ел.енергия, установено при проверка по реда на Общите условия и съставен констативен
протокол и уведомяване на потребителя. В чл.2 е предвидено в случаите на констатирано
неправомерно въздействие върху СТИ електроразпределителното предприятие да изчислява
количеството ел.енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от него
или друг оправомощен орган проверка на СТИ до датата на констатираната грешка в
измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на
грешното измерване или неизмерване, но за не повече от 90 дни.Посочена е и методологията
при коригиране на количествата.
С Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила
от 23.11.2018 г. са отменени Правилата за измерване на количествата електрическа енергия
(ПИКЕЕ), издадени на основание чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ, а в частта –Раздел ІХ „Случаи и начини
за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи” – от чл.48 до чл.51 вкл. са отменени с ДВ.бр. 35 от 30.04.2019
г.Следователно към датата на проверка, правилата са действащи. В §2 от действащите в
момента Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от
председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019
г., е регламентирано, че „Процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите,
които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на
тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния
протокол, като в случаите на съставените след 1.07.2018 г. констативни протоколи се взема
предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за
енергийно и водно регулиране.“
С оглед на това настоящият въззивен състав счита, че за ответното дружество
съществува правната възможност да извърши корекция на сметката на потребителя, когато
9
констатира неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия. В разпоредбите
на чл.48 – 51 ПИКЕЕ, действащи към относимия период, са регламентирани хипотези на
обективна отговорност на потребителя по договор за доставка на електрическа енергия при
пълното или частично неотчитане, при които вината не е елемент от фактическия състав,
пораждащ отговорността.
За да се търси отговорността на потребителя е достатъчно доставчикът да докаже, че
е налице неправилно/неточно измерване или неизмерване в двете хипотези на чл.48 от
ПИКЕЕ – по обективни причини (ал.1) или по субективни такива- промяна в схемата на
свързване (ал.2) , без да доказва периода на неточно измерване и реално потребеното
количество енергия. В тежест на потребителя е да ангажира доказателства относно
действително потребеното от него количество електричество и в тази насока са мотивите на
ВКС в постановените по реда на чл.290 ГПК, решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. №
961/2016 г. на II ТО и решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на II ТО, които
съдът споделя. Върховната инстанция приема, че крайният снабдител на електрическа
енергия не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно
отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след
влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1,т.3 от Закона за енергетиката и
ПИКЕЕ.
Настоящият въззивен състав приема, че са налице предпоставките на чл.48, ал.2
ПИКЕЕ за извършване на корекция в сметката на ищеца за доставената ел.енергия, тъй като
в констативния протокол се съдържа достатъчно информация, че е извършено неправомерно
въздействие върху СТИ. Това се доказва от писмените доказателства- двата констативни
протокола. Същите представляват официални свидетелстващи документи (чл.179 ГПК),
които се ползват с материална доказателствена сила досежно установените в тях
обстоятелства -извършената проверка, участвалите при проверката лица, неправомерното
въздействие върху средството за търговско измерване (допълнително монтирано електронно
устройство в защитената вътрешност на СТИ, с което е изменена ел.схема на работа на СТИ
и по този начин не се отчита част от консумираната ел.енергия от СТИ) и впоследствие
подмяна с нов електромер, отговарящ на БДС..
От заключението на съдебно-електротехническата експертиза се установява, че
преизчисляването на сметката е извършено при спазване на предвидената в чл.48, ал.2
ПИКЕЕ методика, по действащите за периода цени на ел.енергия, утвърдени от КЕВР и по
тарифни зони, валидни за потребителя. Към датата на проверката на процесното СТИ
(10.07.2018 г.) е съществувало законово основание за ответника да извърши едностранна
корекция на сметката на клиента за консумирана ел. енергия за минал период.
Преизчислението правилно е извършено по методиката на чл. 48 ал. 1, т.1,б.“б“ от ПИКЕЕ
от 2013 г.,при максимален базов ток на СТИ 60А и напрежение 230V, за период 90 дни
назад (от 12.04.2018 г. до 10.07.2018 г.)– при хипотеза на липса на точен измерител, тъй като
е установено наличие на допълнително присъединено електронно устройство,
10
непринадлежащо към ел.схема на работа на СТИ Провереното СТИ,след интервенцията, не
отговаря на изискванията на Закона за измерванията и на Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за липса на една от
предпоставките за извършената корекция, а именно- уведомяване на потребителя. В
Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/2018 г., ІІІ г.о. на ВКС се приема, че
нарушението, свързано с реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка, е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да плати
корекцията, но не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата,
когато това задължение се установява по съдебен ред. В случая ответникът е представил и
доказателства за уведомяването на потребителя, поради което се налага извода, че за ищеца
съществува задължението да заплати корекцията на сметка за потребена ел.енергия.
С оглед изложеното, съставът приема ,че искът, като неоснователен и недоказан,
следва да бъде отхвърлен.
При това положение поради съвпадане на мотивите на настоящата инстанция с тези
на Ловешкия районен съд в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено,
като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът следва да
бъде осъдена да заплати на ответника разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, Ловешкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260069 от 05.04.2021година, постановено по гр.дело
№ 2499 по описа за 2019 година на Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА Г. ИВ. Г., ЕГН ********** от *****, да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ”АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784,
район Младост, бул. Цариградско шосе 159, Бенч Марк, Бизнес център, на основание чл.78,
ал.3 и ал.8 от ГПК, разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12