Решение по дело №877/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.29, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на С.Н.П. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат М.С., против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №01-6500/2405#8 от 24.07.2023 г., издаден от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

В жалбата се твърди, че оспореният акт бил немотивиран, неправилен и незаконосъобразен, като издаден при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила.

Излагат се съображения, че ангажиментът на жалбоподателя бил поет през 2016 г., цитира се съдържанието на разпоредбата на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №4 към същата година, като се твърди, че жалбоподателят бил получил и представил изискуемия от нея сертификат, а разпоредбата не въвеждала изискването да е получена биологична продукция от всеки един от парцелите. Разпоредбата посочвала, че сертификатът следва да удостоверява биологична продукция, а при наличието на минимални добиви от парцелите, същите не се посочвали в издаваните сертификати. Твърди се, че разпоредбата била изменена с редакцията на ДВ бр.21 от 12.03.2021 г. и следвало да се прилага занапред, а не към ангажименти, поети преди 2015 г. и за констатирани обстоятелства за кампания 2020. Оспорващият се позовава на чл.14, ал.2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), доктрината и съдебната практика, и заявява, че нямало как представеният от него документ през 2019 г. да отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №4, приети през 2021 г., а и законодателят не бил въвел такова изискване.

На следващо място в жалбата се твърди, че разпоредбата на чл.15 от Наредба №4 също била изменяна. Към датата, към която бил поет ангажиментът, при констатирано нарушение в края на петата година от изпълнението на ангажимента, съгласно чл.15, ал.4, буква „г“ от Наредба №4, в редакцията й към датата на поемане на ангажимента, следвало да бъде възстановена само 10% от получената субсидия. В редакцията на чл.15, ал.4, т.1 не била предвидена правна възможност за възстановяване на 96,71%. Редакцията към датата на поемане на ангажимента и към 2020 предвиждала при прекратяването на същия да се възстановява само 10% от получената сума, а не 80,98 %, както било предвидено в настоящия случай. Предвидената разпоредба противоречала на ЗНА и по-специално на чл.14, ал.3 от същия, и била нищожна. Новата санкция категорично била по-тежка от първоначалната, която била в сила към датата на поемане на ангажимента.

Твърди се също, че в случая се нарушавал принципа на равенство, определен в АПК, като за едни и същи фактически основания ДФЗ третирал кандидатите различно. В едни случаи при прекратяване след 5-та година изисквал възстановяване на 10% от получената помощ, в други за непредставен сертификат изисквал възстановяване на 100% от субсидията, а в трети 80,96 %. Сочи се, че с издадения акт се нарушавал и принципа на предвидимост, тъй като ДФЗ многократно в рамките на многогодишния ангажимент променял условията и сумите, които ползвателите следвало да възстановят при прекратяване на ангажимента им. Съдебната практика била безпротиворечива, че по отношение на многогодишните ангажименти следвало да се прилагат разпоредбите, които са били в сила към датата на поемането им, а не последващите изменения. Обжалваният акт противоречал и на чл.6, ал.1, ал.2 и ал.3 от АПК, като нарушавал принципа на съразмерност.

Жалбоподателят оспорвал размера на определения за възстановяване процент, като от акта не ставало ясно как е изчислен същият. Твърди също, че актът противоречал и на чл.12, ал.1 и чл.13 от АПК и на целите на Наредба №4.

Претендира се обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане да бъде отменен.

Ответникът, Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“, не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

До С.Н.П. са били изпратени издадените от Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагате по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., съответно:

Уведомително писмо с изх.№02-260-6500/4231 от 10.07.2018 г. – за кампания 2015 г. (в което е посочено, че 2015 година е първа година от последно поетия ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“), с оторизирана и изплатена сума по направлението – 1425,07 лв.;

Уведомително писмо с изх.№02-260-6500/6282 от 12.11.2018 г. – за кампания 2016 г. (в което е посочено, че 2016 година е първа година от последно поетия ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“), с оторизирана и изплатена сума по направлението – 58 606,17 лв.;

Уведомително писмо с изх.№02-260-6500/1935 от 14.02.2019 г. – за кампания 2017 г. (в което е посочено, че 2017 година е втора година от последно поетия ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“), с оторизирана и изплатена сума по направлението – 57 751,49 лв. и

Уведомително писмо с изх.№02-260-6500/6450 от 02.06.2020 г. – за кампания 2018 г. (в което е посочено, че 2018 година е трета година от последно поетия ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“), с оторизирана и изплатена сума по направлението – 56 900,77 лв.

С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2019, с изх.№01-6500/2405#2 от 19.02.2022 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в резултат на извършени административни проверки на основание чл.46, ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за спазване на поет биологичен ангажимент, и установени неспазени изисквания на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредба №4 от 24.02.2015 г., вр. параграф 7 от ДР на Наредбата, чл.36 от Регламент (ЕО) на Съвета №889/2008, и на основание чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата, в съответствие с чл.63, т.1 във връзка с чл.77, т.4, буква „в“ от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., се прекратява поетия от С.Н.П. ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“.

С Решение №363/01.06.2022 г., постановено по адм.дело №191/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, жалбата на С.Н.П. срещу Акта за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ е отхвърлена, и това решение е оставено в сила с окончателно Решение №3700/06.04.2023 г., постановено по адм.дело №6800/2022 г. на ВАС.

До С.Н.П. е изпратено Уведомително писмо изх.№01-6500/2405#5 от 10.05.2023 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на основание чл.26, ал.1 от АПК го уведомява за откриването на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане на основание акта за прекратяване на биологичен ангажимент, като му е дадена възможност да представи възражения и допълнителни доказателства, относими към направените в писмото констатации, в 14-дневен срок от получаването му. Писмото е получено срещу подпис от С.П. на 05.06.2023 г., видно от Известието за доставяне.

Под вх.№01-6500/2405#7 от 12.06.2023 г. в ДФ „Земеделие“ е постъпило подаденото от С.Н.П. Възражение, в което излага становище, че размерът на санкцията от 141 423,77 лева бил неправилно определен. Сочи, че тъй като ангажиментът му се прекратявал след петата година, следвало да възстанови само 10% от изплатената помощ, а не 80,96%.

С обжалвания в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/2405#8 от 24.07.2023 г., издаден от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП; чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК; както и чл.7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) №809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, във връзка с Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с изх.№01-6500/2405 от 18.02.2022 г. влязъл в законна сила със съдебно Решение №363 от 01.06.2022 г. по адм.дело №191/2022 г. по описа на АС – гр.Хасково, потвърдено с Решение №3700/06.04.2023 г. по адм.дело №6800/2022 г. на ВАС, на основание чл.15, ал.3, т.3 и ал.4, т.1 и чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредба №4 от 24.02.2015 г., чл.59, ал.1 и 2 от АПК , във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, се установява по отношение на С.Н.П. публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 във връзка с подадените от кандидата С.Н.П. заявления за подпомагане с УИН 26/060715/43372, 26/140616/53961, 26/020617/67083, 26/220518/81058 в размер на 141 423,77 лв. (сто четиридесет и една хиляди четиристотин двадесет и три лв. и 77 ст.).

Съгласно Известие за доставяне (л.17) АУПДВ 01-6500/2405#8 от 24.07.2023 г. е получен срещу подпис на адреса на С.Н.П. от К.П. – майка, на 31.07.2023 г.

Жалбата срещу акта е депозирана на 03.08.2023 г.

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана при спазване на предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок от съобщаването на АУПДВ, от адресат на акта, за който последният поражда неблагоприятни правни последици, съответно е налице правен интерес от оспорването на акта.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорваният АУПДВ е обективиран в писмена форма и представлява валидно издаден акт. Съгласно посочените в него норми на чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз; а също и лихвите за тези вземания.

Съгласно чл.165 от ДОПК, събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.

В чл.27, ал.3 от ЗПЗП, в приложимата към датата на издаване на оспорения АУПДВ редакция на нормата (изм.ДВ бр.102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а според ал.5 на същата норма, вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания.

Според чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.

В приложимата редакция на чл.27, ал.7 от ЗПЗП (изм.ДВ бр.102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) е предвидено изрично, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Оспореният акт за установяване на публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 по мярка 11 „Биологично земеделие“, е издаден от компетентен административен орган.

В чл.20а, ал.5, предл.първо от ЗПЗП (в приложимата редакция, в сила от 01.01.2023 г.) е регламентирано, че Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в ал.6 – че Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал.5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

По делото е представена Заповед №03-РД/3203#1 от 24.07.2023 г., с която Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ делегира на заместник изпълнителния директор П. Д. С. подробно изброени правомощия, включително да издава и подписва Актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Представен е и Протокол №215 от проведено на 13.07.2023 г. заседание на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“, на което с решение П. С. се назначава за заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. Така представените документи удостоверяват издаването на процесния АУПДВ от лице с надлежно делегирана материална и персонална компетентност.

При спазване на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в оспорения акт са изложени фактически и правни основания за издаването му, напълно достатъчни за адресата на акта да стане ясно на какво основание е постановено административното разпореждане, и да се приеме този акт за мотивиран. Извършено е и изрично препращане към издаден по отношение на С.Н.П. и влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с изх.№01-6500/2405 от 18.02.2022 г.

В процедурата по издаване на оспорения административен акт Зам.изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изпълнил и задълженията си, предвидени в чл.26 от АПК, като видно от събраните доказателства същият е уведомил адресата на акта за започването на административното производство и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство, като направи възражения по констатациите.

При преценката относно материалната законосъобразност на оспорения акт, следва да се има предвид, че от фактическа страна в АУПДВ е прието за установено, че С.Н.П. е регистриран с УРН 572654 в ИСАК, одобрен е за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2015, като през кампания 2016 е подновил биологичния си ангажимент и ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция е прекратил поетия ангажимент на С.Н.П. с влязъл в сила Акт за прекратяване с изх.№01-6500/2405 от 18.02.2022 г., както и е посочено какви суми са били изплатени на С.Н.П. по направлението по отделните му заявления за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018, съответно от първа до четвърта година от ангажимента. В акта е посочено, че общата изплатена сума по направление „Биологично растениевъдство“, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 174 683,5 лв. Посочено е също, че съгласно чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал.4, когато не са изпълнени изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредбата. Посочено е, че при извършените административни проверки на заявлението на кандидата на основание чл.46, ал.1 от Наредбата – като геометриите на парцелите от последната година се пресича географски със слой „Обединена геометрия на парцелите с предоставен сертификат“ – слоят включва геометрията на всеки парцел, за който е предоставен сертификат, отговарящ на изискванията на наредбата – е установено, че процента на площта, за която няма предоставен сертификат (32,48 ха) представлява 80,96% от 100 % декларираната площ (40,12 ха).

За да определи публичното държавно вземане в размер на 141 423,77 лв. (т.е. 80,96% от 174 683,5 лв.), административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.15, ал.3, т.3 и ал.4, т.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните (обн.ДВ бр.16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 г.)

В редакцията, действаща към датата на издаване на АУПДВ, чл.15, ал.3 (изм. ДВ бр.32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) от Наредбата гласи следното: Държавен фонд „Земеделие“ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал.4, когато подпомаганите лица: т.3 (доп.ДВ бр.33 от 2021 г., в сила от 20.04.2021 г.) не са спазили изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5.

Съответно в чл.15, ал.4 (изм.ДВ бр.19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г.) от Наредбата е предвидено, че подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато: т.1 (доп. ДВ бр.32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) не са предоставили в Държавен фонд „Земеделие“ в срока по чл.33, ал.1, т.2 за съществуващи ангажименти, а за ангажиментите, поети през 2021 г. и 2022 г. в срока по чл.33, ал.1, т.5 сертификат за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство съгласно чл.33, ал.1, т.3, тогава възстановяват част от изплатената до момента финансова помощ по направлението; тази част се определя като процентно съотношение между размера на площите, за които няма представен сертификат в срока по чл.33, ал.1, т.2 или 5, и декларираната от тях площ през последната година от ангажимента.

В процесния случай прекратяването на ангажимента и установяването на подлежащата на възстановяване финансова помощ по съответното направление не е направено едновременно, а първо е издаден административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, с който са установени материалноправните предпоставки за това прекратяване.

Възраженията на жалбоподателя, касаещи неправилното прилагане на чл.33, ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за ангажимента му, с оглед годината на поемане на същия, на практика са преклудирани, тъй като с влязло в сила съдебно решение въпросът за спазване изискването на чл.33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредбата е бил разрешен, като съдът е потвърдил основания на тези разпоредби Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх.№01-6500/2405#2 от 19.02.2022 г.

Както в решението на административния съд по адм.дело №191/2022 г., така и в потвърждаващото го решение по адм.дело №6800/2022 г. на ВАС, са развити подробни мотиви, че изискването подпомаганите лица „най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична продукция“ е съществувало и към датата на приемане на Наредба №4 от 24.02.2015 г. Съдебните състави, разглеждали оспорването на Акта за прекратяване на биологичния ангажимент на С.Н.П., са приели за безспорно установено, че последният не е изпълнил задължението по чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от Наредбата, тъй като до края на петата година от поетия ангажимент по мярката не е представил надлежен документ – сертификат или сертификационно писмо, който да удостоверява произведена биологична продукция съгласно изискването на посочените разпоредби, тъй като представените такива не удостоверяват произведена биологична продукция от парцелите с насаждение орехи, заявени по мярка 11. Доказателствата, въз основа на които са направени тези изводи, са приобщени към настоящото производство с прилагането на адм.дело №191/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково. Настоящият съдебен състав не намира основание да се отклони от направените въз основан на тази доказателства изводи, както и от възприетата в съдебните решения неоснователност на възраженията на оспорващия за неправилно определяне на приложимото по време и относимо към случая национално законодателство.

Спор относно фактическите установявания от административния орган на практика няма повдигнат по делото от страна на жалбоподателя, който не оспорва факта на прекратяване на биологичния му ангажимент и размерите на получените от него суми по отделните заявления за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018, в общ размер на 174 683,5 лв. Справки за изплащането на сумите също са представени по делото.

Наведеното в настоящото производство възражение на жалбоподателя относно неправилното определяне размера на вземането като 80,96 процента от получената сума, съдът намира също за неоснователно. Неоснователни са изложените в тази връзка доводи на жалбоподателя за придаване на обратно действие на материалноправна норма, за която такова не е предвидено.

Като фактическо основание за издаване на процесния АУПДВ, административният орган се е позовал на влезлия в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, при което юридическите факти, представляващи фактически основания за издаване на АУПДВ, са осъществени при действието на сочените в акта като правни основания разпоредби, в редакцията им, действаща към датата на неговото издаване. Прилагането на регламентираното в чл.15, ал.4, т.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. задължение за възстановяване на част от изплатената до момента финансова помощ по направлението, както и начинът на определяне на тази част, не представлява обратно действие на нормативния акт, тъй като не се предвижда настъпването на правни последици от юридически факти, осъществени преди приемането на новата редакция на разпоредбата.

Неоснователно жалбоподателят претендира възстановяването на получената от него финансова помощ по направлението да се определи по реда на чл.15, ал.4, буква „г“ от Наредбата в редакцията, действала към годината на поемане на ангажимента (обн.ДВ бр.16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 г.), тъй като в случая не е налице недопустимо приложение на новоприети правни норми към заварен случай. Не могат да бъдат споделени доводите, че жалбоподателят следвало да възстанови само 10% от полученото финансово подпомагане, при отчитане, че ангажиментът е прекратен след петата година. Цитираната норма не подлежи на прилагане в редакцията й, действаща към 2015 г., при положение, че биологичният ангажимент в случая е поет през същата година, и за подпомаганото лице съществува възможност до определен срок на петата година от поемането му, да получи сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените продукти с правилата на биологичното производство, като сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична продукция.

Доколкото е безспорно установено, че биологичният ангажимент на С.Н.П. е прекратен поради непредставянето на сертификат, удостоверяващ съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологично производство съгласно чл.33, ал.1, т.3, то правилно в случая административният орган е приложил разпоредбата на чл.15, ал.4, т.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г., предвиждаща частично възстановяване на полученото финансово подпомагане. Действащата към датата на издаване на процесния АУПДВ разпоредба на чл.15, ал.4, т.2, б.„г“ от Наредбата, съгласно която подпомаганите земеделски стопани възстановяват 10% от получената до момента финансова помощ, когато поетият многогодишен ангажимент е прекратен след петата година от кампанията на първоначално одобрение по мярката, също е неприложима към процесната хипотеза, тъй като касае прекратяване на ангажимента поради установени неспазвания, различни от тези по чл.15, ал.3, т.3, препращаща към изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредбата.

Правилно в случая е определен и процентът от полученото общо за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 г. финансово подпомагане, което жалбоподателят следва да възстанови, като коректно е изчислено процентно съотношение между размера на площите, за които няма представен сертификат в срока по чл.33, ал.1, т.2 или 5, и декларираната площ през последната година от ангажимента.

По изложените съображения съдът приема, че оспореният акт е издаден в съответствие с изискванията на материалния закон, като не се констатира твърдяното от жалбоподателя нарушаване на принципите на предвидимост и равенство, тъй като няма данни при едни и същи фактически основания кандидатите да са третирани различно. Подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.П. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/2405#8 от 24.07.2023 г., издаден от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: