№ 87
гр. Бургас, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора Й. М. Г.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за
възобновяване № 20252000600201 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на
наказателно дело.
В искането на изрично упълномощения защитник на осъдения А. Т. А. са
релевирани основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр. с
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, в това число нарушено
право на защита на подсъдимия. Защитникът посочва като съществени
процесуални нарушения неспазването на разпоредбите на чл.13, чл.14 и
чл.107 от НПК в дейността по събиране, проверка и оценка на
доказателствените материали, вследствие на което не е разкрита обективната
истина по реда и със средствата, предвидени в закона и решението на съда не
е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. Характеризира като
съществено процесуално нарушение изготвянето на обвинителния акт в
1
несъответствие с изискванията на чл.246 от НПК, като не конкретизира и не
аргументира недостатъците в прокурорския акт. Оспорва годността на
тестовата касета от техническото средство като веществено доказателство,
тъй като не е събрана чрез допустимите по НПК способи и не е приложена по
делото така, че да се избегне каквато и да е опасност от повреда или
изменение. Отбелязва, че по делото не е бил съставен и протокол за оглед на
тестовата касета като веществено доказателство, поради което не е събрана по
надлежния ред информацията относно показанията на теста след извършената
проверка на подсъдимия, както неправилно е назован осъденият. Оспорва и
самата процедура по извършване на проверка на осъдения. Твърди, че
констатирането на наркотични вещества в организма на осъдения е било
извършено преди да започне самото разследване, като това действие е
извършено от полицейски служители и не е измежду процесуално-
следствените действия, които законодателят е предвидил в чл.212, ал.2 от
НПК. Приема, че това действие е извънпроцесуално и установените с него
факти нямат доказателствена стойност, защото използваното доказателствено
средство не е събрано или изготвено при условията и по реда на НПК.
Изразява позиция, че Наредбата за установяване на употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози има за цел да регламентира работата
на полицейските органи и болничните заведения във връзка с извършване на
административно нарушение по ЗДП, но не и установяване и доказване
извършването на престъпление. Излага пространни съображения, с които
аргументира нарушения, допуснати в процедурата по тестване на осъдения с
техническото средство. Като подчертава, че осъденият никога не е
употребявал марихуана, поради което и резултатът от изследването с
техническо средство следва да се счита за неправилен и осъденият да бъде
признат за невинен. Упреква съдилищата в невземането на всички мерки за
разкриването на обективната истина, в частност на какво се дължи резултата
на техническото средство и дали същият се дължи на приеманите от осъдения
хранителни добавки. Отбелязва, че в процедурата за изследване на осъдения за
употреба на наркотични вещества, на същия не е била дадена възможност да
даде проба на урина за анализ, след като е заявил, че не може да даде кръвна
такава. В тази връзка изтъква, че впоследствие са представени два резултата от
тест на урина, в които няма наличие на наркотични вещества, а по указания на
Дрегер, дадени от самия производител, наркотичното вещество канабис се
2
задържа в урината повече от 45 дни, което в случая е доказателство, че
осъденият А. не е употребявал наркотични вещества. По-нататък твърди, че
положителният резултат за употреба на наркотични вещества в случая може
да се дължи на неизправност на конкретния уред към момента на проверката,
въпреки срока му на изправност, като това обстоятелство е следвало да се
изясни чрез назначаването и изготвянето на техническа експертиза. Критикува
отказа на съда да приеме като писмени доказателства два превода на Указания
за работа с Дрегер Драг 5000 и смята този доказателствен отказ за съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 от НПК,
защото е довел до неизясняване на обективната истина относно основния
факт по чл.102, т.1 от НПК. Отрича наличието на субективния елемент от
престъпния състав на вмененото деяние, като твърди, че в случая не е
изследван процесът на усвояване на CBD маслото от организма на осъдения,
който е приемал хранителни добавки. Акцентира на надлежно събрани
доказателствени материали, каквито са обясненията на подсъдимия, показания
на разпитани свидетели, множество документи като писмени доказателства,
които установяват, че осъденият А. е приемал медикаменти. Същевременно
упреква съда, че е допуснал процесуално нарушение, отказвайки да назначи
химическа експертиза, която да установи дали при употреба на тези
медикаменти може да се получи положителен резултат при тест с „Дрегер
5000“. Позовава се на заключението на назначената във въззивното
производство фармакологична експертиза, според което след употреба на един
от медикаментите, съдържащ канабидиол и при превишаване на
предписаните дози, което се е случвало не един път при осъдения А., апаратът
би отчел положителен резултат, без лицето да е използвало канабис. Отново
отбелязва, че осъденият е приемал хранителната добавка CBD масло, чиято
основна съставка е канабидиолът, но доколкото последният не е наркотик, не е
канабис и не е забранено вещество, прави извод, че от обективната страна не е
осъществен съставът на чл.343б, ал.3 от НК. Критикува въззивния съд, който
се е доверил на оспореното и съдържащо противоречиви изводи заключение
на фармакологичната експертиза, което се основава изцяло на
характеристиките на марихуана /канабис/ и не отчита, че осъденият е
употребил CBD масло – легално вещество, което не се класифицира като
наркотик, не предизвиква психоактивен или упойващ ефект, продава се
свободно в аптеки, онлайн магазини и е включено в списъка на „новите храни“
3
към Министерството на земеделието и храните.
На следващо място открива процесуално нарушение в изготвянето на
съдебните актове на двете инстанции при неспазване на изискванията на
чл.305, ал.3 от НПК досежно мотивите към присъдата и съответно на чл.339,
ал.2 от НПК досежно мотивите към въззивното решение. Формира извод, че
допуснатите от съдилищата процесуални нарушения са довели и до
нарушение на материалния закон, като са обосновали незаконосъобразно
осъждане на А. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Категорично възразява срещу прилагането на чл.343б, ал.5 от НК, тъй
като законодателят не е обезпечил баланса между ограничението на правото
на собственост на извършителите на престъпления по чл.343б от НК и
защитата на правото на живот и телесна неприкосновеност на гражданите,
поради факта, че в случая априори е предвидено императивното отнемане на
МПС. Счита, че е налице пречка за прилагане на разпоредбата на чл.343б, ал.5
от НК поради противоречието й с чл.2, § 1 и чл.5 от Рамково решение
2005/212/ПВР във вр. с чл.49, § 3 от ХОПЕС. Приема, че следва да се извърши
корективно тълкуване на нормата на чл.343б, ал.5 от НК във вр. дс чл.53, ал.1,
б. „а“ от НК и да се прецени дали тази ограничителна наказателна мярка е
пропорционална на обществената опасност на деянието и дееца. Като
заключава, че е нарушен законът и са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, мотивира извод за изпълнено основание за
възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Моли апелативния съд да възобнови наказателното производство, да отмени
въззивното решение и първоинстанционната присъда и да върне делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание по настоящото извънредно производство
упълномощеният защитник на осъдения А. Т. А. заяви, че поддържа искането
за възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото искане
съображения и не добавя допълнителни аргументи в подкрепа на направените
възражения. Акцентира на довода за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничили правото на защита на осъдения. Не
мотивира довод за явна несправедливост на наложените наказания.
Осъденият А. Т. А. се присъедини към пледоарията на своя защитник и
поиска да се възобнови производството по делото, като същото се върне за
4
ново разглеждане на Районен съд – Ямбол. Заяви, че е невинен, тъй като не
използва наркотици. Приемал лекарство, за да може да спи.
В последната си дума осъденият А. Т. А. заяви, че иска делото да бъде
възобновено.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че искането
на осъдения А. Т. А. за възобновяване на наказателното производство, макар и
допустимо, е неоснователно и пледира същото да се остави без уважение.
Изрази становище, че не са допуснати твърдяните от защитника на осъдения
процесуални нарушения, които да са ограничили правата му на защита. Счита,
че доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразили се в недостатъци в обвинителния акт, е направен несвоевременно,
тъй като е следвало да бъде изчерпан в хода на разпоредителното заседание
пред първоинстанционния съд. Независимо от това, приема, че по същество
същият довод е неоснователен, тъй като обвинителният акт не страда от
никакви пороци. За неоснователно намира и възражението за допуснати
нарушения при тестването на осъдения с „Драг тест“ на инкриминираната
дата. Солидаризира се с изразеното становище на първоинстанционния и
въззивния съд, според което проверката на осъдения за употреба на
наркотични вещества е извършена съобразно правилата на Наредба №1/2017 г.
на Министерството на здравеопазването, МВР и Министерството на
правосъдието, тъй като използваният уред е бил в срока на сервизната
проверка за техническа годност и е бил индивидуализиран чрез съответен
номер. Едновременно с това отказът на осъдения да даде кръвна проба след
отчетения положителен резултат на техническото средство, е бил надлежно
документиран в болничното заведение. Споделя оценката на първата
инстанция за негодност на допълнително представените от защитата писмени
лабораторни изследвания, установяващи липса на канабис в организма на
осъдения, тъй като е изминал дълъг период от време след инкриминираната
дата и пробите не са дадени по надлежния ред, предвидения в НПК и
цитираната наредба. Категоричен е, че не е нарушено правото на защита на
осъдения А., тъй като същият е бил представляван от упълномощен защитник
в досъдебното производство, бил е защитаван от двама упълномощени
защитници в съдебната фаза, участвал е активно в разпита на свидетелите и на
вещото лице – фармацевт в съдебната фаза. Приема, че както
първоинстанционният, така и въззивният съд са спазили разпоредбите на
5
чл.13, чл.14, ч18 и чл.107 от НПК при изграждане на вътрешното си
убеждение относно значимите за обвинението фактически положения. Смята
за неоснователен отправения от защитата упрек към съдилищата за
доказателствена необезпеченост на изводите им за авторството на деянието и
за вината на осъдения. Изтъква, че по делото са събрани множество
доказателства, в това число последователни и кореспондиращи помежду си
показания на свидетели – служители при ОД на МВР – Ямбол, показанията на
изправното техническо средство, заключението на съдебно-фармакологичната
експертиза, отчасти обясненията на осъдения в качеството му на обвиняем от
02.04.2024 г., установяващи употребата на канабис и наличието на този
наркотик в организма на осъденото лице. Намира наложеното при условията
на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание от осем месеца лишаване от свобода за
справедливо. Отбелязва, че при индивидуализацията на наказанието не следва
да се пренебрегват високата степен на обществена опасност на конкретното
деяние и на осъдения, който е извършил престъплението в изпитателния срок
на предходно условно осъждане, поради което няма законово основание за
смекчаване на отговорността на осъденото лице. По изложените съображения
намира искането на защитника на осъдения А. за възобновяване на
приключилото наказателно дело за неоснователно и предлага същото да бъде
оставено без уважение.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
защитника на осъденото лице А. А., изслуша пледоариите на защитника и
осъдения, съобрази устно изразеното в съдебно заседание становище на
прокурора и провери материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е
направено от изрично упълномощен защитник на лице, осъдено за
престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК
шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, който
съвпада с датата на постановяване на въззивното решение поради липсата на
законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на
претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419,
ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение, непроверено по касационен ред по
жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
6
дело е неоснователно.
С присъда №130 от 16.10.2024 г. по НОХД №470/2024 г. по описа на
Районен съд - Ямбол, осъденият А. Т. А. е признат за виновен в това, че на
27.03.2024 г. в гр. Ямбол е управлявал МПС – лек автомобил „Додж
Чаленджер“ с рег. № * **** ** след употреба на наркотично вещество –
канабис, установено по надлежния ред с техническо средство – Drager Drug
Test 5000 /Дрегер Дръг Тест 5000/, с №ARMC 0066, с тестова касета REF –
3706092, c LOT – ARSE – 0061, поради което и на основание чл.343б, ал.3 и
чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
осем месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Със същата присъда, на основание чл.343г от НК на осъдения А. Т. А. е
наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година и осем месеца.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от
шест месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения А. А. по НОХД
№114/2022 г. на Районен съд – Ямбол, което да се изтърпи при първоначален
общ режим.
На основание чл.343б, ал.5 от НК е отнето в полза на държавата МПС,
послужило за извършване на престъплението - лек автомобил „Додж
Чаленджер“ с рег. № * **** **, собственост на осъдения А. А..
По повод въззивна жалба на защитника на подс. А. А. с решение рег. №53
от 05.05.2025 г. по ВНОХД №28/2025 г. Ямболският окръжен съд е потвърдил
изцяло първоинстанционната присъда.
Съобразявайки особеностите на настоящото извънредно производство,
съдебният състав счете, че приоритетно следва да бъдат обсъдени доводите на
искателя за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила,
допуснати на досъдебното производство и при съдебното разглеждане на
делото, доколкото се поддържа, че именно те са в основата на неправилното
приложение на материалния закон, а и защото от тяхната основателност
зависи дали ще бъдат предмет на обсъждане останалите възражения в
искането за възобновяване.
Обстойният анализ на материалите по делото води до категоричен извод
за несъстоятелност на аргументите за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в досъдебната и съдебната фаза на наказателния
7
процес.
На първо място следва да се отбележи, че изрично заявените в искането за
възобновяване възражения за лаконичен, непълен и повърхностен анализ, за
превратно тълкуване и невярна оценка на доказателствените материали от
страна на редовните съдебни инстанции по своята характеристика не
представляват съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като те
касаят доказателствената дейност на съдилищата, поставена в основата на
изграждане на вътрешното съдийско убеждение по фактите.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение
№2/2002г. по н.д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС и константната съдебна
практика, процесуалните последици от недостатъчно и/или ненадлежно
събрани доказателства, от липсата на анализ на същите или от тяхната
неправилна оценка, не представляват съществени нарушения на
процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на присъдата. С
оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални нарушения в
доказателствената дейност на разследващите органи, те не се считат за такива
от категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия или на неговия защитник. Когато процесуалното
нарушение, допуснато на досъдебното производство е отстранено в съдебната
фаза на процеса и съдебното производство е протекло съобразно правилата на
чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, евентуално нарушение на изискванията за
обективност, пълнота и всестранност на разследването, е без значение за
изхода на делото.
Съобразявайки горното, апелативният съд прецени, че като възражения за
съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното
производство следва да се приемат оплакванията за нередовност на внесения в
съда обвинителен акт.
По повод оспореното качество на прокурорския акт следва да се посочи,
че доводите срещу него са бланкетни, а извън това същите не подлежат на
коментар както от въззивния окръжен съд, така и от апелативния в
извънредното производството по възобновяване поради настъпилата по силата
на чл.248, ал.3 от НПК законова преклузия. Подобни възражения, касаещи
процесуалната годност на внесения в съда обвинителен акт, видно от
съдебния протокол, удостоверяващ проведеното пред първостепенния съд
8
разпоредително заседание, не са били поставени на обсъждане от подсъдимия
и неговите защитници /л.138-л.139 от НОХД №470/2024г. на РС - Ямбол/. В
хода на развилото се в първоинстанционния съд разпоредително заседание
подс. А. и неговите упълномощени защитници изрично са заявили, че на
досъдебното производство не са били допуснати процесуални нарушения,
довели до ограничаване на процесуалните им права.
Пропускайки да направят своевременно възраженията си за допуснати на
досъдебното производство нарушения на процесуалните правила, в частност
изтъкнатите такива пред апелативния съд относно редовността на внесения
обвинителен акт, страните са обвързани с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
Наред с това разпоредбата на чл.320, ал.3 от НПК също въвежда ограничение
за страните, атакували първоинстанционния акт, да правят възражения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното
производство, с изключение на тези, свързани с допускане, събиране,
проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Ето защо,
съобразявайки горната законова уредба, Ямболският окръжен съд, действайки
като въззивна инстанция, правилно е намерил, че направените от защитника
на подсъдимия възражения, с които се претендирала процесуална
незаконосъобразност на действията на органа по разследване в досъдебната
фаза на процеса, попадащи в обхвата на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, са
несвоевременни и не подлежат на въззивен съдебен контрол. От своя страна
апелативният съд в настоящото извънредно производството по възобновяване
също не е обвързан да извърши проверка досежно изрядността на
обвинителния акт и неговото съответствие с изискванията на чл.246 от НПК,
нито дължи отговор на оплакването на осъдения за осъждането му по
нередовен обвинителен акт, който не съдържа ясно формулирано от
фактическа страна обвинение.
Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила на досъдебното производство, изразили се в
използването на техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества, чиято изправност не е категорично установена, както и
предварителното констатиране на наркотичното вещество, т. е. преди да
започне разследването. По същината си тези оплаквания са свързани с
процедурата по събиране на доказателства в досъдебната фаза. При тяхното
обсъждане следва да се има предвид, че предмет на извънредната проверка е
9
постановеният по ВНОХД №28/2025 г. по описа на ОС - Ямбол съдебен акт, а
не пряко и непосредствено деятелността на органите на досъдебното
производство. Апелативният съд в производството по възобновяване
контролира процесуалната и материална законосъобразност на съдебната
дейност, но не и тази по разследване. В това производството настоящият съд
може да преценява само дали въззивната инстанция законосъобразно е
осъществила съответните си правомощия по чл.334 от НПК, в частност в
разглеждания казус – дали правилно е потвърдила изцяло
първоинстанционния осъдителен съдебен акт, като не е намерила основания
за връщане на делото за ново разглеждане. Отново следва да се отбележи, че
когато процесуалното нарушение от досъдебното производство, свързано с
процедурата по събиране на доказателства, е отстранено в съдебната фаза на
процеса, то не съставлява основание за възобновяване на делото и връщането
му за ново разглеждане. Ако съдебното производство е протекло съобразно
правилата на чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК, както е в случая,
евентуално нарушение на изискванията за обективност, пълнота и
всестранност на разследването в хода на досъдебното производство е без
значение за изхода на наказателното дело и не може да послужи като
основание за възобновяване на производството и връщане на делото за ново
разглеждане, както претендира искателят.
По повод обсъжданите оплаквания за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила на досъдебното производство следва да се
подчертае, че идентичен довод е бил направен и пред въззивния съд, който
убедително го е отклонил като несъстоятелен. Правилно е становището му, че
процесната проверка за употреба на наркотични вещества е била извършена
съобразно правилата, съдържащи се в Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от МВР и МП. Наред с
това, видно от приложения протокол за сервизна проверка на дрегера
№********* – 20000 от 08.03.2024 г., конкретно използваното техническо
средство - „Dreger Drug Test 5000”, с идентификационен номер № ARMС
0066, собственост на ОД на МВР – Ямбол, е било годно и технически
изправно, в състояние след ремонт, при който след смяна на основни
елементи, калибриране и цялостна проверка на състоянието, апаратът не е
отчел грешки при извършените тестове.
10
В допълнение към горното следва да се посочи, че действията на
контролните органи по реализиране на конкретната проверка на осъдения А.
са били извършени в съответствие с изискванията на Наредба №1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на наркотични вещества.
Съставен бил съответният протокол за осъществената проверка и в съгласие с
чл.3, ал.2 от наредбата контролният орган е попълнил и връчил на проверения
А. срещу подпис талон за изследване по образец №270701/27.03.2024 г.,
съдържащ всички изискуеми реквизити. Съставен бил също и акт за
установяване на административно нарушение серия АG №873791 от
27.03.2024 г. Съобразно чл.7, ал.2 от наредбата провереният А. е бил
съпроводен до СО при МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – гр. Ямбол за
извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби. В
болничното заведение водачът А. е отказал да даде кръвна проба, като отказът
му да бъде изследван е отразен надлежно от медицински специалист по чл.12
от наредбата, в случая дежурен лекар д-р Весела Нотева, в съставения
протокол по чл.14, ал.2 от наредбата и е удостоверен с подписа на водача
/л.18-19 от ДП/. При изпълнение на всички изискуеми от наредбата условия и
съставяне на всички необходими документи на инкриминираната дата, в
казуса наказателното производство е започнало с първото действие по
разследване – разпит на свидетелите С. Ж. и А. А., проведени непосредствено
след приключване на процесната проверка /л.21 и л.22 от ДП/.
Предварителното констатиране на наркотичните вещества, т. е. преди да
започне разследването, не е процесуално нарушение, както се твърди в
искането за възобновяване на делото. Конкретното досъдебно производство е
започнало съвсем неочаквано и случайно. То не е било планирано, не е било
предварително подготвено от разследващите органи. Свидетелите С. Ж. и А.
А., изпълнявайки служебните си задължения на полицаи в сектор „ООР” при
ОД на МВР – Ямбол, в хода на провежданата специализирана полицейска
операция, спрели за проверка осъдения А., управляващ процесния лек
автомобил, и при извършената проверка с техническо средство за наличие на
алкохол и наркотични вещества в организма му, техническото средство отчело
положителен резултат за употреба на канабис. Възникнал законен повод за
образуване на досъдебно производство.
При описаните данни обективно е било невъзможно първо да се образува
досъдебно производство и след това в хода на същото да се извърши проверка
11
на водача А. за употреба на алкохол и наркотични вещества. Тъкмо в обратен
ред и логически последователно първо е била осъществена проверката на
водача А., като отчетеният положителен резултат на техническото средство за
употреба на наркотично вещество, е послужил като повод за започване на
досъдебно производство. Присъствието на разследващ полицай при
осъществяване на проверка за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество на водач на МПС е наложително само тогава, когато при
установяване на положителна проба е необходимо извършването на оглед,
претърсване и изземване, освидетелстване и обиск при условията на чл. 164 от
НПК. В НПК ясно и изчерпателно са изброени основанията, при които се
налага извършването на посочените следствени действия. В конкретния
случай е налице формално престъпление, което е довършено с осъществяване
на изпълнителното деяние – управление на МПС след употреба на наркотични
вещества, като не е било необходимо извършването на нито едно от
въпросните действия по разследване. Иначе казано, не се е налагало
присъствието на разследващ полицай, който да наблюдава непосредствено
проверката с техническо средство за употреба на наркотични вещества и
поради отчетения положителен резултат да извърши оглед на
местопроизшествие или на тестовата касета като веществено доказателство,
което действие по разследване да е могло да постави незабавно началото на
досъдебното производство, както се претендира с искането за възобновяване
на делото.
Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви в постановените по
делото съдебни актове. Вярно е, че според правната доктрина и утвърдената
съдебна практика не само пълната липса на мотиви към присъдата и
въззивното решение представлява съществено процесуално нарушение, но и
липсата на такива мотиви, които отговарят на изискванията на процесуалния
закон / чл.305, ал.3 и чл.339, ал.2 от НПК /, се квалифицират като такова
нарушение и обосновават отмяна на съдебния акт.
Запознавайки се с мотивите към първоинстанционната присъда и
потвърждаващото я въззивно решение, настоящият съдебен състав не
установи релевирания порок в актовете. Видно от тяхното съдържание, както
първоинстанционният, така и въззивният съд са изложили подробно своите
съображения относно обективната и субективната съставомерност на
12
обсъденото престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и участието на осъдения А. в
него. Фактът, че не е възприета защитната версия на защитата на осъдения
А.ов, според която той не е знаел за съдържащото се в консумираните от него
„весели кексчета“ и в приеманите от предоставените му от сестра му свид. Д.
А.а медикаменти наркотично вещество канабис и за неговото поглъщане, не
означава липса на мотиви.
Представените с осъдителната присъда мотиви отговарят на поставените
към тях с процесуалната разпоредба на чл.305, ал.3 от НПК предписания. Те
позволяват на горната съдебна инстанция да проследи изграждането на
вътрешното съдийско убеждение и да установи действителната воля на съда
при решаването на правния спор. Изложени са ясни и пълни съображения, с
оглед на които съдът е счел за безспорно установени релевантните за спора
обстоятелства, имащи съществено значение за неговото решаване, като в
детайли и последователно са описани случилите се събития и действията на
осъдения А., които обосновават осъщественото от него изпълнително деяние
на формалното престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Задълбочено и всестранно в мотивите към присъдата са анализирани
всички доказателствени източници. Съдът ги е подложил на прецизна
съпоставка, отстранил е констатираните в гласните доказателства
противоречия, изрично е посочил на кои дава вяра / на показанията на
свидетелите С. Ж. и А. А. / и кои от тях не кредитира / показанията на
свидетелите Д. А.а, Д. З., Ж. Т. и И. И. /, като е посочил причините за тяхното
игнориране / сестра и близки приятели на подс. А. /, направил е правилна
оценка за достатъчност, годност и достоверност на обвинителните
доказателствени материали – гласни, писмени и веществени.
Запознавайки се обстойно с коментираните мотиви на първата инстанция,
въззивната такава правилно е установила, че те съдържат категорични и
убедително аргументирани становища по всички основни въпроси, на които
трябва да отговори присъдата. От своя страна въззивното решение съдържа
реквизитите, установени в чл.339 от НПК. В него е даден ясен и изчерпателен
отговор на всички възражения, свързани с обективната и субективната страна
на деянието, както и на възраженията за пороци в процесуалната дейност на
първостепенния съд при изграждане на вътрешното му убеждение по фактите.
Въззивният съд е направил собствен подробен анализ на събраните
13
доказателствени източници, в това число на събраните в хода на въззивното
производство, спазвайки изискванията на чл.14 от НПК и правилата на
формалната логика. Споделил е изцяло подробно аргументираните изводи на
първоинстанционния съд по фактите и правото, като е приел за установена
фактическа обстановка, която не се различава от тази, изложена в мотивите на
първоинстанционната присъда, тъй като същата не се опровергава от
заключението на назначената и приобщена във въззивното следствие съдебно-
фармакологична експертиза. Напротив, същата затвърждава извода, че към
инкриминираната дата в организма на осъдения А. има наличие на канабис,
тъй като експертното заключение установява, че А. е използвал изследвания
лекарствен препарат „CBD масло пълен спектър капки чист CBD 20 мл./1000
мг + терпени / 5% CBD /“ не като терапевтичен продукт, изписан при
проведен преглед на лицето и по лекарско назначение, а като наркотичен
продукт.
Обсъждайки довода за липса на мотиви, следва да се подчертае, че
процесуалният закон не задължава въззивния съд да обективира в решението
си нов цялостен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, освен в
случай, че изрази несъгласие с някои от фактическите и правни изводи на
първостепенния съд. Когато обаче мотивира съгласие с възприетите от
първата инстанция фактически положения, въззивната такава не е задължена
да анализира отново тази съвкупност, а само да даде отговор на доводите на
защитата.
В конкретния случай въззивната инстанция е отговорила на всички
оплаквания на защитата, които в известна степен съвпадат с тези, съдържащи
се в настоящето искане за проверка на присъдата и решението по реда на
възобновяване на наказателното производство. Подробно е обсъдила
показанията на свидетелите С. Ж. и А. А., констатирала е съответствие и
взаимно допълване в посочените гласни доказателствени средства, установила
е кореспонденция между тях и писмените и веществените доказателствени
материали, солидаризирала се с оценката на първия съд за недостоверност и
предубеденост на показанията на свидетелите Д. А.а, Д. З., Ж. Т. и И. И., които
са съответно сестра и близки приятели на подс. А.. Мотивирала е в достатъчна
степен и становището си, че констатациите по фактите на първостепенният
съд са изведени въз основа на цялостен и задълбочен анализ на
доказателствените материали, поради което е приела, че не са допуснати
14
нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд,
както и на принципните правила на чл.13 и чл.14 от НПК. Направила е
аргументиран правен извод, че А. А. е осъществил обективните и
субективните елементи на вмененото му престъпление по чл.343б, ал.3 от НК,
поради което е постановила потвърдително решение по основните въпроси –
извършеното престъпление, участието на подсъдимия в него, следващите се
наказания. При тези констатации категоричен е изводът, че решението на
Ямболския окръжен съд напълно покрива изискванията на процесуалния
закон за въззивен съдебен акт.
Установявайки, че в актовете на инстанционните съдилища отсъства
неяснота, неопределеност или непълнота, които да се характеризират като
липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предл.1 от НПК, поради което
да се приеме наличие на съществено процесуално нарушение, изискващо на
основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1 т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК
възобновяване на делото, отмяна на присъдата и въззивното решение и
връщане на делото за ново разглеждане, както претендира искателят,
апелативният съд намери обсъденото оплакване за липса на мотиви за
несъстоятелно.
Останалите направени с искането за възобновяване доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в съдебната фаза всъщност
изразява несъгласието на осъденото лице с извършените от инстанционните
съдилища анализ и оценка на доказателствената съвкупност, като се
претендира, че описаните в мотивите на присъдата и във въззивното решение
факти, свързани с установеното наркотично вещество в организма на осъдения
А., причината за наличието му и знанието на осъдения за приема на
веществото, не почиват върху доказателствата по делото. По естеството си
тези твърдения представляват оплакване за необоснованост на съдебния акт,
който недостатък не попада сред основанията за възобновяване, съгласно
чл.422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 – т.3 от НПК.
В настоящото извънредно производство предмет на проверка е
единствено начинът на формиране на вътрешното убеждение на съда, т. е.
външно проявената процесуална дейност, чрез която съдът е изградил
убеждението си по фактите, а вследствие на това – и по приложимото право.
Иначе казано, апелативният съд следва да провери дали инстанционните
15
съдилища са основали изводите си по фактите върху всички доказателства и
доказателствени източници или са игнорирали някои от тях, или са ги
тълкували превратно; дали констатациите им почиват върху доказателствени
материали, събрани и проверени по надлежния ред или са се позовали на
недопустими такива; дали не са изопачили смисъла и значението на
доказателствените материали; дали при оценката на доказателствата са
нарушили законите на обективната логика на изследваните факти; дали са
обсъдили всички доводи на страните и с оглед на тях дали са проявили
изискуемата от чл.13 от НПК активност за разкриване на обективната истина.
Компетентният по възобновяването съд няма процесуални правомощия да
направи собствена оценка на доказателствените материали, нито да приема
нови фактически положения по спора. Той може да отмени проверявания
съдебен акт, само когато намери пороци в доказателствената дейност на
решаващите съдилища, в частност при формиране на тяхното вътрешно
убеждение.
При реализирания извънреден контрол настоящият състав не констатира
дерогиране на процесуалните норми на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК в
съдебната фаза на производството, императивно предписващи необходимост
от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото и възлагащи задължения на решаващия орган за задълбочен и
съвкупен доказателствен анализ при формиране на вътрешното убеждение
относно значимите за обвинението фактически положения, предпоставили
наказателната отговорност на подс. А. за вмененото му престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК. Внимателният прочит на мотивите към атакуваната
присъда, както и на въззивното решение, не дава основание да се счита, че
обстоятелствата по делото са установени неправилно и вътрешното
убеждение на инстанциите по фактите е било опорочено. Съдилищата са
анализирали доказателствата поотделно и в тяхната взаимосвързаност, като са
ги интерпретирали съобразно действителния им смисъл и съдържание. Въз
основа на точна и вярна оценка на доказателствения обем по делото те са
изградили отговаряща на обективната истина фактическа обстановка по
спора, чието възпроизвеждане в настоящото решение не се налага.
Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез
показанията на свидетелите С. Ж. и А. А., включително дадените на
досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и
16
т.2 от НПК, чрез част от обясненията на подс. А., чрез писмения материал –
справка за съдимост на подс. А., справка от сектор КАТ при ОД на МВР -
Ямбол относно статута на А. А. като водач на МПС и наложените му
административни наказания, протокол за извършване на проверка с
техническо средство за употреба на наркотични или упойващи вещества, акт
за установяване на административно нарушение серия АG №873791 от
27.03.2024 г., талон за медицинско изследване №270701/27.03.2024 г.,
протокол от сервизна проверка на „Dreger Drug Test 5000“, идентификационен
номер на дрегера №ARMС 0066, чрез заключението на съдебно-
фармакологичната експертиза, назначена и приета във въззивното следствие,
обосновава с изискуемата се степен на интензитет основния факт на
наказателния процес - извършване на описаното в обвинителния акт
престъпно деяние на осъдения А. и неговото авторство.
Приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка по спора, към която се присъединил и въззивният, е правилно
установена и изведена от събраните доказателства, детайлно анализирани и
внимателно преценени поотделно и в съвкупност.
Твърдяните от искателя противоречия между данните в гласните
доказателствени средства са обсъдени внимателно от първостепенния съд в
мотивите към присъдата съобразно предписанията на чл.305, ал.3 от НПК,
като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано
превратно и същевременно точно е посочено на кои доказателства се дава
вяра и в коя част, на кои такива не се вярва и защо, най-после на кои такива се
градят направените изводи за съставомерността на деянието на подс. А. А.,
респективно за виновността му. Вътрешното убеждение на инстанционните
съдилища при вземане на решенията по съществото на делото е изградено на
основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства, като противоречивите данни в доказателствените източници са
подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е преценена
на базата на вътрешната им логичност, взаимната им обвързаност, съпоставка
и кореспонденция.
Първостепенният съд е съпоставил гласните доказателствени средства -
показанията на свидетелите А., Ж., А.а, З., Т. и И. и обясненията на
подсъдимия с писмените материали - протокол за извършване на проверка с
17
техническо средство за употреба на наркотични или упойващи вещества, акт
за установяване на административно нарушение серия АG №873791 от
27.03.2024 г., талон за медицинско изследване №270701/27.03.2024 г.,
протокол от сервизна проверка на „Dreger Drug Test 5000“, идентификационен
номер № ARMС 0066, отчел е двойнствената природа на твърденията на
подсъдимия, акцентирал е върху противоречията между показанията на
свидетелите Ж. и А., от една страна, и показанията на свидетелите А.а, З., Т. и
И., от друга. Убедително е аргументирал становището си защо счита за
недостоверна лансираната от подсъдимия и неговите близки - сестра и
приятели – свидетелите А.а, З., Т. и И., версия, според която подс. А. не е
знаел, че в приемания от него медикамент, доставен от неговата сестра свид.
Д. А.а, се съдържал наркотик и след това е предприел управлението на
процесния автомобил. Съдът е обосновал игнориране на показанията на
свидетелите А.а, З., Т. и И. не само с близкото родство на подсъдимия с
първата и приятелството му с другите трима, но и с констатираните явни
противоречия между показанията на тези свидетели и показанията на
свидетелите С. Ж. и А. А., които не са заинтересовани от изхода на делото.
Категорично отрекъл поддържаната от защитника на осъдения А. теза за
неупотреба на наркотични вещества както с факта, че при снемане на
анамнезата пред дежурния лекар в спешното отделение осъденият не е
съобщил за прием на посочените едва в съдебната фаза медикаменти, така и с
твърде отдалечените във времето от момента на деянието представени
отрицателни лабораторни резултати за наркотични вещества от изследвания
на урината на подс. А., съответно от 30.04.2024 г. и 31.05.2024 г.
От своя страна въззивният съд е извършил собствен анализ на
доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие,
като е направил идентични оценки на доказателствените материали и е
достигнал до аналогични заключения относно правно значимите
обстоятелства. Фактът, че съдилищата са дали вяра на показанията на
свидетелите, посочени от прокурора – С. Ж. и А. А., подкрепящи
обвинителната теза, и са дискредитирали показанията на свидетелите А.а, З.,
Т. и И., посочени от осъдения А., не дава основание за възобновяване на
наказателното производство. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че
инстанционните съдилища имат суверенно право, предвид правомощията им
на съд по фактите, да кредитират едни доказателствени източници като
18
достоверни, а други да пренебрегнат като неистинни и необективни,
излагайки съображенията си за това, а от своя страна, компетентният по
възобновяването съд не може да подменя вътрешното убеждение на
съдилищата, като пререшава въпроса за достоверност и надежност на един
или друг доказателствен източник, възобновявайки делото и давайки указания
на редовните инстанции кои доказателствени материали трябва да кредитират.
По повод неуспешния опит на искателя – осъдено лице да превъплъти
несъгласието си с направената от инстанционните съдилища оценка на
доказателствената съвкупност в съществено процесуално нарушение, следва
да се отбележи, че решаващият съд има неприкосновено, дадено му от
процесуалния закон право да анализира и цени доказателствените материали и
задължение да излага мотиви защо гласува вяра на едни доказателствени
източници, а други такива игнорира. Апелативният съд по реда на
извънредното производство за възобновяване не може да застави
инстанционните съдилища да кредитират като достоверни определени
доказателствени материали, а други такива - да дискредитират като
ненадежни и необективни. В контекста на това принципно положение следва
да се отговори на искателя, че е неоснователен неговият довод, според който
първоинстанционният съд не е следвало да кредитира показанията на
полицейските служители – свидетелите С. Ж. и А. А. и на показанията на
техническото средство, тъй като те противоречат на лабораторните
изследвания на А. А., сочещи на отрицателни резултати за наличие на канабис
в организма му, както и на показанията на свидетелите А.а, З. и Т., които
еднозначно пресъздали обстоятелствата относно влошеното емоционално
състояние и безсънието на А. А. и приема по тази причина на медикаменти,
донасяни от сестра му от Великобритания, без да знае за тяхното съдържание
и конкретно за забранените субстанции и вещества в тях. Въззивният съд, по
повод направено пред него идентично оплакване, убедително се е мотивирал
защо трябва да се приемат за правдиви показанията на свидетелите С. Ж. и А.
А. и на показанията на дрегера и защо не следва да се вярва на думите на
свидетелите А.а, З., Т. и И.. Категорично е опровергал поддържаната от
защитника на осъдения А. теза за незнанието на последния за приема на
наркотичното вещество преди шофирането със заключението на назначената и
изслушана във въззивното следствие фармакологична експертиза, според
което А. е използвал лекарствения препарат „CBD масло пълен спектър капки
19
чист CBD 20 мл./1000 мг + терпени / 5% CBD /“ не като терапевтичен
продукт, изписан при проведен преглед на лицето и по лекарско назначение, а
като наркотичен продукт.
Водим от изложеното, настоящият състав на апелативния съд прие, че
фактическите изводи относно извършеното деяние и неговото авторство в
лицето на осъдения А., съдържащи се в мотивите към присъдата и
преповторени във въззивното решение, са убедително аргументирани, те се
основават изцяло на наличните по делото доказателствени материали,
събрани, проверени и оценени по предвидения в НПК ред. Следователно
вътрешното убеждение на съдилищата за релевантните по обвинението факти
е формирано в съответствие с изискванията на процесуалния закон. С оглед на
това се налага извода за неоснователност на възражението за допуснати при
съдебното разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните
правила, касаещи проверката, анализа и оценката на доказателствените
източници.
При приетите за безспорно установени от двете съдебни инстанции
фактически положения, чието възпроизвеждане в настоящото решение не е
необходимо, материалният наказателен закон е приложен правилно, като е
ангажирана наказателната отговорност на осъдения за извършено от него
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Запознавайки се внимателно със
съдържанието на актовете на инстанционните съдилища, настоящият състав
констатира, че в тях убедително са аргументирани всички обективни и
субективни елементи на посочения престъпен състав. Заявеният в искането за
възобновяване довод за нарушение на закона по смисъла на чл.422, ал.1, т.5
вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК – липса на пряк умисъл у осъдения А. – е
неоснователен.
Категорично установените конкретни действия на осъдения – управлявал
е процесния лек автомобил при наличие на наркотично вещество в организма
му – канабис, установено по надлежния ред - са напълно достатъчни за да
бъдат изпълнени със съдържание всички обективни и субективни признаци от
състава на чл.343б, ал.3 от НК.
По несъмнен и законосъобразен начин - с техническо средство „Drug Test
5000“, с №ARMC 0066,с прилежаща към него тестова касета REF – 3706092, c
LOT – ARSE – 0061 - е установено присъствието на наркотично вещество и
20
неговия вид в организма на водача А.. Без значение за съставомерността на
деянието, както правилно са приели инстанционните съдилища, са вида,
количеството, качеството, процентното съдържание на наркотичното
вещество, времето на неговата употреба, както и въздействието му върху
водача на превозното средство. Констатираният факт на налично в организма
на водача наркотично вещество по време на управление на МПС е достатъчен,
за да обоснове правна характеристика на деянието по чл.343б, ал.3 от НК.
Въз основа на приетите за установени и напълно изяснени релевантни за
спора факти инстанционните съдилища са направили положителен и
законосъобразен правен извод за наличието на пряк умисъл в действията на
подсъдимия, чрез които е осъществил формалното престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК. Категорично оборено е твърдението на осъдения А., че той не е
употребил наркотично вещество и е бил изненадан /“учуден“ – л.32 гърба от
ДП/ от положителния резултат на техническото средство, отчел наличието на
канабис. Вярно е противното – в инкриминирания ден или в близък до него
времеви период осъденият А. е употребил констатираното в организма му
наркотично вещество /канабис/ и въпреки, че е знаел това, той е предприел
управлението на процесния автомобил. В подкрепа на този извод е и фактът,
че водачът А. е приел показанията на техническото средство и е отказал да
даде кръв за медицинско изследване в указаното му в предоставения му талон
за изследване време. Логично е да се приеме, че ако водачът А. е бил уверен в
неприемането на наркотично вещество от негова страна, както твърди, то той
би се съгласил да се подложи медицински изследвания на кръв и урина, за да
обори отчетения от техническото средство положителен резултат за наличие
на наркотик в организма му. Неубедително и дори наивно е обяснението му за
причината, поради която е отказал даването на кръвна проба – има фобия от
игли /л.149 от НОХД №470/2024 г. на РС - Ямбол/. Наред с това, осъденият А.
много добре знае, че е осъден за управление на МПС след употреба на алкохол
с концентрация в кръвта над 1,2 промила, на лишаване от свобода за срок от
шест месеца с отложено изтърпяване за тригодишен изпитателен срок,
считано от 14.03.2022 г., като в тази ситуация адекватното му поведение би
било да даде кръвна проба за изследване, за да опровергае показанието на
техническото средство и да изключи категорично понасянето на наказателна
отговорност, свързана евентуално с ефективно изтърпяване на наказание
лишаване от свобода. Конкретно реализираният отказ на осъдения да даде
21
кръвна проба за химическо изследване, ведно с неубедителната причина за
това, индицира на осъществен от дееца прием на установения от техническото
средство наркотик – канабис.
В обобщение, налице е цялостно изпълнение на предписанията на
чл.343б, ал.3 от НК, обосноваващи ангажиране на наказателната отговорност
на осъдения за коментираното престъпление и липсват предпоставките,
визирани в чл.304 от НПК за оправдаването му, респективно налагащи отмяна
на постановените по делото осъдителни актове.
С разгледаното искане за възобновяване не се прави оплакване за явна
несправедливост на наложените наказания като основание за възобновяване
на наказателното производство по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1,
т.3 от НПК, поради което настоящата инстанция ще се ограничи до това да
изрази съгласие с аргументите на първостепенния съд, изложени в мотивите
към присъдата на л.191 от НОХД №470/2024 г. на РС – Ямбол, както и с
позицията на въззивната инстанция, отразена в решението й на л.66 от
ВНОХД №28/2025 г. на ОС – Ямбол. Видно от мотивите на присъдата и на
въззивното решение, съдилищата правилно са приели, че трудовата заетост на
осъдения, оказаното от него съдействие на контролните органи при
извършване на проверката на място, изразеното искрено съжаление за
стореното, отсъствието на вреди последици от деянието, липсата на
повлияване на водача от приетия наркотик, както и липсата на друго
нарушение на правилата за движение, което да е провокирало проверката, са
многобройни обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, които обосноват
извода, че и най-лекото предвидено в приложимата за казуса норма на чл.343б,
ал.3 от НК, ред. ДВ, бр.67/2023 г., наказание - една година лишаване от
свобода, е прекомерно тежко и налагат определяне на санкцията под този
фиксиран минимален размер. Така обемът наказателна принуда е
индивидуализиран при снизходителните за дееца А. предписания на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, като основното наложено наказание осем месеца лишаване от
свобода е отмерено под установения в закона минимален предел от една
година лишаване от свобода и представлява справедлива по вид и размер
санкция.
Първоинстанционният съд е съобразил нормата на чл.55, ал.3 от НК и в
съгласие с нея не е наложил на осъдения и кумулативно предвиденото в
22
чл.343б, ал.3 от НК по-леко наказание глоба, което се отчита като
допълнително смекчаване на наказателната отговорност на дееца.
В пълно съответствие с разпоредбите на чл.343г и чл.37, ал.1, т.7 от НК и
при съобразяване наложените на осъдения А. предходни административни
наказания за допуснати от него нарушения на правилата за движение по
пътищата, съдилищата са го лишили от право да управлява МПС за срок от
една година и осем месеца, който размер на наказанието надвишава този на
лишаването от свобода, в каквато насока е и установената съдебна практика,
която приема, че наказанията лишаване от права, когато се налагат заедно с
наказанието лишаване от свобода, не могат да са за срок по-малък от срока на
лишаването от свобода.
Правилно е решението на първоинстанционния съд, потвърдено и от
въззивния, че определеното наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца, следва да се изтърпи ефективно, тъй като институтът на условното
осъждане, регламентиран в чл.66 ал.1 от НК, е неприложим спрямо осъдения
А., който вече е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и е осъществил настоящото престъпление в изпитателния срок на
предходно осъждане.
Правилна и законосъобразна е първоинстанционната присъда в частта й, с
която на основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието
шест месеца лишаване от свобода, определено на осъдения А. със
споразумение от 14.03.2022 г. по НОХД №114/2022 г. на РС – Ямбол.
Несъмнено в казуса са налице изискванията на чл.68, ал.1 от НК за
привеждане в изпълнение на посоченото наказание лишаване от свобода,
определено на А. за предишното му деяние – предмет на разглеждане по
цитираното наказателно дело. Посоченият законов текст регламентира, че ако
до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши
друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този
срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и
отложеното наказание. С оглед на тази разпоредба следва извода, че са налице
законовите предпоставки за привеждане в изпълнение на въпросното
наказание от шест месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения А. с
одобрено от съда споразумение от 14.032022 г. по НОХ№114/2022 г. на РС –
Ямбол, влязло в сила на същата дата, от която е започнал да тече
определеният тригодишен изпитателен срок, за който е отложено
23
изтърпяването на посоченото наказание. Този изпитателен срок щеше да
изтече на 14.03.2025 г. и не е бил изтекъл към датата на извършване на
разгледаното престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – 27.03.2024 г. Поради това,
че по време на изпитателния срок е било извършено сегашното деяние, което е
от общ характер и умишлено и за което на осъдения е наложено наказание
лишаване от свобода, задължително е на основание чл.68, ал.1 от НК
привеждането в изпълнение на коментираното наказание от шест месеца
лишаване от свобода. При това, в казуса за съда не е съществувала възможност
за преценка дали да приведе в изпълнение въпросното наказание лишаване от
свобода или да не стори това, каквото съдебно правомощие е предвидено в
чл.68, ал.2 от НК при непредпазливо престъпление, тъй като настоящото
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, извършено в изпитателния срок на
условното осъждане, е умишлено. Освен това, следва да се съобрази
обстоятелството, че наложеното условно наказание на осъдения не е
допринесло за неговото поправяне, не е оказало спрямо него очаквания
предупредителен и възпиращ ефект. С оглед на тези съображения и при пълно
съблюдаване на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК първата инстанция
правилно е постановила осъденият А. да изтърпи ефективно отложеното
наказание от шест месеца лишаване от свобода.
Съобразно императивния текст на чл.343б, ал.5 от НК
първоинстанционният съд правилно е отнел в полза на държавата лек
автомобил „Додж Чаленджер“ с рег. № * **** **, който представлява
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и
е изключителна собственост на дееца А. А.. От своя страна въззивната
инстанция правилно е потвърдила обжалваната пред нея присъда,
включително в частта й за отнемане на посочения лек автомобил.
Актовете на инстанционните съдилища в частта им касателно отнемането
на процесния лек автомобил в полза на държавата на основание чл.343б, ал.5
от НК са законосъобразни и предвид постановеното решение №8 от
17.07.2025 г. по к. д. №15/2024 г. на Конституционния съд на Република
България, с което съдът е отхвърлил искането за обявяването на
противоконституционност на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК.
Цитираното решение на Конституционния съд е прието от седем
конституционни съдии, формиращи валидно конституционно мнозинство,
24
според което правната норма на чл.343б, ал.5 от НК съответства на
принципите на правовата и демократична държава, поради което нормата не е
противоконституционна. Следователно коментираният законов текст е част от
позитивното действащо право на българската държава. При изпълнение на
предпоставките за приложението на правния ефект от нормата на чл.343б, ал.5
от НК за конкретно извършеното престъпление по чл.343б, ал.1 – ал.4 от НК,
съдът дължи изрично произнасяне в насока прилагането й, без да се преценява
пропорционалността на тази мярка.
Неоснователно е възражението на искателя, че разпоредбата на чл.343б,
ал.5 от НК в случая не следва да се прилага поради противоречието й с чл.2, §
1 и чл.5 от Рамково решение 2005/212/ПВР и чл.49 § 3 от ХОПЕС.
Рамковото решение касае мерките срещу организираната престъпност с
трансграничен елемент. Престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, каквото е
разгледаното по настоящото дело, съставлява управление на МПС след
употреба на наркотични вещества и не попада в обхвата на посоченото
рамково решение. Последното е неприложимо и поради това, че то обсъжда
като обект облагата от престъпна дейност, докато в казуса отнетият в полза на
държавата лек автомобил по своята правна природа представлява предмета на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
На следващо място, апелативният съд не приема, че от гледна точка на
европейското законодателство разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК
противоречи на чл.49, §3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Съгласно тази правна норма от Хартата тежестта на наказанията не трябва да
бъде несъразмерна спрямо престъплението, т. е. принципът на
пропорционалността се прилага само за наказанията, които са уредени в текста
на чл.37 от НК. Пропорционалността не важи за законовите
/граждански/ последици от чл.343б, ал.5 от НК, които не представляват
регламентирано наказание сред лимитираните такива в чл.37 от НК.
Няма спор, че в конкретния случай приложената от инстанционните
съдилища норма на чл.343б, ал.5 от НК не урежда наказание, а предписва
мярка, необходима в обществен интерес. Пропорционалността на мярката се
следи и определя от Народното събрание на Република България, като видно
от мотивите към законопроекта за изменение на Наказателния кодекс, с който
е въведена новелата на чл.343б, ал.5 от НК, ДВ бр.67/2023 г., това е сторено.
25
Важно е да се подчертае, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК
изпълнява особено значима част от превенцията на държавните органи по
ограничаването на престъпленията по транспорта, в частност на съставите по
чл.343б от НК и на пътнотранспортните произшествия, предизвикани от
водачи, употребили алкохол и/или наркотици с настъпили и/или без настъпили
вредни последици.
Законовият текст на чл.343б, ал.5 от НК понастоящем отдава приоритет
на друг високо значим публичен правен интерес, при който чрез охраняването
му биха се защитили висши конституционни ценности във всяка правова и
демократична държава, каквито са човешкия живот, здравето на физическите
лица и тяхното имущество от недобросъвестни водачи на моторни превозни
средства. Основна цел на текста е да защити позитивния интерес на
държавата чрез своите държавни органи да осъществява ефективна превенция
спрямо водачите на моторни превозни средства с оглед ограничаване на
пътнотранспортните произшествия, причинени от водачи, употребили алкохол
и/или наркотици, както и с оглед ограничаване на случаите на управление на
МПС след употреба на алкохол и наркотици, дори и да не са настъпили вредни
последици.
По изложените съображения апелативният съд намери актовете на
инстанционните съдилища в частта им досежно отнемането на процесния лек
автомобил, еднолична собственост на осъдения А., който е извършил с
превозното средство престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за съобразени с
действащото българско и европейско законодателство.
В заключение и в обхвата на предоставените правомощия настоящият
състав не констатира наличие на основания по чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл.348,
ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от НПК, предпоставящи отмяна или ревизия на атакувания
от осъденото лице А. Т. А. и влязъл в сила съдебен акт, при условията на чл.
425, ал.1, т.1 от НПК. Предвид на това, искането за възобновяване на
приключилото наказателно производство следва да се остави без уважение.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Т. А. за
възобновяване на производството по ВНОХД №28/2025 г. на Ямболския
26
окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение рег. №53 от
05.05.2025 г., с което е потвърдена присъда №130 от 16.10.2024 г. по НОХД
№470/2024 г. на Районен съд – гр. Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27