Решение по дело №92/2013 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№191

гр. Самоков, 15.12.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на деветнадесети юни през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:

          РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                          

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 92 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила решение по делото е допусната делба между М.С.Т., К.М.Т., Й.Ц.Г., В.Р.А. и А.Р.Г., на следния недвижим имот, находящ се в с. Долни окол, Община Самоков, представляващ застроен поземлен имот с площ от 580 кв. м., идентичен с имот пл. № 259, за който по предвижданията на плана е отреден парцел ІІ в кв. 28 по застроителния и регулационен план на селото от 1977 г., при неуредени сметки по регулация,  при граници и съседи по скица: улица и поземлени имоти, идентични с имоти с пл. №№ 261, 260 и 258, всички в кв. 28 по плана на селото, ведно с построената в поземления имот едноетажна паянтова жилищна сграда с разгърната застроена площ от 57 кв. м., при дялове на съделителите – общо 2/3 ид. ч. за М.С.Т. и К.М.Т. и по 1/9 идеална част за Й.Ц.Г., В.Р.А. и А.Р.Г..

В първото по делото заседание във фазата по извършване на делбата, проведено на 11.02.2014 г., са приети и поставени за разглеждане по реда на чл. 346 от ГПК искове на В.Р.А., предявени срещу всеки от останалите съделители, за заплащане от тях на суми, както следва: от М.С.Т. и от К.М.Т. – по 7166,66 лв. и от Й.Ц.Г. и от А.Р.Г. – по 2388,88 лв., представляващи части, съответни на дяловете на ответниците по тези искове в съсобствеността върху допуснатия до делба недвижим имот, от стойността на сграда, построена в имота от ищцата по тези искове в периода 2010 – 2013 г. на мястото на допуснатата до делба паянтова сграда и от разноски за прокарване на водопровод и канализация, както и от направените от ищцата в същия период разноски за разрушаване на съществуващата паянтова сграда, допусната до делба. Твърди се в молбата, с която исковете са предявени /л. 67-68 от делото/, че в посочения период новата сграда била изградена изцяло със средства на ищцата по тези искове за труд и материали със съгласието на останалите съсобственици. Сградата била построена на мястото на допуснатата до делба стара паянтова сграда, която била изцяло разрушена. В новата сграда бил изграден нов водопровод и същата била включена в канализационната мрежа на селото.

Съделителите – ответници по исковете, предявени в настоящата фаза на делбеното производство, не са заявили конкретни становища по тях.

В съдебно заседание на 19.06.2017 г. по искане на адв. Цв. Теофанов, назначен в делбеното производство за служебен адвокат на съделителката В.А. на основание чл. 95, ал. 3 от ГПК, е допуснато изменение на предявените от нея по реда на чл. 346 от ГПК искове във фазата по извършването на делбата, чрез увеличението им по размер, като същите се считат предявени, както следва: срещу М.С.Т. и К.М.Т. – за заплащане на по 11641,83 лв. от всеки от тях и срещу Й.Ц.Г. и А.Р.Г. – за заплащане на по 3880 лв. от всеки от тях.

В хода на устните състезания адв. В. Стойков – пълномощник на съделителите-ищци по иска за делба, заявява, че делбата на процесния недвижим имот следва да бъде извършена чрез изнасянето му на публична продан, както и че приетите за разглеждане искове на съделителката В.А. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Адвокат Цв. Теофанов, назначен за служебен адвокат на съделителката – ответник по иска за делба В.А., изразява становище, че делбата следва да бъде извършена по съответния предвиден в закона способ, както и че предявените от представляваната от него съделителка искове, приети за разглеждане във втората фаза на делбеното производство са основателни и следва да бъдат уважени.

Съделителите – ответници по иска за делба Й.Г. и А.Г. не заявяват становища в настоящата фаза на производството.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетото и неоспорено от страните заключение на в. л. Юлиян Пальов по назначената съдебно-техническа експертиза, че към момента на извършения за целите на експертизата оглед на място на процесния имот, в него не съществува паянтовата жилищна сграда, която на приложената на л. 9 от делото скица /т. е. скица № ТС-С-1175/15.10.2012 г., издадена от Община Самоков/ е отразена като разположена в лицевата част на имота, т. е. в източния му край. По западната дворищно-регулационна линия на имота са разположени паянтови стопански сгради и навес. Тези стопански сгради са преустроени и функционално обединени в жилищна сграда, като няма данни за наличие на строителни книжа за това преустройство. Посочените стопански постройки са укрепени, обединени и препокрити, като към момента на извършения от вещото лице оглед представляват масивно строителство – стоманобетонна плоча и тухлена зидария. Прокарани са вода и електричество и са необходими незначителни довършителни дейности за привеждането им в завършен вид. Представените по делото фактури касаят преустройството и укрепването на тези сгради /т. е. сградите, разположени по западната граница на имота/ и не са свързани с отразената по плана жилищна сграда. В централната част на имота е разположена и паянтова дървена постройка, която е в лошо състояние и за нея няма строителни книжа. Според вещото лице е налице възможност допуснатият до делба поземлен имот да бъде разделен на два самостоятелни поземлени имота в съответствие с изискванията на чл. 19 от ЗУТ и в тази насока вещото лице е предложило три варианта за реална подялба на поземления имот. Посочено е в заключението, че действителната пазарна цена на допуснатия до делба поземлен имот е 16544,78 лв., а пазарната стойност на допуснатата до делба паянтова жилищна сграда в същия имот е нулева, тъй като сградата е разрушена и не съществува. Що се касае до действителната пазарна цена на стопанските сгради и навеса, вещото лице е посочило в заключението си, че ако същите се оценяват във вида, в който те са отразени на приложената по делото скица, тази цена е 13215,38 лв., а ако се възприеме видът им като незавършена жилищна сграда към момента на огледа на място, действителната им пазарна цена е 34925,51 лв. Стойността на строителните материали по приетите като доказателства по делото 82 бр. платежни документи е 14909,75 лв., като в тази сума са включени и стойности по стоковите разписки на л. 117-123 от делото, дописани на ръка – общо 724,40 лв.

При защитата на заключението си в с. з. на 30.09.2014 г. в. л. Ю. Пальов пояснява, че заключението му относно несъществуването на жилищна сграда в допуснатия до делба поземлен имот към датата на извършения от него оглед на място, касае жилищна сграда, отразена на гореобсъдената скица с обозначението „ПЖ”. Вещото лице посочва, че за тази сграда не е открило строителни книжа, в т. ч. и разрешение за строеж.

Установява се от показанията на свидетелите Сергей Иванов и Петър Трифонов, че преустройството на съществуващите в имота стопански сгради в жилищна сграда е започнало през 2011 г. и е извършено основно от тях с материали, които те закупували със средства, предоставяни им от съделителката В.А.. При извършване на някои от строително-ремонтните работи свидетелите били подпомагани от наети от тях работници, а други те извършвали лично. Възнагражденията за положения труд били плащани от съделителката А.. Съделителите М.Т., К.Т., Й.Г. и А.Г. посещавали имота в присъствието на св. Трифонов и според него те не възразявали срещу извършване на строителните работи, а напротив – били доволни от работата, която се върши.

Показанията на свидетелите Иванов и Трифонов относно отделните видове работи, извършени в имота, като цяло кореспондират с приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза, поради което не се налага по-подробното им обсъждане за тези обстоятелства. Действително, в тези показания посочените свидетели сочат да са извършили и други дейности по възлагане от съделителката А., но в тази връзка следва да се има предвид, че исковете по сметки са предявени в началото на 2014 г., а свидетелите са продължили да извършват строително-ремонтни дейности и след това, като показанията им са депозирани едва в с. з. на 22.05.2017 г., т. е. неминуемо те сочат дейности и свързани с тях плащания, част от които не са предмет на предявените от съделителката А. искове по сметки. От друга страна, показанията на свидетелите Иванов и Трифонов кореспондират със заключението на вещото лице относно обстоятелството, че всички строително-ремонтни работи касаят преустройство на съществуващите в поземления имот стопански постройки и навес в жилищна сграда, а не представляват изграждане наново в имота на жилищна сграда на мястото, на което е съществувала допуснатата до делба паянтова жилищна сграда, която е била разрушена. Така например св. Иванов сочи, че когато през 2011 г. започнал да работи в имота, св. Трифонов вече работел по грубия строеж на сграда, която не могла към този момент да се определи като къща, но все пак имала покрив, покрит с ламаринени плоскости, който течал отвсякъде. На свой ред св. Трифонов сочи, че организирал разрушаването на стари постройки в имота, които били опасни, но от друга страна също сочи, че участвал в изграждане на бетонна покривна плоча на две от помещенията, а на другите две от помещенията покривът бил от гредоред. Тези показания на свидетелите, съпоставени с посоченото от св. Трифонов обстоятелство, че изградената постройка се състои от поредица преходни помещения и има цялостен вид, подобен на коридор, напълно съответстват със заключението на в. л. Пальов, че допуснатата до делба паянтова жилищна сграда действително е разрушена, но строително-ремонтните дейности не са се изразили в изграждане на нова постройка на същото място, а в преустройство на съществуващи в имота стопански постройки и навес, чиято конфигурация на скицата действително отговаря на понятието „коридор”.

В становище изх. № 1100 – 002201/28.01.2015 г. от Главния архитект на Община Самоков е посочено, че са налице предпоставки за изменение на плана за регулация чрез разделяне на УПИ ІІ-259 на два самостоятелни УПИ, тъй като са спазени условията на чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗУТ за лице и площ на новообразувани УПИ в селата с преобладаващ стръмен терен – най-малко 12 м. лице и 250 кв. м. повърхност.

Със заповед № ЛС-01-841/12.06.2015 г. на Кмета на Община Самоков е разрешено изработване на нов подробен устройствен план – изменение на плана за регулация и застрояване на УПИ ІІ-259 в кв. 28 по плана на с. Долни окол, Община Самоков – разделяне на УПИ ІІ-259 на два нови УПИ съгласно представения вариант ІІІ на подялбата по заключението на вещото лице при спазване на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗУТ.

Във връзка с тази заповед пълномощникът на съделителите-ищци е уведомен с писмо изх. № 1100-1057/10.08.2015 г. /л. 212 от делото/, копие от което му е изпратено от съда /л. 214 от делото/, че същите следва да представят в деловодството на Община Самоков изработен проект на подробен устройствен план – изменение на плана за регулация и застрояване съгласно заповедта, който се процедира от общинската администрация по реда на чл. 128, ал. 3 и чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.

До приключване на устните състезания по делото никоя от страните не е ангажирала доказателства да е представила в Община Самоков проект на подробен устройствен план за горепосоченото разделяне на УПИ ІІ-259 в кв. 28 по плана на с. Долни окол, Община Самоков, нито че такъв проект е одобрен по реда на чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.

При така установените факти, правните изводи на съда са следните: 

Относно способа за извършване на делбата.

Независимо от установеното по делото обстоятелство, че е възможно от допуснатия до делба поземлен имот да бъдат обособени два самостоятелни поземлени имота при спазване на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, делбата следва да се извърши по предвидения в чл. 348 от ГПК способ – чрез изнасянето на имота на публична продан.

Допуснатият до делба поземлен имот е урегулиран поземлен имот /УПИ/ и видно от актуалната към датата на предявяване на иска за делба скица № ТС-С-1175/15.10.2012 г., издадена от Община Самоков, относно този имот не са уредени единствено сметките по регулация за придаване на 1 кв. м. към имот пл. № 259 от общинско място. При положение, че на същата скица като „общ.” е посочено място, различно от имоти пл. №№ 260 и 261, се налага извод, че към процесния имот се придава 1 кв. м. общинско място откъм улицата. Затова не може да се приеме, че придаването е осъществено въз основа на дворищна регулация по смисъла на чл. 110 и сл. от ЗТСУ /отм./, а дори и да се направи такъв извод, то липсата на уреждане именно и единствено на регулационните сметки за придаване на 1 кв. м. общинско място към процесния поземлен имот няма за последица отпадане на статута му на УПИ. Разпоредбата на § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ предвижда прекратяване на отчуждителното действие на неприложени в сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПЗР на ЗУТ дворищно регулационни планове само в частта им, предвиждаща придаване на части от имоти към съседни УПИ, но тази последица не е равносилна на пълно отпадане на статута на УПИ на имота, към който се предвижда по плана такова придаване. В този смисъл следва да се допълни, че начинът, по който поземленият имот е индивидуализиран в решението по допускане на делбата, не налага различен извод, а е обусловен от описанието на имота в исковата молба и в приложения към нея нотариален акт за продажба с № 41, т. ІІа, рег. № 3519, д. № 223/2009 г. на нотариус М. Хаджиангелова, с район на действие РС – Самоков.

По тези съображения, за обособяване на самостоятелни УПИ от допуснатия до делба УПИ е необходимо да бъде изработен проект за подробен устройствен план и същият да бъде одобрен по реда на чл. 129, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Както вече се посочи, до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция във фазата по извършване на делбата, не са събрани доказателства да е започнала административна процедура по внасяне за одобрение от експертен съвет на проект за подробен устройствен план, изразяващ се в изменение на плана за регулация и застрояване на УПИ ІІ-259 в кв. 28 по плана на с. Долни окол, Община Самоков чрез разделяне на УПИ ІІ-259 на два нови УПИ.

Поради това реалната подялба на допуснатия до делба имот на два самостоятелни УПИ е недопустима. Страните не са направили и искания за поставяне на имота в дял по реда на чл. 349, ал. 1 или ал. 2 от ГПК, поради което и възможността за това не следва да се обсъжда. Единственият възможен способ за извършване на делбата понастоящем е изнасяне на имота на публична продан.

За пълнота следва да се отбележи, че установеното едва във фазата по извършване на делбата обстоятелство, че един от допуснатите до делба обекти на право на собственост – посочената в решението по допускане на делбата построена в поземления имот паянтова жилищна сграда с РЗП 57 кв. м. не съществува /тъй като е разрушена още преди постановяване на това решение/, обосновава необходимост от корекция в индивидуализацията в настоящото решение на подлежащия на изнасяне на публична продан недвижим имот. Затова в диспозитива на решението тази сграда не следва да бъде посочвана. Такава корекция е допустима съгласно трайно установената актуална съдебна практика. Отново в тази връзка, допуснатият до делба поземлен имот следва да бъде изнесен на публична продан ведно с всички съществуващи в него подобрения и приращения, доколкото преустройството на съществуващите в имота стопански постройки и навес в жилищна сграда, не е намерило отражение в представени по делото скици или други писмени доказателства.

 Относно исковете, предявени по реда на чл. 346 от ГПК от В.А. срещу М.Т., К.Т., Й.Г. и А.Г..

С оглед изложените от съделителката А. – ищец по тези искове обстоятелства в подадената от процесуалния й представител писмена молба, представена в с. з. на 11.02.2014 г., с която те са предявени – че тя е извършила твърдяните дейности със съгласието на останалите съсобственици и при липсата на каквито и да било твърдения да ги е извършила като владелец изключително за себе си на поземления имот или на сградата в него, съдът намира, че исковете са с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.

Исковете са частично основателни.

Преди всичко следва да се отбележи, че според настоящия състав несъответствието между твърденията на съделителката А. в молбата, с която исковете са предявени – от една страна и всички доказателства по делото, ценени в съвкупност – от друга, относно обекта, в който са извършени твърдяните дейности в периода 2010-2013 г. – дали те са представлявали изграждане на нова сграда на мястото на съществувалата и разрушена в поземления имот паянтова жилищна сграда, която е допусната до делба /съгласно молбата на А./ или са представлявали преустройство в жилищна сграда на съществуващите в поземления имот стопански постройки и навес, не се отразява на основателността на исковете. Както от гледна точка на молбата, с която исковете са предявени, така и от гледна точка на събраните доказателства, се касае за дейности, в резултат на което е възникнала сграда за задоволяване на жилищни нужди, независимо от конкретната й локализация в процесния поземлен имот – дали на мястото на разрушена стара паянтова жилищна сграда или като съществено преустройство на съществуващи на друго място в имота стопански сгради и навес. Безспорно е, че така възникналата сграда е една, а не няколко различни сгради, поради което правото на защита на ответниците по тези искове с нищо не би било накърнено, ако съдът разгледа исковете и постанови решение по тях за суми, представляващи извършени от съделителката А. разходи за изграждане на сграда, чиято локализация в поземления имот и статут с оглед предходни съществували в имота сгради не са точно такива, каквито са твърдяни от нея в исковата молба по тези искове. Никой от съделителите – ответници по тези искове не е оспорил обстоятелствата, на които те се основават и при положение, че строително-ремонтните дейности касаят една-единствена сграда ответниците не са били лишени от възможността да организират защитата си по исковете. В този смисъл произнасянето на съда по основателността на едни облигационни, а не вещни искове, чийто предмет са вземания, произтичащи от извършване на строително-ремонтни дейности в една единствена сграда макар и с местонахождение в поземления имот, което не съвпада с твърдяното в исковата молба за предявяването им, не съставлява и отклонение от диспозитивното начало.

Както вече се посочи, не е спорно по делото, а и се установява от показанията на свидетелите Иванов и Трифонов, които не са опровергани от никакви други доказателства, че в периода 2010 – 2013 г. съделителката В.А., със съгласието на съделителите – ответници по исковете, със свои средства е извършила преустройство на съществуващите в западната част на процесния поземлен имот стопански сгради и навес в жилищна сграда, която в този период е свързана с водоснабдяване и канализация, а също така е извършила и разрушаване на съществуващата дотогава в имота паянтова сграда, която е допусната до делба. От неоспореното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че общата стойност на разходите за закупуване на материали за тези дейности е 14909,75 лв. Разходите на съделителката А. за плащане на възнаграждения за положения труд за извършване на тези дейности остават недоказани. В тази насока е необходимо да се отбележи, че показанията на св. С. Иванов, че до датата на разпита му в с. з. на 22.05.2017 г. съделителката А. му е платила за положения от него труд общо сумата между 8000 лв. и 10000 лв. не могат да бъдат ценени като източник на доказателства за обстоятелства от предмета на доказване по исковете, който все пак е ограничен за период от 2010 г. до 2013 г., а свидетелят сочи, че и след края на този период периодично е продължавал да извършва различни работи в имота по възлагане от А. когато тя събере достатъчно средства за това, като в предоставяните от нея средства се включвало и възнаграждението му. Други  доказателства за плащане на възнаграждения за труд от страна на съделителката А. не са събрани по делото.

Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Именно защото процесните дейности са извършени на разноски на съделителката А. със съгласието на останалите съсобственици и при извършването им същата не е действала като владелец изключително за себе си на поземления имот и сградата в него, всеки от останалите съсобственици – ответници по тези искове дължи част, съразмерна на дела си в съсобствеността, от тези разноски, а не от увеличената стойност на имота вследствие на извършването им. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 85/1968 г. на ОСГК на ВС и т. 5 от ППВС № 6/1974 г. Изложените в хода на устните състезания от пълномощника на съделителите М. и К. Траянови съображения, че сградата е незаконна, сами по себе си са неотносими към основателността на исковете /в т. см. т. 7 от ППВС № 4/1964 г./.

Ето защо съобразно дяловете им в съсобствеността съделителите – ответници по исковете следва на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС да заплатят на съделителката ищца части от доказаните като извършени от нея разноски в общ размер 14909,75 лв. за процесните дейности, а именно – съделителите М.Т. и К.Т. следва да й заплатят по 4969,92 лв. /по 1/3 от общия им размер/, а съделителите Й.Г. и А.Г. – по 1656,64 лв. /по 1/9 от общия им размер/. До тези размери исковете са основателни, а за разликите над тях до пълните им размери след допуснатото увеличение на исковете, същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските.

Всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството съобразно стойността на дела си в съсобствеността /чл. 355 от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Основа за определяне на дължимите от съделителите държавни такси на това основание е действителната пазарна цена на поземления имот и на извършените в него подобрения, която съгласно заключението на вещото лице е 51470,29 лв. /16544,78 лв. за поземления имот + 34925,51 лв. за стопанските постройки и навеса в сегашния им вид на жилищна сграда/. Необходимо е да се отбележи, че изводите на съда по исковете по чл. 30, ал. 3 от ЗС, че ответниците по тях дължат съответни части от разноските за подобренията, а не от увеличената вследствие на тях стойност на имота, нямат никакво отношение към въпроса за определяне на държавната такса, която всеки съделител дължи за извършване на делбата въз основа на дела му от действителната пазарна стойност на имота.

Наред с това съделителите М.Т., К.Т., Й.Г. и А.Г. следва да бъдат осъдени да заплатят държавни такси в полза на РС – Самоков върху уважените срещу всеки от тях искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, а съделителката В.А. следва да бъде осъдена да заплати в полза на РС – Самоков държавна такса върху отхвърлената част от тези искове.

Депозитите за възнаграждение на вещо лице по съдебно-техническата експертиза са внесени от страните съобразно дяловете им в съсобствеността и следва да останат по този начин в тяхна тежест. Ищците не претендират разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такива не следва да им се присъждат.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот, находящ се в с. Долни окол, Община Самоков, представляващ поземлен имот с площ от 580 кв. м., идентичен с имот пл. № 259, за който по предвижданията на плана е отреден парцел ІІ в кв. 28 по застроителния и регулационен план на селото от 1977 г., при неуредени сметки по регулация,  при граници и съседи по скица: улица и поземлени имоти, идентични с имоти с пл. №№ 261, 260 и 258, всички в кв. 28 по плана на селото, ведно с всички съществуващи подобрения и приращения в имота, като ПОЛУЧЕНАТА ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН СУМА БЪДЕ РАЗПРЕДЕЛЕНА между съсобствениците на имота М.С.Т., ЕГН **********, К.М.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***, Й.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес ***, В.Р.А., ЕГН **********, с адрес *** и А.Р.Г., ЕГН **********, с адрес ***, СЪОБРАЗНО ДЯЛОВЕТЕ ИМ В СЪСОБСТВЕНОСТТА НА ИМОТА, както следва: за М.С.Т. и К.М.Т. – общо 2/3 /две трети/ идеални части; за Й.Ц.Г., за В.Р.А. и за А.Р.Г. – по 1/9 /една девета/ идеална част за всеки от тях.

ОСЪЖДА, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, М.С.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.Р.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 4969,92 лв., представляваща част, съразмерна на дела на М.С.Т. в съсобствеността, от извършени с нейно съгласие от В.Р.А. в периода 2010 г. – 2013 г. разноски за преустройство на разположени в западната част на УПИ ІІ-259, кв. 28 по плана на с. Долни окол, Община Самоков стопански постройки и навес в жилищна сграда, за прокарване на водопровод и канализация до тази сграда и за разрушаване на съществуваща в имота паянтова жилищна сграда, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния му предявен размер от 11641,83 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, К.М.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.Р.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 4969,92 лв., представляваща част, съразмерна на дела на К.М.Т. в съсобствеността, от извършени с негово съгласие от В.Р.А. в периода 2010 г. – 2013 г. разноски за преустройство на разположени в западната част на УПИ ІІ-259, кв. 28 по плана на с. Долни окол, Община Самоков стопански постройки и навес в жилищна сграда, за прокарване на водопровод и канализация до тази сграда и за разрушаване на съществуваща в имота паянтова жилищна сграда, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния му предявен размер от 11641,83 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, Й.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В.Р.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1656,64 лв., представляваща част, съразмерна на дела на Й.Ц.Г. в съсобствеността, от извършени с нейно съгласие от В.Р.А. в периода 2010 г. – 2013 г. разноски за преустройство на разположени в западната част на УПИ ІІ-259, кв. 28 по плана на с. Долни окол, Община Самоков стопански постройки и навес в жилищна сграда, за прокарване на водопровод и канализация до тази сграда и за разрушаване на съществуваща в имота паянтова жилищна сграда, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния му предявен размер от 3880 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, А.Р.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В.Р.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1656,64 лв., представляваща част, съразмерна на дела на А.Р.Г. в съсобствеността, от извършени с негово съгласие от В.Р.А. в периода 2010 г. – 2013 г. разноски за преустройство на разположени в западната част на УПИ ІІ-259, кв. 28 по плана на с. Долни окол, Община Самоков стопански постройки и навес в жилищна сграда, за прокарване на водопровод и канализация до тази сграда и за разрушаване на съществуваща в имота паянтова жилищна сграда, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния му предявен размер от 3880 лв.

ОСЪЖДА М.С.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Самоковския районен съд сумата 885,06 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото, от която сумата 686,27 лв. представлява държавна такса върху стойността на дела й в съсобствеността, а сумата 198,79 лв. – държавна такса върху уважения размер на иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС.

ОСЪЖДА К.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Самоковския районен съд сумата 885,06 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото, от която сумата 686,27 лв. представлява държавна такса върху стойността на дела му в съсобствеността, а сумата 198,79 лв. – държавна такса върху уважения размер на иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС.

ОСЪЖДА Й.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Самоковския районен съд сумата 295,03 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото, от която сумата 228,76 лв. представлява държавна такса върху стойността на дела й в съсобствеността, а сумата 66,27 лв. – държавна такса върху уважения размер на иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС.

ОСЪЖДА В.Р.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Самоковския районен съд сумата 940,38 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото, от която сумата 228,76 лв. представлява държавна такса върху стойността на дела й в съсобствеността, а сумата 711,62 лв. – държавна такса върху отхвърления размер на исковете по чл. 30, ал. 3 от ЗС.

ОСЪЖДА А.Р.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Самоковския районен съд сумата 295,03 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото, от която сумата 228,76 лв. представлява държавна такса върху стойността на дела му в съсобствеността, а сумата 66,27 лв. – държавна такса върху уважения размер на иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС.

След влизане на решението в сила, за присъдените в полза на Самоковския районен съд суми да се издадат изпълнителни листове, в случай че сумите не бъдат внесени доброволно.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: