Решение по дело №381/2024 на Административен съд - Монтана

Производството по делото е по реда на чл. 284, във вр. с чл. 3 и чл. 276 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба на л/св М. Н. П., понастоящем в Затвора Враца против ГДИН, гр. София, с която моли да му бъде заплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на 30000 лева за периода 01 09 2020 г. – 23 04 2021 г. Вредите търпи от това, че като работещ на ½ щат в ЗОЗТ, гр. Бойчиновци на длъжност „Чистач Администрация“, е работил извънредно, без почивки – седмични и месечни, а тези дни не са му зачетени като работни. Допълва също така, че е изхвърлял боклука от етажа на л/св от закрития тип и всяка събота и неделя е носил багажа от свиждането, включително и през почивните дни, както и че е работил като перач. Тези действия и бездействия счита за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и за тях претендира обезщетение.

Ответникът – ГДИН София, чрез ст.юрк Х. в писмен отговор /л. 70/ счита предявеният иск за неоснователен и недоказан. От доказателствата се установява, че действията на ГДИН са съобразени изцяло със ЗИНЗС, съотв. ППЗИНЗС. Не се установява и неблагоприятно въздействие върху физическото и психическото състояние на ищеца като пряка последица от твърдените неблагоприятни обстоятелства. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Окръжна прокуратура - Монтана, чрез Прокурор Галя Александрова, дава мотивирано заключение, че исковата молба е неоснователна. С оглед на предявения иск, който е на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, касаещ отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, счита, че действията или бездействията, които се смятат за изтезания и жестоко или нечовешко отношение, са както следва: 1. всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Отнасянето е “нечовешко” когато е умишлено, непрекъснато в продължение на часове и причиняващо действителна телесна повреда или силно физическо или психическо страдание. Отнасянето е “унизително”, когато предизвиква у пострадалите такива чувства на страх, безпокойство и малоценност, които да ги унижат и потиснат. Преценявайки дали конкретна форма на третиране е “унизителна”, трябва да определи дали целта й е да унижи и потисне съответното лице и дали, що се отнася до последиците, е засегнала неблагоприятно неговата личност по несъвместим със закона начин. Понесеното страдание и унижение трябва да надхвърля неизбежния елемент на страдание или унижение, свързан с законното отнасяне или наказване. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС урежда оборимата презумпция за настъпването на неимуществените вреди като по този начин възлага върху ответника доказателствената тежест, при условията на пълно и обратно доказване – арг. от чл. 154, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, да установи, че забраната за жестоко и унизително третиране по чл. 3 от ЗИНЗС не е нарушена и поради това за ищеца не са настъпили неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. В настоящия случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че лишеният от свобода М. П. е бил назначен със заповед на началника на ЗОЗТ „Бойчиновци“ на длъжност „Чистач администрация“ на 4-часав работен ден след изразено от П. изрично желание да полага такъв труд и да бъде назначен на тази длъжност. Работил е до 23.04.2021 година, когато със заповед на началника на ЗОЗТ „Бойчиновци“ е освободен от длъжност поради изрично заявено желание от негова страна. В материалите по производството липсват молба/заявление от лишения от свобода П. за кандидатстването му за обявената длъжност и заповедта, с която е назначен на длъжността „Чистач администрация, но тези факти и обстоятелства не се отричат от страните по производството. Назначаването на работа на лишените от свобода се извършва по определена процедура, при която на лишените от свобода се обявяват свободните работни места и тези, които желаят да заемат определена длъжност, подават писмено заявление, което се обсъжда от комисията по чл. 35 от ППЗИНЗС и същата преценява кой от лишените от свобода е подходящ за заемането длъжност. В настоящия случай са налице категорични данни, че лишеният от свобода П. сам е подал молба до началника на ЗОЗТ „Бойчиновци“ за заемането на длъжността. Цялата процедура по отношение на П. се е развила и е протекла по негова инициатива. Недопустимо е за действие, развило се във времето, инициирано изцяло от лишения от свобода, същият да черпи права. Следва да се отбележи и, че лишеният от свобода е бил запознат с естеството на работата, още на етап кандидатстване. Запознал се е с работното време и естеството на задълженията, приел ги е и е подал заявлението за назначаване на тази длъжност. На следващо място по отношение на претенцията, че не са отчетени правилно работните дни на лишения от свобода, намирам същата за неоснователна. Ежемесечно включително и за процесния период – от 01.09.2020 година да 23.04.2021 година, в ЗОЗТ се изготвя документ Списък – Форма-76, в който се отбелязва положеният от лишените от свобода труд по дати и часове. За периода на работа на П. са отчетени 175 работни дни. Изготвеният списък с отбелязаните работни дни се поставя на общодостъпно място за запознаване на всички лишени от свобода и при несъгласие същите могат да го оспорят. През процесния период, докато лишеният от свобода П. е изпълнявал длъжността „Чистач администрация“ не е подавал писмени заявления или молби с несъгласие на отразените в списъка и електронното му досие отработени дни. Т.е същият се е съгласявал с отчетеното като реално изработено. След освобождаването му от длъжността П. е подал жалба за неотчетени работни дни. Извършена е проверка и е изготвен отговор с рег. № 6490/30.06.2021 година, с който отговор лишеният от свобода П. се е запознал на 06.07.2021 година. Видно от представения отговор работните дни на П. за времето, през което е бил назначен на длъжността „Чистач администрация“, са отчетени правилно. С две нови жалби с идентично съдържание - № 6512 от 29.07.2021 година и № 7531 от 26.08.2021 година лишеният от свобода заявява същата претенция за неправилно отчетени работни дни, но не сочи нови факти и обстоятелства, които да бъдат проверявани, поради което на основание чл. 90, ал. 5 от ЗИНЗС същите са приложени към затворническото досие на П.. В настоящия случай твърденията на лишения от свобода П. за неотчетени работни дни остават недоказани. По отношение на претенцията за носене на багаж на лишените от свобода при извършено свиждане следва да се отбележи, че същото не представлява възлагана му работа от администрацията във връзка с длъжността, на която е назначен. Видно от обясненията на ищеца, същият разполага с пропуск за времето на изпълнение на задълженията му да се движи по определения маршрут - мястото, където изпълнява задълженията си, и има възможност да пренесе от мястото на свиждане до мястото на проверка от надзорния състав на предаден на лишен от свобода багаж при свиждане, с оглед невъзможността всеки лишен от свобода от затворническото общежитие да се движи свободно из цялото общежитие или да вземе донесения му багаж преди да е извършена необходимата по закон проверка на същия. Видно от горното намирам, че не е налице незаконосъобразно действие на затворническата администрация във връзка с твърдяното пренасяне на багаж от П. на лишените от свобода извършили свиждане. По отношение на претенцията, че в процесния период лишеният от свобода П. е работел и като перач, следва да се отбележи, че по производството липсват каквито и да била доказателства за това. ЗИНЗС урежда материята на отговорност държавата за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Вредите на лишените от свобода могат бъдат причинени единствено при незаконосъобразни действия или бездействия на тези органи. В настоящия случай по производството не са установени каквито и да било доказателства за незаконосъобразни действия или бездействия. Необходимо е да се отбележи, че, за да е налице бездействие е необходимо органът да е задължен да извършва фактическо действие, да е предписано определено поведение, което да не е извършено от органа, респ. затворническата администрация. Само в този случай е налице незаконосъобразно бездействие, което в настоящия случай не е налице. Не са налице и незаконосъобразни действия на затворническата администрация. В изпълнение на ЗИНЗС и ППЗИНЗС е обявено свободно работно място за полагане на доброволен труд, за което ищецът е изявил изрично желание да бъде назначен на тази длъжност. Спазена е изцяло законовата процедура при назначаването му за „Чистач администрация“. Липсва незаконосъобразно действие от страна на затворническата администрация, още повече, че действията по назначаването на ищеца на тази длъжност са правни такива, а не фактическа. Релевантни за отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС са само фактическите действия и бездействия, а не юридическите такива. Поради така изложеното, заключението на Прокурор Галя Александрова е за неоснователност на исковата молба.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Искът за обезщетение е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, за което се твърдят незаконосъобразни действия или бездействия, което в случая е ГД „ИН“, гр. София, съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК.

С Определения от 09 09 2024 г. е разпределена доказателствената тежест между страните и са дадени указания към ответната страна; сьдът е указал на ищеца кои обстоятелства следва да установи по делото. С определението са дадени и указания до ответната страна. Указания са давани и с Определение от 16 10 2024 г.

С Определение от 24 09 и 02 10 2024 г. съдът е освободил ищеца от заплащането на държавна такса, допуснал е правна помощ и му е назначил служебен защитник - адв. В. Й..

Съгласно Справка за л/св /л. 26/, Началникът на Затвора Враца установява, че л/св М. Н. П. е полагал доброволен труд в ЗОЗТ „Бойчиновци“ за по четири часа през работните дни с правно основание чл. 80 от ЗИНЗС, като за процесния период, считано от 01 09 2020 г. е бил назначен и на ½ щат /четири часа/ на длъжност „Чистач администрация“. Във връзка с подадена от л/св П. молба от 23 04 2021 г. е изготвен Доклад № Л-923/23 04 2021 г. и със Заповед № Л-923/23 04 2021 г. лицето е освободено от работа. Ежемесечно за периода м. септември 2020 г. – м. април 2021 г. е изготвян документ форма 76, в който коректно е отбелязван положеният от л/св П. труд по дати и часове – отделно по чл. 80 от ЗИНЗС и отделно по домакинския щат като списъците с работни дни се поставят на общодостъпно място и всеки л/св може да направи справка и да сезира своевременно длъжностните лица. За процесния период няма данни л/св да е подавал писмени заявления относно незачитане на положения от него труд.

Съгласно приложени Форма 76 и Таблица за отчитане на явяване и неявяване на работа, всеки месец, за процесния период м. септември 2020 – м. април 2021 г., на л/св М. П. са зачитани работните дни по дати и часове, както по чл. 80 от ЗИНЗС – 5 дн.работна седмица, така и по щат – шест дневна работна седмица.

Съгласно Докладна записка, /л. 63/ при извършена проверка не са намерени заповедите за назначаване на работа на л/св М. П. на длъжността „Чистач администрация“.

От свидетелските показания на разпитаните свидетели Н. Ц., Д. П. И., С. И. П. безпротиворечиво се установява, че за периода септември 2020 – април 2021 г. л/св М. П. е работил, както 4 часа доброволен труд на 5 дневна работна седмица, така и 4 часа по щат на 6 дневна работна седмица. Работата му се възлага от лицето, което отговаря за него, като за длъжността Чистач администрация задълженията са му да почиства административната сграда, където работи от понеделник до петък, в събота не работят и сградата е заключена, но въпреки това на него му се зачитат шест дни от седмицата. За да могат да осигурят работа на повече л/св ги назначават на четири часа, тъй като всеки иска да работи, но те нямат достатъчно работа. Всеки месец се поставят на едно табло, на общодостъпно място отработените дни, които ще бъдат зачетени и всеки се запознава, и когато някой не е съгласен може да подаде сигнал, но П. не е имал никакви претенции. В края на годината дори се подписват срещу всичките им отчетени работни дни и часове. Работил е на различни длъжности, ангажиран е и за носене на пратките от свижданията на другите л/св. Пратки за л/св се носят по време на свижданията - в събота и неделя и при положение, че има по 2 или 3 свиждания максимум на седмица, тогава няма значение кой л/св ще бъде ангажиран да пренесе багажа за тези 10 минути, В случаите когато има предстоящи празници и има повече свиждания, за съботата и неделята се назначава човек по чл. 80. По отношение на четирите часа доброволен труд, тази длъжност обикновено се свързва с хигиенизиране, някаква поддръжка или строително-мотажни дейности.

Свидетелят Ц. Е. дава показания, че ищецът е бил и перач, а той е бил на тази длъжност след него. Виждал е Миросвал да чисти стълбите и кабинетите на администрацията, общо взето поддържа хигиената в административната част, там където са само ИСДР-та, началник и други, без надзорно охранителния състав. Не е имало график за пране на дрехите. На устни договорки се перат работящите събота и неделя, а през останалото време се перат тези, които са угодни на администрацията. Официален график е изготвен след като той е поел работата, защото е казалх на Г-н П., че няма да работи като М. - и събота и неделя, и да не му се отчита. Събота и неделя най-често е прал кухненският блок. М. е бил перач, чистач администрация и е носил багажа от свижданията, както и при една повреда в килията, той с друго лице Ж. са я отстранили.

Свидетелката А. С. Ц., приятелка на л/св, посещавала го веднъж месечно, установява, че го е виждала да носи багажа получен при свижданията за други л/св,, които са около 4-5 човека, като работата му е за около десетина минути, след което се връща, за да си проведат свиждането.

В насроченото о.с.з. на 05 12 2024 г. ищецът изрично заявява, че списъци за работните дни на всеки работещ, са качвани, но той не е могъл „примерно“ да тръгне срещу инспектора и началника за момента. Той е работил доброволно, носил е багажа, прал е и е „очаквал примерно някакви награди“, като „свиждане с близките 8 часа“, но този началник е началник 5 години и няма издадена такава заповед.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд-Монтана, намира от правна страна следното:

Съгласно член 3 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - Забрана на изтезанията - Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Съгласно чл. 284, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС - Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Втората алинея от чл. 3 гласи, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК - Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Съгласно чл. 203 от АПК - Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС - По време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗИНЗС - За всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното.

Съгласно чл. 79, ал. 1- 3 от ЗИНЗС - Продължителността на работния ден на лишените от свобода се определя съобразно разпоредбите на трудовото законодателство. Лишените от свобода се ползват от намален работен ден наравно със съответните категории работници и служители. Полагането на извънреден труд се разрешава със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" до размера, установен в трудовото законодателство. Със съгласието на лишените от свобода главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може да разреши отделни групи лишени от свобода да работят на 6-дневна работна седмица. В тези случаи работата през 6-ия работен ден не се смята за извънреден труд.

Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗИНЗС - С изрично писмено съгласие на лишените от свобода администрацията на затвора може да им възлага доброволен неплатен труд за: 1. благоустройство, поддържане и хигиенизиране на помещенията и района на затворническото заведение извън дежурствата по поддържане на реда и хигиената

Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗИНЗС - Лишените от свобода работят на петдневна работна седмица с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа.

Съгласно чл. 173, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС - Разрешението по чл. 79, ал. 3 ЗИНЗС се дава въз основа на писмено предложение от началника на затвора. То се придружава от заявление за преминаване на лишените от свобода на 6-дневна работна седмица от физическите или юридическите лица, с които Държавното предприятие "Фонд затворно дело" има сключени договори за отдаване на труд, или заявление от началника на сектор "Финансово-ресурсно осигуряване" за лишените от свобода, които ще работят на 6-дневна работна седмица в обслужващата и комунално-битова дейност. Съгласието на лишените от свобода за работа на 6-дневна работна седмица се оформя в писмена декларация, която се съхранява в затворническото досие.

Съгласно чл. 176, ал. 1 - ал. 3 от ЗИНЗС - Извън посочените по-горе случаи лишените от свобода и задържаните под стража лица са длъжни да полагат труд за поддържане на хигиената в спалните помещения и прилежащите части към тях, в помещенията за общо ползване и в района на съответния затвор, поправителен дом, затворническо общежитие или арест. Положеният по реда на ал. 1 труд е безвъзмезден и не може да надвишава 2 часа дневно. Трудът на лишените от свобода за поддържане на хигиената в спалните помещения и прилежащите части към тях се организира от инспектор по социални дейности и възпитателна работа и се контролира от служителите от надзорно-охранителния състав.

Видно от действащата правна уредба, основната цел преследвана от закона е да не се допуска лишените от свобода да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отнасяне, както и да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Преценката, дали са налице обстоятелства/действия/бездействия израз на нечовешко/унизително отнасяне към определено лице л/св, респ. такива, които уронват човешкото му достойнство или пораждат чувство на страх незащитеност или малоценност, се извършва за всеки отделен случай, съобразно относимите, правно-релевантни факти и обстоятелства, като по своята същност последните следва да надхвърлят присъщите на ограничителния режим по изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“, неудобства. В същия смисъл е и становището на Европейския съд по правата на човека, който определя едно отношение като "нечовешко" когато е било предумишлено, продължило е с часове без прекъсване и е причинило, било телесни увреждания, било силно физическо или психическо страдание. "Унизително" е това третиране, което е в състояние да предизвика у лицето чувства на страх. С оглед на това, на държавата е вменено да гарантира, че начинът и методът на осъществяване на мярката не подлагат л/св лице на стрес или лишения с интензитет, който надхвърля присъщото на задържането неизбежно ниво на страдание.

В настоящия случай съдът е спазил изискването на чл. 204 АПК, вр. с чл. 285, ал. 1, изр. първо от ЗИНЗС, респ. чл. 299, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и е провел надлежно и по същество съдебно производство, като е събрал всички относими и релевантни за предмета на делото доказателства, свързани с изясняване твърденията на ищеца, с оглед постановяването на съдебен акт, съответстващ на реалната фактическа обстановка и съобразно действащата за исковия период правна уредба.

Безспорно по делото се установява, а и самият ищец и в двете насрочени о.с.з. потвърждава, че за исковия период е работил, както по щат, т.е. срещу заплащане на четири часа като „чистач администрация“, така и четири часа при условията на чл. 80 от ЗИНЗС, което е доброволен труд. Доброволен труд е полагал и преди исковия период, когато е работил 8 часа като общ работник - строител, а за процесния период е на 4 часа, като този безвъзмезден труд е тогава, когато имат нужда, а когато няма – не ги търсят. Работата му е била свързана все с почистване – л. 96 и л. 115.

Видно от представените по делото Таблици за отчитане на явяване и неявяване на работа за процесния период, на ищеца са му зачитани 4 часа работен ден по щат, включително и за съботните дни, които официално са почивни. От също такива Таблици (форма 76) за периода, е видно, че на ищеца са му зачитани и 4 часа работен ден от понеделник до петък, съгласно полагания от него доброволен труд.

Въпреки разпитаните по делото свидетели, от показанията им не може да бъде направен обоснован извод, че ищецът е работил извънредно и без да почива. В тази връзка следва да се има предвид, че исковата претенция не е свързана с неосигуряване на нормативно установените почивки, поради което дали, как и колко е почивал за процесния период, остава извън предмета на настоящото производство.

С оглед очертания предмет на делото, а именно за работа в дни, които са почивни и празнични, то правно значение има изявлението на самия ищец, направено в насроченото о.с.з. на 05 12 2024 г., в което същият изрично заяви, че се е запознавал със списъците за работните дни, които са качвани на общодостъпно за тях място, но не е правил възражения по тях. Съображенията поради които същият не е уведомявал някой от служителите в общежитието за евентуални пропуски по зачетените работни дни, не са от естество, което да може да обуслови промяна на установената фактическа обстановка. Следва да се отбележи, също така, че неправилно в исковата молба, ищецът счита, че работата му по щат, която е на шестдневна работна седмица означава, че следва да работи през събота, тъй като няма такова установено правило. Шестдневната работна седмица е шестдневна и означава, че трудовите задължения следва да се извършват всяка събота.

За процесния период ищецът твърди, че е бил перач, изхвърлял е боклука от етажа на л/св, и е носил багаж на л/св по време на свижданията в съботите и неделите. В тази връзка, действително по делото се събраха доказателства за извършвани от него работи свързани с пране, поправителни и строителни работи, работи свързани с почистване, както и че е носил пратките на л/св, които те са получавали на свижданията, които се провеждат през почивните дни – събота и неделя. Всичките тези работи, обаче, не се установяват да са извършвани над нормативно установените четири часа време, за което ищецът е имал задължения да полага доброволен труд при условията на чл. 80 от ЗИНЗС и както самият той пояснява в с.з. от 14 11 2024 г., този труд е при необходимост и когато ги потърсят /л. 96/. Съответни на неговите обяснения и твърдения са и показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като безпротиворечиви и взаимно допълващи се. От съществено значение за случая, се явява обстоятелството установено от св. П., че с оглед задълженията на ищеца по щат, а именно за работа шест дни в седмицата, което включва и събота, в който ден, обаче административната сграда е заключена, поради което в този ден същият не е изпълнявал трудовите си функции, но същите надлежно са му зачитани като отработени, т.е. същият не е ощетяван по отношение на зачитани работни дни. Обратно може да бъде направен извод, че установените му за работа часове, не могат да бъдат плътно отработени, поради липсата на обективни условия за изпълнение.

По отношение на възраженията за носене на предаваните за другите л/св пратки, които се носят на свижданията, то пренасянето на тези пратки за 4-5 л/св, каквито показания дава свидетелката разпитана по искане на ищеца и времето, за което се изпълнява тази дейност, а именно за около 10 минути, в тези два дни от седмицата, този състав не може да определи тази дейност като изпълнение на трудови функции, било доброволно, било по щат, за която да се следва зачитане на работно време/дни. С оглед показанията на свидетеля П., в случаите на предстоящи празници и по-голямото количество пратки, то в тези случаи и за съответните цели отделно се назначават л/св, които изпълняват само тези задължения и които за момента не са работещи. Съществено значение има и станалото известно обстоятелство, че работата в затвора е ограничена и всеки л/св иска да работи, затова и за да могат да покрият по-голям брой л/св, последните се назначават по часове.

По отношение на твърдението за изхвърляне на боклука от етажа на л/св от закрития тип, то с оглед на изложеното по-горе, следва да се има предвид, че ищецът е полагал доброволен труд по чл. 80 от ЗИНЗС, а изхвърлянето на боклука е свързано с т. 1 от цитираната норма, а именно поддържане и хигиенизиране на помещенията и района на затворническото заведение извън дежурствата по поддържане на реда и хигиената. От друга страна самите л/св имат вменени, съгласно чл. 176, ал. 2 от ППЗИНЗС задължения, да поддържат хигиената в помещенията за общо ползване и в района на съответния затвор/затворническо общежитие, който труд е безвъзмезден и може да бъде в рамките на два часа дневно. Отделно от това самото естество на работата по изхвърлянето на боклука, не изисква такова време, което да може да уплътни четири или осем часов работен ден.

По отношение на прането, последната работа състояща се в пренасяне и поставянето му в перална машина, след което прехвърлянето му в сушилна и връщането му обратно, то същата също не е от естество, което да изисква четири/осем часова работа, а с оглед на установеното, че полаганият доброволен труд е при необходимост, както и че л/св имат право на ръчни часовници (свидетелката Д. И.), то не може да бъде направен обоснован и еднозначен извод, че тази работа ищецът е извършвал извън изискуемите му за работа часове, още повече, че същият има и обективната възможност да си засича колко време е ангажиран в трудови функции.

Извън гореизложеното, в последното с.з. ищецът сам заяви причината, поради която е работил доброволно като е носил багажа и е перял, а именно за получаването на награда, като свиждане с близките, каквато награда не е получил, но в тази връзка следва да се има предвид, че законодателят от една страна изрично определя, че времето полагано като доброволен труд се зачита за намаляване срока на наказанието, а от друга, даването на награди е въпрос на лична преценка на компетентното за това лице.

Видно от събраните в хода на производството доказателства в тяхната съвкупност, не се установява неспазване или нарушаване на относимите разпоредби свързани с полагането на труд по ЗИЗНС и ППЗИНЗС от страна на ЗООТ „Враца“, гр. Бойчиновци спрямо ищеца М. П., поради което този състав не установява и нарушаване на забраната въведена с чл. 3 от ЗИНЗС.

Предвид липсата на установено бездействие от затворническата администрация, изразяващо се в незачитане на работно време в почивни и празнични дни, исковата претенция се явява неоснователна.

По отношение на допуснатото от законодателя изключение, касаещо общото правило по разпределяне тежестта на доказване (чл. 170 от АПК) и презумирането, по силата на закона, настъпването на неимуществени вреди за лицето, спрямо което е допуснато нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, следва да се има предвид, че това изключение се отнася до случаите, при които безспорно е установено нарушение на цитирания чл. 3 от ЗИНЗС, каквото в случая не се установява. Фактът на презумиране обвързва единствено и само причинените вреди, което освобождава ищецът от задължението да обосновава какво точно е търпял като характер, тежест и интензитет на причиненото му/изживяно отношение/обстоятелства, а не и по отношение презумиране на самото нарушение, което подлежи на установяване с всички относими и допустими доказателствени средства.

С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на л/св М. Н. П., понастоящем в Затвора Враца против ГДИН, гр. София, с която иска присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на 30000 лева за периода 01 09 2020 г. – 23 04 2021 г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд-Монтана пред тричленен състав на Административен съд Монтана в 14 дневен срок от съобщението му до страните.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.