№ 213
гр. С., 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Яница С. Събева Ченалова
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
в присъствието на прокурора М. Р. Р.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242200600156 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Д. Г. Д. от АК-С.З., в качеството му на
защитник на подс. Ж. Ж. против присъда № 189/20.12.2023 г. постановена по НОХД №
874/2021 г. по описа на Районен съд - С..
С атакуваната присъда подс. Ж. Ж. е признат за виновен в това, че на 04.03.2017 г. в
гр.К. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - отправяне на закани и обиди именно: „Кви документи, я
си еби майката“, „еби си майката, айде да видим как ще ми ги вземеш и тебе ще ритам
глупак такъв“, „пуснете ме боклуци“, „Г. ще ти еба майката, пуснете ме!“ към служители на
група „Пътен контрол“ при РУ на МВР К.-младши контрольори Г.Д. Г. и П.Н.Н., като
деянието е съпроводено със съпротива срещу тях като органи на властта, изпълняващи
задълженията си по опазване на обществения ред и деянието се отличава с изключителна
дързост и цинизъм, поради което и на основание чл.325 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.54 ал.1 от НК е
осъден на девет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг
режим.
Подсъдимият Ж. е признат за виновен и в това, че на 04.03.2017 г. в гр. К. е
причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на Я.Т.З., изразяваща се в
1
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно - контузия на
главата, охлузване в основата на носа, охлузване на шията, поради което и на основание
чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.2 б.„б“ от НК е осъден на наказание пробация
изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ
адрес гр. К., общ. К., ул. „С.“ № 14 за срок от шест месеца, като се явява и подписва пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Подсъдимият Ж. е признат за невиновен в това, че на 04.03.2017 г. в гр.К. на бул.
„О.“ в посока север - юг е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка
„О.В.“ с рег.№ ..... в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена
със ЗППАМ № 16-1228-000195/17.03.2016г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-С.З.
и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.343в ал.3 вр.ал.1 от НК.
На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия Ж. е определено едно
общо наказание по влязла в сила присъда по НОХД № 680/2019 г. на Районен съд - К. и
определените по настоящото производство наказания, а именно най-тежкото от тях - девет
месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, като е
приспаднато времето през което подсъдимият е бил задържан или е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ или „пробация“ по която и да е от присъдите включени в
съвкупността.
На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение определеното на
подсъдимия Ж. общо наказание по ЧНД № 1296/2019 г. на Районен съд – К. една година и
шест месеца лишаване от свобода, като е постановено същото да се изтърпи отделно
определеното общо наказание по настоящото производство при първоначален строг режим и
е приспаднато от това наказание времето, през което подсъдимият е бил в мярка за
неотклонение „задържане под стража“ или е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“
по която и да е от присъдите включени в съвкупността.
Подсъдимият Ж. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР
- С.З., направените в досъдебното производство разноски в размер на 158,70 лв.
Подсъдимият Ж. е осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на
Районен съд - К., направените съдебни разноски в размер на 60,00 лв.
Подсъдимият Ж. е осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на
Районен съд - С., сумата от 116,82 лв., представляваща направени разноски по време на
съдебното производство.
С въззивната жалба, подадена от защитника на подсъдимия, е направено искане
първоинстанционната присъда да бъде изменена в осъдителните й части, като се намалят
така наложените наказания, тъй като са твърде несправедливи и сурови. Иска се от
въззивния съд да приложи чл. 66 от НК или минимално по размер наказание. Отделно от
това се иска присъдата в частта й за извършеното деяние по чл.325 ал. 2 от НК да бъде
2
отменена и делото прекратено в тази му част, тъй като бил нарушен принципът “ne bis in
idem“. Излагат се подробни доводи в тази насока. Алтернативно се настоява съдът да
приеме, че е осъществен основният състав на чл.32, ал 1 от НК, тъй като деянието не било
осъществено преди намесата на органите на властта, а напротив, предизвикани са от техните
действия. Сочи се и наличието на личен мотив в действията на подсъдимия, който
изключвал приложението на чл. 325 от НК. По отношение на присъдата в частта и за
деянието по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК се заявява, че същата противоречи на
закона, тъй като съдът е следвало да приложи ал. 2 на чл.130 НК, а не ал. 1 на същата
разпоредба. Иска се оправдаване на подсъдимия в тази част. Заявява се, че съдът не е отчел
смекчаващите вината обстоятелства, а именно прекалено дълго продължилият процес (7
години), както и обстоятелството, че подсъдимият е в критично материално и обществено
положение, тъй като е безработен.
Впоследствие е постъпила и допълнителна въззивна жалба от защитника на
подсъдимия, в която се изразява становище, че неправилно Окръжен съд - С.З. е отменил
присъдата Районен съд - К. в частта, с която подсъдимият е оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК и се заявява, че в тази част присъдата е
влязла в законна сила.
В с. з. пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура - С. заявява, че
въззивната жалба е основателна, доколкото в нея се навеждат доводи за неправилност на
присъдата и са налице условия за отмяна на присъдата и връщане на друг състав за ново
разглеждане на делото. В тази връзка се сочи, че предвид непровеждането на
разпоредително заседание от състава, който е постановил присъдата, са налице съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на страните.
Подс. Ж. Ж., редовно призован, се явява лично и със служебно назначения си
защитник. Последният заявява, че поддържа оплакванията съдържащи се в писмената жалба
и се присъединява към становището на представителя на държавното обвинение за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството пред първата
инстанция. Двамата с подсъдимия считат, че е настъпила давност и настояват
производството да бъде прекратено.
Настоящият окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, изслуша явилите се страни и участници в
съдебното заседание, обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, прецени наличните
по делото доказателствени материали и като извърши цялостна проверка относно
правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, констатира, че
при разглеждане на делото в първоинстанционния съд са допуснати съществени
процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени в хода на производството пред
въззивната инстанция, но са отстраними при ново разглеждане на делото в
първоинстанционния съд.
По същество, нарушенията се свеждат до следното:
3
Производството по нохд № 874/2021 г. по описа на Районен съд - С. е образувано на
14.07.2021 г., като първоначално за съдия-докладчик е била избрана съдия А. Д., която на
22.11.2021 г. е провела разпоредително заседание, изцяло отговарящо на изискванията на
НПК, след което делото е било насрочено за разглеждане по същество по общия ред.
В с.з. проведено на 16.03.2022 г., по искане на подс. Ж. съдия Д. се е отвела от
разглеждане на делото и същото е било разпределено на друг съдия - С.Д. от Районен съд -
С., която насрочила ново разпоредително заседание за 13.05.2022 г. На посочената дата ход
на разпоредителното заседание не е бил даден, тъй като подсъдимият не се е явил и делото е
било насрочено за дата 29.06.2022 г. Междувременно съдия Д. е била преназначена на
длъжност „съдия“ в Районен съд –П. и делото отново е било разпределено посредством
системата за случайно разпределение на делата, като за съдия-докладчик е избран Н.М. от
Районен съд - С..
На 29.06.2022 г. съдия М. е започнал разглеждане на делото в открито съдебно
заседание въпреки, че страните са изразили становище, че следва да бъде проведено
разпоредително заседание. Съдът обаче е счел, че ход на разпоредително заседание не следва
да бъде даден и не е необходимо неговото повторно провеждане, тъй като такова е било
проведено на 22.11.2021 г. от първоначалния съдия–докладчик Д. и поради това е започнал
разглеждане на делото от фаза „първо съдебно заседание“.
Настоящият съдебен състав намира, че при така пропуснатото провеждане на
разпоредително заседание не са спазени разпоредбите на глава деветнадесета от НПК –
"Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание". Разпоредителното заседание се провежда в състава, който трябва да разгледа
делото. В разпоредително заседание се извършва и се аргументира преценка за
справедливостта на производството по отношение на процесуалните нарушения и
съдебният състав се ангажира със становище по всички въпроси по чл.248 ал.1 от НПК и в
частност тези по т.3. Тази преценка се извършва по вътрешно убеждение за подлежащите на
обсъждане съществени процесуални нарушения и с нея не може да бъде обвързан друг
съдебен състав, ако не се спази принципа на неизменността. Съдът в състава си изгражда
своето вътрешно убеждение по въпросите има ли допуснати съществени процесуални
нарушения, отстраними ли са те и налага ли се връщане на делото на досъдебното
производство. Това е суверенна преценка и не може да ангажира друг съдебен състав, който
следва да извърши собствена такава, като предпоставка за постановяване на
законосъобразен акт по съществото на делото.
Останалите въпроси, предмет на разглеждане в разпоредително заседание – напр.
допускане на доказателства за обстоятелства, включени в предмета на доказване,
произнасяне по мярката за неотклонение също се решават по вътрешно убеждение, но те не
биха могли да аргументират сами по себе си изискване за неизменност на състава, тъй като
могат да бъдат поставени и подлежат на решаване във всеки един момент от
производството. В случай, че съдебният състав, произнесъл се по въпросите в
разпоредително заседание /в частност тези за допуснати съществени процесуални
4
нарушения/ и този, разгледал делото по същество, не е един и същ, то вторият съдебен
състав би бил обвързан с възприетото от първия такъв в разпоредителното заседание и с
това би се нарушил принципът, въздигнат в чл.14 от НПК, на вземане на решенията по
вътрешно убеждение.
Освен това, по силата на чл.258 ал.1 НПК, делото се разглежда от един и същ
състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание, а разпоредителното
заседание, е обособено като своеобразен етап от съдебното заседание.
Това разбиране е застъпено както в практическата разработка „Разпоредителното
заседание – кой, какво и как“ с автор Л.П., съдия във ВКС, така и в последователната
практика на съдилищата.
Посоченото по-горе нарушение на процедурата при разглеждане на делото в
първоинстанционния съд е съществено и не може да бъде отстранено в хода на
производството пред въззивната инстанция, но е отстранимо при ново разглеждане на
делото в първоинстанционния съд.
В настоящия случай с атакуваната присъда подс. Ж. Ж. е оправдан по едно от
повдигнатите и поддържани спрямо него обвинения – по чл.343в ал.3 вр.ал.1 от НК. Липсва
съответен протест на прокурора /т.е. с искане за осъждане и по това обвинение/ против
присъдата в оправдателната й част т.е. за посоченото деяние, но това не е пречка
обжалваната присъда да бъде отменена поради наличие на допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия.
Настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи, че по конкретното дело не е
налице хипотезата на чл.335 ал.4 от НПК, т.е. присъдата не е изцяло оправдателна. При
новото разглеждане на делото първата инстанция следва да съобрази забраната за reformatio
in pejus т.е. забраната за влошаване положението на подсъдимия в наказателния процес,
което означава, че той не може вече да бъде осъден по това обвинение.
В тази връзка са относими и приложими постановките в тълкувателно решение №
5/21.05.2018 г. на ВКС, постановено по тълк.д.№ 582/17 г., ОСНК, докладчик съдията Л.П..
Според това решение, разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК предвижда, че
въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от
основанията, посочени от страните. В ал. 2, свързана с ал. 1 от посочената норма, се
прогласява правомощието на въззивния съд да отмени или измени присъдата и в
необжалваната част и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания
за това. Обсъжданата разпоредба е израз на ревизионното начало, характерно за въззивното
производство. То се разбира като цялостна проверка на съдебния акт - по отношение на
всички основания, включително и непосочени от страните, по отношение на целия акт,
включително и в необжалваната му част, и спрямо всички лица, включително и неподалите
жалба и неприсъединили се към нея.
Според ВКС, от правомощието на въззивния съд служебно да провери изцяло
5
първоинстанционния акт произтича и изводът, че исканията и съображенията в жалбата или
протеста не са обвързващи и не определят пределите на въззивната проверка. Каквито и да
са те, съдът е длъжен да изясни обективната истина и да приложи правилно закона.
Широките предели на въззивната проверка са очертани в нормата на чл.314 от НПК.
Ограниченията са свързани само със забраната за reformatio in pejus. Това ограничение не
означава забрана за въззивната инстанция да провери присъдата и в необжалваната част, но
препятства намесата й, когато тя би довела до влошаване на положението на подсъдимия,
без наличие на съответни жалба или протест.
Това което е съществено и относимо към настоящия случай е обстоятелството, че
предметът на въззивната проверка, очертан в разпоредбите на чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК,
включва проверка на цялостната правилност на невлязлата в сила присъда, независимо дали
с нея са оправдани или осъдени няколко подсъдими, за няколко деяния, както и дали
съдебният акт е обжалван или протестиран частично. Правомощието по чл.314 ал.2 от НПК
на въззивната инстанция да отмени или измени присъдата и в необжалваната част, а също и
по отношение на неподалите жалба лица, е израз на обхвата на въззивната проверка.
Упражняването на това правомощие е допустимо, когато недостатъкът е причинен от същото
нарушение, засегнало и обжалваната част или е в такава зависимост от него, че е
невъзможно отделното потвърждаване в необжалваната част.
Констатираното нарушение в настоящия случай, а именно непровеждането на
задължителното разпоредително заседание, несъмнено се отразява върху правилността на
цялата присъда вкл. в оправдателната й част, но с уговорката, че положението на
подсъдимия не може да бъде влошено т.е. той вече не може да бъде осъден по обвинението,
по което е бил оправдан и в тази й част присъдата не е била атакувана от прокурора.
Ето защо присъдата на Районен съд - С. следва да бъде отменена, като делото
следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд от
стадия на разпоредителното заседание.
При новото разглеждане на делото, първата инстанция следва да съобрази, че
доколкото не е бил налице съответен протест т.е. съдържащ искане за осъждане на
подсъдимия по обвинението, по което е бил оправдан с обжалваната само от подсъдимия
присъда, положението му не може да бъде влошено с оглед забраната за reformatio in pejus.
Съгласно решение № 86 от 28.05.2018 г. по нак. дело № 128/2018 г., І н. о. на ВКС,
забраната за влошаване положението на подсъдимия се отнася както до решаващите
правомощия на съда, осъществяващ инстанционен контрол, така и до онези органи, които
ще решават делото при връщането му в резултат на действията на контролните съдилища.
При това положение не е необходимо окръжният съд да се произнася по съществото
на атакувания съдебен акт, респ. по останалите оплаквания съдържащи се във въззивната
жалба респ. допълнението към нея, с които е бил сезиран и по повод на които е извършена и
настоящата въззивна проверка, както и по наведените други възражения в хода на
въззивното производство.
6
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.1 и чл.335 ал.2 във връзка с чл.348
ал.3 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 189/20.12.2023 г. постановена по НОХД № 874/2021 г. по
описа на Районен съд – С..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен
съд от стадия на разпоредителното заседание.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7