Решение по дело №1966/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1850
Дата: 18 октомври 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20191100901966
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………

гр. София, 18.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-2 състав, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:                                                     

                    СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ

  

като разгледа докладваното от съдия Маджев т.д. № 1966 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:         

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по жалба на „Б.л.к.“ ЕАД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, действащо, чрез П.В.А.явяващ се представител на законния представител /Изпълнителния директор/– „Търговия на едро  - С.“ АД, срещу постановен Отказ № 20190531095841/19.09.2019г. от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на обстоятелство относно действителни собственици  на дружеството – заявител по смисъла на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП в търговския регистър по партидата му, а именно : „Б.Х.К.“ АД в качеството й на ЮЛ публично дружество, което непряко упражнява контрол върху дейността на заявителя; и „Б.И.К.“ АД, в качеството й на ЮЛ, чрез което пряко се упражнява контрол върху дейността на заявителя.

Жалбоподателят квалифицира постановения от АВ – ТР отказ, като  незаконосъобразен и настоява същият да бъде отменен от съда. С обжалвания охранителен акт от ДЛР било отказано вписването на три заявени обстоятелства, поискани на основание чл. 63, ал.1 и 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари по партидата на „Б.л.к.“ ЕАД, а именно  да бъде вписано, че то се контролира пряко от „ Б.И.К.“ АД, ЕИК ******* и непряко от „Б.Х.К.“ АД, ЕИК *******, което е публично дружество  по чл.11 от ЗППЦК, като не е посочено  физическо лице за действителен собственик в поле 550.  Обръща се внимание на това, че в мотивите на отказа е записано, че според образеца на декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, която се представя към заявлението, следва да се посочи за действителен собственик физическо лице с индивидуализиращите го данни. Сочи, че съгласно разпоредбите на §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП след изчерпване на възможностите за установяване на действителен собственик, за такъв следва да се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Жалбоподателя е несъгласен тази субсидиарна законова хипотеза  да се отнася до публичните дружества, чиито акции се търгуват на регулирания пазар, тъй като това е изрично предвидено като изключение в разпоредбата на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Същите се подчиняват на специален ред, регламентиран в ЗППЦК, който гарантира публичност и е в съответствие с европейското право и с международните стандарти. Пояснява, че като дъщерно на „Б.Х.К.“ АД, което е публично дружество по чл.110 от ЗППЦК, „Б.л.к.“ ЕАД попада именно в обхвата на §2, ал. 1, т.1 от ДР на ЗМИП. Изказва се и това, че в заявеното искане за вписване ясно е упоменато, че публичното дружество „Б.Х.К.“ АД непряко контролира дружеството заявител, чрез друго свое дъщерно дружество „Б.И.К.“ АД, което е едноличен собственик на капитала му. Изяснява обявеното в декларация относно дружествата, които упражняват пряк и непряк контрол спрямо дейността на заявителя, а именно - „ Б.И.К.“ АД  и „Б.И.-Р.А.“, все контролирани холдинговата структура - „Б.Х.К.“ АД, което ги притежава опосредено и съответно ги контролира. В подкрепа на твърденията е цитирана съдебна практика по аналогичен казус, а именно Решение на СГС №1203/02.07.2019г., шесто ТО, 5 състав по т. д. 1165/2019г., с което е отменен отказа за вписване с мотива, че за действителен собственик на публично дружество не следва да се посочва физическо лице, тъй като то попада в обхвата от изключения на §2, ла. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Жалбоподателят дава примери с други свои дъщерни дружества, които са посочили че пряко или непряко се контролират от „Б.Х.К.“ АД и не са посочили действителен собственик физическо лице, но по отношение на тези дружества в развилите се регистърни производства е имало позитивно произнасяне и съответните юридически лица са били вписани за техни действителни собственици. В обобщение се настоява за отмяна на отказ № 20190531095841/19.09.2019г. на ДЛР при АВ и даване задължителни указания за вписване на заявеното от „Б.Л.К.“ ЕАД, обстоятелство относно действителните му собственици.

Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Със заявление по образец Б7 с входящ № 20190531095841/31.05.2019 г. от П.В.А.в качеството му на лице представляващо изпълнителния директор на „Б.Л.К.“ ЕАД е поискано вписване на основание чл.63, ал. 1 и 4 от ЗМИП на действителни собственици, както следва :  „Б.Х.К.“ АД в качеството й на ЮЛ публично дружество, което непряко упражнява контрол върху дейността на заявителя; и „Б.И.К.“ АД, в качеството й на ЮЛ, чрез което пряко се упражнява контрол върху дейността на заявителя. Към заявлението е приложена и нотариално заверена декларация по чл.63, ал. 4 от ЗМИП.

С отказ № 2019053195841/19.09.2019г. е било отказано обявяване на акта, с мотива, че в заявлението по образец Б7 с входящ  № 20190531095841/31.05.2019 г. не са заявени за вписване физически лица с индивидуализиращите ги данни за такива-действителни собственици, определени по критериите на §2 от ЗМИП. Посочено е, че съгласно  разпоредбите на §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, след като са изчерпани всички възможности да се установи действителен собственик, за такъв се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

            Жалбата, с която е сезиран е подадена в законово-установения седмодневен срок и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление - дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на вписване, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.

В чл. 61, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е предвидено задължение, което възниква за учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от същия закон да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. С чл. 63, ал. 1 ЗМИП е регламентирано и това, че тази информация относно физическите лица, действителни собственици, подлежи на вписване по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. С оглед на това трябва да се заключи, че обстоятелството, което е заявено за вписване със заявлението, по което е постановен обжалвания отказ, е такова, което подлежи на вписване в търговския регистър.

Съгласно § 2, ал. 1 - "Действителен собственик" е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия: 1./ По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание. Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица; 2./ По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е: а) учредителят; б) доверителният собственик; в) пазителят, ако има такъв; г) бенефициерът или класът бенефициери, или д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено; е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства; 3./ По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост - физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2. Съобразно ал. 5, на § 2 когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за "действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.

Справката по електронната партида на заявителя - „Б.Л.К.“ ЕАД в ТР при АВ показва, че капиталът на цитираното дружество се притежава еднолично от „Б.И.К.“ АД. Съответно собствеността върху капитала на „Б.И.К.“ АД, съобразно записите в ангажирания препис от акционерна водена акционерна книга е разпределена между „Б.И.-Р.А.“ АД и „Б.Х.К.“ АД. При справка в регистъра на публичните дружества създаден и поддържан при КФН се констатира, че „Б.Х.К.“ АД има качеството на публично дружество по смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК, предвид което акциите му са допуснати до търговия на регулирания пазар.

Видно е, че целта на закона е да се идентифицират по недвусмислен начин лицата, които "в крайна сметка" (по терминологията и на Директива (ЕС) 2015/849 на ЕП и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма) управляват/контролират дружеството или в полза на които се осъществява дейността. Тази цел ще бъде постигната както когато се впишат идентификационните данни на физическите лица, така и когато обявяването на тези данни е предвидено да се извършва по друг ред. Ето защо в § 2, т. 1 на ДР ЗМИП е предвидено изключение за случаите, в които се касае до дружество с акции, търгувани на регулирания пазар, и подчиняващо се на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. В тези случаи не се изисква обявяване на имената на физическите лица по реда на ЗМИП, тъй като за тяхното обявяване е предвиден друг механизъм - съгласно чл. 59, ал. 4 ЗМИП в този случай се събира информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на чл. 145 и сл. от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Впрочем тази уредба е частен случай на общия принцип на закона, че вписване не се изисква тогава, когато данните вече са вписани в търговския или друг регистър (чл. 65, ал. 3, т. 1 ЗМИП). Така след като за публичното дружество не се поставя изискване за обявяване на действителния собственик по реда на ЗМИП, то не е налице и изискване за посочване на физическите лица-акционери в публичното дружество, когато то е посочено като дружество, чрез което се осъществява контрол върху заявителя /негово дъщерно дружество/. Следователно, когато заявителят е посочил, че се контролира непряко /опосредено/ от публично дружество, какъвто характер има „Б.Х.К.“ АД, той не дължи да посочва по реда на ЗМИП идентификационни данни на конкретни физически лица - те се обявяват по друг ред. Още по-малко може да иска вписването, като действителен собственик на публичното дружество, което се явява акционер по веригата дъщерни дружества, респективно да иска вписването, като такъв на други дъщерни дружества, чрез които било пряко, било непряко се упражнява контрол върху дейността му.  Нормата на параграф 2, ал. 1, както по отношение на правните образувания по т. 1, така и по отношение на категориите, визирани от т. 2 и т. 3 е императивна, като тя изисква като краен резултат данни и информация за физическо лице/лица. Тоест по реда на ЗМИП не могат да се оповестяват, като действителни собственици правни субекти различни от физически лица, защото така не би се постигнала целта преследвана с тази нормативна уредба. В този смисъл е и изградената актуална съдебна практика – Решение № 2231/11.10.2019 г. постановено по т.д. № 4597 по описа за 2019 г. на АС-София, ТО, 11 с-в.

Поради изложеното генералният извод е, че заявителят е изпълнил задължението си за обявяване на лицето, чрез което се упражнява контрол, а от вписания в Търговския регистър характер на това дружество като публично следва - без допълнително обявяване - че неговите действителни собственици се идентифицират по реда на друг закон.

Ето защо жалбата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

 

     Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №20190925114346 упражнена от „Б.л.к.“ ЕАД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, действаща, чрез П.В.А.явяващ се представител на законния представител /Изпълнителния директор/– „Търговия на едро  - С.“ АД, срещу постановен Отказ № 20190531095841/19.09.2019г. от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да се извърши вписване на обстоятелство относно действителни собственици  на дружеството – заявител по смисъла на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП в търговския регистър по партидата му, а именно : „Б.Х.К.“ АД в качеството й на ЮЛ публично дружество, което непряко упражнява контрол върху дейността на заявителя; и „Б.И.К.“ АД, в качеството й на ЮЛ, чрез което пряко се упражнява контрол върху дейността на заявителя.

Решението може да се обжалва пред САС в седемдневен срок, считано от връчване на препис от него на заявителя.

 

 

  СЪДИЯ: