Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
Град Сливен, 24.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Сливен, Гражданско отделение, Първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с.
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при
секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева
въззивно гражданско дело № 437 по опИ. на Окръжен съд
Сливен за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ф.З.Ю., ЕГН: **********
чрез процесуалния ѝ представител адвокат М.Д. *** срещу решение № 824 от
18.07.2019г., постановено по гражданско дело № 393 по опИ.
на Районен съд Сливен за 2019 година в производство по спорна съдебна
администрация по реда на чл. 127, ал. 2 СК. С процесното решение съдът е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетните
деца М.Х.М., ЕГН:**********, роден на *** г. и И. Х.М., ЕГН: **********, роден
на *** г. на бащата Х.М.Х., ЕГН: **********, като е определил местоживеене на
децата при бащата на адрес: град Сливен, кв. „Надежда“, ул. „Кара Кольо“ № 1. С
решението съдът е определил режим на лични отношения на майката Ф.З.Ю., ЕГН: **********
с малолетните деца – всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа на
съботния ден до 18:00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през
лятото, несъвпадащ с отпуск на бащата. Ф.З.Ю., ЕГН: ********** е осъдена да
изплаща на децата месечна издръжка в размер на 150,00 лева за всяко дете,
считано от 01.02.2019 г. до настъпването на законни причини за нейното
изменение или прекратяване ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното ѝ изплащане. С оглед
изхода на спора Ф.З.Ю., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на Х.М.Х. сумата
от 480,00 лева, представляваща деловодни разноски, както и да заплати по сметка
на Районен съд Сливен сумата от 403,20 лева, представляваща държавна такса
върху определените издръжки.
В срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от Ф.З.Ю., с която първоинстанционното
решение се обжалва в частта, с която съдът е предоставил на бащата Х.М.Х., ЕГН:
********** упражняването на родителските права спрямо малолетното дете И. Х.М.,
ЕГН: **********. Жалбоподателката излага доводи, че детето е свикнало с нейните
грижи, че живее при нея в Кралство Великобритания, където редовно посещава
училище. Навежда оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Счита, че
по делото не са изследвани социално - битовите условия в дома на
жалбоподателката в село Баня, община Нова Загора, както и същите в жилището
ѝ в Кралство Великобритания, за което обстоятелство следвало да бъде
изготвен социален доклад и да се разпитат свидетели. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови ново такова, с
което да предостави жалбоподателката упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете И. Х.М., ЕГН: **********.
Препис от
въззивната жалба е връчен на насрещната
страна и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата от
въззиваемия чрез процесуален представител адвокат А.С. ***. Въззиваемият
изразява становище за неоснователност на жалбата и намира първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно. Сочи, че Районен съд Сливен е извършил
правилен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
съдът правилно е преценил качествата и на двамата родители, връзката на детето
с всеки един от двамата, социално - битовите условия. Излага доводи в подкрепа
на преценката на съда да предостави упражняването на родителските права на
бащата. Оспорва твърдението във въззивната жалба, че детето И. Х.М. е свикнало
изцяло с грижите на майката и раздялата с нея би му се отразила негативно като
излага доводи, които сочат на липса на загриженост от страна на майката,
респективно отсъствие на дълбока емоционална връзка между майката и детето И. Х.М..
Допълва, че по делото е установено, че до месец юни 2019 година детето е живяло
при бащата и е посещавало детска градина. Въззиваемият сочи, че с нотариално
заверена декларация с рег. № 5184 от 15.05.2017г. на нотариус Николина Стойчева
е дал съгласие детето И. Х.М. да напуска страната, но към настоящия момент е
оттеглил изрично даденото в декларацията съгласие, което е удостоверено по
нотариален ред и за което действие е уведомил жалбоподателката с нотариална
покана, връчена чрез нотариус Катя Тодорова рег. № 126 на Нотариалната камара. В
подкрепа на горното си твърдение моли съда да допусне като доказателство
разпечатка от Общ регистър на нотариус Николина Стойчева, декларация със
заверен подпис рег. № 2236/11.07.2019 г. на нотариус Катя Тодорова рег. № 126
на Нотариалната камара и нотариална покана рег. № 2237/2019 г., връчена чрез
нотариус Катя Тодорова, като не представя горните документи към отговора на
въззивната жалба. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на
разноските във въззивното производство.
С определението по
чл. 267 ГПК за подготовка на делото за насрочване в открито съдебно заседание
съдът е оставил без уважение доказателственото искане на въззиваемия за
допускане и приемане на гореописаните писмени доказателства като неотносими към
предмета на спора.
В откритото съдебно
заседание по делото въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Въззиваемият,
редовно призован, явява се лично и се представлява от процесуален представител
по пълномощие по чл. 32, т.1 ГПК - адвокат Анна С.. Процесуалният представител
поддържа отговора на въззивната жалба. Не прави доказателствени искания. В хода
на устните състезания моли съдът да потвърди обжалваното решение като правилно
и законосъобразно. Намира, че първоинстанционният съд след внимателен анализ е
достигнал до извода, че бащата е по – пригодният родител да отглежда децата.
Намира, че родителските качества на бащата са установени и от социалния доклад
и от разпита на свидетелите. Излага доводи, че с поведението си майката е
показала, че няма желание да полага дълготрайни грижи за малолетните деца. Моли
за присъждане на разноски за въззивната инстанция, представя списък по чл. 80 ГПК.
Настоящата
инстанция намира въззивната жалба за допустима – същата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимиран правен субект, срещу съдебен
акт, който подлежи на въззивен контрол. Жалбата е редовна, тъй като отговаря на
изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата
следва да бъде разгледана по същество.
При извършена
служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че
първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част - е допустимо.
При извършване на
въззивния контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното
решение в обжалваната му част, въззивният съдебен състав като взе предвид
събраните от първоинстанционния съд доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира решението за правилно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Съдът намира, че
установената от Районен съд Сливен фактическа обстановка, така, както е
изложена в мотивите на решението е правилна, всеобхватна и изцяло кореспондира
на събраните по делото доказателства, поради което на основание чл. 272 ГПК ПРЕПРАЩА
към нея.
Искът,
с който е бил сезиран първоинстанционния съд е за определяне местоживеене на
малолетни деца, предоставяне упражняване на родителски права спрямо тях,
определяне на режим на лични отношения и издръжка и е с правно основание чл.
127, ал. 2 СК. Доколкото решението се обжалва само в частта, с която е предоставено
упражняване на родителските права спрямо малолетното дете И. Х.М., роден на ***
г. на бащата и въззиваем в настоящото производство, то пред въззивния съд
спорът е по въпроса кой от двамата родители е по - пригоден да упражнява
родителските права спрямо малолетното дете И. Х.М..
Въззивният съд споделя напълно правните изводи на първата
инстанция, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми,
приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране
на допустими и относими доказателства, въз основа, на което е формирал
обективни фактически констатации, които правилно е привел под съответстващата
им правна норма, като е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази всички релевантни обстоятелства, визирани в разпоредбата
на чл. 59, ал. 4 връзка с чл. 127, ал. 2 СК, воден единствено и само от
интереса на детето, преценен съгласно критериите, посочени в § 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ЗЗДт)категорично
споделя извода на районния съд, че на този етап по - пригодният родител да
упражнява родителските права спрямо малолетното дете И. Х.М. е бащата Х.М.Х.. В понятието „интерес на детето“ се включват: необходимостта от правилно
отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и
дисциплинираност; материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище,
битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и други като следва да се осигури всестранно развитие на
личността на детето.
При формиране на правните си изводи съдът се
ръководи и от задължителните указания, дадени в т. II на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС относно
обстоятелствата, които са от значение при определяне мерките по упражняване на
родителските права.
За да извърши преценка кой от
двамата родители е по - пригоден да упражнява родителските права спрямо
малолетното дете съдът взе предвид следните фактически обстоятелства: От
раждането си до месец юни 2019 година, с малки прекъсвания, детето И. Х.М. живее в къщата на своята баба и дядо по
бащина линия, като след юни
2016 година грижи за детето и за неговия по - голям брат М.Х.М., също
малолетен, полага бащата, подпомаган от своите родители. От представения и
приет като писмено доказателство по делото социален доклад се установява, че
през месец юни 2016 година въззивницата е напуснала семейното жилище и взела
със себе си детето И., като се е установила да живее при своите родители в село
Баня, община Нова Загора. Кратко време, след като заживяла с детето И. при
родителите си, майката заминала за Великобритания и оставила малолетното дете
на грижите на своята баба, която била неспособна да се грижи за детето. Бащата разбира,
че бабата не полага добри грижи за детето и го взема при себе си през месец
септември 2016 година. Въззивницата взела отново детето през 2017 година, като
заявила, че иска да го отглежда във Великобритания, за което въззиваемият дал
изрично съгласие, но след месец той разбрал, че детето отново е в България и за
него се грижи бабата на въззивницата в дома им в село Баня и отново взел детето
при себе си. В началото на месец юни 2019 година майката е взела и двете деца,
като след тридневен престой при нея, тя е върнала само по-голямото М., а
впоследствие въззиваемият е разбрал, че е заминала за Великобритания заедно с
детето И..
По делото се установява, че след
раздялата на родителите в определени кратки периоди детето И. е било при майка
си, но също така се установява, че в тези периоди същата е била непостоянна в
грижите си към детето и го е оставяла при своята баба, която от своя страна не
е била способна да осъществява грижи и надзор спрямо детето.
В тази връзка наведените във
въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение
са неоснователни. Настоящата инстанция не намира за доказано изложеното във
въззивната жалба твърдение, че детето И. е свикнало изцяло с грижите на
майката, предвид което, ако родителските права бъдат предоставени на бащата
това ще се отрази негативно на детето. Действително са налице данни, че след
раздялата между майката и бащата през месец юни 2016 година, детето И. е
прекарвало определени периоди от време с майката, включително същото е при нея
и от началото на месец юни 2019 година, но безспорно се установява, че двата
пъти, в които майката е вземала детето при себе си, тя не е полагала грижи за
него, оставяла го е на своята баба и е заминавала за Великобритания или е
вземала детето за кратко при нея във Великобритания и отново го е връщала в
България, без да уведоми бащата, а го е оставяла при баба си в село Баня,
община Нова Загора, където на практика детето е било лишено от грижи. Още
повече във въззивната жалба майката сочи, че иска да отглежда детето си във
Великобритания, като твърди то да посещава училище там без да представя каквито
и да е доказателства в тази посока. Нито първоинстанционният, нито настоящият
съд разполага с информация и доказателства за точното местонахождение на
майката и детето И., за да изследва въпроса за условията, при които детето
живее, а твърдението, че детето посещава училище във Великобритания е недоказано.
Видно от социалния доклад е, че
майката е проявявала непостоянство в грижите, както към детето И., така и към
по - голямото си дете и брат на И. – М., същата не е установила адекватно
родителско поведение – вземала е детето при себе си за кратки периоди от време,
като дори и по това време не е полагала грижи за него, оставяла го е при баба
си, взела е детето със себе си в друга държава, като не е ясно какви социално -
битови условия е осигурила на детето си там, кратко след това е върнала И. в
България при баба си, която не се е грижила за детето. Цялостното поведение на
майката сочи за липса на родителски капацитет да се грижи за малолетното дете и
да му осигури, както необходимите социално – битови условия, така и спокойствие,
нормална и постоянна среда, които са от основополагащо значение за тези първи
години от живота на малолетното дете и които години, бидейки травмиращи,
изпълнени с радикални промени, несигурност и липса на адекватна грижа,
неимоверно ще окажат неблагоприятно въздействие върху изграждането на детето
като пълноценна личност. В тази връзка съдът споделя извода на първата
инстанция да се доказва по делото, че майката била непостоянна в грижите си към
детето и в желанието си и мотивацията си да го отглежда и възпитава лично,
доколкото е оставила детето на грижите на бащата, на своята баба, която няма
способността да се грижи за детето си, завела е детето в друга държава, където
не е ясно при какви условия живее то и кой полага грижи за него.
Неоснователно е и наведеното във
въззивната жалба оплакване, че по делото не е извършен социален доклад относно
условията на живот в дома на родителите на майката, доколкото от приложеното в
първоинстанционното производство писмо с изх. № ПР/Д-СН-НЗ/22-001/10.07.2019 г.
от Дирекция „Социално подпомагане“– град Нова Загора е видно, че социални
работници са посетили адреса на родителите на въззивницата в село Баня, община
Нова Загора, ул. „Роза“ № 1 и след проведен разговор с тях същите са съобщили,
че дъщеря им и детето И. са във Великобритания от около месец, а за по -
голямото дете М. грижи полага бащата, предвид което не е изготвен социален
доклад за условията в дома на родителите на майката.
От друга страна по делото категорично
се установява, че през по - голямата част от живота си - от раждането си през 2012 година до месец
юни 2019 година детето И. е живяло в дома на баща си, заедно с него и с
родителите на бащата – баба и дядо. Установява се, че и след раздялата на
родителите през юни 2016 година, макар и детето за кратки периоди да е
пребивавало при майката, основни грижи за него е полагал бащата, подпомаган от
своите родители. От социалния доклад се установява, че в дома на бащата за
детето са полагани добри грижи, същото е завършило задължително предучилищно
образование в детска градина „Звездица“ в град Сливен през учебната 2018/2019
година. В социалния доклад с категоричност е отбелязано, че бащата е осигурил
спокойна и безопасна семейна среда на детето и е изразил готовност и желание да
продължава да се грижи и занапред за него.
Решението на
настоящия съдебен състав да предостави упражняването на родителските права на
бащата се мотивира и от обстоятелството, че родителските права спрямо другото
малолетно дете – по - големия брат на детето И. са предоставени на бащата. Двете
деца са живеели винаги заедно в дома на бащата, разликата във възрастта им е
само една година - логично е, че помежду им е изградена близка връзка, вероятно
те имат сходни интереси и дейности – учебни и извънучебни, в които двете деца
биха могли да се подкрепят и подпомагат взаимно. Аргумент в подкрепа на извода
за родителската годност на бащата да отглежда детето И. е и обстоятелството, че
същият полага адекватни грижи и за по -
голямото дете М.. Детето е било записано като ученик в първи клас за учебната
2018 – 2019 година в ОУ „Юрий Гагарин“ в град Сливен и е завършило учебната
година с добър успех. Пред социалния работник детето е споделило, че се чувства
добре в дома на баща си. Съдът намира, че детето И., макар и на крехка възраст,
вече е създало свое социално обкръжение в град Сливен с останалите деца в
детската градина, която е посещавало, със своя брат, който е на почти същата
възраст, като откъсването от социалната му среда, още повече започването на
живот в друга държава, с различни порядки, език, далеч от всички негови близки,
би било травмиращо за детето.
При преценката
си съдът съобрази и условията на живот при двамата родители. От социалния
доклад се установява, че жилището, което бащата заедно с по- голямото си дете
обитава е собственост на родителите на въззиваемия – намира се в град Сливен, ***
**. Жилището представлява масивна триетажна сграда, като бащата и детето
ползват втория етаж, състоящ се от три стаи – детска, спалня и хол, голям коридор
с обособена кухня, като условията за живот са много добри – децата имат
собствена детска стая, жилището е с функционално обзавеждане, поддържа се добра
хигиена. Относно социално – битовите условия в дома, обитаван от въззивницата и
от нейните родители и баба в *** ** по делото няма данни, доколкото към момента
на производството, както в първа, така и във въззивна инстанция, въззивницата
не живее на този адрес. Няма данни и какви са социално-битовите условия на
живот на въззивницата във Великобритания, където последната живее.
По отношение на подкрепата на
близки и роднини при отглеждането на детето И., безспорно се установи такава за
бащата от неговите родители. Децата от самото си раждане до настоящия момент са
живели в дома на родителите на бащата, а от социалния доклад и свидетелските
показания се установява, че те подпомагат бащата в отглеждането на двете деца.
От друга страна въззивницата не е доказала, че може да разчита на своите
родители. Точно обратното от свидетелските показания по делото се установява,
че когато детето И. е било в дома на родителите на въззивницата в село Баня,
същото е било оставяно на бабата на въззивницата, която била неспособна да се
грижи за детето /то ходело мръсно, със скъсани дрехи, без да се поддържа личната
му хигиена/.
По отношение на трудовата заетост
и доходите на страните се установи, че бащата и неговото семейство са майстори
– баничари и през лятото работят на морето. По делото няма данни за трудовата
заетост на майката, същата често пътува до Великобритания, където вероятно
осъществява трудова дейност, но не е ясно каква и какви са доходите от последната. Няма конкретни данни за дохода
и на двете страни, поради което настоящата инстанция подкрепя извода на
районния съд, че следва да се приеме, че страните реализират доход в размер на
минималния установен за страната 560 лева месечно.
Всички изложени факти, съотнесени
към конкретните нужди и потребности на детето, безспорно водят до извода, че на
този етап от физическото, духовно и емоционално развитие на детето, с оглед
неговите потребности и възможностите на родителя да ги задоволи, по-пригодния
родител да упражнява родителските права спрямо детето И. е бащата. Съдът
намира, че най-подходящо и в изключителен интерес на детето И. е упражняването
на родителските права да се предостави на бащата, като се определи
местоживеенето на детето при него. Бащата има необходимия родителски потенциал,
отнася се с отговорност към родителските си задължения. Той полага всички
необходими грижи за детето, свързани с отглеждането и възпитанието му.
По отношение
режима на лични отношения на майката с детето:
Личните отношения
между дете и родител са в интерес и на двете страни. При определяне на мерките
относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя
упражняването на родителските права, съдът изхождайки от обстоятелствата по
конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин,
че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е
определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове
между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения
и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните
обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Чрез
режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да
се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко
дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По
тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните
обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и
осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В конкретния
случай, въззивният съд намира определения от районния
съд режим на лични отношения на майката с детето за напълно адекватен,
съобразен с нуждите и потребностите на детето да общува с майката, друг е
въпросът дали майката, с оглед нейното непостоянство и неяснота къде ще се
установи да живее, ще съумее да го спазва. Във всички случаи обаче следва да се
посочи, че личните контакти на детето с родителя,
неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-интензивен
характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие
на добра воля и съгласие между страните.
Относно издръжката, която съгласно изискванията на чл. 59, ал.2 и ал. 5 СК,
връзка с чл.143 СК следва да бъде определена за
детето:
Настоящата
инстанция намира определения от районния съд размер на издръжката за детето И.
за съобразен с конкретните нужди на детето предвид възрастта му и с
материалните възможности на двамата родители, като правилно първоинстанционният
съд е определил каква част от издръжката всеки един от двамата
родители следва да заплаща на детето, съобразно обстоятелството, че детето ще
се отглежда от бащата.
По разноските:
Въззивницата не претендира присъждане на разноски за
настоящата инстанция. Въззиваемият претендира присъждане на разноски за
въззивната инстанция в размер на 450,00 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора разноски се дължат на
въззиваемия. Същият доказва претендираните разноски като представя
договор за правна защита и съдействие по настоящото въззивно гражданско
дело, в който е посочено заплащане в
брой на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева, като в
тази част договора има характера на разписка съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 от 06.11.2013 на ОСГТК на ВКС и представлява доказателство за
заплащане на адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното въззивницата
следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на въззиваемия
сторените в настоящото производство разноски.
С оглед изхода на спора, районният съд правилно е осъдил
ответницата да плати дължимата държавна такса върху издръжката.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат напълно,
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение в
обжалваната си част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Ръководен от гореизложеното Окръжен съд Сливен
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 824 от 18.07.2019г., постановено по гражданско дело № 393 по описа
на Районен съд Сливен за 2019 година в обжалваната му част, с която съдът е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете И. Х.М., ЕГН:**********, роден на ***г. на бащата Х.М.Х., ЕГН: **********,
с адрес: *** и е определил местоживеене на детето при бащата на адрес: град
Сливен, *** **, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Ф.З.Ю., ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати на Х.М.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 450,00лева, представляваща сторените в настоящото
производство разноски съобразно изхода на спора.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: