Решение по дело №1232/2019 на Районен съд - Бургас

              

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 583                                        15.05.2019 год.                             град Бургас

 

               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                                  V  наказателен състав

На двадесет и трети април                през  две хиляди и деветнадесета година        

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Мая Стефанова

 

Секретар: Райна Жекова

 като разгледа докладваното от съдия  М.Стефанова  НАХД № 1232 по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.М.Г. с ЕГН ********** *** против наказателно постановление № 19-0769-000033 от 25.02.2019 г. от Началник група към ОДМВР - Бургас сектор Пътна полиция –Бургас, с което за нарушение на чл.150 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) и на основание чл.177 ал.1 т.2 от предложение първо ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер от 100 (сто) лева.

 Жалбоподателят моли да бъде отменено НП като навежда доводи за незаконосъобразност. Твърди, че при издаването на актовете са нарушени процесуалните норми, както и че е нарушено правото му на защита, тъй като вследствие на връчено нечетливо копие на акта не е разбрал в какво е бил обвинен. Сочи нови писмени  доказателства.

Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. За него се явява упълномощен адвокат.

Въззиваемата страна–началникът на сектор ПП при ОДМВР-Бургас е редовно призована не изпраща представител. Не ангажира доказателства.

          След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, съдържа изискуемите от закона реквизити и е подаден пред материално и териториално компетентен съд. Спазен е преклузивния 7-дневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Производството пред РС-Бургас е редовно образувано.

           От представените в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства съдът намира за доказана следната фактическа обстановка:

          На 16.02.2019г, в 17,00 часа в град Б., в ж.к.М. Р., на ул.“А.“ до дом № ..., в посока улица „К.“ жалбоподателят Г. в качеството на водач на МПС управлявал лек автомобил марка Мицубиши модел Спейс с рег. № ... Свидетелите С.И. и И.З. - и двамата служители на ІV-то РУ на МВР-Бургас спрели водача Г. за проверка. По това време имало шествие и по този повод, за да не пречи на участниците свидетелите спрели водача. Поискали документите му за самоличност и СУМПС. Водачът представил освен личната си карта и СУМПС, издадено от Обединеното Кралство Англия (лист 5 от делото). Свидетелите се усъмнили, относно свидетелството за управление на МПС, тъй като за пръв път виждали подобно. По този повод се обадили за съдействие на колегите си от КАТ чрез ОДЧ. На място пристигнал екип на КАТ и свидетелят Д.К. в качеството на младши автоконтрольор, след като разгледал представеното СУМПС, издадено в Англия веднага установил, че този документ е предназначен за стажант, който има право да управлява МПС само и единствено на територията на Великобритания и то само с придружител инструктор и че този документ не важи за територията на Р България. Констатирайки, че водачът Г. не представя валидно СУМПС свидетелят К. счел, че същият е неправоспособен и му съставил акт за установяване на административно нарушение серия Д и бланков № 967940 (лист 9 от делото). В него като правна квалификация вписал чл.150 от ЗДвП. Връчил акта на жалбоподателя и последният го подписал без възражения. Връчен му бил екземпляр (лист 25 от делото).

Екземплярът били нечетлив и въпреки това в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не направил писмени възражение по него, а възразил относно наложената ЗППАМ (лист11 от делото). 

Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства в административнонаказателната преписка административнанаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 19-0769-000033 от 25.02.2019 г. (лист 6 от делото). В него при почти пълна идентичност с фактологията в акта и със същата правна квалификация по чл.150 от ЗДвП на основание чл. 177 ал.1 т.2 предложение първо от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К., И. и З. и от писмените доказателства в административнонаказателната преписка събрани в съдебно следствие. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за безпристрастни, последователни и непротиворечащи си.

 Настоящата инстанция счита, че както актът, така и НП са издадени от компетентни органи по аргумент на Заповед № 251з-209 от 18.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи (лист 13 от делото).

 Актовете са съставени в давностните сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН и в тях от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По несъмнен начин се доказа авторството на деянието и вината на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване трябва да се управляват от правоспособен водач.  Видно от писмо (лист 14 от делото) на зам.директора на ГД „ОП“ относно статута на издаваните във Великобритания свидетелства за управление на МПС –„Рrovisional Driving Licence“ същите представляват документи като част от обучението на кандидатите за водачи във Великобритания. Притежателите на такива свидетелства могат само на територията на Великобритания да управляват автомобил, който е обозначен като учебен и то само в присъствието и под наблюдението на инструктор. Този документ според това писмо не дава право на притежателя му да управлява МПС извън територията на Великобритания. Тези свидетелства не могат да служат за подмяна със свидетелствата за управление на МПС издавени в други държави. 

Следователно съгласно българския ЗДвП жалбоподателят се явява лице без правоспособност. По мнение на съда по несъмнен начини се доказа извършеното административна нарушение и вината на жалбоподателя. Наведеното възражение за нечетлив акт и нарушение на правото на защита на жалбоподателя безспорно е налице, но то не от вида на съществените и не представлява самостоятелно основание да се счита издаденото въз основа на този акт наказателно постановление за незаконосъобразно. 

Съгласно чл.177 ал.1 т.2 предложение първо от ЗДвП за нарушение на чл.150 ЗДвП на водача на МПС се налага наказание глоба в размери от 100 до 300 лева. Наложеното наказание е в минималния предвиден в закона размер и по мнение на настоящата инстанция същото се явява съответно на обществената опасност на деянието и на дееца и с него могат да бъдат постигнати целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. 

С оглед изложеното до тук, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва два бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63,ал.1 предложение  първо  от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0769-000033 от 25.02.2019г. от Началник група към ОДМВР-Бургас сектор Пътна полиция –Бургас, с което на С.М.Г. с ЕГН ********** *** и съдебен адрас в гр.Б., ул.“О.“ № ..., чрез адв.А. АК-Бургас, за нарушение на чл.150 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.177 ал.1 т.2 от предложение първо ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер от 100 (сто) лева.

 Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                  СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

Р. Ж.