№ 44
гр. Севлиево, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200548 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят ЕМ. Н. К. от гр. Севлиево е обжалвал Наказателно
постановление № 21-0341-000294 от 18.08.2021 година на ВПД Началник РУ към
ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В
жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.
По делото не се явява представител на РУ на МВР - Севлиево. В писмото,
придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да
се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 11.12.2021 година. Жалбата е подадена на 13.12.2021 година, т.е. в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 22.06.2021 година около 14:30 часа жалбоподателят К. управлявал в гр.
Севлиево собствения си лек автомобил „Нисан Навара“ с рег. № ЕВ *** ВК, когато бил
спрян за проверка на улица по ул. „Стефан Пешев“ до № 127 от служители на РУ на
МВР – Севлиево. По време на проверката свидетелите констатирали, че автомобилът е
собственост на жалбоподателя и е със служебно прекратена регистрация на основание
1
чл. 173, ал. 10 от ЗДвП. За констатираното от служителите на реда деяние свидетелят
Ц.Г. съставил в присъствието на свид. Р.Ц. акт за установяване на административно
нарушение срещу жалбоподателя, в който след като описал горепосочените
обстоятелства, квалифицирал деянието като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. След
съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със
съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения
по делото АУАН жалбоподателят К. е подписал акта, без да впише възражения срещу
отразените в него констатации. Писмени възражения срещу съставения акт за
установяване на административно нарушение не са депозирани и в срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган
е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и
изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на
основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложил на жалбоподателя
наказание глоба в размер на 200,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В наказателното
постановление е отразено, че НП се издава на основание Постановление на РП –
Севлиево за отказ да се образува досъдебно производство от 11.08.2021 година.
Разпитаните в съдебно заседание свидетел Ц.Г. потвърди пред съда вписаните
от него констатации в АУАН.
Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
На първо място съдът следва да отбележи, че както АУАН, така и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, което е видно от
приложената по делото Заповед Рег. № 81218-515 от 14.05.2018 година на министъра
на вътрешните работи.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За нарушение на този текст
административнонаказателната отговорност на ЕМ. Н. К. е ангажирана на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до
12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 22.06.2021
2
година жалбоподателят е управлявал автомобил "Нисан Навара“ с рег. № ЕВ *** ВК,
негова собственост, и че регистрацията на автомобила е била прекратена на основание
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от
субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които
може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне
предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена
регистрация. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса на застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на
пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за
сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание
на собственика след предоставяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Видно е, че нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП прави препратка
към Кодекса на застраховането, съгласно които резпоредби преди да се премине към
предприемане на мерки за спиране от движение на моторните превозни средства и/или
за налагане на съответните администратимвни наказания, когато не е била сключена
задължителна застраховка, следва да се премине през процедурата, предвидена в чл.
574, ал. 10 от КЗ, според която информационният център уведомява собствениците на
моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от
датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на
сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.
Преценката на гореизложеното води до извода, че информационният център
към Гаранционния фонд следва да уведоми собственика на съответното ППС, за което
няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и да му даде 14 дневен срок от
датата на изпращане на уведомлението да представи доказателства за наличие на
застрахователен договор. Едва след изтичането на този срок, когато не са били
предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява
органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство.
На плоскостта на конкретния случай няма данни за изпълнението на тази
процедура. Не са представени доказателства, че жалбоподателят е бил уведомен, че за
собствения му автомобил няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Не
е представено уведомление, от което да се установи, както самият факт на
уведомяването, така и датата, на която е изтекъл предвидения 14 дневен срок, в който
3
законът му дава възможността да представи договор за сключена застраховка.
На следващо място следва да се отбележи, че от страна на АНО не е спазено
императивното изискване на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване собственика за
настъпилата в следствие липса на валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ служебна дерегистрация на дадено превозно средство, за
което е получено уведомление по чл. 574, ал. 11 от КЗ. Именно поради тази причина
управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил служебно дерегистриран след
получаване на уведомление от ГФ от 22.02.2021 година, без обаче да са налице
доказателства собственикът му да е бил уведомен за това. Липсват доказателства
приложеното по делото уведомление с рег. № 892000-741 от 23.02.2021 година,
адресирано до жалбоподателя, и обективиращо настъпилото служебно дерегистриране,
да му е било надлежно връчено. Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят не е
имал субективната представа, че притежаваният от него автомобил е бил
дерегистриран, което обстоятелство е настъпило по силата на закона, отбелязано е
служебно и не е било сведено до неговото знание. При това положение следва да се
приеме, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е извършено от
субективна страна. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя, несъставомерно. Ето
защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и
да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел
или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така
изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да
бъде отменено.
Съдът намира за състоятелно възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че при изготвянето на наказателното постановление е допуснато
съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, поради факта, че в НП е посочено, че регистрацията е прекратена
служебно на основание чл. 173, ал. 10, вместо чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В случая
грешното посочване на тази законова разпоредба е довело до невъзможност
жалбоподателят да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина, още
повече, че същата изобщо не е посочена в акта за установяване на наказателно
постановление.
Предвид изложеното по – горе за липсата на субективната страна на състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и неговата несъставомерност поради тази
причина, съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени, като
незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото ОД на МВР – Габрово следва да заплати на
4
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата
от 300,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0341-000294 от 18.08.2020 година
на ВПД Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на ЕМ. Н. К., ЕГН:
**********, от гр. Севлиево, ж.к. „***“ 4, вх. А, ет. 3, ап. 9, на основание чл. 175, ал. 3,
предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/ лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД НА МВР – Габрово да заплати на ЕМ. Н. К., ЕГН: **********,
от гр. Севлиево, ж.к. „***“ 4, вх. А, ет. 3, ап. 9, направените от него разноски за
адвокатски хонорар в размер на сумата от 300,00лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5