РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 14.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2574 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж чрез
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, представлявано от Димитър
Тодоров Димитров, зам. управител, чрез процесуалния си представител твърди, че
е сключил с П.В.Б. договор за потребителски кредит №CARD-14316921, съгласно който му е отпуснал револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта CREX-13899368 с максимален
кредитен лимит 10000 лв. На 13.02.2018г. ответникът е активирал предоставената
му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване на кредита. За ответника е възникнало задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска до пълното погасяване на задължението. На
01.03.2019г. ответникът преустановил обслужването на заема, поради което
кредиторът блокирал използването й. Задължението на ответника по договора за
потребителски кредит е в размер на сумата общо 866.10 лв, представляваща 688.63
лв главница, 143.48 лв възнаградителна лихва за периода от 01.03.2019г. до
12.08.2019г. и 33.99 лв мораторна лихва за периода от 01.04.2019г. до
11.02.2020г. За събиране на вземането си в този размер подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч.гр.
дело №1103/2020г. на Русенския районен съд. Издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се
признае за установено съществуването на вземането му към ответника П.В.Б. за
сумите 688.63 лв главница по договор за потребителски кредит №CARD-14316921, заедно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане,
143.48 лв възнаградителна лихва за периода от 01.03.2019г. до 12.08.2019г.,
33.99 лв мораторна лихва за периода от 01.04.2019г. до 11.02.2020г. В условията
на евентуалност, при отхвърляне на установителния иск предявява осъдителни
искове за всички дължими претенции. Претендира разноските по ч. гр. дело
№1103/2020г. на РРС, както и тези по исковото производство.
Ответникът П.В.Б. е подал молба вх. №272515/30.11.2020г.,
в която признава, че е сключил с ищеца договор за револвиращ кредит, както и дължимостта
на претендирани от ищеца суми. Заявява, че е заплатил по посочена от ищеца
банкова сметка ***, в т.ч. разноските по заповедното производство и тези по
исковото производство, в размер на сумата 1167.00 лв и представя заверено копие
от платежно нареждане за извършеното плащане.
С писмена молба вх. №272481/30.11.2020г. ищецът чрез
пълном. юриск. Н М съобщава, че в хода на исковото производство ответникът е
извършил доброволно плащане в размер на 1167 лв за погасяване на задължението
си по договор за револвиращ потребителски кредит №CARD-14316921, като към 26.11.2020г. непогасеното вземане
по кредита е в размер на 40.97 лв.
С молба вх. №273671/09.12.2020г. ответникът представя
заверено копие от платежно нареждане от 03.12.2020г. за извършено плащане на
дължимия остатък от 40.97 лв и моли искът да бъде отхвърлен.
С молба вх.
№273401/07.12.2020г. на основание чл.175 ГПК пълном. юриск. Н М от името на
ищеца признава, че ответникът е направил доброволно плащане в размер на 41.00
лв, с което е погасил изцяло вземането му по договора, заедно с направените
съдебни разноски.
По делото са
представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №1103/2020г. на Русенски районен съд.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №1103/2020г., че в производство по чл.410
и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №490/26.02.2020г. срещу П.В. Вълков да заплати на кредитора
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., клон България сумите 688.63 лв главница по Договор за потребителски кредит
от 16.09.2016г., заедно със законната лихва, считано от 25.02.2020г. до
окончателното изплащане, 143.48 лв възнаградителна лихва за периода от 01.03.2019г.
до 12.08.2019г., 33.99 лв мораторна лихва за периода от 01.04.2019г. до 11.02.2020г.,
както и за 75 лв общо разноски по делото. Тъй като заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Ответникът признава иска по чл.422 ГПК за дължимостта
на исковите суми 688.63 лв главница по
Договор за потребителски кредит от 16.09.2016г., заедно със законната лихва,
считано от 25.02.2020г. до окончателното изплащане, 143.48 лв възнаградителна
лихва за периода от 01.03.2019г. до 12.08.2019г., 33.99 лв мораторна лихва за
периода от 01.04.2019г. до 11.02.2020г., както и за 75 лв общо разноски по ч.
гр. дело №1103/2020г. на РРС, както и разноските по настоящото производство:
125 лв държавна такса и 100 лв юрисконсултско възнаграждение. Видно от приложените
на л.59 преводно нареждане за кредитен превод от 22.10.2020г. за сумата 1167.00
лв и на л.63 преводно нареждане от 03.12.2020г. за сумата 41 лв, ответникът е
платил на ищеца всички дължими суми по договора за потребителски кредит №CARD-14316921/16.09.2016г., заедно с разноските.
Налице е релевиране на факт за погасяване вземането на
ищеца поради доброволно плащане, настъпило след депозиране на заявлението по
чл.410 и сл. ГПК и до приключване на съдебното дирене в производството по
чл.422 ГПК, което и съгласно чл.235, ал.3 ГПК, съдът взема предвид.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК
следва да се отхвърли за сумите: 688.63 лв главница по договор за потребителски
кредит №CARD-14316921, 143.48 лв възнаградителна лихва за периода
от 01.03.2019г. до 12.08.2019г., 33.99 лв мораторна лихва за периода от
01.04.2019г. до 11.02.2020г., поради плащане. В т.см. съдът съобрази и даденото
разяснение на закона в ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС,
ОСГТК, т.11.в.
Поради доброволно погасяване на вземането чрез плащане
следва да се отхвърлят и предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове за същите суми. Съдът не присъжда разноските по ч. гр. дело №1103/2020г.
на РРС и разноските по настоящото исковото производство, поради плащането им. В
исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на
самостоятелно съдебно предявено притезание.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. с адрес на управление във
Франция, гр. Париж, бул. “Осман” №1, представлявано от Лоран Давид и Льо
Везине, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
“Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Димитър Тодоров
Димитров, иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането му към П.В.Б. ***, ЕГН
**********, за сумите 688.63 лв главница по договор за потребителски кредит
№CARD-14316921/16.09.2016г., 143.48 лв възнаградителна лихва за периода от
01.03.2019г. до 12.08.2019г., 33.99 лв мораторна лихва за периода от
01.04.2019г. до 11.02.2020г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. с адрес на управление във
Франция, гр. Париж, бул. “Осман” №1, представлявано от Лоран Давид и Льо
Везине, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, срещу П.В.Б. ***,
ЕГН **********, евентуални искове за заплащане на сумите 688.63 лв главница по
договор за потребителски кредит №CARD-14316921/16.09.2016г., 143.48 лв
възнаградителна лихва за периода от 01.03.2019г. до 12.08.2019г., 33.99 лв
мораторна лихва за периода от 01.04.2019г. до 11.02.2020г.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: