РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2699
17.12.2018 г. гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември, две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При секретаря Марияна Г.ева като
разгледа докладваното АД № 2588 по описа за 2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на ЕТ „Г.М.-Н.“ с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.М.М., против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ФК-21-0223828 от 13.07.2018г.
на Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС
и чл. 186, ал.3 от ЗДДС е наложена на „Г.М.-Н.“ ЕТ с ЕИК***, представляван от Г.М.М.принудителна
административна мярка-запечатване на търговски обект: ВиК склад-магазин-сервиз,
находящ се в ***, стопанисван от„Г.М.-Н.“ ЕТ с ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем / дни.
Жалбоподателят твърди, че оспорения
административен акт е незаконосъобразен, немотивиран, издаден при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на
материалния закон. Твърди, че ПАМ е наложена от некомпетентен приходен орган.
Излага подробни писмени съображения.
Претендира се отмяната на оспорения административен акт. Претендират се разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Началник отдел
„Оперативни дейности” при главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, излага
подробни съображения в депозирано становище. Претендира отхвърлянето на жалбата
и присъждане на юрисконсултско възнаграждание.
Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е
процесуално допустима, видно от датата на връчването на атакуваната заповед – 23.07.2018г.
/л. 12 по делото/ на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата чрез
административния орган до Административен съд - Пловдив -07.08.2018г.
Жалбата е подадена от имаща право и интерес от обжалването
страна.
От
фактическа страна Съдът установи следното:
На 07.07.2018г в 11.10 часа от
приходните органи е извършена проверка на търговски обект - ВиК склад-магазин-сервиз,
находящ се в ***, стопанисван от „Г.М.-Н.“ ЕТ с ЕИК ***.
Установено е, че „Г.М.-Н.“
ЕТ , в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, не региктрира и
не отчита всяка извършвана продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство. Установено е, че при извършено от органите
по приходите, по време на проверката, преди легитимацията, контролна покупка на
холендер на обща стойност 10.28лв., платени в брой, не е издадена фискална
касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство - Датекс ДП
15КЛ с ИН ФУ445890 и фискална памет №02445890, нито от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящи на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ.
Констатациите
са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0223828 от 07.07.2018г.,
в който са описани писмени доказателства: декларация от лице работещо по
трудово правоотношение в обекта /два броя съответно от Н.М. и от Т.С./; опис на
паричните средства в касата към момента назапочване на проверката; дневен
отчет-фискални бонове.
Съдът установи, че на стр.3 от Протокол
за извършена проверка № 0223828 от 07.07.2018г., в полето - «забележка» е
извършено уточнение от проверяващия орган във връзка с наименованието на
закупената стока. Посочено е, че на
втори лист е записано, че е извършена покупка на нипел 1 1/2 цола, след
уточнение с лицето, присъствало на проверката, изделието, което е получено е «колендър».
ПИП е подписан от присъствалия на проверката Г. М. без забележка относно
наименованието на закупения от проверяващите артикул.
От Дневен
финансов отчет с № 0005633 от 07.07.2018 г. /л. 37 по делото/ се установи, че
във фискалното устройство няма регистрирани продажби, общият оборот е 0.00. В
ПИП също е констатирано, че разчетената касова наличност от ФУ е 0.
По
делото е приета Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор
на НАП, с която на Директорите на дирекции „Контрол" в териториалните
дирекции на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности" в дирекция
„Оперативни дейности" в главна дирекция „Фискален контрол" в
Централно управление на Националната агенция за приходите са оправомощени да издават заповеди за
налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186
от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното фискално
устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната
автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл. 186, ал. 2
от ЗДДС.
От приетата по делото Заповед № 2101 от
30.03.2018г. на Изпълнителния директор на НАП се установи, че Жулиена Никова
Михайлова е временно преназначена на длъжност началник отдел в ЦУ на НАП Главна
дирекция «Фискален контрол», Дирекция «Оперативни дейности» със срок до
назначаването на титуляр на длъжността, но не по-дълъг от 4 години.
С оглед на коментираните заповеди Съдът
установи, че към момента на издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ
издателят Ж.Н.М. е разполагала с материална и териториална компетентност.
Протоколът за извършена проверка също е
издаден от компетентен приходен орган, тъй като от Заповед № 2218 от
06.06.2018г. на Изпълнителния директор на НАП се установи, че Б.С.е преназначен
за неопределено време на длъжност
инспектор по приходите в ЦУ на НАП, Главна дирекция «ФК», Дирекция «Оперативни
дейности», отдел «Оперативни дейности» -Пловдив, като следва да се посочи, че
съгласно чл. 12 ал.6 от ДОПК правомощията на органите по приходите по ал.2 се
осъществяват на територията на цялата страна независимо от компетентността по
чл. 8.
Пловдивският административен съд, въз
основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения
акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146, както и на
основание чл. 169 АПК, намира следното: волеизявлението за прилагането на
принудителна административна мярка /ПАМ/ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и
се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. ПАМ по своя характер е
вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален
ред, различен от реда за търсене на административно-наказателна отговорност.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган в кръга на неговата материална и териториална компетентност,
съгласно приетата упълномощителна заповед: Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018г.
на Изпълнителния директор на НАП и съгласно чл. 12, ал.6 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС принудителна административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа
по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, в
качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички
законови изисквания. Административният орган, в случая, действа при условията
на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва
да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност като изложи
съответни мотиви, което в случая е сторено.
В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл.
186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС и чл. 186, ал.3 от ЗДДС. Като
фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, е посочен
Протокол за извършена проверка №0223828 от 07.07.2018г,
респективно констатациите, обектвирани в същия.
Фактическата
обстановка е във връзка с констатираното
нарушение, както и с нарушената правна норма на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Предвид наличието на
посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които
става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично
субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по
чл.59, ал.2 от АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената
форма за издаване на административния акт.
По отношение съответствието на оспорения
акт с материалноправните разпоредби: съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г.
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно §1т.41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е всяко място,
помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито
или под навеси, в или от което се извършват продажби на стоки или услуги,
независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за
други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван
недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е
производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
В конкретния случай на оспорващия е
вменено нарушение на ЗДДС, свързано с неиздаването на фискална касова бележка
от въведеното в обекта фискално устройство. Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта.
За този род нарушения, разпоредбата на
чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. С
разпоредбата на чл.186 ал.1 от същия закон, е предвидено отделно от налагането
на имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна административна
мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни. Следва да се изясни, че
производството по налагане на ПАМ е самостоятелно производство и за същото е
ирелевантно обстоятелството по започнало и приключило
административно-наказателно производство.
Субект на нарушението по чл.3 от Наредба
Н-18/2006г., респективно адресат на ПАМ по чл.186 от ЗДДС, е лицето,
стопанисващо и осъществяващо дейност в търговски обект. В случая безспорно, от
доказателствата по делото, се установи, че е извършена проверка на търговски
обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, който в момента на проверката
осъществява търговска дейност и е стопанисван от„Г.М.-Н.“ ЕТ. При заплащане от
проверяващите на покупка на стойност 10.28лв., платени в брой, не е издадена
фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство. Ясно е
посочено кога точно е извършено нарушението- на 07.07.2018г., в 11.10 часа,
когато е извършена проверка от приходните органи и е установено, че не се
издават фискални касови бележки за всяка извършена продажба от въведеното в
обекта ЕКАФП.
Колкото до изписването на закупената
стока при контролната покупка като „холендър“ в процесната заповед, а не като „колендър“,
съдът намира, че е допусната правописна грешка, която се дължи на подобието при
ръкописното изписване на графемата „х“ и графемата „к“, което обаче по никакъв
начин не променя установените факти и обстоятелства, коментирани по-горе.
Налага се изводът, че жалбоподателят
е нарушил изискванията на чл.3 от Наредба Н-18/2006г. във вр. с чл. 118, ал.1
от ЗДДС. Прилагането на мерките за
административна принуда има три основни цели:преустановителна, превантивна и
обезпечителна. Превантивните принудителни административни мерки са
предназначени да предотвратят извършването на административни правонарушения и
вредните последици от тях. Преустановителните принудителни административни
мерки са предназначени да пресекат, преустановят продължаването на вече
започнали и продължаващи правонарушения. Възстановителните принудителни административни
мерки са насочени към отстраняване на вредните последици от административни
правонарушения.
В случая предмет на запечатване е обект, в
който към момента на издаване на оспорената заповед се извършва търговска
дейност. ПАМ като индивидуален административен акт следва да е съобразена и с
основните принципи залегнали в АПК, включително принципът за съразмерност по чл.6 от АПК - административният акт и
неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато такива
интереси са засегнати - прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за
засегнатите лица, ако и по този начин се постига целта на закона.
Мярката запечатване на търговски обект в случаите
по чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС има за цел да се предотврати извършването
на друго противоправно поведение от страна на нарушителя или преустанови
административното нарушение. В случая тази цел
може да бъде осъществена, тъй в търговския обект се предлагат на едро и
на дребно различни ВиК материали и железария, извършва се и сервизна дейност,
човекопотокът е голям с оглед местоположението на обекта. Различните артикули
явно са с различни цени, което означава, че ако не се предприемат превантивни
административни мерки може да се наруши сериозно фискалната дисциплина и по
този начин да се накърни сериозно и обществения интерес, като съдът намира, че
административният орган е изложил обстоятелствени мотиви в посока обоснованост
на предприетата принудителна административна мярка.
Съгласно чл.186 ал.1 от ЗДДС
принудителната административна мярка - запечатване на обект се налата за срок до 30 дни. В случая
продължителността на ПАМ е седем дни /сравнително кратък срок/, като Съдът
намира, че същата е съобразена с целената от административния орган превенция
за преустановяване на незаконосъобразната практика в проверявания обект, а
именно неспазване на данъчното
законодателство, изразяващо се в неиздаване на касови бележки за всяка една извършена
продажба. Срокът е достатъчен за да може търговецът така да организира и
проконтролира своята дейност, че да не се нарушава фискалната дисциплина.
С оглед на гореизложеното Съдът намира
оспорената заповед за правилна и законосъобразна. Оплакванията на жалбоподателя
за необоснованост на наложената ПАМ са недоказани, а издаването на наказателно
постановление, в случая, е ирелевантно за настоящия спор.
От процесуалния представител на ответника
е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
което се установи в размер на 500лв. /петстотин лева/, съгласно чл. 8, ал.3 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която сума жалбоподателят дължи в полза на ответника.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, петнадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Г.М.-Н.“ с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Г.М.М., против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №ФК-21-0223828 от 13.07.2018г. на
Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „Г.М.-Н.“ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.М.М., да заплати в
полза на Национална агенция по приходите
сумата в размер на 500лв. /петстотин лева/.
Решението може да се обжалва, в
14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.
Административен
съдия: /п/