Р Е Ш Е Н И Е
17.07.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
16.07. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 545 2019
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба на И.В.И., ЕГН **********, с адрес: *** и Й.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Т.М.Ш., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.В.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, Л.В.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** и Д.Й.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която искова молба са предявени искова с правно основание чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Ищците твърдят, че по силата на констативен нотариален акт № 196, том II, peг. № 3070, дело № 231 oт 28. 09. 2000г. на нотариус Евтим Китов, с район на действие РС-Дупница, издаден на основание наследствено правоприемство от покойният им общ наследодател И. Митев Сантев, починал на 14.01.1983г., делба и отказ от наследство, са съсобственици с ответниците Т.М.Ш., М.В.Д. и Л.В.Б., при равни права (т. е по 1/5 идеална част за всеки от тях) от следният недвижим имот: Двуетажно жилище със самостоятелен вход от източната страна на двуетажна жилищна сграда-близнак, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху общински парцел УПИ VIII-30, попадащ в кв. 8 по действащия към момента регулационен план на с. Джерман, община Дупница, утвърден със Заповед № 2415 от 02.06.1964г. на кмета на община Дупница, с урегулирано пространство от 671 кв.м., при съседи на имота: УПИ V-30, УПИ IX-30 и улица, заключена между осеви точки 15-16а-16.
Твърдят, също така, че от 2000г., т.е. от момента, в който, въз основа на съдебна делба, обективирана в Протокол по гр. дело № 1056 от 2000г. по описа на Дупнишкия районен съд, процесният недвижим имот е получен в общ дял от ищците и ответниците Т.М.Ш., М.В.Д. и Л.В.Б., те (ищците) упражняват фактическа власт върху имота и не са се дезинтересирали от него. Въпреки, че ищецът И.В.И. от 2001г. живее извън пределите на Република България (в Р. Италия), най-малко два пъти годишно се прибира в съсобствения си дом, находящ се в с. Джерман, ул. "Асен Орански" № 15А, където е регистриран и постоянният му адрес. Ищците редовно са заплащали припадащата им се част от данък недвижим имот и такса битови отпадъци.
В началото на м.октомври 2018г. ищецът И.В.И.,***, в отдел "МДТ", за да заплати данъка за неговата 1/5 идеална част от имота и таксата битови отпадъци, узнал от служителите в отдела, че неговата партида е закрита, тъй като за имота има съставен нов нотариален акт. Ответниците оспорват правото на собственост на ищците върху горепосоченият недвижим имот.
Ищците твърдят, че ответниците Т.М.Ш., М.В.Д. и Л.В.Б. са се снабдили с констативен нотариален акт по давностно владение № 132, том I, peг. № 1194, дело № 122 от 16. 04. 2018г. на Нотариус Стефан Сотиров, вписан под № 293 в регистъра на НК на РБ с район на действие Районен съд гр. Дупница за процесния недвижим имот. Считат, че доколкото имотът е придобит на основание давностно владение, в процеса следва да участват като необходими другари и съпрузите на ответниците М.В.Д. и Л.В.Б., а именно ответниците Р.С.Д. и Д.Й.Б..
С оглед изложеното, ищците искат съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на по 1/5 идеална част (или общо 2/5 идеални части) от гореописания недвижим имот, придобит на основание наследствено правоприемство, делба и отказ от наследство, както и, на основание чл. 527, ал. 2 от ГПК, да отмени частично, до размера на 2/5 идеални части, констативния нотариален акт, с който ответниците се легитимира като собственици на целия имот. Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Т.М.Ш., М.В.Д. и Р.С.Д., които изразяват становище, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен. Ответниците Т.М.Ш., М.В.Д. и Р.С.Д. оспорват твърденията на ищците, че упражняват фактическа власт върху имота и не са се дезинтересирали от него. Твърдят, че от от 2001 година ищецът И.В.И. постоянно живее и работи в Република Италия, където е регистриран по настоящ адрес. От около една година той се е регистрирал с постоянен адрес ***, най-вероятно след като е решил да води делото, защото той никога не е бил регистриран по постоянен адрес на процесния имот, а в с. Джерман, на ул. „Христо Ботев” № 3, на адреса на неговата бивша съпруга. Твърдят, че от шестнадесет години И.И. не бил идвал в имота, а в последните две години идвал два пъти годишно, но на гости на ответницата Т.Ш., която постоянно живее в имота. Твърдят, че ищецът Й.И. никога не е идвал в имота, той живее в гр. Дупница.
Ответницата Т.Ш. живее и стопанисва процесния имот, грижи се за къщата, ремонтира я, защото била застрашена от самосрутване. Когато ответниците уведомили ищците, че къщата се нуждае от спешен ремонт, те най-демонстративно им заявили, че това не ги интересува. Тъй като повече от 17 години само ответниците владеят имота, и най-вече ответницата Т.Ш., вложили много средства, за да я запазят и заздравят, решили да се снабдят с констативния Нотариален акт по давност но владение.
Никой друг освен ответниците не е живял нито ден в процесния имот, не се е грижил за него, не е засаждал двора, не е ремонтирал къщата. Първият ищец живее в Италия, а вторият-в гр.Дупница. Никой от тях не се е противопоставял на обстоятелството, че само ответниците живеят в имота, а освен това кьщата е еднофамилна не е възможно на практика в нея да живее повече от едно семейство. През всичките години ответниците плащали данъка на имота, дори през 2016 и 2017 година се установило, че ищците не са си плащали данъка от 2009 година насам и затова ответницата Т.Ш. платила данъка на двамата ищци за почти десет години. Ответниците продължават да владеят и ползват процесния имот и до настоящия момент.
Ответниците твърдят, също така, че на 15.05.2018 година Т.М.Ш. дарила на ответницата М.В.Д. собствената си 1/3 идеална част от процесния имот с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1, том II, рег. № 1590, дело № 183 от 15.05.2018 година и към датата на депозиране на исковата молба Т.М.Ш. не е собственик на идеална част от процесния имот. С оглед изложеното, молят съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Претендират разноски.
Ответниците Л.В.Б. и Д.Й.Б. не са подали отговор
на исковата молба. В открито съдебно заседание същите се явяват лично и
заявяват, че предявеният иск е допустим и основателен и молят съдът да го уважи.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна.
С изготвения по реда на чл.146 от ГПК доклад по делото, съдът е обявил за безспорни между страните обстоятелствата, че ищците и ответниците са придобили по наследство от общия им наследодател И. Митев Сантев, съдебно-спогодителен протокол по гр.д.№ 1056/2000г. на РС-Дупница за делба на недвижим имот и отказ от Цвета Иванова Косева от наследството на И. Митев Сантев, правото на собственост върху процесния недвижим имот, за което е съставен констативен нотариален акт № 196, том II, peг. № 3070, дело № 231 oт 28.09.2000г. на нотариус Евтим Китов, с район на действие РС-Дупница, както и че ответниците Т.М.Ш., М.В.Д. и Л.В.Б. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение № 132, том I, peг. № 1194, дело № 122 от 16.04.2018г. на Нотариус Стефан Сотиров, вписан под № 293 в регистъра на НК на РБ с район на действие Районен съд гр. Дупница за целия процесен недвижим имот.
Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото, неоспорени от ответниците писмени доказателства:
Констативен нотариален акт № 196, том II, peг. № 3070, дело № 231 oт 28. 09. 2000г. на нотариус Евтим Китов, с който Т.М.Ш., М.В.Д., Л.В.Б., И.В.И. и Й.В.И. са признати за съсобственици, при равни права на процесния недвижим имот;
Протокол по гр. дело № 1056 от 2000г. по описа на Дупнишкия районен съд, с който е одобрена съдебна спогодба, по силата на която процесният недвижим имот е получен в общ дял от Т.М.Ш., М.В.Д., Л.В.Б., И.В.И. и Й.В.И.;
Удостоверение от 08.09.2016г., издадено от РС-Дупница, видно от което Цвета Иванова Котева, ЕГН: ********** се е отказала от наследството на покойния си баща И. Митев Сантев и Удостоверение за наследници изх. № 22/27.02.2019г., издадено от с. Джерман, общ. Дупница, видно от което страните са наследници на Васил И. Сантев, ЕГН: **********, починал на 10.04.2000г., който от своя страна е наследник на И. Митев Сантев, ЕГН: **********, починал на 14.01.1983г.
Видно от приетия като доказателство по делото Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 132, том I, peг. № 1194, дело № 122 от 16.04.2018г. на Нотариус Стефан Сотиров, вписан под № 293 в регистъра на НК на РБ с район на действие Районен съд гр. Дупница, със същия Т.М.Ш., М.В.Д. и Л.В.Б. са признати за собственици за целия процесен недвижим имот.
Не е спорно между страните, а се установява и от приетите като доказателства по делото два броя удостоверения за сключен граждански брак от 14.06.2019г., издадени от общ. Дупница, че ответникът Р.С.Д. е съпруг на ответницата М.В.Д., а ответницата Д.Й.Б. е съпруга на ответника Л.В.Б., като Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 132, том I, peг. № 1194, дело № 122 от 16.04.2018г. на Нотариус Стефан Сотиров е съставен, докато посочените ответници са били в граждански брак.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1, том II, рег. № 1590, дело № 183 от 15.05.2018г. по описа на нотариус Стефан Сотиров, с район на д-вие РС-Дупница, ответницата Т.М.Ш. е дарила на ответницата М.В.Д. 1/3 идеална част от процесния имот.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Васил И. Георгиев, Димитър Цветанов И., Стоян Николов Сантев и Филка В. Гюндерска.
Свидетелите Васил Георгиев и Димитър И. (съсед на имота), дават показания, че страните притежават процесния имот по наследство от Васил Сантев. Ищецът И.И. живее в Р. Италия, а ищецът Й.И.-***, но и двамата посещават процесния имот поне два пъти годишно. Свидетелят Димитър И. споделя, че от около две-три години ответницата Т.Ш. възпрепятства достъпа на ищците и на ответника Л.Б. до процесния имот. Този свидетел сочи, също така, че ищецът И.И. е ремонтирал стая на втория етаж от къщата, която ползвал като своя. Двамата свидетели сочат, че в имота са извършвани ремонтни работи от Т.Ш., за които средства е давал ответникът Л.Б..
Свидетелят Стоян Сантев дава показания, че не е виждал ищците от 25 години. Същевременно сочи, че И.И. е присъствал на погребението на баща си през 2000г., а също така, че е дошъл в неговия двор през миналата година.
Свидетелката Филка Гюндерска сочи, че не е непосредствен съсед на процесния имот, а живее в същото село, както и че не е виждала нито един от ищците да посещава имота. Не знае Т.Ш. или някой от другите ответници да се е противопоставял на ползването на имота от ищците.
Всички разпитани свидетели са категорични, че имота е наследствен на Т.М.Ш., М.В.Д., Л.В.Б., И.В.И. и Й.В.И., както и че в момента там живее единствено ответницата Т.Ш..
По искане на ответниците Т.М.Ш., М.В.Д. и Р.С.Д., съдът, в проведеното открито съдебно заседание на 25.06.2019г., по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, е изслушал обясненията на ответниците Л.В.Б. и Д.Й.Б.. Същите дават обяснения, че ищците И. и Й. Иванови са израснали в процесния имот. И.И. работи в р. Италия, но когато е в отпуск и се прибира в р. България, отива в този имот, защото няма къде другаде да отиде. Ищецът Й.И. *** и от време на време посещава процесния имот.
Не подлежат на обсъждане останалите събрани по делото доказателства, тъй като те не се отнасят до обстоятелства, релевантни към предмета на доказване по делото.
Анализът на така установените факти и
обстоятелства по делото налага следните правни изводи:
Целта на установителния иск е да се внесе
яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него
защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се
потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на
собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права
върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика.
В случая предявеният иск е допустим, тъй като
ответниците Т.М.Ш., М.В.Д. и Л.В.Б. са се снабдили с констативен нотариален акт
за собственост върху целия имот, като това е станало по време на брака между ответниците
Р.С.Д. и М.В.Д., и Д.Й.Б. и Л.В.Б.. Искът е допустим и по отношение на
ответницата т.Ш., въпреки, че същата е дарила на ответницата М.В.Д. 1/3 идеална
част от процесния имот, тъй като, както е прието в т. 3Б от ТР № 4 от
14.03.2016г., постановено по т.д. № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, налице е правен
интерес от предявяване на иск за собственост срещу лицето, което се е
разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. В тази хипотеза,
ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде
установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно
основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е
обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще
наложи воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално
неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да установи
правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия
/изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото
на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу
приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури
максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на
пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото
му на собственост.
За да бъде уважен разглеждания иск ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведените от него придобивни основания. Именно установеността на правото на собственост на ищеца към момента на приключване на устните състезания по делото, определя изхода от спорното правоотношение.
По делото се установява по безспорен начин, че приживе Васил И. Сантев (наследодателят на страните) е бил собственик на процесния имот, като е придобил собствеността върху същия по наследство от баща си И. Митев Сантев.
След смъртта на Васил И. Сантев на 10.04.2000г., по силата на настъпило наследствено правоприемство, съдебно-спогодителен протокол по гр.д.№ 1056/2000г. на РС-Дупница за делба на недвижим имот и отказ от Цвета Иванова Косева от наследството на И. Митев Сантев, правото на собственост върху процесния недвижим имот е придобито от наследниците по закон на Васил И. Сантев: Т.М.Ш., М.В.Д., Л.В.Б., И.В.И. и Й.В.И., при равни права (т.е. по 1/5 ид. ч. за всеки един от тях), за което е съставен констативен нотариален акт № 196, том II, peг. № 3070, дело № 231 oт 28.09.2000г. на нотариус Евтим Китов, с район на действие РС-Дупница.
Неоснователно се явява въведеното от ответниците възражение за придобивна давност. В случай на съсобственост, която е възникнала в резултат на наследяване, какъвто е настоящият, до доказване на противното се предполага, че отделният съсобственик, който упражнява фактическа власт върху целия имот, владее своите идеални части и се явява държател по отношение на останалите дялове от правото на собственост. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар. „преобръщане на владението“ /interversio possessionis/, при което съсобственикът-съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. За да бъде трансформирано държането на чуждите идеални части в тяхно владение, съсобственикът следва да обективира спрямо останалите съсобственици такова недвусмислено поведение, от което да им стане ясно, че той отрича техните права и счита целия имот за своя еднолична собственост (Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК). Срокът на давностното владение започва да тече от този момент, в който пред останалите съсобственици са извършени недвусмислени действия, сочещи за намерение да настъпи промяна в собствеността. Заплащането на дължимите за имота данъци и такси, както и извършването на подобрения в имота, не са такива недвусмислени действия, тъй като представляват действия на обикновено управление, които всеки от съсобствениците може да извърши.
В настоящия случай, съдът намира въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че ответниците не са обективирали поведение пред ищците, което да им покаже по недвусмислен начин, че са завладели процесния имот. Такова недвусмислено поведение нито се твърди, че е осъществено от тях, нито се доказва в производството. За да бъде държането на идеалните части на другите съсобственици трансформирано във владение, ответниците е следвало изрично да са уведомили ищците, че се считат за собственици на съответните техни идеални части, независимо от тяхното одобрение или противопоставяне.
Основателна е
и претенцията по чл.537, ал.2 ГПК. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативен нотариален акт, нинаги може по исков път да установи
несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право, като с
постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава
правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт
титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал.
2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е
последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата
на третото лице-Тълкувателно решение №
3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК.
По гореизложените съображения, предявеният установителен иск следва да бъде уважен, а на основание чл.537, ал.2, изр.3 ГПК констативния нотариален акт подлежи на отмяна в частта, с която се засяга неблагоприятно правото на собственост на ищците.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците сторените разноски в производството в размер на общо 690.22 лв. (от които 600.00 лв.-адвокатско възнаграждение и 90.22 лв.-внесена държавна такса), за които е представен списък по чл. 80 ГПК и надлежни доказателства.
Воден от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Т.М.Ш., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.В.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, Л.В.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** и Д.Й.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, правото на собственост на ищците И.В.И., ЕГН **********, с адрес: *** и Й.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, върху 2/5 (две пети) идеални части от следния недвижим имот: двуетажно жилище със самостоятелен вход от източната страна на двуетажна жилищна сграда-близнак, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху общински парцел УПИ VIII-30, попадащ в кв. 8 по действащия към момента регулационен план на с. Джерман, община Дупница, утвърден със Заповед № 2415 от 02.06.1964г. на кмета на община Дупница, с урегулирано пространство от 671 кв.м., при съседи на имота: УПИ V-30, УПИ IX-30 и улица, заключена между осеви точки 15-16а-16, съответно по 1/5 (една пета) идеална част за всеки от ищците.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 132, том I, peг. № 1194, дело № 122 от 16.04.2018г. на Нотариус Стефан Сотиров, вписан под № 293 в регистъра на НК на РБ с район на действие Районен съд гр. Дупница, с който Т.М.Ш., ЕГН: **********, М.В.Д., ЕГН: ********** и Л.В.Б., ЕГН: **********, са признати за собственици на двуетажно жилище със самостоятелен вход от източната страна на двуетажна жилищна сграда-близнак, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху общински парцел УПИ VIII-30, попадащ в кв. 8 по действащия към момента регулационен план на с. Джерман, община Дупница, утвърден със Заповед № 2415 от 02.06.1964г. на кмета на община Дупница, с урегулирано пространство от 671 кв.м., при съседи на имота: УПИ V-30, УПИ IX-30 и улица, заключена между осеви точки 15-16а-16, за 2/5 идеални части от този имот.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК Т.М.Ш., ЕГН: **********,
с адрес: ***, М.В.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, Р.С.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, Л.В.Б., ЕГН: **********,
с адрес: *** и Д.Й.Б., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплатят на И.В.И., ЕГН **********, с адрес: *** и Й.В.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 690.22 лв. (шестстотин и
деветдесет лева и двадесет и две стотинки), представляваща сторените от
ищците разноски в производството.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: