Р Е Ш
Е Н И Е №.......
гр.К., 11.03.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К.районен съд,
гражданско отделение, в публично заседание на девети март, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при
секретаря......................Х. К.……...…................................................като
разгледа докладваното от съдията.................................гр.д.№3 по описа за 2020 год. за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК.
Ищецът твърди, че живели с ответницата на семейни
начала от м.12.2014г. до м.11.2019г. и от фактическото им съжителство, е родено
на ***г. детето им Р. К. Д.. Отношенията били нормални. Той полагал всички
необходими грижи, както за детето си, така и за ответницата. След постъпването й
на работа в Отдел „Закрила на детето“ към Д. „С.п.“ – К. през м.04.2019г.
отношението й към него започнало постепенно да се променя. Тя започнала да се
дразни от обикновени въпроси и да дава неадекватни и противоречиви обяснения за
постъпките си, което събудило съмненията му за наличието на интимна връзка с
друг мъж. На 23.11.2019 г. ответницата напуснала семейното жилище и отишла да
живее при новия си партньор. Въпреки обидата и огорчението, в името на детето си, решил да запази добрия тон в отношенията и да се разберат относно детето. Първоначално не е възразил
ответницата да вземе детето със себе си в дома на новия си партньор, тъй като
детето било привързано и към нея. Новият партньор на ответницата бил женен,
имал две деца – на 14 и 21 години, а на 17.11.2019г. съпругата му го напуснала.
В началото на м.12.2019г. разбрал, че ответницата иска да посочи и новия си
партньор като лице, което може да взема и води детето на детска градина. В разговор с учителка на детето в ДТ „Д.“ научил, че от седмица
детето е стресирано, объркано и агресивно, а ответницата го вземала последна,
което създавало у детето допълнително усещане за изоставяне. При срещата с
ответницата, присъствал и нейният партньор-детски психолог в РУ – К., който му
казал, че е добре да се разберат доброволно за детето, като в противен случай, ще предяви срещу
него съдебен иск и той ще виждал детето си от време на време. На 10.12.2019г.
през деня, ответницата му се обадила и му казала да закара детето до полицията
и да го даде на Ч. М.. Макар да не бил съгласен, закарал детето. То се
притеснило като видяло, че майка му я няма и не искало да тръгва.. На
16.12.2019 около 16 часа в телефонен разговор с ответницата обсъдили при кого
ще бъде детето през следващите дни и по празниците, както и за евентуално
споразумение. На същия ден последвала сериозна конфронтация между него и
партньора на ответницата, на улицата, в присъствието и на детето и тогава
осъзнал, че няма да могат да решат въпросите, свързани с него доброволно и по
взаимно съгласие. Ответницата била студентка в П. у. и всяка събота и неделя й
се налагало да пътува и да посещава лекции, респективно да държи изпити. Поради
тази причина, както и поради това, че нейните родители не били много надеждни
за осъществяване на заместваща грижа, предложил детето да е при него в събота и неделя, вместо при баба
си и дядо си. Това било в интерес на детето, тъй като то ще бъде спокойно и
обгрижено, а от друга страна ще продължи да поддържа по-тясна връзка с него
като баща. Отношенията и ситуациите
обосновавали правният интерес от предявяване на исковата молба. Твърди, че
работи като ел. отговорник в подстанция К., редовна смяна и понякога се
налагало на смени, но сам изработвал график за тримесечието, който можел да
съобрази по начин, който да му позволява сам да се грижи за детето, а в
извънредни случаи разполагал и с подкрепата на родителите си, които живеели
наблизо в града. Разполагал със собствено жилище, което отговаряло на всички
условия за отглеждането на детето, което го възприемало същото като свой дом. Моли съда да постанови решение с което: Да предостави упражняването на
родителските права върху детето Р. К. Д., с ЕГН-**********, на него като
бащата, както и при него да бъде определено неговото местоживеене ***; Да осъди
ответницата, да заплаща на детето Р. К. Д. месечна издръжка в размер на ***
лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска до нейното окончателно изплащане; Да
определи режим на лични контакти между детето Р. К. Д. и неговата майка Р.Д.Д.,
който да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 18:00 в петък до 18:00 часа в неделя;
двадесет дни през лятото, който не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата, както и по четири дни на Коледа и на Великден. Претендира съдебни
разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответницата счита иска допустим. Оспорва твърденията на
ищеца и твърди, че той не притежава родителски капацитет и качества, за да
упражнява родителските права спрямо дъщеря им. Заявява, че в началото на
връзката им, отношенията изглеждали нормални, но имало детайли в неговото
поведение, които я смущавали, но преценила, че с времето и съвместния живот ще
се преодолеят. Няколко месеца след заживяването им заедно, двамата преценили,
че са готови и желаят да създадат семейство, но се оказало след известно време,
че не може да настъпи бременност по естествен път. След дълго проучване
достигнали до Професор, който се занимавал с р. п., провели изследвания на
двамата и се оказало, че и двамата имали своите си здравословни проблеми.
Преминали курс на лечение в рамките на година с постоянно закупуване на скъпи
медикамента и пътувания до гр.С.. В този момент от живота й, силно натоварващ и
негативно емоционален за нея, не усещала подкрепата на ищеца до себе си. Една
сутрин се почувствала безкрайно зле, като му споделила, че не й било добре, но
той не предприел действия, за да й помогне. Сама отишла при личния си лекар и
по време на прегледа се установило, че е бременна и това била причината за
нейното неразположение. На месечните, женски консултации при акушер-гинеколог
била сама. Ищецът винаги я превозвал до града, в който се намира лекарят й и я
изчаквал в колата, без да присъства на прегледа. След раждането на детето и
изписването им от болницата разчитала на подкрепата на ищеца, но такова не
получила. От раждането на детето, той се дразнел от плача на детето като думите
му били, че ходи на работа, че тя си стояла вкъщи, а той имал нужда от тишина и
спокойствие. През първата година от живота на детето им, ищецът прекарал
по-голямата част от времето в другата стая, извън общата спалня, за да си
почивал и да не ги слушал. Единственото, в което бил активен, било да й прави забележки
и коментари за всяко нещо, това бил непрестанен процес на недоволство. Той не
пропускал по няколко пъти дневно да й припомня как „нищо“ не ставало от нея,
нито като майка, нито като жена, че той „пълнел хладилника“, плащал и сметките,
гледал детето и трябвало да му бъде благодарна, че я търпял, защото без него
била нищо и никоя, не можела да оцелее без него. Твърди, че личните й разноски
за дрехи и козметика, ги поемала тя или чрез заплата или финансирана от
родителите й, семестриалните й такси за двете специалности, които изучавала
паралелно ги заплащала тя и майка й, която непрестанно носила хранителни
продукти вкъщи. Останалото, което ищецът заплащал били общите сметки за ток и
вода, които използвало и детето. Това негово отношение приела за постоянен
психически тормоз и я принудило да започне терапия при специалист психолог,
защото положението в дома им било нетърпимо. Когато дъщеря им станала на около
2,5 години и ответникът започнал да играе с детето, закупувал всички чипсове и
бонбони, неподходящи за възрастта, предоставял на детето телефон в ръцете за да играе. Имали
многократни конфротации по отношение качественото отглеждане на детето, но
същият не се вслушвал в съветите й. Родителите й, винаги били отзивчиви и
помагали за детето. Майката на ищеца имала собствен живот, който ревностно
пазела, не обичала да и се нарушава спокойствието, често била на почивка в
чужбина и промеждутъка между почивките си рядко осъществявала контакти с детето
и още по-рядко полагала грижи за него. Желае родителските права спрямо дъщеря
им да се предоставят на нея, а местоживеенето да е при нея.
Претендира съдебни разноски.Сочи, че пред РС-К. е висящо производството по
гр.д.№29/2020г., което било между същите страни и с идентичен предмет.
Претендира съдебни разноски.
С определение №412
от 20.02.2020г., на основание чл.213 от ГПК са съединени за разглеждане в едно
производство исковете, предмет на гр.д.№3/2020г. и на гр.д.№29/2020г. по описа
на РС К., с правно основание чл.127, ал.2 от СК за постановяване на общо
решение и продължаване разглеждането на съединените производства по
гр.д.№3/2020г. по описа на Районен съд - К..
Производството по
гр.д.№29/2020г. е образувано по искова молба на Р.Д.Д. срещу К.Т.Д., с правно
основание чл.127, ал.2 от СК за местоживеене, родителските права, режим на
лични отношения и издръжка на детето Р.
К. Д., с ЕГН-**********. Ответникът К.Д. е подал отговор на исковата молба, с
който е изложил становище и готовност за споразумение.
В откритото заседание страните се
явяват лично и представят писмено споразумение, което заявяват, че поддържат и
молят то да бъде одобрено.
От събраните по делото
доказателства, становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Видно от представеното заверено копие на удостоверение за раждане,
ищецът К.Т.Д. и ответника Р.Д.Д. са родители на детето Р. К.
Д., с ЕГН-**********. Безспорно е обстоятелството, че родителите са живели
на семейни начала до м.11.2019г., когато се разделили. Безспорно е и, че след
раздялата на страните детето Р. живее при ответницата, която полага преките и
непосредствени грижи за неговото отглеждане, възпитание и издръжка. В откритото
заседание страните представят споразумение, в което са постигнали съгласие
малолетната Р. да продължи да живее при майката и тя да упражнява родителските
права, бащата да заплаща месечна издръжка в размер на *** лв., считано от
01.02.2020 г. както и конкретния режим на лични отношения между бащата и
детето. Страните заявяват лично и изрично, че поддържат споразумение и желаят
съдът да го одобри.
При
решаването на въпросите свързани с местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката, съдът следва да
изхожда преди всичко от интересите на детето и принципа, залегнал в
чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето и
чл.123, чл.124, чл.125 и чл.143, ал.2 от СК. Задължение на двамата
родители е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които
детето се нуждае, същевременно да отговорят на потребностите му от
контакти, както с майката, така и с бащата.
При
доказана раздяла между родителите, релевантни за решаване въпроса за
упражняването на родителските права са, както родителските и възпитателски
качества, които притежават родителите, така и конкретните им възможности за
осигуряване на благоприятна среда за отглеждане на детето.
Като взе предвид, че страните като родители на малолетната Р. са постигнали взаимно съгласие относно местоживеенето, родителските права, режима на лични контакти и издръжката на детето, изявленията им представеното споразумението да бъде утвърдено, както и това, че последното не противоречи на закона и морала, и е в интерес на малолетното дете съдът намира, че следва да го утвърди.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд-К. ***лв. държавна такса за постановената издръжка.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
УТВЪРЖДАВА постигнатото между К.Т.Д., с ЕГН-********** *** и Р.Д.Д.,
с ЕГН-********** ***, споразумение по чл.127, ал.1 от СК както следва:
ПОСТАНОВЯВА детето Р. К.
Д., с ЕГН-********** да живее при майката Р.Д.Д., с ЕГН-********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Р. К.
Д., с ЕГН-********** на майката Р.Д.Д., с ЕГН-********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата К.Т.Д., с ЕГН-**********
*** и детето Р. К. Д., с ЕГН-**********, който да се осъществява
всяка втора и четвърта седмица на месеца, от 17:00 часа в четвъртък до 18:00
часа в неделя, с преспиване; два пъти по 10 дни през лятната ваканция, когато
това не съвпада с платения годишен отпуск майката; всяка четна година на
Коледните празници от 10:00 часа на 25-ти декември до 16:00 часа на 27-ми
декември; всяка нечетна година на Великденските празници от 10:00 часа в събота
до 17:30 часа на Велики понеделник, както и всяка година от 16:30 часа на 22-ри
януари до 9:00 часа на 23-януари. Бащата К.Т.Д. ще взема и връща/предава детето
Р., от и на майката Р.Д.Д. или от и в детската градина.
ОСЪЖДА К.Т.Д., с ЕГН-********** *** да заплаща на детето Р. К.
Д., с ЕГН-********** чрез Р.Д.Д., с ЕГН-********** *** като майка и
законна представителка, месечна издръжка в размер на *** лв., считано от
01.02.2020 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на
издръжката.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдената на детето Р.издръжка следва
да бъде заплащана от бащата К.Т.Д., по банкова сметка: ***, в „У. Б.“ АД с
титуляр Р.Д.Д..
ОСЪЖДА К.Т.Д., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на ***лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд-С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: