РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 26.09.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти състав, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 76 / 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 215, във вр. с чл. 195, ал. 6, т. 1, във вр. с чл. 196, ал. 4 от Закон за устройство на територията, във вр. с гл. Десета, раздел І от АПК.
Делото е образувано по жалба на М.И.Ф., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Ф.Ф. ***, със съдебен адрес:***, против Заповед № З-247/03.02.2022 г. на Кмета на Община Ловеч, издадена на основание чл. 195, ал. 6, т. 1 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ.
Със Заповед № З-247/03.02.2022 г.
на Кмета на Община Ловеч, издадена на основание чл. 195, ал. 6, т. 1 и чл. 196,
ал. 3 от ЗУТ, е наредено на съсобствениците на сграда с идентификатор ****по
кадастралната карта на кв. **** и административен адрес: гр. Ловеч, Област Ловеч,
кв. ****, ул. „****, да премахнат: обект с идентификатор ****в срок до 20 дни
от влизане в сила на заповедта, съгласно чл. 195, ал. 6, т. 1, като по смисъла
на ЗУТ, чл. 48, ал. 3 – оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се
разполагат с равни части в двата имота. Когато оградата е плътна с
височина над 0,6 м., тя се допуска въз
основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти, ако
разстоянието от оградата до жилището в първия етаж на сградата в съседния
урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част
на оградата. Допустимо е оградата да се разположи и изцяло в имота на
възложителя. Зидът може да бъде запазен до 0,60 м. височина, изпълнявайки
функцията на ограда.
Жалбоподателят сочи, че е съсобственик при равни права с Г.А.Ф. на недвижим имот с идентификатор ****целият с площ от 878 кв.м., заедно с построените в имота: 1. едноетажна жилищна сграда с идентификатор ****със застроена площ от 46 кв.м., 2. селскостопанска сграда с идентификатор ****със застроена площ от 32 кв.м., 3. селскостопанска сграда с идентификатор ****със застроена площ от 61 кв.м. Жалбоподателят сочи, че е налице противоречие на изложените в обжалваната заповед правни и фактически основания. Сочи, че в заповедта има неопределеност на обекта, който подлежи на премахване, като отделно сочи, че мотивите на заповедта изцяло са насочени към обосноваване на теза за незаконосъобразна ограда. Отделно се сочи, че е неясно дали трябва да се премахне „сграда“ по смисъла на § 1, т. 1б от ЗКИР или „обект“ по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ. Сочи се, че цитираната в обжалваната заповед разпоредба на чл. 48, ал. 3 от ЗУТ е обща и касае регламентацията на огради, като не става ясно какво отношение има към процесния случай, отделно оспорва се същата разпоредба да е приложима за конкретния случай. Отделно се сочи, че протоколът по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ е съставен на 20.08.2021 г., подадено е възражение от жалбоподателя, което е прието за неоснователно, но самата заповед е издадена около 5-6 месеца по-късно на 03.02.2022 г., което според жалбоподателя е налагало да се извърши повторна проверка преди издаването на заповедта, още повече след като във възражението се сочи, че са налични нови фактически обстоятелства, като се сочи нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК. В заключение жалбоподателят моли съда да отмени обжалваната Заповед № З-247/03.02.2022 г. на Кмета на Община Ловеч, като претендира и деловодни разноски съгласно списък на разноските на л. 136 от делото.
Ответникът – Кметът на Община Ловеч, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. В съдебно заседание и в писмена защита чрез юрк. Т. ответникът излага съображения за законосъобразност на ожалваната заповед, като претендира разноски в неуточнен размер.
Заинтересованата страна – Г.А.Ф., редовно призована, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е с рег. индекс на Община Ловеч с дата
23.02.2022 г., а видно от копие на обратна разписка на л. 15 от делото,
жалбоподателят е получил оспорваната заповед № З-247/03.02.2022 г. с придружително писмо с изх. № 94-00-1864-10/07.02.2022 г.
(л. 14) на 09.02.2022 г., поради което съдът намира, че оспорването е в срок, а
жалбата е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация – адресат
на обжалваната заповед, поради което оспорването е допустимо.
По същество жалбата е основателна.
В същия смисъл е практиката на ВАС: Решение № 6043 от 20.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1716/2022 г., II о., Решение № 1131 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2018 г., II о., Решение № 5298 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10285/2018 г., II о., Решение № 6583 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2328/2021 г., II о. и др.
Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, като липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Обжалваната Заповед № З-247/03.02.2022 г. на Кмета на Община Ловеч, е издадена на основание чл. 195, ал. 6, т. 1 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, а съгласно чл. 195, ал. 6, във вр. с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ компетентен да издаде заповед от вида на процесната е именно Кметът на Община Ловеч, поради което съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган.
По отношение на изискването за
форма по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК съдът намира, че заповедта
не съдържа ясни фактически основания, при това не съдържа фактически основания,
които да съответстват на сочените в заповедта правни основания. В обжалваната
заповед е посочено правно основание по чл. 195, ал. 6, т. 1 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, като се сочи едновременно и разпоредбата на чл. 48, ал. 3 от ЗУТ, което
създава объркване, като отделно неясно са изложени и мотивите на заповедта,
които отново препращат към разпоредби за ограда, а няма спор, че предмет на
заповедта е обект с идентификатор ****, като няма спор, че в КККР съществува сграда с
идентификатор ****, която няма как да бъде едновременно с това и ограда.
Със Заповед № З-247/03.02.2022
г. на Кмета на Община Ловеч, издадена на основание чл. 195, ал. 6, т. 1 и чл.
196, ал. 3 от ЗУТ, е наредено на съсобствениците на сграда с идентификатор ****по
кадастралната карта на кв. **** и административен адрес: гр. Ловеч, Област
Ловеч, кв. ****, ул. „****, да премахнат: „обект с идентификатор ****в срок до
20 дни от влизане в сила на заповедта, съгласно чл. 195, ал. 6, т. 1, като по
смисъла на ЗУТ, чл. 48, ал. 3 /Доп –ДВ.бр. 65/2003
г./ оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни
части в двата имота. Когато оградата е плътна с височина над 0,6 м., тя се допуска въз основа на
изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти, ако разстоянието
от оградата до жилището в първия етаж на сградата в съседния урегулиран
поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата.
Допустимо е оградата да се разположи и изцяло в имота на възложителя. Зидът
може да бъде запазен до 0,60 м. височина, изпълнявайки функцията на ограда“.
Тези лаконични мотиви в заповедта създават
неяснота както относно предпоставките за премахване, така и относно обекта на
премахване.
Отделно лаконичните мотиви
/фактически основания/ в обжалваната заповед не могат да бъдат допълнени със съдържанието
на административната преписка, т.к. видно от протокол по чл. 196, ал. 1 и ал. 2
от ЗУТ от 20.08.2021 г. /на л. 31-35 от делото/, от една страна на първа
страница в същия протокол се говори за „сграда“ с идентификатор ****, от друга
страна на втора страница от протокола се говори за „обект“ и „сграда“ с описание
на зидове на същия, но същевременно на трета страница от протокола /л. 33 от
делото/ се говори са „допълнително пристрояване на тухлена постройка в лошо
състояние“, като се описва покривна конструкция на същата „постройка“, стени и
основи на същата, като се поставя въпросите - колко са предметите за
премахване, защото от една страна в обжалваната заповед се сочи за премахване:
обект с идентификатор ****в срок до 20 дни от влизане в сила на заповедта, но
видно от протокол по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ от 20.08.2021 г. /на л.
31-35 от делото/, става ясно, че в същия протокол е описана и друга сграда -
„допълнително пристрояване на тухлена постройка в лошо състояние“, която видно
от същия протокол е различна от сграда с идентификатор ****По-надолу в същия
протокол /на л. 33 от делото/ се сочи, че в това състояние „обектът не отговаря на изискванията на чл. 169, ал. 1
от ЗУТ за механично съпротивление и устойчивост на конструкцията; безопасност в
случай на пожар; хигиена и здраве, достъпност е безопасност при експлоатация.
Обектът е опасен за намиращите в близост до него и не подлежи на ремонт и
укрепване.“ Съдът констатира, че съществува неяснота в протокола на л. 33 от
делото именно за кой „обект“ са описаните констатации, т.к. видно от същия
протокол на л. 33 от делото, в същия е описана и друга сграда - „допълнително
пристрояване на тухлена постройка в лошо състояние“. Отделно няма спор между
страните, а и се установява от писмените доказателства, че в поземлен имот с
идентификатор ****с площ от 878 кв.м., съществуват по нотариален акт, а и в
КККР следните обекти: 1. едноетажна жилищна сграда с идентификатор ****със
застроена площ от 46 кв.м., 2. селскостопанска сграда с идентификатор ****със
застроена площ от 32 кв.м., 3. селскостопанска сграда с идентификатор ****със
застроена площ от 61 кв.м. Поради това съдът намира, че фактическите основания
на обжалваната заповед са неясни, като дори съдържат неяснота колко обекта и
кои конкретно подлежат на премахване.
Съгласно чл. 195, ал. 6,
т. 1 от ЗУТ - Кметът на общината
издава заповед за премахване на: строежи, които поради естествено износване или
други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите,
негодни са за използване, застрашени са от самосрутване,
създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно
отношение и не могат да се поправят или заздравят;
Съгласно практиката на ВАС заповеди за премахване от рода
на процесната следва да съдържат недвусмислени мотиви
за наличието на двете кумулативни предпоставки на 195, ал. 6, т. 1 от
ЗУТ, а в случая липсват ясни мотиви за втората предпоставка – „да не могат да
се поправят или заздравят“. Констатации дали обектът/сграда, подлежащ на
премахване може или не може да се поправи или заздрави и в коя конкретно част –
липсват както в обжалваната заповед, така и в протокол по чл. 196, ал. 1 и ал.
2 от ЗУТ от 20.08.2021 г. /на л. 31-35 от делото/, като отделно неясно остава
какво отношение има сграда с идентификатор ****към ограда.
„Не е достатъчна само
констатацията на служители на общината, а е необходимо описание на факти, които
обосновават наличието на предпоставките по чл. 195, ал. 6 ЗУТ.
Липсват установявания, че обектът застрашава живота и здравето на гражданите,
застрашен е от самосрутване, създава условия за
възникване на пожар или е вреден в санитарно-хигиенно отношение и не може да се
поправи или заздрави...... Не са изложени мотиви и не е изследвана възможността
за поправяне и заздравяване на разпоредения за
премахване строеж, като едно от кумулативно предвидените в приложимата норма
условия...... От съдържанието на протокола и административния акт не става ясно
въз основа на какви данни, събрани в административното производство, е направен
извод за наличие на предпоставките за премахване на строежа.“ – Решение № 1131
от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2018 г., II
о.
Ето защо тези пороци на формата на обжалваната заповед са напълно достатъчни да обосноват отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК.
В същия смисъл е и практиката на ВАС: Решение № 6043 от 20.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1716/2022 г., II о., Решение № 1131 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2018 г., II о., Решение № 5298 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10285/2018 г., II о., Решение № 6583 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2328/2021 г., II о. и др.
При проверка по чл. 146, т. 3 от АПК съдът констатира съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.
Законът задължава назначената за това производство Комисия по чл. 196, ал. 1 ЗУТ да изслуша заинтересуваните лица, като нормата на ал. 2 на същия текст е императивна - изслушването е задължителна част от процедурата по законосъобразност на съответния акт. В настоящото производство данни за такова изслушване не са намерени и това представлява съществено нарушение на административно-производствените правила.
Отделно, видно от съдържанието на протокол по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ от 20.08.2021 г. /на л. 31-35 от делото/, както и от присъствен протокол на л. 36 от делото, установява се, че на проверката е присъствал само жалбоподателя М.Ф., но не е присъствал другия съсобственик – заинтересованата страна Г.А.Ф.. Отделно няма каквито и да било доказателства присъстващият жалбоподател М.Ф. да и бил изслушан по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ.
Напротив, видно от съдържанието
на протокола /на л. 33 от делото/, изрично си сочи, че: „Комисията приключва
своята работа след представяне на писмени становища от заинтересованите лица в
седем дневен срок от получаване на настоящия Протокол.“ Следва да се посочи, че
представянето на последващо „писмено становище“ не
може да санира липсата на изслушване на
заинтересованите страни, а в случая М.Ф. е присъствал на проверката, но не е бил изслушан,
а заинтересованата страна Г.А.Ф. не е присъствала пред комисията и не е
била изслушана.
Като допълнение - премахването на строежи по реда на чл. 195, ал. 6 ЗУТ е крайна мярка и се прилага при строго определени в закона условия и ако строежът не може да се поправи или заздрави.
В нормата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ изрично е предвидено, че комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и да изслуша заинтересованите страни, като изслушването следва да предхожда констатациите в съставения протокол. Процедурата по ЗУТ е специална. Уведомяването на жалбоподателя от кмета на общината съгласно чл. 26 АПК за започване на административното производство не може да замести изслушването му от комисията. Подаването на становище във връзка с уведомлението не е достатъчно, за да се приеме изпълнение на императивното изискване на закона за изслушване на заинтересованата страна. В конкретния случай това не е направено, което се отразява на правото на защита на адресатите на заповедта и представлява съществено нарушение на предвидената в закона процедура.
В случаите на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, в които се разпорежда крайната мярка за премахването на строеж, следва да са изпълнени кумулативно предвидените предпоставки, като освен обектът да е негоден за използване, следва да се докаже, че същият не може да се поправи или заздрави. След като не е установено второто условие, то оспорената заповед е и материално незаконосъобразна.
В административното производство по чл. 195, ал. 6 ЗУТ на изследване задължително подлежи и възможността за поправянето или заздравяването на строежа, респективно тази невъзможност по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ. В случая в нарушение на цитираната норма комисията не е изслушала и двете заинтересовани лица. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, както и да изслуша заинтересованите лица преди да отрази констатациите си в съставения протокол, като тази процедура е нарушена, което е друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.
Отделно окончателен извод дали строежът подлежи на заздравяване не се съдържа и в процесната заповед.
Поради това съдът приема, че е налице и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.
Предвид сочените по-горе съществени нарушения на формата на административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК, както и допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК, съдът не дължи подробна проверка на материалната законосъобразност на обжалваната заповед, която е затруднена и предвид неяснотата в предмета на заповедта.
Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице К.К.,
а и няма спор между страните, което е установено и от констативния протокол по чл. 196,
ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ от 20.08.2021 г. /на л. 31-35 от делото/, че процесната сграда е съборена, като същата е била съборена
още към момента на съставяне на констативния протокол на 20.08.2021 г., около
5-6 месеца преди издаване на обжалваната заповед на 03.02.2022 г. Видно от
същото заключение на вещото лице К., което като компетентно, безпристрастно и
неоспорено от страните, съдът кредитира, нанесената в КККР на гр. Ловеч сграда
с идентификатор ****не отговаря на легалното определение за сграда по смисъла
на § 1, т. 1б от ДР на ЗКИР, т.к. същата е съборена, липсва покрив и са
останали да стърчат само странични каменни зидове.
Поради гореизложеното съдът
намира, че е налице и отменително основание по чл.
146, т. 4 от АПК, като обжалваната заповед не съответства и на целта на закона
– чл. 146, т. 5 от АПК. В процесния случай е
установено, че още към момента на съставяне на констативния протокол и около
5-6 месеца преди издаване на обжалваната в настоящото производство заповед, процесната сграда е била вече съборена, което е съвсем
различна хипотеза от други случаи в практиката, в които сградата се събаря след
издаването на заповедта, поради което съдилищата приемат, че заповедта има
предмет към момента на издаването на същата.
Ето защо съдът намира, че са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3,
т. 4 и т. 5 от АПК, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена,
като се съобрази и с практиката на ВАС, като: Решение № 6043 от
20.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1716/2022 г., II
о., Решение № 1131 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 8262/2018 г., II о., Решение № 5298 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10285/2018 г., II о., Решение № 6583 от 1.06.2021
г. на ВАС по адм. д. № 2328/2021 г., II о. и др.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдена Община Ловеч /юридическото лице, в състава на което е издателят на административния акт/ да заплати на жалбоподателя М.И.Ф., ЕГН: **********, с адрес: ***, направените по делото и своевременно претендирани разноски съгласно списък на разноските на л. 136 от делото, както следва: 10 лв. – държавна такса /видно от платежно нареждане на л. 105 от делото/, 330 лв. – депозит за експертиза /видно от платежно нареждане на 129 от делото/ и 900 лв. адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 9-гръб от делото, или общо разноски в размер на 1240 лв.
Водим от горното и на основание чл.172, ал. 2 от АПК и чл. 215 от ЗУТ, Административен съд - Ловеч, трети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.И.Ф., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Ф.Ф. ***, със съдебен адрес:***, Заповед № З-247/03.02.2022 г. на Кмета на Община Ловеч, издадена на основание чл. 195, ал. 6, т. 1 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Ловеч да заплати на М.И.Ф., ЕГН: **********, с адрес: ***, направените по делото разноски в размер общо на 1240 лв./хиляда двеста и четиридесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: