РЕШЕНИЕ
гр.
София, 03.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Румяна Григорова, като разгледа
докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно
гр. дело № 6324 по описа за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника Д.А.М., срещу решение № 34064/06.02.2020 г., постановено по
гр. д. № 287/2020 г. на CPC, III ГО, 117 състав, с което съдът е издал заповед за защита срещу
него в полза на Т.П.П. и П.Д. М. и му е наложил мерки
по ЗЗДН, в частта му, с която са наложени мерките за защита отстраняване от
собственото му жилище и забрана да доближава жилището и сградата, в която се
намира жилището за срок от 18 месеца. При условие на евентуалност, моли да бъде
намален срока на наложените мерки в размер, близък до минимално предвидения в
закона. Въззивникът счита, че решението е неправилно
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Въззиваемата страна Т.П.П., с възражението
срещу жалбата моли първоинстанционното решение да
бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът
поддържа жалбата.
За съдебно заседание въззиваемата
страна Т.П.П., редовно уведомена, не се явява и не
изпраща представител.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1
от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното
производство, който има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден съдебен акт, който е допустим
в обжалваната му част.
С молба от 07.01.2020
г. Т.П.П. е поискала да се издаде
заповед за защита в нейна и на П.Д. М.
полза, срещу Д.А.М.,
който е съпруг на молителка и баща на П.Д. М., за актове на домашно насилие спрямо тях, извършени от ответника на 13.07.2018
г., 1 октомври 2019 г., 28 и 29 декември 2019 г., 4 и 5 януари 2020 г.
С
решение № 34064/06.02.2020 г., постановено по гр. д. № 287/2020
г., CPC,
III ГО, 117 състав е издал заповед за защита в полза на Т.П.П. и на П.Д. М., срещу Д.А.М., като му е наложил мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на тях, отстранил го е от жилището, находящо се в гр. София, ж.к. ******и му е забранил да се
доближава на по-малко от 100 метра от сградата на адреса и от тях самите-с
изключение на/в съдебни и полицейски сгради, за срок от 18 месеца, считано от
06.02.2020 г. С решението съдът е осъдил ответника да заплати глоба в размер на
500 лв. и държавна такса в размер на 50 лв.
Въззивният
съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното
производство, прие за установено следното:
Съгласно чл.
269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата. В настоящия случай във въззивната
жалба няма наведени доводи за неправилност на решението. Жалбата
е бланкетна – в нея не са посочени
допуснати нарушения от първостепенния съд. При постановяване
на първоинстанционното решение не са
нарушени императивни материалноправни норми, а не се касае
за интереси на ненавършили пълнолетие деца или на лица,
поставени под запрещение. В жалбата се съдържа признание, че
заповедта за незабавна защита вече е осъществила, както своята защитна функция
спрямо пострадалите лица, така и превантивна функция спрямо въззивника.
Същият провежда медикаментозно лечение, подал е искане за настаняване за
лечение в ДПБЛНА в кв. Суходол, твърди се, че провежда лечение и в „Център за
психично здраве-София“.
Исканията за изменение на част от защитните мерки, а при условие на
евентуалност- срока, за който са наложени, са мотивирани от необоснованост и
прекомерност по вид, срок и интензитет спрямо конкретния случай и от
здравословното и имотното състояние на въззивника.
Във въззивната
инстанция бяха ангажирани доказателства, за прекратяване брака между страните, че в бракоразводния процес е
отхвърлен иска на Т.П.П. за предоставяне след прекратяване
на брака, ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София,
ж.к. ******, собственост на Д.А.М. (решение № 73568/16.04.2020 г., постановено по гр. д. № 39473/2019 г. на CPC, III ГО, 83 състав), както и междувременно детето на
страните П.Д. М. е навършило пълнолетие.
С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че първоинстанционното
решение в частта му, с която са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т.
3-„забрана на извършителя да доближава жилището“ от ЗЗДН, следва да бъде
отменено.
Въззиваемата страна, с оглед изхода
на делото, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса
за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50
лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №34064/06.02.2020 г., постановено
по гр. д. № 287/2020 г. на CPC, III ГО, 117
състав, в частта, в която на
основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН е наложена защитна мярка отстраняване на Д.А.М.,
ЕГН********** от жилището, находящо се в гр. София,
ж.к. ******и в частта, в която на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН е забранено на Й.Д.С.да приближава на
разстояние по-малко от 100 м. жилището, находящо се в гр. София,
ж.к. ******и сградата, в която се
намира жилището.
ОСЪЖДА Т.П.П., ЕГН********** да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 12,50
лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.