Решение по дело №15293/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1088
Дата: 6 март 2023 г. (в сила от 6 март 2023 г.)
Съдия: Стефан Исаков Шекерджийски
Дело: 20211100115293
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1088
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С. Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20211100115293 по описа за 2021 година
иск с пр.осн. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А от КЗ:
Ищецът – С. В. Д., твърди, че на 30.10.2017г. при ПТП, баба му Н.М., към която бил
изключително привързан, получила тежки наранявания, като въпреки предприетото лечение,
починала на 12.11.2017г.
Деликвентът нямал ГО.
С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът - Гаранционен фонд, да му заплати
обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, в резултат на ПТП от 30.10.2017г. при което настъпила смъртта на Н.М.
– Път III-623 (щета № 21210196/01.10.2021г.), както и законната лихва.
Претендират и разноски.
Ответникът - Гаранционен фонд, оспорва иска:
по размер;
- фондът не бил застраховател;
- нямало доказателства за силна привързаност;
- имало съпричиняване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
1
от фактическа страна:
С Присъда № 21 от 17.12.2018г. ПОС е признал подсъдимия Г. Д. П. - роден на ***
***, българин, с българско гражданство, *** образование, женен, неосъждан, пенсионер, с
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че: на 30.10.2017 г. около 17, 00 ч., в с.***, общ.
Земен, на път «III- 623», при управление на МПС - товарен автомобил, марка "Мерцедес",
модел "609Б" с рег. № ***, собственост на В. Г. Д., нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не е контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал и чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП
- като водач на пътно превозно средство не е намалил скоростта и не е спрял, когато е
възникнала опасност за движението, като с деянието си по непредпазливост е причинил
смъртта на пешеходеца Н. Г. М. от с.***, общ. Земен, обл. Перник.
Според протокола за ПТП от 30.10.2017г., водачът не се съобразил с атмосферните
условия (бил заслепен от слънцето), не се съобразил и с пресичащия пешеходец.
До доказване на обратното от страната, която има интерес за това, протоколът обвърза съда
с фактите, които установява - чл. 189, ал. 2 от ЗДП и чл. 125, ал. 1, т. 1, предл. 1. Налице е
оборима презумпция, за описаните в него факти: Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. №
768/2008г.: с формална доказателствена сила протоколът като свидетелствуващ документ
материализира удостоверенителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се
състои неговото доказателствено значение. Настоящият състав споделя изцяло приетото от
въззивния съд за формалната и материалната доказателствена сила на съставения от
органите на МВР протокол за станалото ПТП; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. №
444/10, І т.о.: Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
този документ. Твърдението на длъжностното лице (в случая – актосъставител), че не си
спомня отразените в документа факти и обстоятелства е без правно значение и не лишава от
доказателствена сила удостоверителното му изявление, съдържащо се в документа. В случая
не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на
актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелските показания
на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки, че изявлението, че той го е
съставил, но не си спомня обстоятелствата, би било лишено от доказателствена стойност и в
тази хипотеза.
Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
протокола; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение №
372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС.
Видно от УС (л. 6) ищецът е внук на починалата. Той е роден през 1994г., като баща
му – В. Д., е починал на 19.03.2014г. Тогава ищецът е бил на 20 години.
2
В исковата молба се сочи, че майка му често отсъствала от семейното жилище поради
ангажименти, което налагало баба му трайно да полага грижи за него.
По отношение на фонда е депозирано искане за извънсъдебно изплащане на
обезщетение, а именно 100 000 лева (молба от 01.10.2021г.).
Фондът е приел, че се дължи сумата от 5 000 лева, но при съпричиняване от ½ или 20
% (и двете стойности са вписани) е предложил 4 000 лева. Поискано е и представяне на
банкова сметка, като това не се е случило.

Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. Д. (преценени по реда на чл. 172 от
ГПК, тъй като ищецът му е племенник). От тях се установява, че:
След като узнал за инцидента с майка му (починалата) се обадил на племенника си,
който се разстроил силно. Бил много привързан към баба си защото тя го отгледа като малък
и много тежко понесъл загубата ù. Първо израснал при нея до започване на училище, след
това всяка събота и неделя, още в петък даже ходел при нея и по цяло лято ваканциите ѝ
помагал в селскостопанската работа. Когато било в учебно време, заедно учели, тя го
изпитвала, той ù разказвал уроци. Понякога ù казвал майко, иначе, за пред хората тя била -
старото бабче. След смъртта ù всеки ден ходел до гроба ù в село Жаблено до 40 дни, след
това всяка събота и неделя. Вероятно привързаността баба му се засилила още повече след
смъртта на неговия баща (брат на свидетеля), който починал през 2014г. март месец. Към
днешна дата още не бил преоД.л скръбта. Затворил се в себе си. Свидетелят не знае дали
ищецът е ходил на психиатър. Консултирал се обаче по телефона и пиел лекарство за
успокоение атаракс.
Съдът като цяло кредитира показания, като приема, че все пак близостта е леко
преекспонирана, с оглед роднинската връзка и интереса на ищеца.
Депозирани са две заключения на СТЕ.
Първата е практически неизползваема – л. 61-77, като съображенията за това са
следните:
Съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата, събрани по
конкретното дело, в открито заседание с участие на страните. Той не може да се позовава на
събрани извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго дело -
Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от
22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. №
728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о.
на ВКС; Решение № 66 от 12.03.2015г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014г., IV г.о., ГК;
Определение № 374 от 01.04.2010 г. по гр.д. № 34/2010г., ІV г.о. на ВКС, Определение №
241 от 07.04.2011г. по т.д. № 840/2010г., I т.о. на ВКС и Определение № 134 от 24.02.2010г.
по т.д. № 937/2009г., I т.о. на ВКС. Цитираната практика е примерна, а не изчерпателна.
Също така, доколкото изискването има императивен характер недопустимо е то да се
3
дерогира по съгласие на страните - Решение № 65 от 28.02.1985г. по гр.д. № 933/1984г., І г.о.
на ВС. Например не може съдът да постанови решението си, като се позове на показания на
свидетел, който е бил разпитан по друго дело, дори и страните да са се съгласили за това -
Решение № 2169 от 21.09.1976г. по гр.д. № 1684/1975г., I г.о. на ВС; Следователно
недопустимо е съдът да постанови решението си въз основа на доказателства, събрани по
друго дело или на доказателства, събрани по делегация, ако съдебната поръчка не е била
налице към делото в последното заседание на съда - Решение № 32 от 25.03.1986г. по гр.д.
№ 1/1986г., на ОСГК на ВС.
Р. на ВКС стар 639/1936г. I: Събраните по друго дело доказателства не могат да
служат като такива по разглежданото дело - особено свидетелски показания и заключения
на вещи лица, които трябва да се възприемат непосредствено от съда. Но ако такива
доказателства са посочени и от противната страна не е имало противопоставяне, няма
законна причина да се откаже приемането им.
Става въпрос за това, че е съобразена СМЕ (видно от л. 63) и гласни доказателства (л.
64-7).
Изложеното относно експертизите и свидетелските показания, не се отнася до
протокола за оглед и фотоалбума. Те са веществени доказателства, което могат да се ползват
от гражданския съд (например: Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II г.о.
на ВКС; Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС и р. 1510-77-I).

Проблемът е, че заключението стъпва, както на допустими доказателства, така и то
съществено на свидетелски показания (л. 70).
От съдържанието на втората експертиза не би могла да се установи, че са допуснати
грешките, посочени по-горе. Тя не е оспорена от страните и е приета от съда, като
компетентно изготвена. От нея, както и от разпита на в.л. в о.с.з. се установява, че:
- липсват технически причини за настъпването на произшествието;
- към момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение и предприемане
на пресичането му, той е бил извън т.нар. „опасна зона“ за спиране на превозното средство и
произшествието е било предотвратимо от водача;
- към момента на навлизане на пешеходеца в коридора за движение на автомобила,
водачът на последния не е имал техническата възможност да предотврати произшествието
чрез предприемане на аварийно спиране;
- вероятно е било налице заслепяване.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо
имущество, причинени: а) на територията на Република България, на територията на друга
4
държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Не се установява каквото и да е съпричиняване. Единственият, който има вина за
инцидента, е лицето, сочено в исковата молба, като делинквент. Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението (чл. 20, ал. 1 и ал. 2 изр. 2 от ЗДП, съобразно посоченото в
присъдата).
Според Решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически
условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетенията момент. От него по никакъв начин не би могло да се достигне до извод, че
обезщетението, дължимо от делинквентна и застрахователя (при сключена застраховка ГО)
е различно от това, дължимо от ГФ. Обезщетението се определя по справедливост и е
еднакво за всеки отговорен за него (при условията на несъщинска солидарност - Решение №
246 от 05.04.2007г. по гр.д. № 739/2006г. на ВКС (с ТР № 2 от 06.06.2012г. по т.д. №
2/2010г., ОСТК на ВКС тя бе приравнена на същинска).
До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2,
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се
определя в размер до 5000 лв. (§ 96, ал. 1 от КЗ, в сила от 7.12.2018г.) В случаите на смърт
на пострадалото лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. В случаите
на телесно увреждане на пострадалото лице се дължи обезщетение за претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди (чл. 493а от КЗ, в сила от 7.12.2018г.).
На основание чл. 14 от ЗНА, и двете норми нямат приложение, доколкото
инцидентът е от 2017г. Освен това, съгласно Р. № 60133 от 11.10.2021г. на ВКС, II т.о., т.д.
№ 1902/2020г.: В обжалваното решение е прието, че макар и относима към процесния
случай, разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР КЗ, предвиждаща максимален размер от 5 000лв. за
обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат братята и сестрите, не следва
да бъде приложена, тъй като противоречи на правото на Европийския съюз (ЕС) и на
практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Съдът се е позовал на решение на СЕС от
24.10.2013г. по дело С – 277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия), в което е прието, че член 3, § 1 от
Директива 72/166 и член 1, § 1 и § 2 от Втора директива 84/5 , не допускат национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при
5
използването на МПС, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума.
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия
човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия - ТР № 1 от 21.06.2018г. по
тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС.
В решение № 17/16.03.2021 г. по т.д. № 291/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС, с препращане
към решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, е посочено, че
житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка
характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като
примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното
отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт,
дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина, трайно полагане
на грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители.
Не подлежи на доказване само особената житейска ситуация, като причина за
възникване на връзка на особена близост. Главното и пълно доказване на обстоятелствата по
материалноправната легитимация на лицата - ищци, извън кръга очертан с постановления №
4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, конкретно за случая (но не само) в хипотезата на
родство с починалия, извън родство от първа степен по права линия, предпоставя
установяването на три групи факти:
1. такива, които по своето естество са годни да провокират създаването на особена
близка връзка, надхвърляща - когато се касае за лица в някаква степен на родство -
типичното съдържание на такава връзка, традиционно за българското семейство, бит и
морал - тези обстоятелства следва да обосновават житейските предпоставки за възникването
на изключителна духовна връзка, но сами по себе си не биха били достатъчни за
обосноваване на активна материалноправна легитимация;
2. факти, свидетелстващи за съдържанието на установилата се, по причина особената
6
житейска ситуация, връзка между съответните родственици - с продължителност, интензитет
и проявления, съобразими за период значително преди и към момента на настъпване на
смъртта, които да позволяват квалифицирането й като необичайна;
3. търпимите болки и страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и
времетраене обичайно търпимите от смъртта на близък човек. Неустановяването на която и
да е от трите групи факти изключва обосноваването на активна материално - правна
легитимация на ищци, по искове за обезщетяване на неимуществени вреди, извън кръга
очертан с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/1969 г. При това от значение е не личната оценка на
ищеца или квалификацията на създалите се отношения между него и починалия, дадена от
трети лица (свидетели), а доказването на обстоятелствата, предоставящи възможност съдът
да изгради личното си впечатление и убеждение за изключителност на тази връзка, по
смисъла на ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
Пребиваването на внуците в дома на дядото, полагането на грижи от негова страна в
процеса на отглеждане на внуците, включително воденето им на детска градина и
занимаването им с различни игри, предаването от дядото на внуците на знания и опит в
областта, в която се е развивал професионално, са израз на типичното за българските
традиции участие на бабите/дядовците в отглеждането и възпитанието на внуците, но не
разкриват изключителност на съществувалата между дядото и неговите внуци родствена
връзка. Прието е, че от факта, че смъртта на дядото е била първи трагичен случай в
семейството и че, поради силната си привързаност към него, четиримата ищци - единият от
които носи неговото име, са страдали много за загубата му и продължават да го споменават,
не се установява в правната сфера на ищците да са настъпили неимуществени вреди,
надхвърлящи като интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално
да търпят внуците по повод загубата на обичан от тях дядо. В решение № 92 по т.д. №
1275/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС идентично е съобразено, че обстоятелствата, че ищцата /баба/
се грижела за внучката си /пострадалата/ в детството й, че последната прекарвала летните си
ваканции при нея, че и след създаването на свое семейство продължила да поддържа
контакт с баба си - по телефона и посещавайки я често, а ищцата й помагала в отглеждането
на собствените й деца, нейни правнуци, както и че ищцата е изживяла много тежко загубата
й, не позволяват обосноваване на извод за изключителност в близостта между ищцата и
починалата, а сочат на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост
между баба и внучка, характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа (Решение №
60070 от 29.06.2021г. по т.д. № 904/2020г., т.к., І т.о. на ВКС; също и Р. № 60133 от
11.10.2021г. на ВКС, II т.о., т.д. № 1902/2020г.).
От показанията на свидетеля, в случая се установява именно хипотезата, посочена в
Решение № 60070 от 29.06.2021г. по т.д. № 904/2020г., т.к., І т.о. на ВКС – ищецът е
пребивавал при баба си през лятната ваканция, тя му е помагала първоначално с училище.
Те съответно са били и близки, но това не предполага каквато и да е изключителност.
Ищецът е бил с двама родители до навършване на пълнолетието си, а това, че евентуално
мака му е пътувала (което не е и доказано /включително честота и продължителност на
7
командировките/ – чл. 154 от ГПК), не променя семейната среда, в която е израснал.
Искът е неоснователен.
по разноските:
На ответника се дължат разноски и юрисконсултско възнаграждение – 650 лева (чл. 78, ал. 3
и ал. 8 от ГПК).


Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „*******, ап. 13,
съд.адр.: гр. София 1606, ул. „*******2, чрез адв. Т. Х. Х. - член на САК, БУЛСТАТ
********** срещу Гаранционен фонд, гр. София, ул. „******* e-mail: *******g*******,
иск с пр. осн. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А от КЗ, за заплащане на сумата от 30 000 (тридесет
хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат на ПТП от 30.10.2017г. при което настъпила смъртта на Н.М. – Път
III-623 (щета № 21210196/01.10.2021г.), като НЕОСНОВАТЕЛЕН

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, С. В. Д., ЕГН **********, гр. София,
ж.к. „*******, ап. 13, съд.адр.: гр. София 1606, ул. „*******2, чрез адв. Т. Х. Х. - член на
САК, БУЛСТАТ **********, да заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул. „******* e-
mail: *******g, ******* сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева, сторени деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8