Р Е
Ш Е Н
И Е
№ . . . .
гр.
Велинград, 23.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на петнадесети октомври през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.
Секретар: Цветана Коцева
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1343 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по искова
молба на ищеца В.Г.Б., ЕГН ********** ***,
п р о т и в М.П.Б., ЕГН ********** *** и
тримата наследниците на Свилен П.Овчаров – М.Г.О., ЕГН ********** и И.С.А., ЕГН
********** *** и П.С.О., ЕГН ********** ***.
Предявен е негаторен иск с правно
основание чл. 109, ал. 1 от ЗС, за прекратяване на неоснователно действие,
което пречи на собственик да упражнява своето право за собствеността, а именно:
да бъдат осъдени ответниците да премахнат
собствените си две сгради , построени
върху имот с идентификатор 10450.501.2754 по плана на Велинград, съставляващи:
„НАВЕС” - построен в серевоизточната част на имота с размери 3.90 метра на 4.10
метра, който навес е изпълнен „сключено” към границата с имота на ищеца без
изградена „калканна” стена към построената върху неговия имот сграда -
„Амбулатория за индивидуална практика за първична стоматологична помощ” с
идентификатор 10450.501.2639.2 и „ДЪРВОДЕЛСКА РАБОТИЛНИЦА” със застроена площ
37 кв.м. построена като „пломба” между законно построения от ответниците гараж
с площ 27 кв.м. и сервизните помещения с площ от около 40 кв.м., достигаща с
източната си стена самата граница с имота на ищеца без спазване на сервитутни
отстояния.
Ищецът твърди, че по силата на Н.а.
16. том I, н.д. 40/17.01.1992г., вписан в том 61, стр.24 е собственик на ДВОРНО
МЯСТО с площ 846 кв.м., означено по действащия кадастрален план на Велинград,
одобрен със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. като поземлен имот с идентификатор
10450.501.2639, с адрес на поземления
имот: Велинград, улица „Алеко Констатнитон” № 28-а, с площ 868 кв. метра,
трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване
- ниско застрояване - до десет метра, при съседи имоти с кадастрални номера:
10450.501.2641, 10450.501.2673, 10450.501.2673, 10450.501.2638. 10450.501.2869.
10450.501.3143 и 10450.501.2754. Върху същото дворно място притежавал следните
законно построени сгради, нанесени в кад. план, според Скица № 15-663483-16.09.2018г.
на СГКК:
1. Сграда с идентификатор 10450.501.2639.1
на застроена площ 95 кв.м., съставляваща еднофамилна ЖИЛИЩНА СТРАДА,
2. Сграда с идентификатор 10450.501.2639.2
със застроена площ 31 кв.м. , съставляваща ЗДРАВНО ЗАВЕДЕНИЕ /зъболекарски
кабинет/ - Амбулатория за индивидуална практика за първична стоматологична
помощ”
3. Сграда с идентификатор 10450.501.2639.3
със застроена площ 39 кв.м. , съставляваща друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда
4. Сграда с идентификатор 10450.501.2639.4
със застроена площ 22 кв.м. , съставляваща хангар, депо, гараж.
Твърди също, че ответниците по този
иск са негови съседи от западната страна на имота му, притежавали законни и
незаконни сгради. Законните им сгради, застроени върху техния имот с идентификатор
10450.501.2754 били следните: сгради с идентификатори:
10450.501.2754.1,10450.501.2754.2 и 10450.501.2754.3, които били нанесени в
действащия кадастрален план на Велинград, одобрен със Заповед РД-18-
1214/06.06.2018г.
Освен тези сгради, без негово съгласие,
а дори и въпреки него, ответниците, респективно - техните наследодатели, без
спазване на сервитутно отстояние към границата с имота на ищеца, били построили
и незаконни постройки на самата кадастрална граница с неговия имот, долепени до стените на неговите сгради без той да се съгласи и в
разрез с действащите правила и строителни норми. Относно тези сгради ищеца
подал жалби в Община Велинград. Главният архитект на Общината отказал на
ответниците да ги узакони. Тези откази били обжалвани от тях по административен
ред пред РДНСК и след приключилата окончателно процедура, с която окончателно
било отказано да се признае статут на търпимост на сградите, ответниците успели
да мотивират по някакъв неизвестен за ищеца начин кмета на Община Велинград да
се откаже да ги събори не с правен аргумент, а защото имал право на субективна
преценка на прецени дали ги събори или не. В този смисъл прилага: Писма: изх.№
00-469/31.10.2017г. на ДНСК, № 00-011/02.01.2018г. на ДНСК, Становище-отказ на
Главния архитект на Община Велинград изх.№ 24-00/11/22.01.2018г. на Главния
архитект на Община Велинград, Писмо изх.№ 24-00/11/28.02.2018г. на Община
Велинград, Писмо № ДК-Ю-ЮЦР- 08/13.03.2018г. на ДНСК, Писмо изх.№
ДК-04-31-00-269/30.04.2018г. на РДНСК, ЮЦР, Писмо изх.№ ДК-04-31
-00-385/19.06.2018г. на РДНСК, ЮЦР, Уведомително писмо изх.№
94-00/3697/19.06.2018г. на Община Велинград, Писмо изх.№ Пз-1977-03-
302/27.07.2018г. на ДНСК и последното писмо, изх.№
24-00-002/24-00/34/16.08.2018г. на Община Велинград, с което Кметът на Община
Велинград го уведомявал, че упражняването на правомощията му по чл.225а, ал.1
от ЗУТ „Зависи от субективната преценка на административния орган, която той
упражнява в рамките на оперативната му самостоятелност., както и това „дали ще
издаде заповед по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ зависи изцяло от преценката на
административния орган на съответната община”. За съжаление законът действително
му давал такова право относно строежите от четвърта, пета и шеста категория, но
ищеца не бил склонен да търпи това състояние на опорочени негови вещни права и
ежедневно да тревожи семейството и себе си от негативите, свързани с вредните
последици от незаконното строителство в съседния му от запад имот /течове,
мухъл, влага и т.н./.
Настоява се на това, че в резултат собствените
на ответниците сгради, построени върху имот с идентификатор 10450.501.2754, пречели на ищеца да се ползва пълноценно
от собствеността си, които сгради са следните:
1. Строеж
„НАВЕС” - построен в серевоизточната част на имота с размери 3.90 метра на 4.10
метра, построена от дървена гредова конструкция, с едноскатен покрив, покрит с
ламарина, който навес е изпълнен „сключено’" към границата с имота на
ищеца, без да е изградена „калканна” стена към построената върху неговия имот
законна сграда - „Амбулатория за индивидуална практика за първична
стоматологична помощ” с идентификатор 10450.501.2639.2
2. Строеж
„ДЪРВОДЕЛСКА РАБОТИЛНИЦА” със застроена площ 37 кв.м. построена като „пломба”
между законно построения от ответниците гараж с площ 27 кв.м. и сервизните
помещения с площ от около 40 кв.м., описани по- горе, сграда, достигаща с
източната си стена самата граница с моя имот без спазване на сервитутни
отстояния.
Тези сгради възпрепятствали ползването
на собствеността на ищеца поради това, че не бил спазен текстът на чл.31, ал.1,
т.1 от ЗУТ като отстояние. А начинът им на изпълнение по свободна и лишена от
контрол за съответствие със строителните правила и норми методика, правели
ползването на законно построените от ищеца строежи и самия му поземлен имот
непълноценно.
В този смисъл правният интерес на
претенцията на ищеца била законово обусловена сама по себе си, в какъвто смисъл
е и Решение № 35/18.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 3422/2016 г., ГК, 2о.
/„Неспазването на нормите за минимално отстояние, предвидени в чл. 31, ал. 1,
т. 1 ЗУТ и чл. 53 ЗС вр. с чл. 50 ЗС, водещо до незаконност на строежа и
основателност на иска по чл. 109 ЗС. Наличието на одобрени строителни книжа не
дерогирали правилата по чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ”/.
Настоява се на това, че от кореспонденция с
Община Велинград и оттегленото съгласие от противната страна сама да премахне
незаконните си строежи, Декларация рег.№ 7429/2015г. и рег.№ 2634 заверени от
Нотариус рег.№ 541 с район на действие РС-Велинград било видно, че извънсъдебно нямало как да
уредят отношенията си с ответниците, явяващи се законните наследници на Петър Г.
Овчаров, техен праводател. Счита, че изложеното обосновава правния му интерес
от настоящия иск.
Въз основа на така очертаната
обстановка се иска да бъда осъдени ответниците да премахнат собствените им
сгради, построени върху имот с идентификатор 10450.501.2754 по плана на
Велинград, съставляващи:
1. Строеж „НАВЕС” - построен в
серевоизточната част на имота с размери 3.90 метра на 4.10 метра, построен от
дървена гредова конструкция, с едноскатен покрив, покрит с ламарина, който
навес е изпълнен „сключено” към границата с имота на ищеца без да е изградена
„калканна” стена към построената върху неговия имот законна сграда -
„Амбулатория за индивидуална практика за първична стоматологична помощ” с
идентификатор 10450.501.2639.2
2. Строеж „ДЪРВОДЕЛСКА РАБОТИЛНИЦА” със
застроена площ 37 кв.м. построена като „пломба” между законно построения от
ответниците гараж с площ 27 кв.м. и сервизните помещения с площ от около 40
кв.м., описани по-горе, сграда, достигаща с източната си стена самата граница с
имота на ищеца без спазване на сервитутни отстояния,
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответниците М.Г.О., И.С.А. и П.С.О., чрез пълномощника им
адв.С.Новоместска, в който не оспорват
допустимостта на иска, но оспорват
изцяло предявения иск, като неоснователен.
Не оспорват, че: 1/ Ищецът е
собственик на ПИ с идентификатор 10450.501.2639, с адрес: гр.Велинград, ул.
„Алеко Константинов” №28а, с площ от 868 кв.м., трайно предназначение на
територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване — ниско застрояване - до
10 м., при съседи: 10450.501.2641, 10450.501.2673, 10450.501.2673, 10450.501.2638,
10450.501.2869, 10450.501.3143 и 10450.501.2754.
Не оспорват и ответниците да са
наследници на С.П.О., ЕГН **********, починал на 26.07.2018г., който от своя
страна е наследник на Петър Г. Овчаров, починал на 09.08.2001г. и са собственици
на 1/2 идеална част от УПИ ХI-6841, находят се в квартал 213 по плана на
гр.Велинград, с идентификатор 10450.501.2754.1, 10450.501.2754.2 и
10450.501.2754.3, нанесени в кадастралния план, одобрен със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК;. Както и притежаваният
от ответниците имот УПИ ХI-6841, да e съседен на УПИ V-2348, в квартал 213 по
плана на гр.Велинград, означен на скицата като имот с идентификатор
10450.501.2639, който е собственост на
ищеца;
Не оспорват в имота, собственост на
ответниците да са построени „НАВЕС” с площ от 15,99 кв.м., находящ се в
североизточната част на УПИ ХI-6841, с размери 3,90 м. на 4,10 м. и
„Дърводелска работилница” с площ от 37 кв.м., находища се между гараж с площ от
27 кв.м. и Едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ от 40 кв.м., както
и тези въпросни сгради, да са строени без строителни документи; Да е издадено
становище - отказ от Главния архитект на Община Велинград, съгласно което
процесиите сгради не са търпими, не са заварени и не са узаконими във вида си.
А и независимо от становището на Главния архитект на Община Велиград, Кметът на
Община Велинград да не е издал заповед за събарянето на сградите,
аргументирайки се, че в настоящия случай е упражнил правото си в рамките на своята
оперативна самостоятелност и субективна преценка на административния орган на
съответната община.
Оспорват като неверни твърденията, че:
1. Въпросните сгради възпрепятстват ползването на собствеността на ищеца
пълноценно, тъй като не бил спазен текстът на чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ като
отстояние. 2. Ищецът да търпи негативи в следствие на незаконните постройки в
имота на ответниците
В тази връзка излагат следните
възражения:
Процесиите постройки не създавали по
никакъв начин пречки на ищеца да ползва имота си. Постройките не се ползвали,
не се извършвала никакви дейност в „Дърволелската работилница”. Ответника М.
Борисова О. била възрастна жена, която живеела сама в имота, а останалите две
ответници живеели със семействата си извън пределите на страната. Оставят без
коментар многобройните жалби на ищеца против тях и техния наследодател, вкл. и
настоящият иск, заведен само месеци след смъртта на Свилен Овчаров и при пълна
яснота за ищеца, че съпругата му живее сама.
Настоява се на това, че в исковата
молба по никакъв начин не били посочени, конкретизирани и описани пречки, които
ответниците да са създали на ищеца, чрез процесиите сгради. Упражняването
правото на собственост от страна на ищеца не било възпрепятствано по никакъв
начин.
Искът намират за неоснователен, тъй
като не отговарял на двете задължителни условия в текста на разпоредбата на
чл.109 от ЗС, съгласно която собственикът може да иска прекратяваме на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст
на разпоредбата било видно, че двете задължителни условия за уважаването на
иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в
неговия пълен обем. Дори да се приемело, че действията от страна на ответниците
са неоснователни, то те не създавали пречки на собственика, още повече в
исковата молба не били и посочени какви пречки се създават за ищеца да
упражнява правото си на собственост в пълен обем.
По тези съображения се иска отхвърляне
на иска. Претедират разноски.
В о.с.з. ищецът лично и чрез пълномощника
си адв.Шулева, поддържа иска, с подробни съображения в писмена защита. В писмена молба сочи, че:
-
Строежът „НАВЕС", построен в североизточната част на имота на ответниците
няма собствена източна стена, а ползва стената на сградата на ищеца. С този
строеж бил затворен прозорецът от тоалетната на зъболекарския кабинет с
идентификатор 10450.501.2639.2, което създавало конденз в кабинета. От своя
страна този конденз водел до влага и мухлясване на стените. При всеки
снеговалеж и дъжд, особено през пролетта, зимата и есента, водата от навеса се
стичала в темелите и западната стена на зъболекарския кабинет и по този начин
увреждала конструкцията на сградата. В резултата се стигнало до набъбване на
стените и самия фаянс в сградата, а фаянсът и плочките в били преобладаващи,
поради предназначението й и изискванията на ХЕИ. Така в зъболекарския кабинет на
ищеца избивал непрестанно мухъл , а сградата не можела да се ползва по
предназначение без употребата на силни почистващи мухъла препарати, които
влияли пряко на зрението на съпругата на ищеца и влошавали здравословното й
състояние, включително поради това, че тя започнала да развива алергия както
към препаратите, така и към влагата и мухъла. Освен това под навеса били
разположени печка на дърва и котлон, които били пожароопасни и освен това
отделяли непрестанен дим и миризми, които щели да влизали директно в прозорчето
на тоалетната на зъболекарския кабинет, ако ищеца не бил принуден да го държи
непрекъснато затворено с цената на влагата и конденза. А и отварянето му поради
липсата на вентилация поради изградения навес било неефективно.
-
Строежът „ДЪРВОДЕЛСКА РАБОТИЛНИЦА" действително от година и половина не се
ползвал като такъв, но не били съгласни в близост до жилището им да има
производствен обект, който освен шум, отделял много миризми и отрови от лакове,
бои и химикали. Не били подписвани документи - съгласие за изграждането му и ищеца
ни бил съгласен той да бъде долепен до самия му имот, без да е проследено как е
изграден и компетентен орган да се е произнесъл относно неговата техническа
безопасност като сграда. Изрично, не било давано съгласие да съществува обект с
предназначение „дърводелска работилница" на самата имотна граница, както и
в площта на съседния имот, който е урбанизирана територия, а не промишлена зона.
В о.с.з. ответниците, чрез пълномощника си
адв.Новомеска, оспорват иска, поддържат възраженията си , с подробни съображения
в писмена защита.
От представените доказателства, се
установява следното от фактическа страна:
По делото е представен НА
№16/17.01.1992г. за дарение, по силата на който ищеца В.Г.Б. е станал
собственик на имота: Дворно място с площ от 846 кв.метра, съставляващо парцел V, отреден за им.пл.№ 6043 в квартал
213-ти по плана на гр.Велинград, ведно с построената в него жилищна сграда –
къща на 80 м2, при граници и съседи : улица, Петър Овчаров и Борис Ферезлиев.
Страните не спорят по обстоятелството,
че ищеца е собственик на имота ДВОРНО МЯСТО с площ 846 кв.м., с идентификатор 10450.501.2639,
както и на построените в него сгради с идентификатори 10450.501.2639.1 –
жилищна сграда; 10450.501.2639.2 -зъболекарски кабинет; 10450.501.2639.3 –
складова и
10450.501.2639.4
- гараж. А и същото се установява от представената скица № 15-663483/16.09.2018г.
Страните не спорят по обстоятелството,
че ответниците са собственици на съседния имот с идентификатор 10450.501.2754
по плана на Велинград, както и на построените в него сгради между които и
процесните: „НАВЕС” с площ от 15,99 кв.м., находящ се в североизточната част на
УПИ ХI-6841, с размери 3,90 м. на 4,10 м. и „Дърводелска работилница” с площ от
37 кв.м., находища се между гараж с площ от 27 кв.м. и Едноетажна паянтова
селскостопанска сграда с площ от 40 кв.м., както и тези въпросни сгради, да са
строени без строителни документи.
По делото е изслушано заключения на
вещото лице – С.Б. във връзка с назначена съдебно техническа експертиза, която
съдът възприема, като обективна, безпристрастна и компетентно изготвена. От
заключение по СТЕ на в.л. Б. се установява следното:
Сградите, предмет на делото са две: „Навес”,
с размери - 3.90 м/4.10 м и „Дърводелска работилница”, със ЗП 37м2, построени
на странична регулационна линия между парцелите, отредени за двата имота с
идентификатори — 10450.501.2639 (на ищеца) и 10450.501.2754 (на ответниците) по
КК (кадастрална карта) на гр.Велинград.
Имотът на ищеца е отразен в КК на
гр.Велинград с идентификатор 10450.501.2639, с площ от 868 м2; за него е
отреден парцел V- 2348 в кв.213, по регулационния план на града. В имота са
построени: сграда с идентификатор 10450.501.2639.1 - жилищна сграда; сграда с
идентификатор 10450.501.2639.2 - здравно заведение, построена на страничната
регулационна линия с парцела на ответниците; сграда с идентификатор
10450.501.2639.3 - друг вид производствена, складова сграда, построена на
страничната регулационна линия с парцела на ответниците и сграда с идентификатор
10450.501.2639.4, построена на северната странична регулационна линия.
Сградата на основното застрояване в
имота на ищеца: жилищната сграда е допустима — предвидена е със застроителни
планове на гр.Велинград. Гаражът на ищеца е допустим; предвиден е с частичен
застроителен план.
Складовата сграда е построена на
калкан със също такава сграда в парцела на ответниците на странична
регулационна линия за ищеца и на дъно за парцела на ответниците. Същата е
допустима - присъства на скицата на частичния застроителен план от 1967г. и
отговаря на строителните правила и норми.
Здравното заведение е построено на границата
с имота на ответниците. Сградата не
фигурира в частичния застроителен план. Същата е допустима на граница и може да
бъде разрешена с виза на главния архитект на общината, ако в съседния имот
съществува или се предвиди сграда на калкан с нея. В имота на ответниците до
стената на здравното заведение е изпълнен процесният навес, предмет на делото.
Имотът на ответниците е отразен в КК
на гр.Велинград с идентификатор 10450.501.2754, с площ от 578 м2 и за него е
отреден парцел XI-6841 в кв.213, по регулационния план на града. В имота са
построени: сграда с идентификатор 10450.501.2754.1 - жилищна сграда; сграда с
идентификатор 10450.501.2754.2 - гараж, построена на страничните регулационни
линии с парцела на ищеца и с парцела от юг; сграда с идентификатор
10450.501.2754.3 - друг вид производствена, складова сграда, построена на
страничната регулационна линия с парцела на ищеца.
Сградата на основното застрояване в
имота на ответниците: жилищната сграда е допустима; предвидена е с действащи
застроителни планове.Гаражът е допустим съгласно частичен застроителен план,
показан на скица, издадена през 1977 г.
Складовата сграда е построена на
калкан със също такава сграда в парцела на ищеца на странична регулационна
линия за ищеца и на дъно за парцела на ответниците, поради което е допустима, а
и присъства на скицата на частичния застроителен план от 1967 г.
До стената на здравното заведение на
ищеца и до стената на складовата сграда в имота на ответниците е изпълнен
паянтов навес с размери: 5 м/4 м. Конструкцията му е дървена, плюс ниска
тухлена стеничка от север, с височина около 1 м и тухлена колона от същата
страна. Височината на навеса е 2 м; покрит е с ламарина, като дъждовните води
не са хванати и отведени в имота на ответниците. Навесът няма собствена
преградна стена от страната на здравното заведение.
Като местоположение навесът е
допустим, защото е изпълнен до стената на съществуваща вече на границата между
двата имота сграда на ищеца, но като изпълнение е недопустим в смисъл, че е
необходимо дъждовните води задължително да бъдат отведени в собствения имот и
да бъде изградена калканна стена, покриваща стената на здравното заведение.
Според разясненията дадени от в.л.Б.,
постройката „навес“ има наклон на покрива към имота на ответниците, който е минимален и около 1%. Така
повърхностните води от навеса се оттичат в имота на ответниците, но поради
малкия наклон и липсата на калкана стена е възможно да мокрят и стената на
стоматологичния кабинет на ищеца.
Другата процесна сграда е паянтова
(със стени с дебелина половин тухла) пристройка, с неправилна форма и със ЗП 37
м2, към съществуващата складова сграда в имота на ответниците и функционално е
включена към обема й. Изпълнена е в частта между гаража и складовата постройка,
като навътре в имота на ответниците се разширява.
Като местоположение пристройката е
недопустима в частта си до 3 м от имотната граница с ищеца, защото е изпълнена
на границата, като в имота на ищеца няма съществуваща сграда на калкан, която
стената на пристройката да покрива и би следвало да отстои на 3 м от границата
между имотите. Процесната пристройка не е предвидена с частичния застроителен
план за квартала.
Няма данни кога са изпълнени двете
процесии сгради. По данни от Община Велинград същите са изпълнени без
строителни книжа и документи.Няма данни ищецът да е давал съгласие за
строителството им.
Главният архитект на общината дава
становище-отказ №24-00/11 от 22.01.2018г. за процесиите сгради, като приема, че
не са търпими, не са заварени и не са узаконими и подлежат на събаряне.
Със заповед №ДК-10-ЮЦР-08/13.03.2018 г
на Началника на РДНСК-Южен централен район е оставено в сила становището-отказ
на главния архитект на общината №24-00/11 от 22.01.2018г. в частта по отношение
на отказ за узаконяване на сградите. Заповедта не е обжалвана и е влязла в
сила.
Поземлени имоти с идентификатори -
10450.501.2639 (на ищеца) и 10450.501.2754 (на ответниците) по КК на
гр.Велинград са урегулирани и представляват урбанизирана територия. С
действащите подробни устройствени планове: регулационен и застроителен са
предвидени за ниско жилищно, свободно разположено, строителство.
Има изработен частичен застроителен
план от 1967г. (стр.21 в делото), одобрен със заповед №55/10.08.1967г., за
застрояване на странична регулационна линия. В него е предвидено петно за
гаража на ищеца на северната регулационна линия. В същия план фигурират двете
складови сгради на калкан в процесиите два имота на регулационната линия между
тях.
В становището-отказ на главния
архитект на общината е приложена скица на квартала от 1977г. (стр.22 в делото),
с изработен частичен застроителен план, повтарящ за част от парцелите
застроителния план от 1967г.; не е посочена заповед за одобряването му. В него
е предвидено петно за гараж в имота на ответниците на регулационната линия с
парцела на ищеца, за който, също, е предвидено петно на калкан за сграда на
допълващото застрояване.
По делото е изслушана и приета СТЕ
–ВиК експертиза изготвена от в.л. Ст.К., която
съдът възприема, като обективна, безпристрастна и компетентно изготвена. От
заключение по СТЕ на в.л. К. се установява следното:
В имота на ищеца има простроена
сграда, която се ползва за стоматологичен кабинет. В помещение за работа с
пациенти не се декларират и не се виждат на место някакви щети. В помещение –
предверие, чакалня са видни леки напуквания на мазилка по калканна стена
/граничеща с паянтовата сграда/, малки петна вероятно от мухъл /тъмен/ по таван
и ъгъл на допиране в зоната на стената и тавана при това по цялата дължина на
ъгъла а също и в ограничен участък от външна /при входната врата/ стена и по ъгъла на допир с тавана.
Видно е подкожушване на латекса в един участък от 1,0 м2 от тавана.
В помещение санитарен възел с душ по
тавана са видни опадала шпахловка и латексово покритие в един линеен участък в
близост до съществуваща собствена сграда. При огледа се констатира и пукнатина
по таванската плоча в този линеен участък. Видни са леки петна вероятно от
мухъл /тъмен/ по ъгъла на допир на външните стена и таванска плоча аналогично
на тези в чакалнята. Съществуващия прозорец е зазидан. Участъците засегнати от
петна не са влажни или мокри.
По устни данни /не са представен
проект/ върху стоманобетоновата таванска плоча е била положена перлитова
замазка с неизвестна дебелина, върху нея дървена конструкция, а върху нея - ЬТ
ламарина. Наклона видимо е минимален и с посока към съществуваща сграда с
керемиден покрив. Има направен улук от две части улавящ водите от този покрив.
В момента на огледа част от него /скритата/ е била влажна. Частта от плочата до
ламарината /празно въздушно пространство/ е обшита околовръст с дървена
ламперия. Не се откриват някакви отвори за вентилация на този затворен обем
въздух. Възможно е да се образува конденз.
От направените измервания съседната
постройка, долепена до този зъболекарски кабинет е по ниска от долния край на
таванската му плоча с около 38см до 20см, предвид наклона на покрива на същата
постройка. Валежите стичайки се покрива на тази постройка, също с малък наклон,
няма как да стигнат до тавана на стоматологичния кабинет и да го мокрят в
участъка където са видни петна.
Вероятно всички увредени с петна
участъци и или подкожушена , пукната и опадала шпахловка и латексова боя се
дължат на образуващ се конденз или някакъв теч от собствения покрив на
стоматологичния кабинет.
Вероятната причина за наличие на петна
от мухъл в стоматологичния кабинет е липса на вентилация на засегнатите помещения,
образуване на конденз поради самата конструкция на покрива и /или от липса на
вентилация на подпокривното пространство, наличие на пукнатина в покривната
плоча, тъй като има опадала и подкожушена шпахловка и латекс и петна намиращи
се доста далеч от покрива на съседната постройка.Освен това покрива на навеса е
на 20 до 38 см по-ниско разположен от долен ръб на таванската плоча на
зъболекарския кабинет. Няма или не са видни мокри, влажни или оцветени петна в
този участък от помещенията.
Според разясненията дадени от в.л. К.,
между проявените недостатъци от вида петна от мухъл в стоматологичния кабинет, собственост на
ищеца, и навеса на калкан с него в имота на ответниците няма причинно-следствена
връзка. За да има такава е следвало да има петна от влага на нивото на покрива
на навеса и по надолу от него, но такива не са открити.
Във връзка с предявения иск, съдът е изслушал
и показанията на двама свидетели на ищеца. От показанията на свидетелите Ани
Бангиева – без родство и Димитър Радев - роднина на ищеца, се установява
следното: В зъболекарския кабинет на ищеца имало петна от мухъл в коридора,
чакалнята и тоалетната. Петната били видими и разположени в горния край на
стените непосредствено под тавана. Свидетелите твърдят още, че са виждали
многократно ищеца и съпругата му да пръскат с препарати петната от мухъл, за да
ги отстранят. И двамата свидетели твърдят, че нямат наблюдения за постройките в
имота на ответниците. Сочат само, че дърводелската работилница на ответниците е
работела преди време, но от няколко годни не работи.
По делото няма данни, като не са
ангажирани от ищеца каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението
му, че построената в неговия имот сграда „зъболекарски кабинет“ е законна
постройка.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна съдът формира и правните си изводи: По отношение на
предявения негаторен иск по чл. 109 от
ЗС - негаторният иск е средство за правна защита на собственика от всяко пряко
или косвено неоснователно действие, или създадено състояние, имащо вредно
отражение върху имота и създаващо пречки на собственика да упражнява пълноценно
правото си на собственост. Съгласно т.3 от задължителното за съдилищата в Р
България ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаване
на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС
е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му
пречи да упражнява своето право. Първата и задължителна предпоставка за
успешното провеждане на негаторния иск е установяване правото на собственост на
ищеца върху имота, върху който се твърди оказвано от ответника неоснователно
действие, пречещо на ищеца да упражнява правото си на собственост в неговата
пълнота.
По делото е безспорно установено, че
сградата „зъболекарски кабинет“, който е незаконен строеж, е построена в имота
на ищеца, който като собственик на земята е собственик и на постройката. Безспорно
е установено също, че в имота на ответниците, който е съседен на този на ищеца
има построени две незаконни сгради – Навес и Дърводелска работилница, като
навеса покрива калканната стена на „зъболекарски
кабинет“ , а дърводелската работилница в едната си част е заела пространството
между гаража и стопанската постройка на ответниците, а в другата си част е в
дворното място, което е видно и от представените скици.
Без правно значение е и дали незаконно построените в имотите на страните: Навес и Дърводелска работилница на ответниците и „зъболекарски кабинет“ на ищеца имат статут на търпимост по § 16 ПЗР ЗУТ. В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК /Решение № 74 от 9.07.2014 г. по гр. д. № 6580/2013 г., II г. о./ е дадено тълкуване, че обстоятелството дали един незаконен стоеж в собствен имот е в режим на "търпимост" е без значение за правото да се иска неговото премахване, но само в случаите, че същият ограничава или смущава пълноценното му ползване от собствениците на съседния имот, т. е. пречи съсобственика да упражнява правата си в пълен обем. Удостоверението за търпимост по § 16 от ПЗР на ЗУТ установява само благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес. Когато обаче такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да претендират неговото премахване по реда на чл. 109 ЗС.
С т. 3 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по
тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС се приема, че за уважаване на иска с правна
квалификация чл. 109 ЗС е необходимо
ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да
упражнява своето право. В мотивите към т. 3 от същото ТР е прието, че нарушение
на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в
закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на
съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на
живеещите в определено населено място или част от него съставляват
неоснователни действия.
Защитата на собствеността по реда на
чл.109 от ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане
за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои
неправомерното въздействие върху вещното право на ищците, без да ги надхвърля.
Самият факт на изграждане на
процесната незаконна постройка „навес“ не дава основание да се иска директно
нейното премахване.
Освен това появата на влага и мухъл в „зъболекарски
кабинет“ на ищеца, не се установи да е в резултат на построения в имота на
ответниците навес. Вместо това се установи, че няма данни за това
повърхностните води от навеса да мокрят стената на зъболекарския кабинет на
ищеца. Само от обстоятелството, че навеса има малък наклон, но към имота в
който е построен, не следва че дъждовните води от него не се оттичат в имота на
ответниците, а попадат върху постройката на ищеца.
Твърдението, че „зъболекарски кабинет“
не може да се проветрява, през прозореца изградения на калканната му стена с
имота на ответниците, поради изградения там
навес и това било неоснователно въздействие върху упражняване правото на
собственост на ищеца, е напълно неоснователно поради следното: На първо място
на калканни стени не се допуска изграждане на прозорци, а ако има такива същите
подлежат на затваряне при изграждане на друга постройка в съседния имот. Тоест
след като на калканната стена на „зъболекарски кабинет“ е изградена постройка
от ответниците – собственици на съседния имот, било то и навес, то въпросния
прозорец вече не може да служи за проветрението, за което е бил направен.
И тъй като ищеца е посочил, че основа
иска си по чл.109 ЗС на създаденото състояние, а именно поява на влага и мухъл
в построения в неговия имот „зъболекарски
кабинет“, като резултата от съществуването на навес в имота на ответниците, а
не се установява това състояние да причинено от съществуването на навеса, то и
искът за премахването му е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
По отношение на сградата „дърводелска
работилница“, съдът намира следното:
По делото се установява, че въпросната
„дърводелска работилница“ е построена така, че една част от нея е разположена
на регулационната граница между имотите на ищеца и ответника, като от към имота
на ищеца няма друга постройка.
Съгласно чл.42, ал.2 и 3 от ЗУТ „постройки на допълващото застрояване
могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако
калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени
постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. А при свободно
разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на
разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 метра,
а когато са с височина до 2,5 м,
са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към
съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45
градуса.
Съдът споделя възражението, че
вещноправният и градоустройственият статут на една постройка не може да
обуслови извод за основателност на предявена по реда на чл. 109 ЗС претенция,
тъй като не този статут на постройката пречи на собственика на съседен имот да
упражнява в пълен обем правото си на собственост. Статутът на постройката обаче
има значение в хипотеза, при която построеното пречи за упражняването на
правото на собственост върху съседния имот. Същевременно незаконен строеж
безспорно създава пречки за собственика на съседен имот в случаите, когато при
изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са
установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на
съседния имот по предназначение /например при нарушаване на правилата за
отстояние на незаконно изградената сграда до съседния имот, собственост на
ищеца по иска с правно основание чл. 109 ЗС, безспорно се нарушава правото на
собственика на този съседен имот да ползва по предназначение частта от дворното
си място, граничеща с тази на ответника по иска, или при нарушение на
санитарно-хигиенни изисквания, които са установени с цел опазване здравето на
всички живущи в определено населено място или част от него, нарушението на тези
норми безспорно води до невъзможност собственика на съседния имот да живее в
имота си или да го ползва, без да излага живота и здравето си на опасност/. В тези случаи самото нарушение на такива
строителни и санитарно-хигиенни норми предполага ограничаване правата на
собственика на съседния имот да ползва своя имот пълноценно и по
предназначение, поради което в този случай ищецът по иска с правно основание
чл. 109 ЗС не е нужно да доказва с какво един такъв незаконен строеж му пречи
/така Решение № 493 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 719 от 2009 г. на ВКС, I ГО,
Решение № 40 от 31.01.2011 г. по гр. д. № 296 от 2010 г. на ВКС, I ГО, Решение
№ 74 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 237 от 2010 г. на ВКС/
Същевременно обаче решението по иск по
чл. 109 ЗС следва да се ограничи само до обема на правата на ищеца и не може да
навлезе в правната сфера на ответника извън рамките на засегнатите права на
ищеца. Съдът не може да постанови премахване на цялата постройка, ако само част
от нея е разположена на по-малко отстояние от регулационната линия от
допустимото, какъвто е настоящия случай, по следните съображения:
По реда на чл. 109 ЗС ищецът може да
иска преустановяване на определено действие само доколкото същото му пречи да
упражнява в пълен обем притежаваното от него право на собственост. По този ред
не може да се навлиза в правната сфера на ответника по начин да се препятства
упражняването на неговите права, ако то не засяга и не ограничава правата на
ищеца. Принадлежащата на ответника сграда може да бъде съборена само в онази
част, която засяга правата на ищеца и му пречи да ги упражнява. Целта на
производството е да бъде преустановено неправомерно поведение на ответника, но
само в рамките, до които чрез него се уврежда правната сфера на ищеца.
Разпоредбата няма за цел да налага на ответника допълнителна санкция или
ограничение.
В тази връзка по делото е приета СТЕ
изготвена от в.л. П.И., неоспорена от страните, която и съдът кредитира като
компетентна и безпристрастна. От заключение по СТЕ, както и от приложените към
него скици и дадените в съдебно заседания разяснения, се установява следното:
Сградата на ответниците „дърводелска работилница“ е съставена от две части –
едната е стара съществуваща стопанска сграда
покриваща калкана на зъболекарския кабинет построен в имота на ищеца, а
другата част представлява пристройка към старата сграда. При построяването на
пристройката е съборена общата стена между старта сграда и пристройката, изградени нови стоманобетонови колони на
нейно място и на калканната стена с гаража на ответниците, както и цялостна
стоманобетонова конструкция за цялата пристройка, като по-голямата и част и
разположена в имота на ответниците и след старта стопанска постройка.. Вещото
лице дава заключение, че частта от пристройката заключена между гаража и
старата стопанска сграда конструктивно е възможно да бъде съборена, бе това да
се отрази на цялата пристройка.
И тъй като всъщност единствено така
описаната в СТЕ част от „дърводелска работилница“, разположена между
построените в имота на ответниците, стара стопанска сграда и гараж, е построена
на странична регулация с имота на ищеца и
не покрива калканна стена от сграда в неговия имот, а и е не спазено
отстоянието от 3 м. изискуемо по ЗУТ, то и като такава само тази съставлява построена
в отклонение от строителните правила и норми и представлява пречка за ищеца да
упражнява в пълен обем правото си на собственост, от вида на неоснователно въздействие или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според
нейното предназначение .
Ето защо и съдът намира иска по чл.109
от ЗС е основателен, но само в частта за осъждане на ответниците да
преустановят своите неоснователни действия, като премахнат частта от сграда „ДЪРВОДЕЛСКА
РАБОТИЛНИЦА” със застроена площ 37 кв.м., построена като „пломба” между законно
построения гараж с площ 27 кв.м. и сервизните помещения с площ от около 40
кв.м., достигаща с източната си стена самата граница с имота на ищеца без спазване
на сервитутни отстояния. А в частта за осъждане на ответниците да премахнат
постройката „НАВЕС” - построен в серевоизточната част на имота им с размери
3.90 метра на 4.10 метра, е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
С оглед частичното уважаването
на иска и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да изплатят на ищеца
направените разноски в размер на 752,25лв., по съразмерност представляващи 1/2
от направените разноски от общо 1504,50лв., съобразно списък по чл.80 ГПК.
А
на основание чл. 78, ал.3 ще се осъди ищеца да заплати на ответниците разноски
в размер на 255,0лв. по съразмерност с отхвърлената част от иска, при
представено доказателства за направени разноски от 510лв. за адв.
възнаграждение и 30лв. за СТЕ, съобразно
списък по чл.80 ГПК..
По горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 109
от ЗС, М.П.Б., ЕГН ********** *** и М.Г.О., ЕГН ********** и И.С.А., ЕГН **********
*** и П.С.О., ЕГН ********** *** - тримата наследниците на Свилен П.Овчаров, да
прекратят неоснователно действие, което пречат на В.Г.Б., ЕГН ********** *** да упражнява своето право за собствеността,
като премахнат частта от сграда
„ДЪРВОДЕЛСКА РАБОТИЛНИЦА” със застроена площ 37 кв.м., построена като „пломба”
между законно построения гараж с площ 27 кв.м. и сервизните помещения с площ от
около 40 кв.м., достигаща
до пристройката към
същата сграда, построена в имота им с идентификатор 10450.501.2754 по плана на
Велинград, която и достига с източната си стена самата граница с имота на ищеца
с идентификатор 10450.501.2639.2, без спазване на сервитутни отстояния, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат постройката
„НАВЕС” - построен в серевоизточната част на имота им с размери 3.90 метра на
4.10 метра, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.П.Б., ЕГН ********** *** и М.Г.О.,
ЕГН ********** и И.С.А., ЕГН ********** *** и П.С.О., ЕГН ********** ***, да заплатят на В.Г.Б., ЕГН ********** ***,
СУМАТА от 752,25лв. /седемстотин петдесет и два лева и 25ст./
- направените по делото разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА
В.Г.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на М.П.Б., ЕГН ********** ***
и М.Г.О., ЕГН ********** и И.С.А., ЕГН ********** *** и П.С.О., ЕГН ********** ***,
СУМАТА от 255,0лв. /двеста петдесет и пет
лева/- направените по делото разноски
по съразмерност.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина И.)