МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №313 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2016г. , ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
Производството
е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от РП - Варна срещу подс.М.Н.М.
за престъпление по чл.211 пр.2 вр.чл.209
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ от НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и
пледира за наказание РС за срок от четири години и три месеца и да бъде уважен
предявеният граждански иск. Обвинението
се доказвало от показанията на св.А.Н., Ж. С и Ст. С., от протоколите за
разпознаване, от лицево- идентификационната
и видеотехническата експертиза. Не следвало да се кредитират обясненията
на подсъдимия, които се оборвали от останалите доказателства по делото. Не били налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, а предходните осъждания,
извън онези , обуславящи приложението на квалифициран състав, следвало да се
отчетат като отегчаващи отговорността обстоятелства.
Ощетеното
юридическо лице „С.“ ООД, представлявано в процеса от адв. Т. Я. предявява
граждански иск за обезщетение на причинените в резултат на деянието имуществени
вреди в размер на 1950 евро, равностойни на 3813.87 лв. В последното съдебно
заседание, редовно призован, гражданския ищец не изпраща представител . В
предварителна писмена молба изразява по същество становище за уважаване на
гражданския иск в пълен размер.
Подсъдимият
М.М. не се признава за виновен, дава обяснения, твърди, че не е извършил
престъплението, като по това време бил в Германия.
Защитникът
му, адв. Д., пледира да бъде оправдан. Обвинението не било доказано по несъмнен
начин. Не били изпълнени изискванията на чл. 13 ал.2 и чл. 18 ал.1 от Наредба № 4 от 08.08.03г. за условията и реда за вписване
в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра. Не били
издадени първични счетоводни документи и нямало как да се твърди, че
подсъдимият извършил измама и то в точно този размер. Не се събрали
доказателства и за това измамата да е извършена на датата, посочена в
обвинението. Били противоречиви показанията на свидетелите по отношение на
това, в колко часа била установена измамата. Не следвало да се кредитират разпознаванията, т.к. били
направени по снимки, въпреки, че лицето било в Затвора – Бургас и можело да
участва в тях лично. По делото имало данни как едно лице предава на друго лице
диск със запис и не ставало ясно по никакъв начин какъв е този диск и дали това
е диска със записи от съответното обменно бюро. По-късно диск с вече диск с
посочен номер бил предаден от друго лице за изследване в БНТЛ
при ОД на МВР –Варна. Дори да бъдат кредитrрани
протоколите за предаване на диска,
то компютърните данни, каквито били тези видеозаписи по см. чл.93 т.22
от НК, били приобщени в нарушение на чл.163 ал.7 и чл. 132 ал.2 от НПК. Имало и
разминаване в стойността на
вредата,която според съдебно-оценителната експертиза била една, а според показанията на св.С. –
друга. Освен това според св. Ат. Р. и
приложеното удостоверение на специализираната прокуратура, към датата на
деянието М.М. е бил в Германия. Гражданският иск следвало да бъде отхвърлен,
т.к. вредата била възстановена на „С.“ООД от техния служител.
При дадената му последна дума подс. М. заявява единствено, че се
придържа към исканията на адвоката си.
В хода на съдебното следствие съдът
установи следната фактическа обстановка:
Финансово-
брокерска къща „С."ООД, с управител св. С.С. стопанисвала обменно бюро на
партерния етаж на „Гранд Мол Варна“. Св. А.И.Н. и св. Ж.Т.Н. работили там на
длъжност „валутен касиер". На 12.03.15г. подс. М.М. влязъл в обменното
бюро, застанал пред гишето, на което работела св. А.Н. и поискал да обмени 5000
евро. Извадил от вътрешния джоб на якето си пачка от 89 банкноти с номинал „50
евро" и в изпълнение на взетото по-рано решение да извърши измама, той ги
подал на св. А.Н.. Тя преброила парите, установила, че са по- малко, казала му
, че и е дал само 4450 евро
и ги оставила на плота между тях двамата. Тогава М. подал на св.Н. втора пачка от 50 банкноти
с номинал 10 евро и тя ги преброила. Казала му,че във втората пачка има 500
евро и ги оставила върху първата пачка от 4450 евро. Т.к. М.М. казал, че иска да обмени
5000 евро,
служителката взела всички пари, дадени от него, преброила ги, отново
установила, че били общо 4950 евро и му казала това. През цялото време
действията им били наблюдавани от другата служителка в бюрото – св.Ж.Н.. Тогава
подс.М.М. поискал отново да преброи парите и служителката му ги дала. Докато
държал банкнотите, които били общо 4950
евро,
незабелязано той издърпал с лявата си ръка част от последните банкноти, които
били с номинал 50 евро и ги прибрал в левия си външен джоб на дрехата. Св.А.Н.
не видяла това. Скритите банкноти били общо 1950 евро. Подс.М. й дал на 3000 евро. Към тях добавил още 10
броя банкноти с номинал 5 евро, с което оставил у нея впечатление, че допълва
пачката до 5000 евро, който тя трябвало да му обмени в български левове. В
резултат на заблуждението, в което била въведена, св.А.Н. била убедена, че
сумата е 5000 евро и не преброила парите отново. В същото време в обменното бюро влязло
неустановено по досъдебното производство лице, което застанало на второто гише
и св. Ж.Н. се насочила да го обслужи. В следствие на неправилната представа,
която М. М. възбудил и поддържал у св. А.Н., тя му предала в замяна 9760 лева.
М. М. взел парите и напуснал обменното бюро. На Финансово-брокерска къща „С."ООД
била причинена имотна вреда в размер на 1950 евро с левова равностойност
3813,87 лева по фиксирания курс на БНБ за страната. Малко по- късно св.А.Н.
проверила наличността в касата и установила липсата на 1950евро.
За
извършената сделка не бил издаден касов бон, нито други счетоводни документи.
На
основание собственото й виновно поведение, св.А.Н. носила отговорност пред
работодателя за причинените му вреди, поради което започнала на части да
изплаща дължимата сума.
Подс.
М.Н.М. многократно осъждан, вкл. с присъда по НОХД № 448/2012г. на Районен
съд-Айтос, в сила от 27.02.14г. му било наложено наказание „Лишаване от
свобода" за срок от една година, като към 12.03.15г. той все още не бил започнал изтърпяването му. Към тази
дата той не се намирал в следствен арест или затвор.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства. Съдебното следствие е проведено по реда
на чл. 370 т.1 от НПК. Одобрено е съгласие да не се разпитват свидетелят М.К и
в.л. С П. Тези доказателства са събрани по реда на НПК и няма причина да не се
кредитират. Те, обаче, с нищо недопринасят за изясняване на фактическата обстановка
по делото.
Показанията
на св. А.Н., на св.Ж.Н. и на св.Ст.С. са конкретни, подробни, логични, поради
което съдът ги кредитира. Единственото противоречие е за времето, в което е
била установена липсата на парите. Св. А. Н. говори, че подс. М. е влязъл към
11.30 ч, а измамата била установена към 13.00 часа, св. Ж.Н., че била
установена след около 30 минути, а св.С.
– че била установена веднага. Съдът намира, че това обстоятелство не е особено
съществено, т.к.дори и часови диапазон от 1.5 часа би могъл да се нарече
„веднага“. Освен това в случая времето няма значение, т.к. според показанията
на св. А.Н., не е имало други такива големи сделки, които да могат да породят
такава голяма липса. Не на последно
място, от приобщения по делото видеозапис и от изготвената видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза е видно,че именно подс.М. е лицето, което прибира в джоба си част от
банкнотите.
Съдът
не споделя становището на защитата, че тази експертиза не следвало да се
кредитира, т.к. видеозаписът не бил приобщен по реда на НПК. В протоколът за
доброволно предаване е отразено, че се предава „1 бр.диск от охранителните
камери на ченч бюро „Стринг“ находящо се в сградата на „Гранд МОЛ“Варна“. В
протокола предаващият е посочил изрично „Предавам 1 бр. диск със записи от
камерите на обменно бюро „Стринг“ Гранд МОЛ-Варна“. Предаващият е идентифициран
по три имена и ЕГН. Това е достатъчно да се направи извод, че по този ред е бил
предаден именно видеозаписът, който е станал предмет на експертизата. Освен
това доказателствата, следва да се преценяват не само поотделно, но и в тяхната
съвкупност. Видеозаписът е приобщен в съдебно заседание, като е излъчен в
присъствието и на св.Н.. Същата заявява, че единият от файловете, озаглавен
„мобилен телефон перфекшън“ не е относим към случая, тъй като бил от другия
МОЛ, а останалите записи са тези, които били гледали във фирмата. При
възпроизвеждане на диска става безспорно ясно, че именно това е записът, който
е бил изследван от вещото лице при изготвяне на експертизата. Поради това съдът
намира, че следва да кредитира протоколите за предаване на ВД, да кредитира самото ВД –диск, както и
заключението на изготвената видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза от в.л. Г.Ж.. Действително приобщеният по делото диск съдържа
компютърни данни по см.чл. 93 т.22 от НК, но за приобщаването му в случая не е
приложим реда нито на чл. 132 ал.2 т НПК, нито на чл. 163 ал.7 от НПК. Чл. 132
ал.2 от НПК регламентира изготвянето на веществени доказателствени средства,
когато това изготвяне се извършва от органите по разследване. А чл.137 ал.7 от НПК предвижда реда за изземване на компютърни данни по време на претърсване. В
случая имаме едни случайни видеозаписи, които не са създадени от органи по
разследването и няма каквато и да било пречка да бъдат ценени във вида в който
са и по начина по който са приобщени – чрез протокол за доброволно предаване и
чрез предявяването /излъчването им/ в
съдебно заседание.
Като
събрани по реда на НПК съдът кредитира и писмените доказателства по делото –
справки за съдимост, протоколи за разпознаване, протокол за доброволно
предаване,трудов договор и допълнително споразумение,справка от НАП,
удостоверение и други, включително приобщените в съдебно заседание
удостоверение от Специализирана прокуратура, справка от РС-Пазарджик, справка
от ОД МВР –Пазарджик
В
съдебно заседание подс. М. дава обяснения, като отрича да е обменял пари на
посочената дата и място. В подкрепа на твърдението си води свидетел – А.Р..
Обясненията на подс.М.М. противоречат на всички останали доказателства по
делото. Според заключението на лицево-идентификационната експертиза именно М. М.
е лицето, което е било в обменното бюро на Финансово-брокерска къща“Стринг“.
Това се потвърждава и от протоколите за
разпознаване. Съдът намира, че не следва да кредитира изцяло показанията на
този свидетел, тъй като те са конкретни и подробни само в частта им, касаеща
неговите лични проблеми с „работодателите“, но не и в частта им относно това на
кои дати точно подс.М. е пребивавал в Германия и на кои – не. По тези
съображения съдът не кредитира показанията на св.Р. в частта им относно
времето, през което подс.М. е бил в Германия. От показанията на св. Р. става
ясно, че той не е бил особено близък с подс. М., не е прекарвал времето си
непрекъснато с него и не може да каже
кога точно го е виждал в Германия:“ Той е баща на мой съученик… срещнах
го в едно българско кафе… той ме свърза с две момчета, обещаха ми едни пари …излъгаха ме с парите и
след един месец се прибрах…на 15 март. Докато бях в Германия виждах подсъдимия
често, понеже ходихме в българските кафета… Когато си тръгнах, …аз го оставих
там… Не помня на коя дата го видях в Германия, но беше 2-3 дни преди да си
тръгна“ . Тези твърдения на св.Р. по никакъв начин не
обосновават категоричен извод, че на 12.03.2015 г. подс. М.М. е бил в Германия,
а не в гр.Варна. Свидетелят добросъвестно заявява, че не помни датата, на която за последно го е
видял там. Казва: „Когато си тръгнах, аз го оставих там“. Действително е
възможно св.Р. да е оформил убеждение, че подсъдимият е останал в
Германия, но от обстоятелствата описани
от този свидетел става ясно, че няма как той да е бил сигурен къде е бил М.М.
на 12.03.2015 г. , още повече, че за придвижването от
Германия до България са достатъчни броени часове.
Предвид
горното, съдът не кредитира обясненията на подс.М.М.. Дори и ако бъдат
кредитирани изцяло показанията на свидетеля, то те не сочат с категоричност, че
М. е бил в Германия на процесната дата и не оборват останалите доказателства,
според които на 12.03.2015 г. той е бил в обменното бюро в Гранд МОЛ-Варна,
стопанисвано от „С.“ООД.
Въз
основа на описаната фактическа обстановка, установена чрез горните
доказателства и доказателствени средства, съдът намира от правна страна, че
подс. М.Н.М. е осъществил състава на престъпление по чл. 211, предл. 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, като на
12.03.2015г. в гр.Варна, при условията на опасен рецидив с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у А.И.Н., че желае да
му обмени 5000 евро в български банкноти, и с това причинил на
Финансово-брокерска къща „С." ООД, имотна вреда в размер на 1950 евро, с
левова равностойност 3813,87 лева.
Изложените
по-горе аргументи по доказателствата налагат единствения, безспорен и
категоричен извод, че подс.М.Н.М. е автор на деянието, в което е обвинен. Той е
разпознат от св.А.Н. и от св. Ж.Н.. Че
това е лицето, което е поискало да му обменят 5000 евро и което е взело 1950
евро от тях, е видно и от заключението на видео-техническата и
лицево-идентификационната експертиза.
Съдът
приема за безспорно установено и това, че причинената от М.М. щета е в размер
на 1950 евро равностойни на 3813,87 лева. Обстоятелствата в наказателния процес
могат да се установяват чрез всички годни доказателства и липсата на касов бон
или на други счетоводни документи не обосновава извод за липса на сделка. Поради това и за правилното решаване на делото няма значение дали
са били изпълнени изискванията на чл. 13
ал.2 и чл. 18 ал.1 от Наредба № 4 от 08.08.03г. за условията и реда за вписване
в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра. Че е имало сделка и че е подс. М. е искал да се
обменят 5000 евра е видно и от
показанията на свидетелите и от ВД – диск, и от заключението на
видео-техническата и лицево-идентификационната експертиза. Няма и причина за
съмнение, че щетата в размер на 1950 евро е причинена именно при сделката с
подс. М., т.к. според показанията на св. А. Н. и Ж. Н. от идването му в бюрото
до установяване на измамата не е имало друга голяма сделка, която да породи
липса в такъв голям размер. Не на последно място, без значение е
обстоятелството, че обменният курс в бюрото е бил по-висок от курса на еврото
по данни на БНБ. Подс. М е обвинен за
сума в евро и правилно е посочена неговата равностойност, определена според
официалния курс на БНБ за страната, който е константен.
Налице
са и другите признаци на престъплението измама. Очевидно подс. М. е разполагал
с психологическа опитност, която му е позволила да отклони вниманието на св. Н.
и с бързина, така че същата да не забележи изтеглянето на част от банкнотите и
да остане с убеждението, че той единствено прибавя още банкноти. Именно това
заблуждение, в което тя е въведена от подс. М. я е мотивирало да обмени 5000
евро, вместо 3050 евро.
Престъплението
е осъществено при пряк умисъл с цел набавяне на имотна облага.
За осъжданията си до 2002 г.
подс. М.М. е реабилитиран по право на осн. чл. 88а ал.4 от НК. През 2011 и 2012
г. са последвали още четири присъди, но тъй като деянията са били извършени
преди влизане в сила на всяка една от тях, то са налице предпоставките за
групиране и следва да се счита, че е налице едно осъждане, като най-тежкото
наказание е лишаване от свобода за срок от пет години, наложено за престъпление
по чл. 244 ал.2 от НК. Тъй като лицето е било осъждано за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода за срок не по-малко от една година и
изтърпяването на наказанието не е било отложено, то налице са предпоставките на
чл. 29 ал.1 б.“а“ от НК, извършеното да
се квалифицира като такова при опасен рецидив.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът не констатира смекчаващи
отговорността обстоятелства. Високата стойност на щетата, превишаваща над десет пъти МРЗ за страната за
2015 г. , съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Налице
са данни, че в РС –Пазарджик е била постановена осъдителна присъда срещу М.М.,
но видно от приложената справка, същата е била обжалвана и не е била влязла в
сила. Към момента на постановяване настоящата присъда в сайта на ВСС няма данни за произнасяне на
въззивната инстанция, поради което присъдата на РС-Пазарджик не следва да се
отчита при преценка на личността на дееца.
Предвид
горното, съдът прецени, че наказанието следва да е незначително над минималния,
предвиден в закона размер. Лишаване от свобода за срок от три години и два
месеца е достатъчно за да се постигнат предвидените от закона цели, като се
въздейства превъзпитателно, предупредително и възпиращо на дееца и на
останалите членове на обществото.
На
осн. чл.60
ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът е определил наказанието да се изтърпи при строг
режим в затвор. Съгласно последното изменение на закона /ДВ бр.103 от 2017г./
съдът не е следвало
да определя мястото на изтърпяване на наказанието. И в двете си редакции ЗИНЗС
предвижда то
да се изтърпи при строг режим, т.к. лицето е било осъждано и преди на ЛС и не
са изтекли пет години от изтърпяване на предходното наказание, т.е налице е
т.нар.пенитенциарен рецидив.
Налице е деликт – деяние, вина,
вреда и причинна връзка,
поради
което на осн. чл. 45 от ЗДД деецът дължи да възстанови причинените от него
имуществени вреди на ощетеното юридическо лице „С.“ ООД, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането. Съставомерните вреди
възлизат на 1950 евро, равностойни на
3813.87 лева. Съдът не споделя становището, че искът следва да бъде отхвърлен,
т.к.щетата била възстановена от св.А.Н..
Последната дължи на друго основание, т.к. отговаря пред работодателя за щетите,
причинени от неизпълнение на служебните й задължения. Отговорността на
работника, регламентирана в КТ, не изключва деликтната отговорност на дееца по
чл. 45 от ЗЗД. Когато подс.М.М. изплати на „С.“ООД дължимата сума, ако изобщо я
изплати, то дружеството работодател следва да я възстанови на работника А.Н..
По изложените съображения съдът уважи изцяло гражданския иск и осъди подс.М.М.
да заплати на „С.“ООД 1950 евро, равностойни на 3813.87 лева /три хиляди осемстотин
и тринадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляващи претърпени в
резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Като призна подс. М. за виновен, на осн.чл.189 ал.3 от НПК съдът го осъди да заплати
направените по делото разноски в размер на
296 лева в полза на Държавата по сметката
на ОД на МВР-Варна, 30 лева разноски по сметка на ВРС и 152.52 лева държавна
такса върху уважен гр.иск.
На
осн. чл. 189 ал. 3 от НПК съдът му възложи да заплати и направените разноски от
НБПП за защита в размер на 150 лв. съгласно тяхно решение от 12.04.2016г., за
защитата, упражнена от адв. Й.М. в хода на съдебното производство.
Видно
от решение на НБПП от 19.02.2016 г. са направени и още 200 лв. разноски за
защитата, упражнена от адв. Й.М. в хода на ДП, за които съдът следва да се
поизнесе с отделно определение по чл. 306 ал.1 от НПК.
По
горните съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: