№ 171
гр. София , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
в присъствието на прокурора Владислав Георгиев Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600432 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв. К. С. – защитник на осъдения В. Б. В., срещу
определение от 29.03.2021г. по н.ч.д. № 5/2021 на СОС, НО, 2 състав.
С цитираното определение е приета за изпълнение присъда от 13.03.2018г. на РС-
Търнава, Република Словакия, с която българският гражданин В. Б. В. е осъден за
престъпление по чл. 270, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република Словакия. С
определението е прието, че това престъпление съответства на престъпление по чл. 244, ал. 1
от българския Наказателен кодекс и наказанието, което след редуциране по чл. 457, ал. 4 от
НПК и след приспадане на изтърпяното в чуждата държава, осъденият следва да изтърпи в
Република България при строг режим е пет години лишаване от свобода.
Недоволство от определението защитникът изразява единствено в частта му, касаеща
режима на изпълнение на наказанието. Посочено е, че този режим е следвало да бъде общ на
основание член 57, ал. 3 от ЗИНЗС, тъй като осъденият не е с висока обществена опасност.
В подкрепа на последното се посочва, че деянието, за което е осъден е отпреди дванадесет
години, осъденият е изтърпял част от наказанието по него, а материалната щета по самото
престъпление възлиза едва на 100 евро.
На основание чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил, че жалбата е подадена в
срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава Двадесет и
първа от НПК.
1
По служебна преценка на съда в тази инстанция са събрани доказателства за
съдимостта на осъдения и информация дали срещу него има образувани и незавършени
наказателни производства.
В съдебно заседание пред САС защитникът адв. К. С. поддържа жалбата и
отправеното с нея искане. Посочва се, че осъжданията на лицето и неприключилото спрямо
него наказателно производство са с изключително голяма давност, поради което не следва
да бъдат отчитани от съда при вземане на решение за режима. Моли се той да бъде общ,
като се отчете ниската обществена опасност на осъдения В. и всички останали
обстоятелства, посочени в жалбата.
Осъденото лице В.В. в лична защита поддържа позицията на своя защитник и в
последната си дума моли режимът, при който ще изтърпява остатъка от наказанието по
присъдата на чуждия съд, да бъде общ.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура (САП) пледира за това жалбата
да бъде оставена без уважение. Смята, че предходните осъждания на лицето и
неприключилото наказателно производство срещу него на територията на Република
България го представят в негативна светлина и изключват приложението на изключението
по член 57, ал. 3 от ЗИНЗС.
След като прецени изложените във въззивната жалба доводи, становищата на
страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийски
апелативен съд намери следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
Фактологията по делото не разкрива сложност и е установена правилно от предната
инстанция на основата на представените материали.
От тях е видно, че с присъда от 13.03.2018г. по дело с референтен № 6Т/15/2012 на
Окръжен съд Търнава, Република Словакия, влязла в сила на 22.12.2009г., българският
гражданин В. Б. В. е осъден на 11 години лишаване от свобода за престъпление по чл. 270,
ал. 2 от НК на Република Словакия.
Според фактите в присъдата на неустановена дата осъденият си осигурил и до
26.01.2009г. съхранявал в себе си фалшифицирана банкнота от 100 евро, която на горната
дата пуснал в обращение, като платил с нея извършена покупка в магазин "City Realex" в гр.
Търнава. Банкнотата била задържана от служителка на Словашката спестовна каса при
приемане на дневния оборот, като последващата й експертна оценка установила, че тя
представлява фалшификат със степен на опасност "3"- сполучлив. Описано е също така, че с
тези си действия българският гражданин е причинил на продавачката в магазин "City
Realex" щета в размер на 100 евро.
От данните по делото е видно, че осъденият българският гражданин е изтърпявал
предварителен арест и наказание по отменена по инстанционен ред присъда по същото дело,
считано от 12.03.2009г. до 22.12.2009г. и от 22.12.2009г. до 12.03.2012г., общо в размер на
три години.
С решение от 19.11.2020г. по н.ч.д. № 3801/2020г. на СГС, НО, 19 състав е отказано
2
изпълнение на ЕЗА, издадена по горното дело, като при наличие на факултативно основание
по чл. 40, т. 4 от ЗЕЕЗА е прието наказанието по него да се приеме и изпълни от прокурор от
Република България.
Въз основа на това произнасяне и на основание чл. 44, ал. 11, вр. с ал. 8 от ЗЕЕЗА, вр.
с чл. 457 от НПК пред ОС-София е образувано и делото, по което е издадено определението,
предмет на обжалване в настоящото производство.
При посочените, възприети и от първия съд факти, въззивната инстанция отчете, че
между страните не е съществувал спор относно наличието на влязла в сила присъда на чужд
съд – в случая на Република Словакия, с която на българският гражданин В.В. е наложено
наказание лишаване от свобода.
В изпълнение на задължението си по чл. 314 от НПК за пълна служебна проверка на
обжалвания акт, включително и в необжалваната част, САС прецени следното:
Софийски окръжен съд правилно е преценил визираните в чл. 457 НПК
обстоятелства, към който член 44 от ЗЕЕЗА препраща, а именно: на кой текст от българския
наказателен закон кореспондира престъплението, за което В. Б. В. е бил осъден; какво
наказание лишаване от свобода следва да изтърпи той и при какъв режим, а също и каква
част от наказанието е изтърпял на територията на чуждата държава.
Изхождайки от фактите в чуждата присъда, СОС правилно е преценил, че се касае за
престъпна проява, свързана с прокарване в обращение на подправен паричен знак. При това
положение основателно е счетено, че престъплението, за което българският гражданин е
осъден, има сходство с норма от българския НК и правно оправдание в текста на чл. 244, ал.
1 от НК.
СОС правилно е решил и следващия от поставените за разрешаване в това
производство въпроси, а именно какво наказание осъденият следва да изтърпи след
приспособяване на чуждата присъда. За престъплението по чл. 244, ал. 1 от НК
законодателят е предвидил наказание от две до осем години лишаване от свобода. При
съпоставка между наложеното в Словакия и предвиденото в НК на Република България
наказание лишаване от свобода за съответните престъпления се установява, че има
основание за неговото редуциране съобразно разпоредбата на чл. 457, ал. 4 от НК. Така е,
защото определената от словашкия съд санкция надхвърля максимума по българския
наказателен кодекс. След като определеният с присъдата на чуждия съд срок на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода надвишава максимално допустимия срок за
съответното престъпление по българския наказателен закон, компетентните власти на РБ
като изпълняваща държава имат основание да пререшат въпроса с наказанието и да снижат
неговия размер под този, който е отмерен от чуждите власти. Това е сторил и съставът на
СОС, който правилно е намалил наказанието, което българският гражданин следва да
изтърпи, отмерил го е на осем години лишаване от свобода, от които е приспаднал времето
на предварително задържане и изтърпяваната в чуждата държава част от санкцията и в
крайна сметка е приел, че финалната част за изтърпяване на това наказание е пет години
лишаване от свобода.
Също така правилно първият съд е решил въпросите с първоначалния режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Те са от компетентност на националните
власти и се уреждат от нейното законодателство. Като е съобразил в тази връзка размера на
наказанието, което се приема за изпълнение - в крайна сметка това е наказанието от осем
години лишаване от свобода, от които е приспадната фактически изтърпяната част, и
нормите на ЗИНЗС решаващият съд вярно е приел, че първоначалният режим, при който
осъденият следва да започне изтърпяване на наказанието в страната е строг.
3
Защитата не оспорва това обстоятелство, но твърди, че конкретиката на казуса и в
частност ниската стойност на щетата, изтърпяната част от наказанието и личността на
осъдения предполагат да се приложи изключението по чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС. Последната
разпоредба дава възможност на съда, при все че са налице предпоставките за налагане на
строг режим, да определи първоначален общ, ако установи, че осъденият не е с висока
степен на обществена опасност. Първият съд не е изложил съображения в тази посока, но за
САС не остава съмнение, че той не е приел за приложимо изключението по ал. 3, т.е. счел е,
че осъденият е с висока степен на обществена опасност.
Тази негова констатация поначало е вярна, защото намира подкрепа в данните по
делото. В тази връзка САС прецени естеството на конкретната престъпна дейност, за което
В. е наказан. Касае се за престъпление против паричната система, за което в наказателните
закони и на двете държави е предвидено наказание със сериозни санкционни последици.
Най-важно обаче е друго-престъплението в чуждата държава е осъществено в рамките на
изпитателния срок на осъждането на В. за друго умишлено престъпление (квалифицирана
кражба), извършено на територията на Република България и получило санкция по н.о.х.д.
№ И-934/2006г. на СРС. Именно заради това осъждане и противно на твърденията на
защитата и прокурора пред въззивния съд съдебното минало на В. се явява обременено. При
тези данни не може да бъде направен извод, съответен на твърдения във въззивната жалба,
за ниска степен на обществена опасност на осъдения.
Обществена опасност на осъдения въззивният съд не обосновава със справката за
неприключили наказателни производства от ЕИСПП и с осъжданията, по които за дееца е
настъпила реабилитация, както иска прокурорът. Съпоставката между отразеното в
справката на л. 21 от съдебното дело и в справката за съдимост на осъдения на л. 11 от
съдебното дело показва, че по посоченото като неприключило наказателно производство
вече е издадена осъдителна присъда. Заради настъпилата реабилитация пък, последиците от
първите две осъждания на лицето са заличени и те не следва да бъдат преценявани в негов
ущърб.
По изложените по – горе съображения, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а като правилен и законосъобразно издаден актът на първата инстанция следва да
бъде потвърден.
Така мотивиран, САС, НО, 6 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 29.03.2021г. по н.ч.д. № 5/2021 на СОС, НО, 2
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5