№ 121
гр. Варна, 29.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20253000500144 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:07 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА ПРОКУРАТУРАТА НА РБ чрез
представляващ Апелативна прокуратура – Варна, редовно призована,
представлява се от прокурор И.Н..
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ П. К. Г., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Ж. К., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ПРОКУРОР Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилият срещу нея писмен отговор.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от
Прокуратурата на Република България, срещу решение № 1334/02.12.2024 г.
по гр. д. № 765/2024 г. на Окръжен съд – Варна, с което Прокуратурата на
1
Република България е осъдена да заплати на П. К. Г. сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство № 52/2011 г.
по описа на ОД на МВР- Варна за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 1 вр.
чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК, приключило с постановяване на оправдателна
присъда № 260089/01.04.2021 г. по НОХД № 495/2020 г. по описа на Районен
съд – Варна, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от ЗОДОВ.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението, като се твърди, че определената от съда
сума като обезщетение е завишена и несъобразена с изискванията за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Посочва, че не са обсъдени възраженията,
които Прокуратурата е направила с отговора на исковата молба и неправилно
е определен началния момент, от който би могла да се ангажира отговорността
й. От доказателствата по делото не се установява, че твърдените
неимуществени вреди са в причинна връзка с повдигнатото обвинение, като
съдът не е съобразил, че ищецът е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ за период по-малко от три месеца, изменена в „Парична
гаранция“, впоследствие отменен, поради което гражданските права на ищеца
са били ограничени в минимална степен. Прокуратурата не е огласявала факти
относно провеждането на наказателното производство, поради което и не
дължи обезщетение за евентуалното накърняване на доброто име на ищеца,
както и относно условията в ареста. Счита, че законната лихва върху
присъденото обезщетение се дължи от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявения иск. В условията на евентуалност, моли
да се намали размера на обезщетението.
С писмен отговор въззиваемият П. Г. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Оспорва изложените в жалбата доводи,
като поддържа други, обосноваващи правилност и законосъобразност на
обжалваното решение. Поддържа, че посредством представени по делото
доказателства е установено влошаването на здравословното състояние на
ищеца, характера и интензитета на преживените от него негативни емоции и
2
стрес в резултат от осъщественото наказателно преследване. Счита, че
определеното от съда обезщетение е справедливо. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на разноски във въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови
доказателства.
ПРОКУРОР Н.: Нямам възражения по доклада. Поддържам жалбата.
Оспорвам подаденият писмен отговор. Нямам други искания по
доказателствата.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата. Поддържам
подаденият писмен отговор срещу нея. Няма да соча други доказателства.
Представям списък на разноските, ведно с доказателства за извършването им.
ПРОКУРОР Н.: Правя възражение за прекомерност на размера на
сторените от насрещната страна разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеният от процесуалния представител
на въззиваемата страна списък на разноските, ведно с доказателства за
извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОР Н.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да имате
предвид аргументите, изложени във въззивната жалба на прокуратурата.
Искам само да отбележа два момента. Първо смятаме, че решението на
първоинстанционния съд е вътрешно противоречиво – от една страна съда
правилно е приел, че част от претенциите на ищеца не са доказани по
основание, в частност твърдените от него многобройни сериозни заболявания,
които според него са били получени вследствие на воденото срещу него
досъдебно производство. Съдът е приел на базата на приобщената по делото
съдебно-медицинска експертиза, че те не са в причинна връзка с воденото
3
досъдебно производство. Става дума за много сериозни заболявания като:
хипертонична болест на сърцето, исхемична болест, първична глаукома,
диабет втори тип и т.н. Ако тези заболявания наистина бяха вследствие от
воденото производство, тогава би било логично тази претенция да бъде
уважена в пълен размер. Съдът обаче е приел, че те не са следствие от
воденото производство, но въпреки това е уважил в пълен размер предявения
иск. Теоретично няма такава пречка ако съда прецени, че иска е бил занижен
изначално, но трябва да изложи аргументи в тази насока, а такива аргументи
липсват. На второ място смятаме, че поначало съда е присъдил прекомерна
репарация за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Вече има съдебна
практика, която е доста обширна и становището на ВКС е, че при сходни
случаи трябва да се присъждат сходни обезщетения. В този смисъл ще се
позова на два акта на ВКС: решение № 50009/15.02.2023г., IV ГО, по гр. д. №
1698/2022г., където съда е приел по сходен казус, продължил около 10 години
наказателно производство по по-тежко обвинение – за умишлено убийство и
търпяна по продължителна мярка за неотклонение – от над година и три
месеца, съда е приел, че справедливото обезщетение е 15 000 лв. Става дума за
времеви период, който е аналогичен на процесния. В този смисъл е и
определение № 753/21.02.2024г., IV ГО, по гр. д. № 4731/2022г., където за
аналогична продължителност на деянието и година и един месец задържане
под стража и година и девет месеца „домашен арест“ по още по-тежко
обвинение за умишлено убийство, съдът е приел, че справедливата репарация
трябва да бъде в размер на около 30 000 лв. В двата казуса имаме аналогична
увреда на ищците – влошено психично състояние, продължителност на
досъдебното производство, търпени мерки за неотклонение по-големи по
срокове и в пъти по-малко присъдено обезщетение. Поради това смятаме, че
съда неправилно е приложил критерия по чл. 52 от ЗЗД, поради което моля да
отмените решението и съществено да намалите присъденото на ищеца
обезщетение.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да отхвърлите
въззивната жалба и да потвърдите в цялост решението на
първоинстанционния съд. Подробни съображения съм изложила в подадения
писмен отговор срещу всяко едно от възраженията на въззивника по
отношение на правилността на първоинстанционното решение като Ви моля
да съобразите изложените от мен обстоятелства. По отношение на изложеното
4
от прокурора в настоящото съдебно заседание, Ви моля да съобразите
обстоятелството, че от приетите по делото доказателства, в т.ч. и
комплексната съдебно-медицинска и психиатрична експертиза е безспорно
установено, че протичането на вродените заболявания на ищеца се е
усложнило в значителна степен в резултат на стреса от воденото срещу него
наказателно производство. Извън това заболяването „посттравматично
стресово разстройство“ е изцяло в резултат от воденото наказателно
производство, завършило с оправдателна присъда. По отношение на
съдебната практика, на която се позовава въззивника, считам, че тя в случая е
неотносима тъй като не става въпрос за аналогични казуси, защото очевидно в
същата се обсъждат само част от относимите обстоятелства -
продължителността на наказателното производство и вида и
продължителността на мерките на процесуална принуда не са единствените
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на
справедливото обезщетение. В обжалваното решение първоинстанционният
съд подробно е посочил обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени.
Същите са възприети от трайната практика на ВКС и са обсъдени. По
отношение на тези обстоятелства са събрани доказателства в производството.
По делото е безспорно установено освен продължителността и характера на
наказателното производство, освен тежестта на повдигнатото обвинение, но и
продължителността на предприетите спрямо него принудителни процесуални
мерки. Установено е, че същият е изпаднал в резултат от наказателното
преследване в тежка социална изолация, здравословното му състояние се е
влошило в значителна степен. Извън това казуса му е отразен масово в
медиите, което е дискредитирало същия не само в обществената сфера, но и в
професионалната му такава. Същият и до настоящият момент не може да се
завърне в рамките на сферата, в която преди това е имал утвърден
професионален авторитет, а именно банковото дело и финансовото
посредничество. Отделно от това е съобразено обстоятелството, че същият е с
чисто съдебно минало, как това се е отразило на възможността му да издържа
семейството си - всъщност, че е възпрепятстван и че това е довело до
повишаване в значителна степен на интензитета на негативните последици за
доверителя ми. Моля да имате предвид аргументите ни, изложени в подадения
писмен отговор. Моля да ни бъдат присъдени разноските съобразно
представения списък и доказателства за извършването им.
5
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 9.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6