РЕШЕНИЕ
№ …162
гр. Самоков, 21.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
шести юни през две хиляди и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието
на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 997 по описа на същия съд за
П.В. *** е
предявил срещу С.Н.А. *** да бъде заместено съгласието на ответницата за
издаване на паспорти на ненавършилите пълнолетие техни деца В.П.В. и Е. П. В., както и за напускане на
пределите на Република България от децата заедно с молителя до държавите-членки
на Европейския съюз и до Република Турция за неограничен брой пътувания.
Твърди се в
молбата, че страните са бивши съпрузи, бракът между които бил прекратен с
развод с решение № 131/08.07.2019 г. по гр. д. № 401/2018 г. на РС – Самоков. По
силата на това решение упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака деца В.П.В. и Е. П. В. било предоставено на молителя, а на ответницата – тяхна
майка, бил определен режим на лични отношения с децата и била определена
издръжка, която тя да им заплаща чрез молителя като техен баща и законен
представител. По време на бракоразводния процес децата живеели заедно с
молителя, а ответницата напуснала семейното жилище през м. април
В
настоящото производство ответницата се представлява от адв. Ц.Т., назначен за
неин особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, който заявява, че
оспорва исканията и моли същите да бъдат отхвърлени по съображения, подробно
изложени в хода на устните състезания и в писмена защита.
Съдът, като
прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молителят П.В.В.
е предявил срещу ответницата С.Н.А. искания с правно основание чл. 127а, ал. 2
от СК.
Исканията
са допустими. Тяхната допустимост се извежда от изложените в молбата твърдения,
подкрепени и от установеното по делото обстоятелство, че въпреки положените
процесуални усилия ответницата не може да бъде намерена, за да бъде призована
по делото, които в тяхната съвкупност обосновават извод за наличие на спор
между родителите на ненавършилите пълнолетие В.П.В. и Е. П. В. по въпросите, визирани в чл.
127а, ал. 2 от СК, разбиран в широтата на това понятие като невъзможност за постигане
на съгласие между родителите на децата по тези въпроси и обуславящ
компетентността на съда в производство по спорна съдебна администрация да се
произнесе по тях.
По същество
исканията са основателни.
От
съвкупната преценка на представените писмени доказателства се установява, че
молителят и ответницата по молбата са сключили брак на 01.08.2004 г. и че по
време на брака им са родени децата В.П.В., роден на *** г. и Е.П. В., родена на *** г. Бракът между
страните е прекратен чрез развод с решение № 131/08.07.2019 г. по гр. д. №
401/2018 г. по описа на РС – Самоков, влязло в сила на 08.08.2019 г. като
необжалвано от тях. С това решение упражняването на родителските права по
отношение на децата е предоставено на баща им – молителя П.В., а на майка
им - ответницата, е определен конкретно
посочен в решението режим на лични отношения с тях и същата е осъдена да им
заплаща издръжка в размери, посочени в решението за всяко от децата.
Съдържанието
на служебно изискания от съда социален доклад изх. № ПР/Д-СО-СК/32-001 от
27.11.2019 г. от упълномощено лице от директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Самоков не е необходимо да бъде пресъздавано в настоящото
решение. От този доклад се установява, че децата В.П.В. и Е. П. В. се отглеждат от баща им П.В.В.
в сигурна семейна среда при добри битови и жилищни условия, като при полагане
на грижите за тях бащата е подпомаган от неговата майка и от съжителстващата с
него на съпружески начала А. М.. Децата не общуват често с роднините на тяхната майка.
Според отразено в доклада изявление на Е. С.– баба на децата по майчина
линия, самата тя не поддържа връзка с дъщеря си (ответницата) и не знае в коя
държава живее тя.
Лично
изслушан пред съда по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето,
малолетният В.В. (навършил 13 години) изразява изцяло положително отношение към
пътувания в чужбина и съжалява, че такива пътувания не са се осъществили до момента.
Същият е спокоен при изслушването му, външно изявява нормално интелектуално
развитие и е напълно ориентиран за естеството на отношенията между родителите
му.
Свидетелката
М. В. (майка на молителя) сочи
пред съда, че от години няма връзка с ответницата – нейна бивша снаха и майка
на внуците й, а синът й (молителят) искал да заведе децата на почивка в Гърция
и в Турция, но ответницата не дала съгласие за това.
От
детайлния и съвкупен анализ на тези доказателства не се установява ответницата
като майка на децата да е дала съгласие за подаване на заявление за издаване на
необходимите за преминаване през границите на Република България паспорти на децата,
каквото съгласие се изисква съгласно чл. 45, ал. 1 от Закона за българските
лични документи (ЗБЛД). Също така не се установява ответницата да е дала
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване на децата в чужбина в
съответствие с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД.
Децата на
страните имат право да напускат пределите на Република България при спазване на
установения за това ред. Надлежното упражняване на това право е в техен интерес
с оглед разширяване на социалния им кръгозор, интелектуалното им и емоционално
развитие и физическо укрепване. Не се установяват обстоятелства, от които да се
направи извод, че напускането на страната би се отразило неблагоприятно на
физическото, нравственото и социалното развитие на децата. Напротив, те са
добре обгрижвани от баща им, живеят в естествено семейно обкръжение и в нормална
социална среда и няма данни за осъществявани спрямо което и да е от тях насилие
или за злоупотреби на каквато и да било основа. Липсата на съгласие от майката
за издаване на паспорти на децата и за пътуването им в чужбина не е израз на
аргументирана родителска позиция, а е резултат от нейната незаинтересованост по
въпросите относно тяхното ежедневно отглеждане и възпитание. Поради това
възможността на децата да пътуват в чужбина не е от естество да затрудни
осъществяването на режима на лични отношения на майката с тях, от който тя се
възползва само епизодично.
Ето защо
съдът следва да разреши подаването на заявление за издаване на паспорт на всяко
от децата да се извърши от неговия баща без съгласието на майката.
Също така,
съдът следва да разреши всяко от децата да пътува в чужбина без нотариално
заверено писмено съгласие на майката, като при съблюдаване на задължителните за
съдилищата разяснения по т. 1 от ТР № 1/2016 от 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС
това разрешение следва да е за срок от 5 години от влизане на решението в сила и
да се отнася до пътувания без ограничения в техния брой и продължителност до
следния кръг държави: всички държави-членки на Европейския съюз, Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Кралство Норвегия, Конфедерация
Швейцария, както и всички държави, с които Република България граничи, но не
членуват в Европейския съюз. Включването на последната група държави в обхвата
на разрешението, макар да не съответства напълно на формулировката в молбата, е
обусловено от ноторно известното обстоятелство, че редица предпочитани
туристически дестинации се намират в съседни на нашата страна държави, които
понастоящем не членуват в ЕС и че основното установено по делото желание на
децата и баща им е заедно да напускат страната с туристическа цел. Този начин
на определяне на условията на разрешенията за пътуване на децата в чужбина е от
естество да допринесе за пълноценното им личностно развитие в контакт с
достиженията на европейската цивилизация чрез посещения в държави, които
понастоящем не са засегнати от военни или граждански конфликти. Пандемията от COVID-19 не може да бъде
аргумент срещу разрешаването по съдебен ред на пътуване на децата в чужбина,
защото за отглеждането им във всички аспекти на тази дейност, включително и при
организиране на пътуването им в чужбина, носи отговорност техният баща, който
следва да се съобразява в рамките на тази своя родителска отговорност не само с
юридическите ограничения за напускане на Република България, респ. за влизане в
друга държава, но и с конкретните фактически рискове от посещения на други
държави, а по делото няма дори индиции той до настоящия момент да е проявил
безотговорно отношение към живота или здравето на децата си.
Искането за
постановяване на предварително изпълнение на решението следва да бъде отхвърлено.
На първо място, то не е обосновано с никакви конкретни причини в молбата. И на
следващо място, епидемичната обстановка в България и по света към датата на
постановяване на решението и наложените във връзка с нея временни условия и ограничения
в пътуванията също са в подкрепа на извод, че решението в тези му части следва
да подлежи на изпълнение след влизането му в сила. Казано иначе, никое
конкретно установено по делото обстоятелство не обосновава реална необходимост
от постановяване на предварително изпълнение на решението.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото и искането на молителя, отправено с молбата, ответницата следва
да бъде осъдена да му заплати сумата 1000 лв. за сторените по делото разноски,
от които 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения
договор за правна защита и съдействие и 400 лв. за внесен депозит за
възнаграждение на особен представител на ответницата, назначен на основание чл.
47, ал. 6 от ГПК. Настоящото
производство е по осъществяване на спорна съдебна администрация, а не е
охранително, поради което няма основание, аналогично на разпоредбата на чл. 541
от ГПК разноските да останат в тежест на страната, която ги е направила.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗРЕШАВА, на основание
чл. 127а, ал. 2 от СК, на малолетния В.П.В., ЕГН ********** да се издаде
паспорт по заявление по чл. 45, ал. 1 от Закона за българските лични документи
(ЗБЛД), подадено само от баща му П.В.В., ЕГН ********** без съгласието на майка
му С.Н.А., ЕГН **********, като след издаването му същият да бъде получен от П.В.В.,
ЕГН ********** или от надлежно упълномощено от него или определено от него лице
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗБЛД.
РАЗРЕШАВА, на основание
чл. 127а, ал. 2 от СК, на малолетната Е. П. В., ЕГН **********
да се издаде паспорт по заявление по чл. 45, ал. 1 от Закона за българските
лични документи (ЗБЛД), подадено само от баща й П.В.В., ЕГН ********** без
съгласието на майка й С.Н.А., ЕГН **********, като след издаването му същият да
бъде получен от П.В.В., ЕГН ********** или от надлежно упълномощено от него или
определено от него лице съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗБЛД.
РАЗРЕШАВА, на основание
чл. 127а, ал. 2 от СК, малолетният В.П.В., ЕГН **********, да напуска Република
България по съответния ред без съгласието на майка си С.Н.А., ЕГН ********** за
период от 5 /пет/ години, считано от влизане на решението в сила, за пътувания
до всички държави-членки на Европейския съюз, Обединено Кралство Великобритания
и Северна Ирландия, Кралство Норвегия, Конфедерация Швейцария, както и до
всички държави, с които Република България граничи, но не членуват в Европейския
съюз – многократно и без ограничения в броя и продължителността на пътуванията.
РАЗРЕШАВА, на основание
чл. 127а, ал. 2 от СК, малолетната Е. П. В., ЕГН **********,
да напуска Република България по съответния ред без съгласието на майка си С.Н.А.,
ЕГН ********** за период от 5 /пет/ години, считано от влизане на решението в
сила, за пътувания до всички държави-членки на Европейския съюз, Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Кралство Норвегия, Конфедерация
Швейцария, както и до всички държави, с които Република България граничи, но не
членуват в Европейския съюз – многократно и без ограничения в броя и
продължителността на пътуванията.
ОТХВЪРЛЯ искането с
правно основание чл. 127а, ал. 4 от СК за допускане на предварително изпълнение
на решението.
ОСЪЖДА С.Н.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
да заплати на П.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1000 лв. за разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис, а в частта му с
характер на определение за отхвърляне на искането за допускане на предварителното
му изпълнение, същото може да се обжалва с частна жалба пред Софийския окръжен
съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: