№ 7597
гр. София, 29.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110161147 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба вх.№
77677/28.10.2021 г. по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от Г. ИВ. Х., ЕГН
**********, с която се иска издаване на заповед за защита против Т. М. Р.,
ЕГН ********** , за когото се твърди, че е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3 от ЗЗДН.
По разпореждане на съда от 28.10.2021 г. по делото е изготвена
служебни справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. за реда и начина за
предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Национална база
данни „Население”, от които се установява, че пострадалото лице Г. ИВ. Х.,
ЕГН **********, има регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Петрич,
ул. "Тракия" № 10.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН компетентен да наложи
мярка за защита по ЗЗДН е районния съд по постоянен или настоящ адрес
на пострадалото лице, като в чл. 8 от ЗЗДН изчерпателно са посочени
лицата, които могат да инициират производството за налагане на мерки за
защита от домашно насилие.
Или, законодателят изрично е предвидил, че родово компетентен да се
произнася по молбите с правно основание чл. 8 от ЗЗДН е районният съд, а
место компетентен е съдът по постоянен или настоящ адрес на пострадалото
лице. Предвидената в чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН местна подсъдност е специална и за
1
нея съдът е длъжен да следи служебно.
Няма спор, че при определяна на тази подсъдност законодателят се е
водил единствено от интереса на пострадалите от домашно насилие лица и
възможността последните по най-бърз начин да получат адекватна
защита, включително и по реда на чл.18 от ЗЗДН. Именно и поради тази
причина в производството по ЗЗДН, макар и субсидиарно да се прилагат
разпоредбите на ГПК, изрично е изключена размяната на съдебните книжа и
възможността ответникът в едномесечен срок от получаване на молбата с
приложенията да може да подаде отговор по нея, респ. в срока по чл.131 от
ГПК да релевира възражение по чл.119, ал.3 от ГПК. Аргумент в тази насока
е и визираното в чл.119, ал.4 от ГПК задължение, при възражение за местна
неподсъдност заявено в срока по чл.131 от ГПК от ответника, едновременно с
възражението за неподсъдност да представи и доказателствата си за това,
което на практика е невъзможно да стори ответник по молба за защита от
домашно насилие по обективни причини. Точно обратното, съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗЗДН в деня на постъпването на молбата за
защита от домашно насилие, съдът насрочва открито съдебно заседание в
срок не по-късно от един месец, като заедно с пР.ката и преписа от молбата с
приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на
доказателства. Няма спор, че за молбите за защита от домашно насилие е
предвидена алтернативна подсъдност - по постоянен или настоящ адрес на
пострадалото лице, но този избор е предвиден отново в полза на
пострадалите от домашно насилие лица, и то само и единствено из между
двете алтернативно дадени в закона подсъдности. Молителят – пострадал
от домашно насилие, извършено от лице, попадащо в кръга на посочените в
чл. 3 от ЗЗДН, обаче, е лишен от възможността за отклонение от
въведената алтернативна подсъдност, респ. от възможността да предявява
молбата си за защита в районен съд, чийто район на действие не съвпада с
неговия регистриран постоянен или настоящ адрес, като без значения са
съображенията му за това /било поради фактическо пребиваване на друг
адрес, било поради промяна на местоработата, било то за удобство или др./.
Ето защо и с оглед особения характер на производството по ЗЗДН, настоящия
съдебен състав намира, че подсъдността по чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН е специална и
за нея съдът следи служебно, а доколкото в ЗЗДН няма легална дефиниция
какво се разбира под постоянен или настоящ адрес на пострадалото лице,
2
субсидиарно приложение следва да намери легалната дефиниция дадена в
ЗГР.
В случая по безспорен начин се установява, че пострадалото от
домашно насилие лице Г. ИВ. Х., ЕГН **********, към момента има
регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Петрич, ул. "Тракия" № 10,
т. е. местно компетентен да се произнесе по молбата е РС-гр. Петрич, а не
Софийски районен съд. Това налага производството по настоящото дело да
бъде прекратено, а делото – да бъде изпратено на надлежния съд, т.е. на
Районен съд-гр. Петрич.
Мотивиран от горното и по аргумент от чл. 118, ал. 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 61147/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 80-ти състав.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на Районен съд - гр. Петрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3