Р Е Ш Е Н И Е №
160
гр. Сливен, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на втори октомври, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора ХРИСТО
КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА касационно
административно-наказателно дело № 158 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 308/02.07.2019 г., постановено по АНД № 577/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, е отменено изцяло като незаконосъобразно НП № 20-002517/22.03.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Сливен, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ С. И. Г., в качеството му на р., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв., за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
Горното решение е обжалвано от Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Решението било постановено в противовес със събрания доказателствен материал, като съдът бил пренебрегнал копие на декларация, подписана от работещия без трудов договор на обекта К. Г. В. Заявява, че безспорно е установено извършването на административното нарушение. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът С. И. Г., чрез п. си адв. Д.Д. ***, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на Районен съд Сливен като законосъобразно. Счита, че от събраните пред районния съд доказателства, не е установено наличие на трудово правоотношение с К. В.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че съда следва да отмени решението на РС Сливен, като неправилно и незаконосъобразно и да потвърди НП.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 14.03.2019 г. в 09.10 часа е била извършена проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на С. И. Г. – з. п. – ж., с обект на контрол – отглеждане на о. – м. „П. б.”, землището с. З. в., о. С., път с. З. в. – с. С. При извършената проверка от служителите на Д"ИТ" било констатирано, че лицето К. Г. В. е извел на п. с. о., собственост на С. Г. Проверяващите, помолили лицето К. В. да попълни декларация, но тъй като същото заявило, че е н., декларацията била попълнена от актосъставителя. В декларацията е посочено, че "днес ще п. о. на С.". Посочени са дата и часът на попълването й, а именно 14.03.2019 г., 9.10 часа.
С. Г. е бил призован да се яви на 15.03.2019 г. в Д „ИТ” – Сливен, за да представи сключен трудов договор между него и К. В. При явяването на 15.03.2019 г. му бил съставен АУАН № 20-002517 за нарушение чл. 62, ал. 1, вр.чл.1, ал.2 от КТ.
Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 20-002517 от 22.03.2019 год. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което на С. И. Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500,00 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр.чл.1, ал. 2 от КТ.
За да отмени Наказателното постановление, районният съд е приел, че не е установено по безспорен и категоричен начин извършено нарушение на разпоредбите на КТ от страна на лицето С. И. Г.; не се съдържат доказателства, установяващи наличието на трудово правоотношение, а именно: конкретното работно място, конкретно работно време и уговореното трудово възнаграждение между К. Г. В. и С. И. Г., такива доказателства не са посочени нито в АУАН, нито в НП. Обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства и приел, че не се установява извършването на вмененото на наказаното лице нарушение. При тези мотиви районният съд е отменил наказателното постановление.
Решението на РС Сливен е валидно, допустимо и правилно.
За да се констатира извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, следва да се установи, че лицето К. Г. В. е престирало труд извършвайки работа и че наказаното лице има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Отговорността на ответника по касацията е ангажирана в качеството му на работодател и това качество следва да бъде установено в административнонаказателното производство.
Както в административнонаказателната преписка, така и в хода на първоинстанционното съдебно производство не са събрани доказателства, от които да се установява по безспорен и категоричен начин, че правоотношението между С. И. Г. и К. Г. В. е трудово такова. Несъмнено е установено единствено, че към момента на проверката В. е п. о. на Г. Това обстоятелство не може да обоснове еднозначен извод, че е престирана работна сила по възникнало трудово правоотношение, което от своя страна следва да се обективира с писмен трудов договор. В случая са налице само и единствено съмнения на проверяващите, че В. е упражнявал трудова дейност с постоянен характер и срещу трудово възнаграждение и в тази насока наказващият орган не е събрал никакви доказателства. От представената по делото декларация, подписана от В. не може да се изведе еднозначен извод, че лицето престира труд по трудово правоотношение.
Трудовият договор по своята правна природа е двустранен, възмезден договор, по силата на който възниква трудово правоотношение. Характерно за този вид договор е предоставянето на работна сила, изразяваща се в извършването на периодични действия за постигане на определен трудов резултат. Задължителни реквизити на този договор са конкретно определена работа, работно място, времетраене, размер на трудовото възнаграждение, способи за прекратяване, продължителност на работния ден или седмица и пр. Освен задължителните реквизити, този договор включва и задължителни елементи, структуриращи трудовото правоотношение като такова, при наличието на които възниква и задължението на работодателя по чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда. От събраните пред първата инстанция доказателства, включително и административнонаказателната преписка не е доказано наличие на елементите на трудовото правоотношение (предоставяне на работна сила в рамките на фиксиран период от време, повторяемост на извършваната трудова дейност, отношения на власт и подчинение при извършване на възложената трудова дейност).
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.
По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като допустимо и законосъобразно.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221,
ал. 2 от АПК, Административен съд –
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 308 от 02.07.2019 г., постановено по АНД № 577/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: