Р Е Ш Е Н И Е
№231
гр. Велико Търново,
29.09.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., изслуша
докладваното от председателя адм. дело №43 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.45, ал.11 от ЗМСМА.
Областният управител на Област Велико Търново
е оспорил като незаконосъобразно решение №971/22.12.2022 година на Общински
съвет – Горна Оряховица, потвърждаващо предходно невлязло в сила негово решение
№926 от 24.11.2022 година.
Сочи се в обстоятелствената част от
жалбата му, че с предходното решение ответникът е дал съгласие за прекратяване
на собствеността чрез продажба на частта на Община Горна Оряховица върху имот,
представляващ УПИ III- 5567 в кв.37 по плана на града, като съгласието касае
129/582 идеални части от този имот. Даденото съгласие касае продажбата на тези
части от имота на И.С., който притежава останалите части. Аргументира, че в
представения по преписката АОС №6855 от 18.10.2022 година е посочено, че
поземлен имот с идентификатор 16359.515.380 е с площ от 129 кв.м. и той граничи
с поземленият имот на С., но не е отбелязано, че същият е в съсобственост.
Същото се потвърждава и от представената скица на СГКК, като отбелязаният
по-горе АОС не е бил представен в тази служба. Всъщност горното се потвърждава
и от представените два нотариални акта, в които няма данни за съсобственост. От
друга страна, от представената от отдел „ТСУ „ при общината скица се
установявало, че по отношение на УПИ III- 5567 в кв.37 по план били налице
неуредени регулационни отношение по отношение на имот към улица, като всъщност
предвидените регулационни изменения със заповед №1320/2000 година не били
осъществени. Затова била налице хипотезата на §6, ал.2 от ЗУТ и следва да се
приложи института на т.н. „доброволна регулация“ с оглед изискването на §8,
ал.2, т.1 от ЗУТ. Излагат се и съображения, черпени от ЗКИР, като се
аргументира, че преди приемането на решението на Общинският съвет е следвало да
се изследва възможността за извършване на процедурата по чл.51, ал.1 от ЗКИР. С
тези и други аргументи поддържа, че решението
противоречи на материалния закон, издадено е при съществено нарушение на
административно-производствените правила и е в противоречие със законовата цел.
Претендира разноски.
Ответникът, Общински съвет –Горна
Оряховица, чрез представителя си *** К. от ВТАК отрича основателността на
жалбата. Сочи, че решението, макар и върнато е отново потвърдено, като то
съответства на всички изисквания, а и при изпълнението му имотът на
заинтересованата страна С. ще се упълномери и ще изпълни законовите изисквания
за площ и лице на УПИ. Същото каса е и имотът на общината, който не отговаря на
изисквания за площ и лице. Прави се позоваване на заключението на изслушания от
съда експерт.
Заинтересованата страна И.С.С. не е
взел становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, и след съвкупна преценка на
доказателствата по делото приема за установено следното:
Със
заявление, подадено в Община Горна Оряховица на 8.08.2022 година
заинтересовната страна С. моли да му се продаде имот за предаване по регулация
към неговия имот, който е с №5567, за който е отреден УПИ III - 5567 в кв.37 по
плана на града, като той не граничи с регулация. Към молбата са приложени
нотариален акт №172, том I, рег. №541,
дело №154 от
2021 г. на нотариус И. М.,
установяващ
продажбата на ½ ИЧ от ПИ с идентификатор 16359.515.5567 в едно с построените в този
имот сгради и нотариален акт №515, том III, рег. №1621, дело №453 от 2022 г. на
нотариус И. М., установяващ замяната на имот на това лице с имот на А.С.А.,
представляващ останалата ½ ИЧ от
същият имот. Приложена е и скица на отдел ТСУОС при Община Горна Оряховица,
според която отреденото за посочения по – горе имот УПИ е с неуредени регулационни
отношения към улица с о.т. 237-о.т.289. , като то е с графично измерена площ от
582 кв.м.
На
18.10.2022 година е утвърден от кмета на Община Горна Оряховица АОС №6855, вписан от съдия по вписванията в СВ,
във вх.рег.5031, акт №87, том XVII, дело №2348/22 г., с който
е актувана като частна общинска собственост ПИ с идентификатор 16359.515.380 –
за друг вид застрояване с площ от 129 кв.м., с предназначение на територията –
урбанизирана. В този акт не е отбелязано наличие на съсобственост върху посочения
имот. Приложена е и скица на СГКК от
27.05.2022 година, според която този имот няма предишен идентификатор, нито
номер по предходния план. Посочено е и, че за този актуван с АОС имот няма
данни от КРНИ и няма данни за наличие на други вещни права.
Съответно,
на 10.11.2022 година Кметът на Община Горна Оряховица е внесъл в ОбС – Горна
Оряховица предложение за прекратяване на съсобственост чрез изкупуване на
поземлен имот, актуван с въпросния АОС, представляващ част от УПИ III - 5567 в
кв.37 по плана на града. Приложени са заявлението, 2 скици, копие на съставения
по-рано АОС, преписи от двата посочени по-горе НА, препис на данъчна оценка и
на изготвената пазарна оценка.
Съответно
на проведеното на 24.11.2022 година заседание на Общинския съвет, е взето
решение №926 по протокол №52 от тази дата, с което след поименно гласуване и с
28 гласа „за“ този орган е дал съгласие да се прекрати съсобствеността чрез
продажба на частта на община Г.Оряховица в посоченото УПИ, като се продадат
129/582 идеални части от него, представляващи поземления имот, актуван с АОС с
идентификатор 16359.515.380 при пазарна цена, изготвена от лицензиран оценител,
която е в размер от 6548, 04 лева с ДДС /върнатото решение за лаконичност/.
При
осъщественият по реда на чл.45, ал.4 от ЗМСМА контрол от страна на Областният
управител на Област Велико Търново върху това решение, същият е издал заповед
№ОА04-12307 от 8.12.2022 година като го е върнал за ново обсъждане по реда на
чл.45, ал.6-9 от ЗМСМА. Видно от
съдържанието на тази заповед, доводите на жалбоподателя досежно
законосъобразността на въпросното решение са идентични с тези, които поддържа в
жалбата си до съда.
С
предложение от 13.12.2022 година, Кметът на ОБщина Горна Оряховица е предложил
да се потвърди върнатото решение. Развити са съображения защо ответникът не
следва да се съобразява с аргументите на Областния управител. Впрочем посочено
е, че имотът на общината се явява придаваемо място от страна на уличната
регулация и лице на урегулирания имот, като по тази причина неприложим е
института на §6, ал.2 и 4 от ЗУТ. посочено
е, че ако се отмени върнатото решение се налага заинтересованото лице да прави
частично изменение на ПУП, което коствало време и средства.
Видно
от приложения протокол №54 от 22.12.2022 година за проведеното на тази дата
редовно заседание на ОбС – Горна Оряховица, на него са присъствали 32
съветника. След доклад на Председателя на постоянната комисия „Местно
самоуправление, нормативна уредба и транспорт“ с решение №971 от същата дата е
потвърдено решение №926 от протокол №52 от 24.11.2022 година /оспореното
решение за лаконичност/.
От
присъствалите към този момент 24 общински съветника 20 са гласували
положително, един – отрицателно, като трима са се въздържали.
Протоколът
за проведеното заседание на съвета е получен от жалбоподателя на 3.01.2023
година с писмо №ОА04-12 от тази дата.
Съответно,
чрез пощенски оператор на 17.01.2023 година е подадена и жалбата на Областния
управител до съда срещу решението, с което е потвърдено върнатото решение на
ответника по делото.
В
хода на съдебното дирене съдът изслуша основно и допълнително заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза. В основното си заключение експертът
сочи, че имотът, актуван с посочения по-горе АОС е част от УПИ III - 5567 в
кв.37 по плана на града, за който е отреден и ПИ – собственост на
заинтересованата страна С.. Що са касае до техническите изисквания към имота на
заинтересованата страна, то експертът счита, че ако става въпрос за
изискванията към поземления имот, които поставя кадастъра, то този имот има
идентификатор, установено трайно предназначение и начин на ползване, като
впрочем този имот е част от КККР, одобрена със съответната заповед на ИД на
АГКК. Що се касае до устройствените изисквания от гледна точка на ЗУТ, то
експертът е констатирал, че по ЗРП от 2000 г. зоната, в която попадат имотите,
е с преобладаващо ниско застрояване, като следва минималната площ да е 300
кв.м,а лицето на имота следва да е 14 метра. Поземленият имот на
заинтересованото лице е с площ от 453 кв.м. и потенциално лице към улица от
16,30 метра, като това е в рамките на изискванията. Съответно площта на имота
на общината е едва 129 кв.м и също потенциално с прилежащо лице към улица от
18,2 кв.м и поради това не отговаря на изискванията. Всъщност тази площ според
ВЛ е била част от площта на прилежащата улица, като евентуалното упълномеряване
на този имот би оставила пълномерния и застроен имот на заинтересованата страна
без лице, което е устройствена безсмислица.
Според
допълнителното заключение, имотът, актуван с АОС, както и прилежащите към юг
два имота са установени при прилагане на предходен регулационен план, според
който прилежащата от изток улица в участъка от трите имота е била с широчина от
14 метра- Действащият към момента план обаче установява улица с широчина от 8
метра по цялото и протежение, като 6 метра от нея става придаваема площ, вкл. и
към имота на заинтересованата страна. Що се каса до основанията за актуване на
общинският имот, то ВЛ сочи, че в случая важен изходен документ за това е
предходния план за регулация, съпоставен със сега действащият план.
При
тази обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Същата е подадена
в 14 дневния преклузивен срок от легитимиран да оспори решението по чл.45,
ал.10 от ЗМСМА орган по аргумент от чл.45, ал.4 от ЗМСМА.
По същество
жалбата е основателна.
Спорното решение е издадено от
компетентен орган, посочен в приложеното от този орган основание по чл.21,
ал.1, т.8 от ЗМСМА. Спазени са изискванията на чл.45, ал.10 от ЗМСМА вр. с
чл.27, ал.4 от ЗМСМА. Спазено е съответно и изискването на чл.27, ал.5 от този
закон, като имената на поименно гласувалите общински съветници са съответно
отбелязани в протокола.
Решението противоречи на материалния
закон.
Материалноправните основания за
разпоредения резултат според оспореното решение и потвърденото с него решение
се съдържат в разпоредбите на чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и разпоредбата на чл.36,
ал.1, т.2 от ЗОС и чл.58, ал.1, т.2 и ал. 3 от Наредбата за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет
Г.Оряховица /Наредбата за лаконичност/.
Разпоредбата на чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС
предвижда следното: „Прекратяването на съсобственост върху имоти между
общината, държавата, физически лица или юридически лица се извършва след
решение на общинския съвет по ред, определен с наредбата по чл. 8, ал. 2, чрез
продажба на
частта на общината;“.
Съответно, според разпоредбата на
чл.58, ал.1, т.2 от Наредбата „Прекратяването на съсобственост върху имоти
между общината, държавата, физически лица или юридически лица се извършва след
решение на общинския съвет, чрез продажба
на частта на общината;“.
И двете норми в хипотезите си изискват разпоредителното
/транслативното/ действие да представлява прекратяване на съсобственост между имоти,
принадлежащи едновременно на общината и на трети лица.
Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗОС „При прекратяване на съсобствеността по ал. 1 се прилагат разпоредбите на
Закона за собствеността и на Гражданския процесуален кодекс.“.
Съответно, разпоредбата на чл.30, ал.1
от ЗС, която дава параметрите на понятието за съсобственост, предвижда
следното: „Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или
повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица.“.
В случая и от заключението на ВЛ, така
и от представените актове за собственост /двата нотариални акта на
заинтересованата страна С. и акта за общинска собственост/ не се установява ПИ
с идентификатори 16359.515.5567 и
16359.515.380 да са съсобствени между общината и заинтересованата страна С. по
смисъла на чл.30 от ЗС, при което посоченият разпоредителен способ за
разпореждане с общинско имущество е незаконосъобразен, което прави
незаконосъобразна както върнатото решение, така и оспореното решение, с което
върнатото решение е потвърдено.
В случая, както се установява от
графичните материали по делото /скицата на л.91 от делото/ а и от заключението
на ВЛ, става въпрос за придадена площ /поземлен имот по смисъла на формиран по
реда на чл.24, ал.2 от ЗКИР, респ. по смисъла на §5, т.2 от ДР на ЗУТ/ към
поземления имот на заинтересованата страна С., която площ/имот граничи с
предвидената с план улична регулация. Само за пълнота следва да се отбележи, че
не е налице възможността за прилагане на
твърдяната от жалбоподателя „доброволна регулация“, тъй като актуваният с АОС
поземлен общински имот не е урегулиран – вж. например в решение № 2291 от
12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4607/2019 г.
Оспореното решение подлежи на отмяна,
като следва на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски, като същите
следва да се заплатят от Община горна Оряховица по аргумент от §1, т.6 от ДР на
АПК. Жалбоподателя е направил разноски за изслушване на допълнително заключение
по допуснатата СТЕ в размер от 100 лв.
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 971/22.12.2022 година на Общински съвет
– Горна Оряховица, с което е потвърдено предходно невлязло в сила решение №926
от 24.11.2022 година на Общински съвет Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Община Горна Оряховица да
заплати на Областна администрация на Област велико Търново разноски в размер от
100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :