Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 26.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети граждански състав, в публичното заседание двадесет и пети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2318/2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от С.Т.С. против К.И.И. за премахване на извършено строителство в имота на ищеца и възстановяване на предишното му положение.

В исковата молба се твърди, че от 1961 г. наследодателя му, а след смъртта му той, са владели поземлен имот с идентификатор *****, с адрес: с. Д., ул. „В.“ № 3, с площ от 1 116 кв. м. съгласно действащата кадастрална карта на селото, с предназначение: урбанизирана територия, начина на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи имоти с идентификатори: *****, *****, *****и *****. Наследодателят на ищеца – Т.С. Тодор, е признат са собственик на процесния имот, за което е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и покупка, а с договор за дарение част от правата върху имота са му прехвърлени.

Твърди се, че ответникът е собственик на съседен на ищеца имот с идентификатор *****. Преди около две години, без съответното разрешение, ответникът изпълнил канализация и я свързал с жилищна сграда, изградена в имота му. Твърди се, че част от канализацията попада попода в имота на ищеца.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да премахне извършеното строителство в поземлен имот, находящ се в с. Д., ул. „В.” № 3, обл. Ловеч, съставляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, одобрени със Заповед № РД-18-53/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, имот с идентификатор *****, с площ от 1 116 кв. м. съгласно действащата кадастрална карта на селото, с предназначение: урбанизирана територия, начина на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи имоти с идентификатори: *****, *****, *****и *****, представляващо изградена канализационна инсталация чрез полагане на тръби ф 110 в описания имот от южната му граница, като възстанови положението в едномесечен срок от влизане в сила на решението, ведно със законните последици от това. Заявено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

С определение от 13.02.2020 г. за съвместно разглеждане е приета предявена от К.И.И. против С.Т.С. насрещна претенция за установяване право на собственост върху реална част от имота на И., неправилно заснета в кадастралната карта като част от имота на С..

В депозирания по делото отговор /в него е обективирана и насрещна искова молба/ се твърди, че майката на И. е призната за собственик на дворно място, находящо се в с. Д., ведно с построените в него постройки, съставляващо по регулационния план на селото парцел I, имот пл. № 429, кв. 28, при граници: от две страни улица, Р. Е.и С. Н., за което е издаден нотариален акт за собственост по наследство, покупко-продажба и давностно владение от 1987 г. След смъртта на майка й се твърди, че с договор за дарение, обективиран в нотариален *****, между В.и И. И.и нея е постигнато съгласие и сключен договор за дарение на 5/6 ид. части от недвижимия имот. С приемането на кадастралната карта на с. Д. имотът е заснет с идентификатор *****. Твърди се, че при заснемането на имота е допусната грешка при отразяването на северната му граница, като площта на имота е намалена с 52 кв. м., отразени като част от имот с поземлен номер *****. За отстраняване на грешката са предприети действия, но поради спор с ищеца относно границата на имотите, тя не е отстранена в рамките на административното производство. И. твърди, че канализацията е изпълнена изяло в имота й, с граници, съобразно плана от 1926 г., като в рамките на определените в плана граници имотът е владян от нея и праводателите ѝ. Канализацията е изградена на мястото на съществувала преди това септична шахта. Оспорва частта, в която е изградена канализацията, да е част от имота на ищеца.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника по насрещната претенция, че И. е собственик по дарение, наследствено правоприемство и давност на реална част, с площ от около 50 кв. м., заснета и попадаща по кадастралната карта в южната част на имот с идентификатор ***** по КККР на с. Д., одобрена със Заповед № РД-18.53/24.-9.2015 г. на ИД на АГКК, както и че е допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота на И., представляваща УПИ I – 429, в кв. 29 но с. Д., като част от имот с идентификатор ***** по КККР на селото. Заявено искане за присъждане на сторените разноски по делото.

В депозиран по делото отговор на насрещната искова молба ответникът не оспорва, че през 1926 г. е одобрен регулационен плана на с. Д., като оспорва прякото му отчуждително действие. Оспорва също спорната част да е владяна от ищеца и праводателите му. Твърди, че тя се намира зад изградените в имота на И. постройки, които играят ролята на естествена ограда с имота на ответника, като между сгради 1 и 4 по кадастралната карта е имало ограда, а в северната част на имота на ищеца, откъм улица „В.” е поставена ламарина по времето, когато е изпълнена канализацията. По регулационната граница на имота на ищеца, съгласно плана от 1926 г. ответникът оспорва да е изграждана ограда, а спорната част от 1961 г. и към момента е владяна от ответника и неговите праводатели. В тази връзка оспорва в тази част на имота да имало септична яма.

В хода на производството ищецът се представлява от адв. С., която по същество излага становище за основателност на заявената негаторна претниця и за неоснователност на заявената от ответника насрещна, като съображения в тази насока излага в писмени бележки.

В хода на производството ответникът се представлява от адв. Л., която по същество излага становище за основателност на заявената насрещна претенция и за неоснователност на негаторната, като съображения излага в писмени бележки.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид доводите, изтъкнати от представителите им, приема за установено следното от фактическа страна:

Т.С. Димитров е признат за собственик по давностно владение и покупка на дворно място с площ от 1 100 кв. м., находящо се в с. Д., община Ловеч, заедно с построената в него жилищна сграда, кухня и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, съставляващ по регулационния план на селото *****, при граници: наследници на С. М. Н., наследници на Я. М. Ц., наследници на Д. П.и улица, за което и издадена нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и покупка *****. /л. 6 от делото/.

Т.С. Димитров е починал на 19.11.2009 г. и оставил за свои наследници по закон низходящите С.Т.С. и Г. Т. Ц., което се установява от ангажирано по делото удостоверение за наследници изх. № 36/05.07.2017 г., издадено от Община Ловеч, с. Д., презаверено на 05.06.2019 г. /л. 7 от делото/.

Между Г. Т. Ц., от една страна и С.Т.С., от друга, е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който първата дарява на втория ½ ид. част от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *****, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д., община Ловеч, обл. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-53/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Д., ул. „В.“ № 3, с площ от 1 116 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи имоти с идентификатори: *****, *****, *****и *****, заедно с реално построените в него жилища сграда – еднофамилна, с идентификатор *****.1, със застроена площ от 58 кв. м., брой етажи – един; друг вид сграда за обитание с идентификатор *****.2, със застроена площ от 23 кв. м., брой етажи – едни; селскостопанска сграда с идентификатор *****.3, със застроена площ от 8 кв. м., брой етажи – едни, селскостопанска сграда с идентификатор *****.7, със застроена площ от 27 кв. м., брой етажи един, а втория приема с благодарност. Съгласието на страните по сделката е обективирано в нотариален акт са дарение на идеални части от недвижим имот *****В нотариалния акт е отразено, че за установяване правото на собственост върху имота е ангажиран нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и покупка *****. /л. 5 от делото/.

Д. М. П.е починал на 16.05.1952 г. и оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга – В. И. П.и дъщеря ЙО. Д. П.. В. И. П.е починала на 28.01.1994 г. и оставила за свой наследник низходящата Р. Д.И.. Последната е починала на 20.05.2010 г. и оставила за свои наследници преживял съпруг – И. ЙО.И.и низходящите В.И. Н.и К. И.И., което се установява от ангажирано по делото удостоверение за наследници изх. № 005/14.02.2020 г., издаден от Община Ловеч, с. Д. /л. 101 от делото/ и удостоверение за наследници, изх. № УН-84 от 12.09.2011 г., издадено от Община Ловеч, с. Д. /л. 103 от делото/.

Между В. И. П.и ЙО. Д. П.от една страна и Р. Д.И., от друга страна, е постигнато съгласие за продажба наследството на наследодателя им Д. П. П., б. ж. на с. Д., Ловешко, починал на 16.05.1952 г., съпруг на първата и баща на втората продавачка срещу задължение на купувача да гледа първата от продавачите до края на живота й, като й осигури всичко необходимо за доброто и преживяване, срещу сумата от 200 лева, които купувачката заплаща на втората продавачка. Подписите на страните под договора са заверени от Общински народен съвет – кметство с. Д. на о2.03.1987 г. :л. 102 от делото/.

В издадено през 1987 г., на В.И.П., от ОНС – кметство с. Д. удостоверение за данъчна оценка, е посочената данъчната оценка на имот, находящ се в *****., при граници: изток М. П.М.,*** север Т.С.Т., който се води на Д. П.– деклариран през 1963 г. от В. И. П.и изградените в него постройки /къща, строена през 1912 г., полумасивна и плевня, строена през 1935 г./ - л. 104 от делото.

Отново в удостоверение, издадено през 1987 г. ОНС – кметство с. Д., е удостоверено, че В. И. П.владее повече от 50 години дворно място, находящ се в парцел I, кв. 28, пл. № 429, заедно с построените в него постройки, като го е наследила от съпруга си Д. П. Д., починал на 16.05.1952 г. /л. 105 от делото/.

В удостоверение, издадено от ОНС с. Александрово през 1987 г. удостоверено, че дворно място, образувано от парцел I – 429, в кв. 28 по плана на с. Д., се води на името на Д. П.по разписните книги към регулационния план на с. Д., окръг Ловеч, като той не е отчуждаван и не подлежи на отчуждаване за обществени нужди, не е държавен имот и не е включен в блок на АПК. Границите на имота, съгласно удостоверението са: от две страни улици, С. М. Н.и Р. Е., като то е застроено с полумасивна сграда през 1950 г., стопанска сграда и хангар. Посочена е данъчната оценка на имота и постройките в него /л. 106 от делото/.

Съгласно разписен лист към плана на с. Д., община Ловеч, одобрен със Заповед № 36/07.02.1926 г. имот № 428, парцел II, кв. 28, с площ от 1 130 кв. м. е записан на името на Р. Е., а имот № 429, парцел I, кв. 28, с площ от 980 кв. м. е записан на името на Д. П./л. 143 от делото/.

Р. Д.И. е призната за собственик върху недвижим имот по наследство, покупка на наследство и давностно владение на дворно място в с. Д., Ловешко, с пространство от 980 кв. м., с построената в него жилищна сграда, плевня и хамбар, съставляваща по регулационния план на селото *****при граници: от две страни улици, Р. Е.и С. Н., за което е издаден нотариален акт за собственост върху недвижим имот по наследство, покупка на наследство и давностно владение № 74, том I, дело № 180/1987 г. /л. 39 от делото/.

Между И. ЙО.И.и В.И. Николова, от една страна и К.И. Николова, от друга страна, е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който първите даряват на втората 5/6 ид. части от четири недвижими имоти, едни от които е поземлен имот в урбанизираната територия на с. Д., с пл. № 170, УПИ I – 429, кв. 28, по ПУП/ПРЗ на с. Д., одобрен със Заповед № 36/07.02.1926 г. и № 355/13.02.1926 г. от Министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството, 1 000 кв. м., заедно с 5/6 ид. част от построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда № 1, с площ от 76 кв. м. и 5/6 ид. част от едноетажна стопанска постройка № 3, с площ от 24 кв. м., при съседи на имота: имоти с номера 167, 169, улица, улица, като дарението втората приема, с благодарност. Съгласието на страните е обективирано в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 98, том IX, рег. № 7960, дело № 766 от 2011 г. /л. 40 от делото/.

През 2019 г., по възлагане от ответника К.И.,*** е внесен проект за изменение на кадастралната карта на с. Д., община Ловеч, в частта досежно поземлен имот № ***** и поземлен имот № ***** по регулационните линии на УПИ I и УПИ II от кв. 2 по регулационния план на с. Д., община Ловеч. /л. 44-61 от делото/.

Със заповед от 15.07.2019 г. на началника на СГКК Ловеч е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д., община Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-53/24.09.2015 г. на ИД на АГКК по заявление, подадено на 16.05.2019 г. от Каят И.И. и проект за изменение границите на поземлени имоти с идентификатори ***** и ***** /л. 14 от делото/.

От показанията на разпитаните в хода на производството свидетели се установява, че между имотите на страните никога не е изпълнявана ограда по регулационната граница съгласно плана от 1926 г. На мястото на сграда номер 5, изпълнена в имота № 170, до началото на деветдесетте години на миналия век имало портичка, окачена от двете страни на каменен дувар, през която страните се комшлували. Всяка една от страните имало достъп до имотите, тъй като нямало обед и вечер да не са заедно. След изграждането на сграда № 5 в имот № 170, страните получавали достъп до имотите си откъм улицата. Зад сграда № 4, изградена в имот № 170, в част от спорният участък, ответникът имал пещ. Отворът на пещта е разположен в сграда № 4 /имот № 170/. Външната част на пещта ответникът премахнал преди две-три години, когато изградил канализация в спорната между страните част. В източната част между двата имота имало ажурна ограда с каменна основана, а под нея били струпани камъни /снимка № 10 към протокол от 25.02.2021 г./. От запад между двата имота не и изпълнена ограда, а имало купчина камъни, които ответникът изхвърлил, когато изпълнил канализацията в спорната част. Тези камъни служели като естествена преграда, за да не преминават животните, които гледал ищеца в двора на ответника. В двора си, зад къщата на ответника /на около метър и половина два/, ищецът си държал дървата, а под тях събирал отпадаците от животните, които оглеждал /торта/. Отпадните води от жилищната сграда на ответника до преди две-три години се отвеждали с тръба, като водата се стичали под дърветата и отивали в торището в двора на ищеца. В двора на ищеца имало орех, който той впоследствие отсякъл. Пространството между къщата на ответника и ореха не използвала нито една от страните /снимка № 14 към протокол от 25.02.2021 г./. В близост до мястото, в което е изграден гаража на ищеца, той връзвал навремето кучето си /снимка № 7 към протокол от 25.02.2021 г./. Зад къщата на ответниците, където сега са поставени цигли /снимки 8 и 8а към протокол от 25..02.2021 г./, преди имало камъни, като там не е садено нищо. Между двата имота има денивелация, като имота на ответника е разположен по-високо от този на ищеца. Пространството на около два метра от къщата на ответника към имота на ищеца било покрито с камъни.

В хода на производството е извършен оглед на процесните имоти. Огледът е проведен откъм имот № 170. От протокола се установява, че на североизточната граница между процесните имота няма изпълнена ограда /снимка № 3 към протокол от 25.02.2021 г./. В непосредствена близост до границата между имотите, в имота № 169 е разположена сграда № 6 /скица на л. 49 от делото/ - стопанска постройка, а непосредствена близост до нея е разположена сграда № 4, изградена в имот № 170 /скица на л. 49 от делото/. На границата между двете сгради /на отстояние от около 1,5 от сграда № 4 – имот № 170/ е видима денивелация между двамата имота /169 и 170/, като имот 170 е разположен по-високо от имот № 169.

От изслушаната в хода на производството комплексна експертиза, с участието на геодезист и конструктор инженер с оценителска правоспособност, се установява, че с. Д. е имало един регулационен план, одобрен със Заповед № 36 от 07.02.1926 г. За селото има приета действаща кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-53/24.09.2015 г. Вещото лице геодезист приема, че регулационните граници на УПИ I -428 и УПИ I -429 не съвпадат с кадастралните на поземлени имоти ***** и *****, като 54 кв. м. от УПИ I - 429 попадат в имот *****, като е изготвил комбинирана скица, на която е отразил границите на имотите по регулационния план и действащата кадастрална карта, а разликата е посочил между буквите А-Д /комбинирана скица на л. 95 от делото/. Направена е констатация в заключението, че на място няма изпълнени елементи от огради или остатъци от такива по регулационната линия между двата имота. По северната линия на имот ***** са изпълнени три сгради: *****.1 – жилищна, на два етажа; *****.4 - селскостопанска и *****.5 – жилищна на един етаж, като площта на имота е 989 кв. м., а лицето 36,52 м. + 32,36 м. по двете перпендикулярни улици. В имот, отразен по КК с № *****, е изпълнена канализация с PVC тръби ф 110 мм с дължина от 14,36 м., който се зауства с септична яма, изградена в имот с № ***** /този факт не е спорен между страните/. За премахването на изградената канализация е необходима сума в размер на 170,00 лв.

От второ депозирано по делото заключение от вещото лице геодезист се установява, че УПИ II-428, по действащия план на с. Д., е идентичен с поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с. Д.. В същата насока по делото е ангажирано и удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот, издадено от Община Ловеч. Удостоверителното изявление, направено в него, е оспорено, като е открито производството по чл. 193 ГПК за установяване на верността му.

С оглед прието по делото заключение от вещото лице, съдът приема, че оспорването на удостоверението /на л. 8.ми от делото/ не е успешно проведено, поради което то не следва да се изключва от доказателствения материал.

При разпита на вещото лице К. в съдебно заседание той заявява, че зад сградите, изпълнение в имота на ответника има камениста почва. При оглед на имота експерта отрича да е видял в спорната част да е изпълнявана септична яма. Потвърждава, че между двата имота има денивелация, която е в рамките на около 10 см., като имот 170 е разположен по-високо от имот 169. От къщата на ответника на север има участък от около 2,5 м. който е малко по-равен, след което следва денивелацията на север към имот № 169. По отношение разминаването в площта на имотите по плана и картата експерта посочва, че тя е нормална, тъй като действащия план е на сто години, като неговото оцифряване води до някакви грешки, тъй като не е в координатна система. Посочва, че разликите са в рамките на допустимите отклонения, поради което приема, че има идентичност между *****. Посочва, че след като сградите в имот 170 са изпълнени на линия те следва да се по регулационната линия, като не може да посочи защо те са изместени навътре от нея. По отношение на кадастралната карта геодезиста уточнява, че изготвена чрез заснемане на място, тъй като регулационния план е на сто години. Наред с това сградите, изпълнени на терен, не са отразени в плана, за да бъдат пренесени в картата. При старите планове се използва този метод - чрез заснемане на място, на терена. Въпреки разликите в кадастралният плана вещото лице приема, че е налице идентичност *****по действащия план на с. Д. с поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с. Д., защото парцела е отреден за имота.

Фактическата обстановка, писана по-горе, се установява от приетите по делото писмени доказателства, заключение на вещите лица и показанията на разпитаните свидетели. Водно от съвместното им обсъждане те се подкрепят взаимно, като са последователни и вътрешно непротиворечиви. По отношение на гласните доказателства съдът не дава вяла единствено на показанията на свидетеля Атанасов в частта досежно изградената зад жилищната постройка на ответника септична яма. Заявеното от него не се подкрепя от показанията на останалите свидетели Цеков и Цанков, според които отпадните води от жилищната сграда на ответника са се отвеждали с тръба, като свободно са се изливали в двора на ищеца /под дървата и до торището му/. Наред с това при оглед на имота не са установиха видими следи от изпълнението на септична яма, като такива не се установени при огледа и от вещото лице геодезист. В останалата част показанията се подкрепя, като те съответстват и на фактическото положение, установено от съда при огледа, констатирано чрез изготвените по делото снимки.

При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна.

Съдът е сезиран с иск негаторна осъдителна претенция с правна квалификация чл. 109 ЗС и насрещна претенция за установяване право на собственост върху реална част от имот, неправилно заснета в кадастралната карта като част от съседен имот с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Спорът по делото е концентриран върху пространствените предели, върху които се разпростира правото на собственост на всяка от страните. Решаването му е определящо за изхода на спора по иска за собственост, заявен като насрещен, а от там и за основателността на заявената негаторна претенция.

Приживе наследодателя на ищеца - Т.С. Димитров, е признат за собственик по давностно владение и покупка на дворно място, съставляващо по регулационния план на селото *****, при граници: наследници на С. М. Н., наследници на Я. М. Ц., наследници на Д. П.и улица, за което е издадена нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и покупка *****.

В полза на наследодателя на ответника - В.И.П. също е издаден нотариален акт за собственост, с който тя е призната са собственик по наследство, покупка на наследство и давностно владение на дворно място, съставляващо по плана на с. Д. *****при граници: от две страни улици, Р. Е.и С. Н..

В хода на производството коментираните констативните нотариални актове не са оспорени от страните, с оглед на което те легитимират посочените в тях лица, като титуляри на правото на собственост, на посочените основания /арг. от ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

След смъртта на наследодателя на ищеца правата върху имота, за който той е признат за собственик /дворно място, съставляващо по регулационния план на селото *****/ са преминали върху неговите низходящи /ищеца и неговата сестра/ при равни права. С последваща сделка дарение сестрата на ищеца ме е прехвърлила правата върху имота, придобити по силата на наследственото правоприемство от нейния баща /1/2 ид. част/.

След смъртта на наследодателя на ответника правата върху имота, на който тя е призната за собственик /дворно място, съставляващо по плана на с. Д. *****/ по наследство са преминали върху нейните низходящи и преживял съпруг. С последваща сделка дарение сестрата на ответника и нейния баща са прехвърлили на ответника придобитите по наследство права върху имота на наследодателя си /5/6 ид. части/.

От казаното следва, че пространствените предели на правото на собственост следва да се определят съобразно ангажираните по делото констативни нотариални актове, издадени в полза на наследодателите на страните. С тях те са признати за собственици на УПИ-та, с граници съгласно приетия през 1926 г. плана на с. Д., действащ и към момента.

Към датата на приемането на плана на с. Д. въпросите, свързани с благоустройството на населените места, са уреждани от Закона за благоустройство на населението на населените места в Княжество България от 1905 г. Съобразно действалия тогава режим след влизането в сила на регулационния план на населеното място правото на собственост върху имотите, послужили за кадастрална основа, се е преобразувало в право на собственост върху парцелите, отредени за тези имоти. С приемането на дворищната регулация се образуват дворищно регулационни парцели за жилищно и вилно строителство, като те преобразуват собствеността върху имотите, които се урегулират в собственост върху отредените за тях парцели, като се придават части от пълномерни към маломерни за тяхното упълномеряване.

От данните по делото не се установява с приемането на действащия плана на с. Д. между имотите, послужили като основа за формирана на процесните УПИ-та, да са придавани реални части от единия към другия с цел тяхното упълномеряване. Данни за това не се съдържат и в издадените по делото констативни нотариални актове в полза на наследодателите на страните, като в тях не е посочено между двата имота да има неуредени регулационни отношения. От тук следва, че границите на имотите, послужили като основа за образуване на парцелите, на които наследодателите на страните са признати за собственици, са съвпадали /не е било необходи тяхното упълномеряване/, поради което и действието на плана се е изчерпало в това да преобразува собствеността върху имотите, които се урегулират, в собственост върху отделни парцели. След като по заварената от ЗУТ регулации няма регулационни сметки /няма придаваеми места/ не може да се мисли за приложение на разпоредбите на § 6, ал. 2 и 4 и §8, ал. 1 ЗУТ, в каквато насока доводи са изложени от ищеца. В тази връзка без правно знание е факта кой е владял процесната реална част, в частност завзета ли е от ответника, тъй като тя няма характер на придаваема към имота, за който ответникът се легитимира като собственик.

От изложеното следва да се направи извод, че пространствените предели на правота на собственост на ответника се определят от границите на УПИ-то, на който наследодателя му е признат за собственик.

Съгласно действащия регулационен план на с. Д. северната граница на *****минава не по изградените в него жилищни сгради и такива на допълващо застрояване, а на отстояние от тях, както тя е отразена на комбинираната скица от вещото лице на л. 95 от делото. В тази реална част до преди две години е била разположена част от пещта на ответника. В нея са се изливали отпадните води от жилищната сграда в имота на ответника, след което, следвайки релефа на терена, са продължавали движението си надолу в имота на ищеца. Преди около две години в тази част ответникът е положил тръби, с което е отвел отпадните води от жилищната си сграда в септична яма, разположена в имота му. Обстоятелството, че имота не е бил ограден по регулационната си граници, в част северната такава, като обективно достъп до реалната част е имал ищеца, не дава основание да се приеме, че той си е служил с нея. В хода на производството не се установи върху таза чист той да е осъществявал фактическа власт, давайки намерение за своенето й.

Отразената на скицата на вещото лице в сиво част между сградите и регулационната граница е собственост на ответника по наследство и сделка дарение. При изготвяне на кадастрална карта тази тази реална част неправилно е заснета като част от имота на ищеца т. е налице е грешка при отразяване границите на имота на ответника.

С оглед изхода на спора по иска за собственост, съдът приема, че заявената от ищеца негаторна претенция се явява неоснователна.

По делото е установено, че преди около две години ответникът е изпълнил канализация за отвеждане на отпадните води от изградената в имота му жилищна сграда. В производството той не е ангажирал доказателства относно законността на извършеното строителство, но доколкото то е сторено в неговия имот, като отпадните води са заустени в изградена в имота му септична яма, съдът не приема, че то смущава правото на собственост на ищеца, в частност възможността му да си служи в пълен обем с правото на собственост върху имота си, които би било основание да се постанови премахването му.

Фактическото състояние, съществувало преди изграждането на канализацията, е създавало пречки за ползването на имота на ищеца, тъй като отпадните води от имота на ответника са се изливали в този на ищеца. Овлажнявайки почвата те са пречили на ищеца ефективно да си служи с поземления имот, като са създавали и рискове за неговото здраве. С отвеждането на водите в изградена в имота на ответника септична яма, тръби за която са положени в имота на ответника, на ищеца е осигурена възможност пълноценно да си служи с имота си.

Страните са заявили искания за разноски. При изхода на спора /отхвърляне на заявената претенция и уважаване на заявената насрещна/ претенцията на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлена.

Искането на ответника, съобразно изхода на делото /уважаването на заявената от него насрещна претенция и отхвърляне на заявената срещу него негаторна/ следва да се уважи. По делото са ангажирани доказателства за сторени от ответника разноски в размер на 1 005,00 лв. /държавна такса – 50,00 лв., 500,00 лв. – адвокатско възнаграждение, 450,00 лв. – възнаграждение за вещо лице и 5,00 лв. – такса за удостоверение/, които следва да се възложат за заплащане на ищеца.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения С.Т.С., с ЕГН **********, с адрес: *** против К.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** иск с правна квалификация чл. 109 ЗС да премахне извършеното строителство в поземлен имот, находящ се в с. Д., ул. „В.” № 3, обл. Ловеч, съставляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, одобрени със Заповед № РД-18-53/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, имот с идентификатор *****, с площ от 1 116 кв. м. съгласно действащата кадастрална карта на селото, с предназначение: урбанизирана територия, начина на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи имоти с идентификатори: *****, *****, *****и *****, представляващо изградена канализационна инсталация чрез полагане на тръби ф 110 в описания имот от южната му граница, като възстанови положението в едномесечен срок от влизане в сила на решението.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Т.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, че К.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** е собственици на реална част с площ от 54 кв. м. от поземлен имот № ***** по кадастралната карта на с. Д., която е обозначена на комбинирана скица на л. 95 от делото в сив цвят, заключена между точките А-Д, съставляваща неразделна част от решението, с граници: поземлени имоти *****, 20420.461.167, *****, като при изработването на кадастралната карта тази реална част погрешно е заснета към поземлен имот *****, вместо като част от поземлен имот *****.

ОТХВЪРЛЯ искането на С.Т.С., с горните данни, за присъждане на сторените разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.Т.С., с ЕГН **********, с адрес: *** да запрати на К.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 005,00 лв. /хиляда и пет лева/ - сторени разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч.

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: