№ 337
гр. Търговище, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20223530101266 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.49 от ЗЗД за сумата от 535.84лв.
Съдът е сезиран с искова молба на „Геодезическо проектиране“ ООД,
ЕИК:********* гр.Шумен, против Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК: *********,
с която е предявен осъдителен иск за сумата от 535.84лв., представляваща причинени
имуществени вреди на т.а.Опел Мока с рег.№ ***** при настъпило ПТП на
02.09.2021г., с правно основание чл.50 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 02.09.2022г. в 09,10ч. автомобилът на
ищеца: товарен автомобил - Опел Мока, с рег. номер *****, управляван от управителя
му В.Х. претърпява самостоятелно ПТП на път Бяла - Копривец - Попово - Светлей -
Дралфа - Чудомир - Лозница - Мировец - (Разград - Шумен) в общ. Търговище по Път
П-51 на км. 93+300, с посока на движение към гр. Лозница. В автомобилът е пътувала
и съпругата на Х., която е свидетел на ПТП-то.
По време на пътуването, автомобилът шофиран от управителя на дружеството -
ищец въпреки съобразената за участъка скорост, внезапно попада в необозначена и
несигнализирана неравност на пътното платно - дупка, вследствие на което на
автомобила са причинени увреждания - деформирана предна лява гума.
Непосредствено след инцидента, управляващият автомобила, управител
сигнализира на телефон 112 съответните органи - КАТ. След пристигане на екип е
съставен Протокол за ПТП № 1715511 и се установяват, видимите щети нанесени по
предната лява гума на МПС-то. Съставен е и Акт № 739587 за установяване на
1
административно нарушение, в който служителите на Пътна полиция Търговище, по
чл. 20, ал. 1 констатират че - Водачът не контролира ППС, което управлява. Фактът,
обаче че водачът не е успял да избегне необезопасената и несигнализирана неравност
на пътното платно не е достатъчен да се направи извод, че той не е изпълнил
задължението си по чл. 20 от ЗДвП да се движи със скорост, съобразена с пътните
условия и със състоянието на пътя, тъй като това задължение за водача не може да
изключи отговорността на лицето, което отговаря за поддържането на пътя в изправно
състояние, нито да намали обема на неговата отговорност. Задълженията за водача по
чл. 20 от ЗДвП предполагат движението по път в изправно състояние или най-малкото
наличие на сигнализация за неравности или препятствия по пътя, а в случая не се
установява такава сигнализация.
Вследствие на удара, настъпва изкривяване на предната лява гума, което я прави
неизползваема. Това налага на ищецът, чрез управителя си да закупи и смени и двете
предни гуми, и да извърши регулиране на предния мост, за което заплаща общо 535.84
лв. Смяната и втората гума се налага, поради техническите специфики на автомобила,
който следва да бъде с две еднакви предни или задни гуми, за да функционира
правилно. Шофирането на автомобил с несъответстваща комбинация от размери на
гумите, конструкция и индекс на скоростта може да е опасно.
Основната дейност на дружеството - ищец е геодезическо проектиране.
Управителят В.Г. Х. по професия е геодезист и веднага след настъпването на
произшествието прави замерване на дупката - обект на инцидента, с необходимото
оборудване. Установява, че дълбочината на дупката е поне 12-13 см.
Предвид гореизложеното, молят съда да постанови съдебно решение по силата
на което да осъди Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. Македония № 3 да заплати на „ГЕОДЕЗИЧЕСКО
ПРОЕКТИРАНЕ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. Отец Паисий № 3, ап.8, сумата от 535.84 лв. (петстотин тридесет и пет лева
и осемдесет и четири стотинки) , представляваща причинени имуществени вреди на
т.а. Опел Мока, с рег. номер ***** при настъпило ПТП на 02.09.2021г. ведно със
законна лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата.
С отговора ответника оспорва иска по основание и размер. Правят възражение за
съпричиняване, доколкото има издадена Наказателно постановление № 22-1292-
002381, с глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП (превишаване на
скоростта) на името на водача В.Х.. В съдебно заседание процесуалният представител
поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид представените и събрани по делото писмени и
гласни доказателства, становищата, доводите и възраженията на страните, прие
2
за установено следното от фактическа страна: От приложените с исковата молба и
отговора писмени доказателства (копия): Свидетелство за регистрация № *********;
Фактура № ********** от 12.09.2022г.; АУАН серия GA № 739587; Протокол за ПТП
№1715511; снимков материал; Удостоверение за актуално състояние; схема на път;
Протокол по РПМ между Областни пътни управления от 18.06.2013г.; извадка от
Договор за възлагане на обществена поръчка с изх. № РД-38-2/19.03.2020г., ведно с
Приложение № 1.1В - „Списък с дължините на републиканските пътища I-ви, II-ри и
III-ти клас на територията на ОПУ Разград по особена позиция № 3; Договор за
възлагане на обществена поръчка с изх. № РД-38-2/19.09.2019 г., ведно с Приложение
№ 1.1В - „Списък с дължините на републиканските пътища I-ви, II-ри и III-ти клас на
територията на ОПУ Разград по особена позиция № 3; Наказателно постановление №
22-1292-002381 от 06.10.2022 г.; АУАН № 739587, се установява , че на 02.09.2022г. в
09,10ч. товарен автомобил - Опел Мока, с рег. номер *****, управляван от управителя
на търговското дружество – ищец- В.Х. внезапно попада в необозначена и
несигнализирана неравност на пътното платно на път Бяла - Копривец - Попово -
Светлей - Дралфа - Чудомир - Лозница - Мировец - (Разград - Шумен) в общ.
Търговище по Път П-51 на км. 93+300, с посока на движение към гр. Лозница,
вследствие на което на автомобила са причинени увреждания - деформирана предна
лява гума.
След инцидента на оглед са пристигнали органи на КАТ, които са извършили
оглед и са съставили Протокол за ПТП № 1715511/02.09.2022г., в който са описали
механицма на ПТП-то, съставили с асхема и са описали уврежданията. Съставен е и
Акт № 739587 за установяване на административно нарушение, в който служителите
на Пътна полиция Търговище, по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП констатират, че водачът на
увредения автомобил не контролира ППС, което управлява. В протокола за ПТП,
подписан без възражения от ищеца е записано, че причина на ПТП-то е поведението на
участник 1 – т.е. ищеца.
От заключението на назначената САТЕ, която съдът приема като компетентна и
обективно изготвена, вещото лице е очертало следният механизъм на ПТП: На
02.09.2022 г., около 09:10 часа на второкласен път 11-51, км 93+300 (Разград-Шумен) в
общ. Търговище се е движел товарен автомобил марка „Опел”, модел „Мока” с per. №
Н 6556 ВР, управляван от водач В.Х.. Посоката на движение на товарния автомобил е
била гр. Лозница. В даден момент товарният автомобил достига до необозначена и
несигнализирана неравност на платното за движение - дупка и по време на движение
товарният автомобил попада в тази неравност с предна лява гума на ППС. Вследствие
на това се е повредила предна лява гума на товарен автомобил „Опел Мока” с per. №
*****. Налице е причинно-следствена връзка между механизма и настъпването на
вредите, които са нанесени на пострадалия автомобил.
3
В съдебно заседание вещото лице допълнително поясни, че смяната и на
втората гума, която реално не се е увредила се е наложило, поради това, че ако двете
гуми са различни между предния и задния мост, сцеплението на автомобила на преден
и заден мост е различно, което обстоятелство създава опасност. Т.е. смяната и на двете
гуми е направена за безопасност, но не представлява абсолютно никакъв проблем от
техническа гледна точка да се смени само повредената гума, а другата гума да
продължи да си функционира. Реално има увредена само една гума, която съгласно
приложения снимков материал, е доста износена и е на ръба да отговаря на
изискванията за лятна гума.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
изводи: Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата
забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на
причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По правило
деликтната отговорност е лична и се носи от този, който със своите противоправни
действия или бездействия е причинил вредите. Отклонение от това правило са чл.49
ЗЗД и чл.50 ЗЗД. Според първата норма този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа, а според втората за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. И в двата случая
отговорността е обективна и безвиновна, като разликата е в източника на вредите. Тази
на възложителя по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни действия, докато тази на
собственика, респ. лицето упражняващо надзор по чл.50 ЗЗД произтича от вещ. В
съдебната практика е изяснено /ППВС № 17/193г. и ППВС № 4/1975г./, че ако вредите
са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при или по повод
изпълнение на възложена работа, отговорността пред увредения е за този, който е
възложил работата по чл.49 ЗЗД.
В случая отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на
вещта.
Безспорно се установява по делото, че пътят, на който се е осъществило ПТП-то
е част от републиканската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа
от ответната агенция. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата
регламентира собствеността върху републиканските пътища, като за титуляр на
правото на собственост върху същите е определена Държавата. На основание чл. 30 и
сл. от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските
пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура”. Следователно Агенция
„Пътна инфраструктура”, като собственик на републиканските пътища и задължено
4
във връзка с поддръжката им лице, се явява пасивно легитимирана по искове за вреди,
причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответната агенция не са положили дължимата грижа да
обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и
настъпването на вредоносни последици от нея. Установената дупка на пътното платно
представлява „препятствие на пътя” по смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като
нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото
не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с нарочен пътен знак,
който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент
от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП), а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или
сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.30 ЗП и чл. 13 ЗДвП.
Налице е бездействие на служителите на ответната агенция, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
При така установената правна уредба се налага изводът, че за поддържането и
ремонта на пътя е отговорна ответната Агенция „Пътна инфраструктура“. Безспорно
причините, провокирали нарушаването целостта на пътната настилка, биха могли да
бъдат от различен характер: да се коренят както в измененията, които тя е претърпяла с
течение на времето и под въздействие на други обективни фактори, като например
атмосферни условия и тежестта на преминаващите пътни превозни средства, така и от
човешко въздействие върху нея. За настоящия правен спор тези причини са без
значение, тъй като във всички случаи е налице виновно поведение (бездействие) на
служители от Агенцията по поддържането и ремонта на пътя. Следователно, налице е
основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. Без значение за
отговорността на ответната Агенция е и обстоятелството дали ремонтът и поддръжката
е възложено на договорно основание на трето за спора лице, към което ответникът
евентуално би могъл да упражни регресните си права.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закон за пътищата, АПИ осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, какъвто е и пътят
- Бяла - Копривец - Попово - Светлей - Дралфа - Чудомир - Лозница - Мировец -
(Разград - Шумен) в общ. Търговище по Път 11-51 на км. 93+300. Поддържането на
пътя е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение, през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътя. Като
част от Републиканската пътна мрежа и на основание чл. 8, ал. 2 от ЗП следва да се
приеме, че той е изключителна държавна собственост, а на основание чл. 19, чл. 29 и
чл. 30 от ЗП върху Агенция „Пътна инфраструктура“ пада задължението да го
стопанисва, управлява, включително да го ремонтира и поддържа.
5
Според §6, т. 37 от ЗДвП - „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на
пътя и създават опасност за движението. Според Протокол № 1715511 и снимков
материал, именно в „деформация на пътя (дупка)“, попада и автомобила на ищеца.
С отговора ответната страна е вавела възражение по чл.367, ал.1 от ГПК за
съпричиняване от страна на пострадалия, позававайки се на АУАН № GA739587 от
02.09.2022г., и издадено въз основа на него НП № 22-1292-002381 от 06.10.2022г., за
констатилрано нарушение от водача на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП, изразяващо се в
шофиране с превишена, евентуално несъобразена скорост, с което се е поставил в
невъзможност да предотврати попадането в неравността на пътя.
Съгласно задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК,
протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като
такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно
авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и със задължителна
материална такава, като съставлява доказателство за факта на направените пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно, местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката
на мястото на произшествието и пр.
Установяването на съпричиняване принадлежи на страната, която навежда това
възражение, като доказването трябва да е пълно и главно съобразно правилата,
предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
В процесния случай не се доказа от ответника по делото да е било налице такова
поведение на водача на МПС, което да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат, респективно че вредите са настъпили по вина на водача на МПС или
вследствие на обикновено потребление и износване на частите или по друг механизъм
различен от установения по делото, като без правно значение по делото е твърдението
на ответника, че спрямо ищеца е установено нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП,
доколкото не е изеснена причината за загуба на контрол над МПС-то от водача.
Изипсан е общо текста на чл.20, ал.1 от ЗДвП, което не е достатъчно доказателство да
се приеме съпричиняване.
Според легалната дефиниция по § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП "препятствие на
пътя" представлява и всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За да е
предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, е необходимо и ответникът да е изпълнил задължението си по чл. 167,
ал. 1 от ЗДвП да сигнализира посочените препятствия по пътя.
6
В конкретния случай не се установява в процесният участък да е бил поставен
знак, които да предупреждава за възможни неравности или препятствия на пътя. В
този смисъл липсата на надлежна сигнализация за препятствията по пътя води до
извод, че за водача в конкретната ситуация не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 1
от ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от негова
страна. Да се приеме обратното би означавало да се разреши на ответника да черпи
права от собственото си неправомерно поведение, като се уважат противопоставените
възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието
му при неизпълнение на задълженията му, визирани ЗП и ЗДвП.
По отношение на размера на дължимото обезщетение от заключението на
вещото лице инж.М. Х., за наличие на причинно следствена връзка между механизма и
настъпилите увреждания и приложената фактура № **********/12.09.2022г., съдът
счита че стойността на разходите за ремонта на увредените му части възлиза на
535.84лв. Предявеният иск е доказан изцяло и следва да се уважи в пълен размер.
Дължимото обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищеца разноски в общ размер на 610лв.,
включващи 50лв. държавна такса; 200лв. депозит за вещо лице и 360лв. реално
изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. Македония № 3 да заплати на „ГЕОДЕЗИЧЕСКО
ПРОЕКТИРАНЕ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. Отец Паисий № 3, ап.8, сумата от 535.84 лв. (петстотин тридесет и пет лева
и осемдесет и четири стотинки) , представляваща причинени имуществени вреди на
т.а. „Опел Мока“, с рег. номер ***** при настъпило ПТП на 02.09.2021г. ведно със
законна лихва считано от 30.09.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението,
на осн. чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД, както и сумата от 610лв.(шестотин и
десет лева), представляваща направени разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Търговищки окръжен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7