Р Е Ш Е Н И
Е
10.10.2019 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на тридесет
и първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3860/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Многопрофилна болница за
активно лечение Тримонциум“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Цар Борис III Обединител“ № 126, представлявано
от д-р С.И.И., чрез адв. Р.С. против
Наказателно постановление № НП-27-133-57/04.12.2018 г., издадено от проф. д-р З.
Г. П., ДМН, Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“
(към датата на постановяване на съдебното решение преобразувана в Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“), гр. София, с което:
1) на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от Закона
за здравето (ЗЗ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. с чл.
86, ал. 3 вр. с чл. 82б от ЗЗ;
2) на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от ЗЗ на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. чл. 86, ал. 3 вр. чл. 82б от ЗЗ;
3) на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от ЗЗ на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. чл. 86, ал. 3 вр. чл. 82б от
ЗЗ;
4) на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от ЗЗ на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. чл. 86, ал. 3 вр. чл. 82б от
ЗЗ;
5) на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от ЗЗ на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. чл. 86, ал. 3 вр. чл. 82б от
ЗЗ;
6) на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от ЗЗ на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. чл. 86, ал. 3 вр. чл. 82б от
ЗЗ;
7) на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от ЗЗ на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. чл. 86, ал. 3 вр. чл. 82б от
ЗЗ;
8) на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от ЗЗ на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. чл. 86, ал. 3 вр. чл. 82б от
ЗЗ;
9) на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от ЗЗ на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. чл. 86, ал. 3 вр. чл. 82б от
ЗЗ;
10) на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от ЗЗ на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. чл. 86, ал. 3 вр. чл. 82б от
ЗЗ;
11) на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от ЗЗ на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. чл. 86, ал. 3 вр. чл. 82б от
ЗЗ и
12) на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от ЗЗ на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. чл. 86, ал. 3 вр. чл. 82б от
ЗЗ.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на обжалваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди нарушенията да не са установени в хода на законосъобразно извършена
проверка, а след нейното приключване, като сочи, че приключилата вече проверка
би могла единствено да се възобнови или да се възложи нова такава, но не и
срокът й да бъде продължаван. Оспорва посочената в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и в НП дата на установяване на нарушенията - 2
май 2018 г. Възразява и срещу компетентността на актосъставителя да съставя
актове за установяване на административни нарушения, предвидени в ЗЗ. Поддържа
да е допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН, при който
в нарушение на чл. 42 от ЗАНН да не е спазена задължителната структура на акта.
Твърди поведението на жалбоподателя да не се субсумира под състава на чл. 82б,
ал. 2 от ЗЗ, като поддържа с посочената законова разпоредба да не се въвеждало
императивно задължение при провеждане на лечението да се използват единствено
осигурени чрез болничната аптека медицински изделия. Излага твърдения
неправилно да е била определена и приложената санкционна разпоредба. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. С., който поддържа жалбата и наведените
с нея доводи и възражения.
Въззиваемата страна се представлява от главен
юрисконсулт А.С., който оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление.
Взема становище от събраните по делото доказателства да се установява
жалбоподателят да е извършил и дванадесетте нарушения, за които е санкциониран
с обжалваното наказателно постановление. Поддържа в хода на производството по
установяване на нарушенията и налагане на наказанията да не са допуснати
съществени процесуални нарушения, включително относно продължаването на срока
за извършване на проверката. Твърди, че съгласно сключения и действащ към
периода на проверката договор между жалбоподателя и УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД
последният е имал задължение чрез болничната си аптека да осигури в 7-дневен
срок от заявяването съответното медицинско изделие, включително вътреочни лещи
от вид и с характеристики като тези, които са били вложени при конкретните 12
пациента, чиито случи са описани в обстоятелствената част на НП. Сочи, че
въпреки това жалбоподателят не бил отправил нито едно заявление до болничната
аптека, с която се намирал в облигационни отношения, за осигуряването на тези
вложени медицински изделия. Поддържа да не е доказано по делото от страна на
жалбоподателя, че доставчиците, от които се е снабдявал с вътреочни лещи,
включително тези, вложени на пациентите по процесното НП, са разполагали с
издаден лиценз за предоставянето на тези медицински изделия, поради което не
може да се гарантира и че те са били правилно съхранявани. Твърди още, че
жалбоподателят вече е бил санкциониран за същото по вид нарушение. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „МБАЛ Тримонциум“ ООД, спрямо
което юридическо лице са наложени „имуществените санкции“, т.е. от субект с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 12.12.2018 г., а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 13.12.2018 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 10.10.2016 г. бил сключен договор между
жалбоподателя МБАЛ „Тримонциум“ ООД и УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, по силата на който
последното лечебно заведение се задължавало да доставя чрез болничната си
аптека на жалбоподателя заявени от него количества стоки, включително
медицински изделия, които не се заплащали от републиканския бюджета и бюджета
на НЗОК и трябвало да се осигурят за прилагане в лечението на пациенти,
хоспитализирани при МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Съгласно договора изпълнението на
приетите заявки следвало да се извърши в срок до 7 работни дни.
През календарната 2017 г. МБАЛ „Тримонциум“ ООД
заявило към болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД доставка единствено на
лекарствени продукти, но не били отправени заявки за доставка на медицински
изделия, включително вътреочни лещи. Вместо това през посочения период
необходимите очни лещи, които били влагани на пациенти, хоспитализирани в МБАЛ
„Тримонциум“ ООД и лекувани по амбулаторна процедура № 19, жалбоподателят си
набавял директно от търговски дружества, извършващи дейност по доставка на тези
медицински изделия.
На 21.08.2017 г. пациентът М. И. постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19. На
21.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“.
Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 2826. Пациентът заплатил за
очната леща на лечебното заведение сумата от 230 лева. МБАЛ „Тримонциум“ ООД не
осигурило вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на УМБАЛ
„Св. Г.“ ЕАД.
На 22.08.2017 г. пациентът Ш. Х. постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19. На
22.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“.
Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 2850. Пациентът заплатил за
очната леща на лечебното заведение сумата от 230 лева. МБАЛ „Тримонциум“ ООД не
осигурило вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на УМБАЛ
„Св. Г.“ ЕАД.
На 22.08.2017 г. пациентът И. А. К., на 69 години постъпил
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура
№ 19. На 22.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин
ситу“. Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 2851. Пациентът заплатил
за очната леща на лечебното заведение сумата от 920 лева. МБАЛ „Тримонциум“ ООД
не осигурило вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД.
На 24.08.2017 г. пациентът Х.А.К., на 81 години постъпил
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна
процедура № 19. На 24.08.2017 г. й била извършена факоемулсификация и аспирация
на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 2871. Пациентът
заплатил за очната леща на лечебното заведение сумата от 920 лева. МБАЛ
„Тримонциум“ ООД не осигурило вложената на пациента вътреочна леща чрез
болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД.
На 24.08.2017 г. пациентът Е. Г.М., на 79 години постъпил
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна
процедура № 19. На 24.08.2017 г. й била извършена факоемулсификация и аспирация
на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 2874. Пациентът
заплатил за очната леща на лечебното заведение сумата от 230 лева. МБАЛ
„Тримонциум“ ООД не осигурило вложената на пациента вътреочна леща чрез
болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД.
На 24.08.2017 г. пациентът С. И. Т., на 70 години постъпил
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура
№ 19. На 24.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин
ситу“. Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 2876. Пациентът заплатил
за очната леща на лечебното заведение сумата от 700 лева. МБАЛ „Тримонциум“ ООД
не осигурило вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД.
На 24.08.2017 г. пациентът П.Н.И., на 75 години постъпил
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна
процедура № 19. На 24.08.2017 г. й била извършена факоемулсификация и аспирация
на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 2877. Пациентът
заплатил за очната леща на лечебното заведение сумата от 880 лева. МБАЛ
„Тримонциум“ ООД не осигурило вложената на пациента вътреочна леща чрез
болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД.
На 28.08.2017 г. пациентът Х.Ф. П., на 72 години постъпил
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура
№ 19. На 28.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин
ситу“. Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 2890. Пациентът заплатил
за очната леща на лечебното заведение сумата от 230 лева. МБАЛ „Тримонциум“ ООД
не осигурило вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД.
На 28.08.2017 г. пациентът П. Т. С., на 70 години постъпил
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура
№ 19. На 28.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин
ситу“. Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 2894. Пациентът заплатил
за очната леща на лечебното заведение сумата от 920 лева. МБАЛ „Тримонциум“ ООД
не осигурило вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД.
На 29.08.2017 г. пациентът А. А. П., на 71 години постъпил
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура
№ 19. На 29.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин
ситу“. Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 2921. Пациентът заплатил
за очната леща на лечебното заведение сумата от 700 лева. МБАЛ „Тримонциум“ ООД
не осигурило вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД.
На 28.08.2017 г. пациентът А.И. П., на 92 години постъпил
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура
№ 19. На 28.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин
ситу“. Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 2892. Пациентът заплатил
за очната леща на лечебното заведение сумата от 230 лева. МБАЛ „Тримонциум“ ООД
не осигурило вложената на пациента вътреочна леща чрез болничната аптека на
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД.
На 28.08.2017 г. пациентът Р. К. Н. на 84 години постъпила
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна
процедура № 19. На 28.08.2017 г. й била извършена факоемулсификация и аспирация
на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 2896. Пациентът
заплатил за очната леща на лечебното заведение сумата от 700 лева. МБАЛ
„Тримонциум“ ООД не осигурило вложената на пациента вътреочна леща чрез
болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД.
Във връзка с Разпореждане по писмо с вх. №
МО-05-127/20.03.2018 г. от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив и на
основание издадена Заповед № РД 27-133/30.03.2018 г. и Заповед №
РД-27-133-3/30.04.2018 г. от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ в периода от 02.04.2018 г. до 02.05.2018 г. включително в
лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум“ ООД, гр. Пловдив била извършена проверка
от длъжностни лица на Агенцията, сред които и св. Г.Д.Д. – държавен инспектор в
ИА „Медицински одит“ (понастоящем ИА „Медицински надзор“).
На 27.06.2018 г. св. Д. съставил Акт за установяване
на административно нарушение № А-27-133-57/27.06.2018 г. против МБАЛ
„Тримонциум“ ООД и в присъствието на свидетел. Актът бил съставен в отсъствието
на жалбоподателя, който след покана не изпратил свой представител. На
29.06.2017 г. актът бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на
св. Г.Д.Д.. Същите се ценят за изключително подробни, за последователни и
вътрешно непротиворечиви, освен това те се подкрепят изцяло и от събраните по
делото писмени доказателства, които служат за тяхната проверка. В показанията
си св. Д. възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел в хода
на извършваната проверка. Не се установяват и никакви обстоятелства, по които
свидетелят да се счита за предубеден или заинтересован, като същият е възприел
известните му по делото обстоятелства при изпълнение на служебните си
задължения.
От показанията на св. Ц. Н. Г. се установява, че
вътреочните лещи, които МБАЛ „Тримонциум“ ООД е влагало на пациентите при
операция на катаракта към периода на проверката, жалбоподателят си е набавял от трети лица, а
не чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД. Свидетелката пояснява, че и
към този период жалбоподателят е имал сключен и действащ договор с тази
болнична аптека. Изяснява се още, че всяка леща, която МБАЛ „Тримонциум“ ООД
закупувало от третите лица-доставчици, била поставена в индивидуална опаковка и
с изписан баркод, уникален за всеки артикул. Не се изясни обаче от показанията
на св. Г. каква проверка може да се направи чрез този баркод, къде да се
направи тя и какви обстоятелства досежно самото медицинско изделие могат да
бъдат установени чрез тази проверка. Свидетелката поясни, че не знае къде и по
какъв начин се извършвала тази проверка, а твърдението й, че при нея можело „да
се види абсолютно всичко“ за лещата така и не беше конкретизирано по своето
съдържание, поради което съдът приема, че от него не се установява конкретен
факт от обективната действителност. Следва да се обърне внимание и на
показанията на св. Г. при отговора й на поставения въпрос от процесуалния
представител на АНО, като свидетелката заяви, че дори и след измененията в
Закона за здравето, с които лечебното
заведение е било задължено да осигурява вътреочните лещи чрез болнична аптека,
жалбоподателят е продължил да прави опити и да търси вариант за сключване на
договор с друга болнична аптека, което ясно демонстрира формираното съзнание у
служителите на МБАЛ „Тримонциум“ ООД за съществуващото им правно задължение да
осигуряват вътреочните лещи чрез болнична аптека, както и че реалният мотив за
неизпълнението на това задължение е предимно икономически, а не липсата на
императивност на самото задължение, както се твърди в жалбата.
Съдът кредитира и събраните и проверени по делото
писмени доказателства: Договор от 10.10.2016 г. между МБАЛ „Тримонциум“ ООД и
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД (лист 12-14 от делото); договор от 15.11.2017 г. между МБАЛ
„Тримонциум“ ООД и УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД (лист 15-17 от делото); Обяснение от
04.04.2018 г. от д-р С. И., управител на МБАЛ „Тримонциум“ ООД; писмено
становище от 04.04.2018 г. от магистър фармацевт Н. Ч. – ръководител на
болнична аптека при УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД; паметна записка с вх. № ПК-01-57/26.06.2018
г.; покана с изх. № МО-07-134/18.06.2018 г. за явяване за съставяне на АУАН,
ведно с известие за доставяне; истории на заболяването с номера: № 2826; № 2850;
№ 2851; № 2871; № 2874; № 2876; № 2877; № 2890; № 2894; № 2921; № 2892; № 2896,
както и приложените към тях медицински документи; разпореждане от 13.03.2018 г.
на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив по пр. преписка № 1317/2018 г. по
описа на РП – Пловдив (лист 33-34 от делото); писмо с изх. №
МО-05-127-1/12.04.2018 г. от Изпълнителния директор на ИА „МО“ (лист 35-36 от
делото); писмо от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив до Изпълнителния
директор на ИА „МО“ от 19.04.2018 г. (лист 37 от делото); писмо с вх. №
254/06.12.2018 г. от Изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД (лист 28-29
от делото); фактура № 23142/21.12.2017 г. (лист 30 от делото); фактура №
35216/20.12.2018 г. (лист 31 от делото); фактура №110444/27.11.2013 г. (лист 32
от делото); приемно-предавателен протокол от 05.04.2018 г. (лист 38-40 от
делото); приемно-предавателен протокол от 16.04.2018 г. (лист 41-43 от делото);
приемно-предавателен протокол без дата (лист 44-46 от делото);
приемно-предавателен протокол от 19.04.2018 г. (лист 47-49 от делото); писмо с
изх. № МО-06-144/30.04.2018 г. от Директор на дирекция в ИА „МО“ (лист 9 от
делото); Заповед № РД 27-133/30.03.2018 г. (лист 8 от делото) и Заповед №
РД-27-133-3/30.04.2018 г. (лист 10 от делото) – и двете, издадени от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“. В същите не се съдържат
съществени противоречия и от тях по категоричен и несъмнен начин се изяснява
приетата за установена фактическа обстановка.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
По възражението нарушенията, за които жалбоподателят е
санкциониран с процесното НП, да са били установени извън периода на
проверката, съдът намира същото за неоснователно. В конкретния случай основание
за извършената от контролните органи проверка са Разпореждане от 13.03.2018 г.
на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив (вх. № МО-05-127/20.03.2018 г. по
описа на ИЗ „Медицински надзор“, на лист 19-20 от делото), Заповед №
РД-27-133/30.03.2018 г. и Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (понастоящем ИА „Медицински
надзор“). В първоначалната заповед е указано проверката на дейността на
жалбоподателя да бъде извършена в периода от 02.04.2018 г. до 05.04.2018 г.
Поради стотиците страници материали от документи, обхващащи дейността на
лечебното заведение за цялата 2017 г., установено от показанията на св. Д., и
невъзможността контролните органи да извършат проверка за толкова кратък срок
от време, се наложило удължаване на срока на контролната дейност с втора
заповед до 02.05.2018 г. Действително последната заповед е с дата 30.04.2018
г., известно време след изтичането на първата заповед, но така указаният срок
има единствено дисциплиниращ характер, свързан с вътрешно-организационната
дейност на Агенцията и контролните органи в нея и не се отразява върху
законосъобразността на акта. Същата заповед не е и оспорена. Нещо повече, прави
впечатление изричното отбелязване в АУАН и НП, че и четиринадесетте нарушения
са установени именно на 02.05.2018 г., която дата се явява последваща на
30.04.2018 г. и попада в срока, посочен в Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018 г.,
което допълнително затвърждава извода за неоснователност на направените възражения.
За неоснователно се цени и възражението срещу
материалната компетентност на актосъставителя. Същата се установява от
приложените Заповед № РД-27-133/30.03.2018 г. и Заповед №
РД-27-133-3/30.04.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
одит“. Съгласно разпоредбата на чл. 235 от Закона за здравето нарушенията по
чл. 229 от ЗЗ се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори
или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна
инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“, а наказателните постановления се издават от директора на регионалната
здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“. За актосъставителя – св. Г.Д.Д., се установи да заема
длъжността държавен инспектор в ИА „МН“. Наказателното постановление пък е
издадено от проф. д-р З. Г. П. - изпълнителен директор на ИА „МН“ гр. София,
поради което съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
кръга на предоставените им от закона правомощия.
На следващо място неоснователно е и възражението да е
допуснато съществено процесуално нарушение чрез неспазване на структурата за
съставяне на АУАН. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН регламентира реквизитите на
съдържанието на АУАН, като при служебно дължимата преценка за законосъобразност
на акта съдът констатира той да отговаря на изискванията към задължителното си
съдържание и да е редовно съставен. Следва да се отбележи и че липсва
императивно изискване в каква поредност трябва да бъдат изложени отделните
елементи от съдържанието на акта. В тази връзка не може да се приеме, че с
посочването в АУАН и НП първо на нарушената правна норма, а след това на
фактическите обстоятелства, въз основа на които АНО е стигнал до извод за
нарушаване на нормата, по някакъв начин е било засегнато правото на защита на
наказаното лице. В случая в АУАН и в НП по ясен начин са посочени както
нарушените според АНО правни норми, така и фактическите признаци на твърдяното
нарушение, поради което съдът приема, че процесуално нарушение не е допуснато,
още по-малко такова от категорията на съществените.
При така установената фактическа обстановка и въз основа
на събраните и проверени по делото доказателства настоящият съдебен състав намира,
че жалбоподателят МБАЛ „Тримонциум“ ООД във всеки от дванадесетте, описани в
НП, случаи е вложил при извършената манипулация медицинското изделие -
вътреочна леща, което не е било осигурено чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“
ЕАД, а е било доставено на жалбоподателя директно от търговски дружества-доставчици
на тези изделия. Съгласно чл. 82б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето
лечебните заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят на пациентите необходимите
за лечението им медицински изделия, като последните се осигуряват чрез
болничните аптеки на лечебните заведения за болнична помощ. Срещу уреденото в
чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ право на пациента при хоспитализация лечебното
заведение да му осигури необходимите за лечението му медицински изделия, когато
те не са заплатени от Националната здравноосигурителна каса или от държавния
бюджет, в чл. 94 от ЗЗ няма предвидено насрещно негово задължение да закупува
за лечението си само осигурени по този ред медицински изделия. Когато обаче
пациентът не е закупил необходимите за лечението си медицински изделия, а
разчита на лечебното заведение да ги осигури, то задължение на лечебното
заведение е да осигури на пациентите необходимите за лечението им медицински изделия,
а те съгласно ал. 2 на чл. 82б от Закона за здравето се осигуряват чрез
болничните аптеки. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че описаните общо 12 деяния не представляват нарушения поради
липса на императивност на ал. 2 от чл. 82б от Закона за здравето, т.е. на
задължение за лечебното заведение да закупува медицински изделия от болничните
аптеки. При всяко едно от процесните нарушения се касае за хипотеза, при която
за лечението на пациента е необходимо медицинско изделие, което не се заплащат
от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет. Както се
посочи, съгласно чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ пациентът има право на осигуряване на
необходимото му изделие от страна на лечебното заведение. Разпоредбата на чл.
86, ал. 3 от ЗЗ също постановява, че в тези случаи медицинските изделия се
осигуряват и заплащат по реда на чл. 82б от ЗЗ. Посочената разпоредба предвижда
задължение за лечебните заведения за болнична помощ да осигурят на пациентите
необходимите за лечението им медицински изделия, а според ал. 2 от същата
разпоредба медицинските изделия по ал. 1 се осигуряват чрез болничните аптеки
на лечебните заведения.
При изследване на въпроса за отговорността на
лечебното заведение при осигуряване на медицински изделия, необходими за
лечението на пациента, но не от болничната аптека, а от външен доставчик,
следва да се съобрази и систематично място на всяка от цитираните разпоредби.
Така чл. 82б от ЗЗ е уреден в Глава трета, озаглавена „Медицинско обслужване“,
Раздел 1, озаглавен „Достъпност и качество на медицинската помощ“, а чл. 86,
ал. 2, т. 2 от ЗЗ в Глава трета, Раздел 2, озаглавен „Права и задължения на
пациента“. Предвид систематичното място и заглавието на раздела, в който намира
уредба нормата на чл. 82б от ЗЗ, задължението на лечебното заведение да осигури
чрез обслужващата го болнична аптека избраното от пациента медицинско изделие е
предпоставено от избора на пациента. Изискването, въведено от закона, избраното
от пациента изделие да бъде доставено от болничната аптека е съобразено както с
изискването за достъпност, т.е. при невъзможност пациентът сам да си осигури необходимото
за лечението му медицинско изделие, то да му бъде осигурено от лечебното
заведение, така и с изискването за качество. В тази връзка напълно неотносими
са възраженията, че на пациента било налагано ограничение да закупува само от
едно лице, че това водело до нелоялна конкуренция и злоупотреба с положение,
както и че законът не въвеждал задължение за пациента и лечебното заведение да
използват единствено осигурените от болничната аптека на заведението медицински
изделия. Подобно становище би могло да бъде обсъждано в хипотеза, когато МБАЛ
„Тримонциум“ ООД бе осигурило медицинското изделие чрез болничната аптека, но пациентът
е изразил желание да го закупи от друг доставчик. Безспорно е, че пациентът
може да не упражни правото си да получи съответното медицинско изделие от
болничната аптека на лечебното заведение. В случай обаче, че пациентът е решил
да се възползва от правото си по чл. 86, ал. 2, т. 2 ЗЗ, то тогава
жалбоподателят е трябвало да осигури медицинското изделие чрез болничната
аптека и съгласно изричното препращане по чл. 86, ал. 3 ЗЗ.
Обществената опасност на всяко от деянията произтича
от липсата на отчетност и сигурност за надлежното съблюдаване на изискванията
за качество, доставка и съхранение на влаганите медицински изделия. Основателно
е възражението на въззиваемата страна, че по делото не се доказа от кои лица
конкретно МБАЛ „Тримонциум“ ООД се е снабдявало с процесните вътреочни лещи,
разполагали ли са те с разрешение за извършване на тази дейност. Следва да се
отбележи, че ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. са изменени едновременно разпоредбите
на чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ и чл. 86, ал. 3 от ЗЗ, като по този начин ясно е
демонстрирана и законодателната воля да бъде регламентиран начинът, по който
лечебните заведения следва да изпълнят задължението си за осигуряване на
медицинските изделия, от които пациентите се нуждаят при лечението си, но не се
заплащат от НЗОК или от държавния бюджет. Целта е именно гарантирането на
коментираната отчетност и сигурност при регулираните обществени отношения, като
съдът споделя довода на въззиваемата страна, че макар да не се установява
настъпил инцидент в резултат от използването на вътреочни лещи, осигурени не от
болнична аптека, а от трети лица, целта на закона е превантивна като изначално
изключи достигането до подобни ситуации, а не за последващо санкциониране при
неблагоприятно събитие.
Съдът намира, че правилно е била определена и
санкционната разпоредба по отношение на всяко от процесните дванадесет
нарушения. Съгласно чл. 221, ал. 1 от ЗЗ, когато лечебно заведение наруши права
на пациент, регламентирани със ЗЗ и с нормативните актове по прилагането му, се
наказва с глоба от 300 до 1 000 лева, а при повторно нарушение – от 500 до 1 500
лева, а ал. 2 на същия член сочи, че когато нарушението по ал.1 е извършено от
лечебно заведение – едноличен търговец или юридическо лице, се налага
имуществената санкция в размер от 500 до 1500 лева, а при повторно нарушение –
от 1 000 до 3 000 лева. В случая за всяко от дванадесетте извършени нарушения е
наложена имуществена санкция в минимален размер от 500 лева. Съдът намира, че
този размер на следващите се на жалбоподателя имуществени санкции е правилно
определен, при спазване на изискванията на чл. 27 от ЗАНН, съответен на
степента на обществена опасност на всяко от деянията, както и на дееца и е
достатъчен за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. Съобразено е и
обстоятелството за липсата на преходни нарушения, установени с влязло в сила
НП, преди датата на извършване на процесните деяния. Същевременно броят на
отделните административни нарушения, извършени от жалбоподателя и санкционирани
с обжалваното НП, показва, че не се касае за изолирана или инцидентна проява на
нарушаване на установения ред на държавно управление от МБАЛ „Тримонциум“ ООД,
а напротив – сочи на системност в това поведение. По тези съображения никое от
отделните деяния, за които жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, само
по себе си не представлява хипотеза на маловажен случай на административно
нарушение.
Предвид гореизложено настоящият съдебен състав намира,
че възраженията по жалбата останаха недоказани, а самата жалба се цени като
неоснователна, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното
наказателно постановление като правилно, обосновано и законосъобразно трябва да
бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА № НП-27-133-57/04.12.2018 г., издадено от проф. д-р З.
Г. П., ДМН, Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“
(към датата на постановяване на съдебното решение преобразувана в Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“), гр. София, с което на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТРИМОНЦИУМ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Цар Борис III Обединител“ № 126, представлявано
от д-р С. И.И. на основание:
1) чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 86, ал. 3 вр. с чл. 82б от Закона за
здравето;
2) чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 86, ал. 3 вр. с чл. 82б от Закона за
здравето;
3) чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 86, ал. 3 вр. с чл. 82б от Закона за
здравето;
4) чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 86, ал. 3 вр. с чл. 82б от Закона за
здравето;
5) чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 86, ал. 3 вр. с чл. 82б от Закона за
здравето;
6) чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 86, ал. 3 вр. с чл. 82б от Закона за
здравето;
7) чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 86, ал. 3 вр. с чл. 82б от Закона за
здравето;
8) чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 86, ал. 3 вр. с чл. 82б от Закона за
здравето;
9) чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 86, ал. 3 вр. с чл. 82б от Закона за
здравето;
10) чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 86, ал. 3 вр. с чл. 82б от Закона за
здравето;
11) чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 86, ал. 3 вр. с чл. 82б от Закона за
здравето и
12) чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от Закона за здравето е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 86, ал. 3 вр. с чл. 82б от Закона за
здравето.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Н.Н.