Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./….08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, десети състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юли
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ТАНЕВ
при участието на секретаря Гергана Найденова, след като разгледа гр. д. № 7675 по описа за 2019г. на ВРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 28 ЗЗДет.
Образувано е по молба с вх.
№ 36193/21.05.2019г., предявена от А.А.А., ЕГН **********,
с искане да бъде прекратена мярката за закрила на детето А.К. – отглеждане в
Център за настаняване от семеен тип, находящ се в гр.
Варна, кв. „И.“, постановена с Решение от 29.09.2017г. по гр.д. 8689/2017г. на
ВРС, като детето бъде настанено в семейството на близки при К.А.Х., роден на ***г.,
норвежки гражданин, с удостоверение за продължително пребиваване в Република
България, до навършване на пълнолетие от страна на А..
Излага се, че А.К. е на 15
години. Със съдебно решение от 29.09.2017г. по гр.д. 8689/2017г. на ВРС е
настанен за срок от 2 години в Център за настаняване от семеен тип – гр. Варна,
който срок изтича на 13.10.2019г. Майката А.А. е в
затвор в Република Гърция, а биологичният баща на детето е починал. Твърди се,
че майка и дете поддържат непрекъснат контакт по телефона. С оглед на
обстоятелствата майката е в трайна невъзможност да отглежда детето. Майката се
намира в официално регистрирано фактическо съжителство в Република Гърция с К.А.Х..
Фактическото съжителство е регистрирано като „брак“ в Норвегия от 06.03.2018г. Х.
познавал майката отпреди раждането на детето, а самото дете – от неговото
раждане. Сочи се, че откакто майката е в затвора в Гърция Х. ежемесечно оказва
на детето финансова подкрепа, като му изпраща средства в България. Средствата
се получавали от М.С. и Л.М.. Неколкократно Х. е
пребивавал в страната, за да оказва подкрепа на детето. Същият е регистриран
като продължително пребиваващ в България на адрес на детето – гр. Варна, ул. „Б.Б.“ 13А, ет. 5, ап. 10.
В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Варна, чрез
юрисконсулт Е. Т., възразява срещу уважаване на молбата.
Особеният представител
на детето адв. Н.Т., пледира за оставяне без уважение
разглежданата молба.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и преценявайки събраните по делото доказателства, формулира следните
фактически и правни изводи:
От
Удостоверение за раждане на детето А.К., се установява фактът на непълнолетие
на детето и произхода му от А.А.А. – майка и В.К. -
баща.
Установява
се от представеното по делото извлечение от смъртен акт, че бащата на детето - В.К.,
е починал през 2016г.
Служебно известно на съда е обстоятелството, че с Решение от
29.09.2017г., постановено по гр.д. номер 8689 по описа на ВРС за 2017г. А.К. е
настанен за срок от две години в Център за настаняване от семеен тип – гр.
Варна.
По
делото е представен заверен препис на „договор за съвместно съжителство“ с
номер 12.135, сключен между К.А.Х. и А.А., по силата
на който се установява, че страните се договорили в отношенията им да се
прилагат съответните разпоредби, отнасящи се до отношения между съпрузи в брак.
По отношение на имуществените отношения, страните запазват имуществена
независимост. Уговорено е, че договорът за съвместно съжителство може да бъде
прекратен с последващ договор между страните,
съставен саморъчно с нотариално заверен документ.
По
делото е представен заверен препис от информация, дадена от централен
национален регистър от окръжен съд в гр. Тьонсберг,
Норвегия, от който се установява, че К.А.Х. е норвежки гражданин, а негова
съпруга е А.А.А.. Т.е. сключеният между страните
договор за съвместно съжителство в Гърция е признат за сключен брак в Норвегия.
На К.А.Х.
е издадено удостоверение за продължително пребиваване в Република България,
видно от приложения по делото заверен препис на съответния документ.
Видно от
декларация-съгласие М.Й.С., пълномощник на А.А.,
която е майка и законен представител на А.К., е дал съгласие К.А.Х. да живее и
пребивава в Република България, в гр. Варна, в апартамента, собственост на А.К.,***.
Установява се от заверен препис на пълномощно
от А.А., че същата е упълномощила М.Й.С. да я
представлява пред всички държавни, областни, общински, административни, данъчни
органи и учреждения, както и пред ВРС, ВОС, Д“СП“ –
Варна и други, във връзка със следните недвижими имоти: апартамент 12 и ателие
2, с адрес в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Йоан Кръстител“ 5, както и
апартамент 10 и гараж 4, на адрес в гр. Варна, ул. „Б.Б.“
13, 13А.
Установява се от представен НА за покупко –
продажба на недвижими имоти, че на 27.11.2008г. „Черноморски строежи“ ООД –
Варна е продало на А.К., действащ чрез своята майка А.А.,
апартамент 10, на етаж 5 и гараж 4, и двата обекта с административен адрес в
гр. Варна, ул. „Б.Б.“ 13, 13А.
К.Х. е
подписал декларация, че притежава необходимите финансови средства за покриване
на разходите по пребиваването си и тези на членовете на семейството му, без да
е в тежест на системата за социално подпомагане на Република България, за целия
срок на пребиваването му в страната.
Представена е декларация за даване на съгласие от К.Х. за настаняване на
детето А.К. в неговото семейство.
Видно от решение по възпитателно дело
5/2019г. на 09.04.2019г. на А.К., настанен в ЦНСТ „И.“ – гр. Варна е наложена
възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗБППМН – „Предупреждение“.
От
удостоверение за съдимост на К.А.Х., издадено на 22.05.2019г. се установява, че
лицето не е било осъждано.
Видно от
амбулаторен консултативен преглед, извършен в МЦ „Е.К.“ А.К. е диагностициран с хранителна непоносимост към глутен, лактоза и някои плодове. Установява се, че детето
има бронхиална астма. Дадени са препоръки за стриктно изключване на глутена и лактозата от дневното му меню.
В открито съдебно заседание е разпитан св. Л.М.,
от чиито показания се установява следното: А. и К. са имали връзка помежду си
още преди А. да бъде роден, но я прекъснали, като я възобновили отново на по –
късен етап. Имат сключен брак в Гърция. Св. познава К. от 2015г. Същият често пътува
до България и Гърция. Свидетелката помага в домакинството в дома на А.. От две
години К. изпраща пари на сметка на свидетелката, които пари били предавани на
детето. Детето А. има изградена емоционална връзка с К..
В
открито съдебно заседание е изслушано детето А.К., родено на ***г. Детето заяви, че се познава с К. от 2015г.
Последният му изпращал пари чрез св. Л.М., посещавал го е, купувал му е дрехи и
обувки, телефон. Заяви още, че мястото, в което към момента е настанен е ужасно
и некомфортно. Сподели, че е станал жертва на физически тормоз. Желае да живее
с К.. Заяви, че К. е добър човек, не му повишава тон и му обяснява с нормален
тон, когато допусне грешка.
Изготвен е социален доклад за К.Х.. Установява се, че
през периода от 08.04.2017г. до 27.06.2017г. А.К. е отглеждан в семейството на
г-н М.Й.С. и г-жа И.С.в жилище, собственост на детето. След прекратяване на
настаняването в семейство Стойчеви, на 30.08.2017г. бабата на детето А.В.от гр.
Варна е подала заявление за отглеждане на внука си в нейното семейство. Не се е
стигнало до положително становище за настаняване на детето. С оглед на това
детето е настанено в Център за настаняване от семеен тип в гр. Варна, кв. „И.“,
ул. „Н.“ 4. Освен изложеното, в хода на проучването К.Х. е споделил, че има
желание да се установи трайно в България и желае да полага грижи за А.. К. и
момчето общуват свободно помежду си на английски език, като детето също е
посочило, че желае да живее с К.. К. има двама сина, живеещи в Норвегия. С
майката на А. се запознали през 2015г. на летището в гр. Варна, като на по –
късен етап отношенията им започнали да стават близки. С лични средства К. е
закупил апартамент в кв. Виница в гр. Варна, който е съседен на апартамента,
собственост на А.. В заключителната част на социалния доклад е посочено, че ОЗД
– Варна не разполага с достатъчно източници на информация на този етап, които
да бъдат проучени, за да бъде събрана достатъчно информация, на база на която
да се направят съответните изводи, с какъв родителски капацитет разполага К.Х.
и дали ще е в интерес на детето то да бъде настанено при него.
Представената по делото психична консултация не следва да се цени наред
с останалия доказателствен материал, доколкото същата
е извършена не по реда на ГПК, поради което и по силата на закона не
представлява годно доказателствено средство.
В
открито съдебно заседание е разпитан св. М.С., от чиито показания се установява
следното: Свидетелят познава К. от 2015г., а майката на А. от над 30 години. Заявава, че К. е идвал в България често и с А. и неговата
майка живели на семейни начала. Заедно са ходили на почивка и са живели в Русе.
К. се грижи добре за детето, купува всичко, от което момчето се нуждае. К. е
изпращал на детето, чрез свидетеля, между 30 и 50 евро седмично. По думите на
свидетеля К. и А. се разбирали много добре.
В
открито съдебно заседание е разпитан и самият К.Х., който заявява следното: Най
– добрият вариант за А. е с К. да живеят заедно. Детето ще получава цялата
подкрепа и всичко необходимо, за да следва мечтите си. Тази подкрепа включва
финансови средства и стабилност. Страните се познават още от 2015г. Разбират се
много добре. К. е превеждал парите за А. на Л.и М.. Самите Л.и М. получавали
пари за своята помощ. К. и А. се запознали още през 1990г. От 2015г. поддържат
постоянен контакт. От 2015г. до 2016г. К. е посещавал А. винаги, когато е бил в
България. Излага, че когато е в България А. прекарва цялото си време с него,
тъй като от „центъра“ го пускали.
По същество:
Съобразно разпоредбата на чл.
25, ал. 2 ЗЗДет настаняването на детето извън
неговото семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на
всички възможности за настаняване в семейството, като основанията за
предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 ЗЗДт.
От събраните по делото доказателства се
установи, че бащата на детето е починал, а неговата майка е в затвора в Гърция,
поради което същата се намира в трайна невъзможност да го отглежда.
Установи се, че лицето К.А.Х.
се явява „близък“ на детето А. по смисъла на ЗЗДет.,
доколкото същият има лични отношения с биологичната майка на детето, признати
като фактическо съжителство в Гърция и като брак в Норвегия.
Свидетелите М. и С.
установиха, че Х. е изпращал редовно пари, с които детето да се издържа. Т.е.
дори в период, в който Х. не е пребивавал в България, същият е полагал грижи за
А..
В пар.1,
т. 5 от ЗЗДет е уредено, че „най-добър интерес на детето" е преценка на: желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето
или има вероятност
да му бъде
причинена; способността на родителите да
се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В тази насока и
доколкото съдът е длъжен да се произнесе по спора, съобразно най – добрия
интерес на А., следва да се обсъдят именно изложените обстоятелства на база единствено
събраните по делото доказателства.
Безспорно е, че А. желае да живее при К.Х.,
тъй като между тях има изградена емоционална връзка, основана на разбиране и
доверие. Този факт се установи, както от изслушването на самото дете, така и от
събраните по делото гласни доказателства. Дори се установи, че въпреки, че
детето е настанено в Център за настаняване на лице от семеен тип, то не
пребивава в него, а живее при К.. Т.е. мярката за закрила не се спазва именно
поради желанията и чувствата на детето, което всъщност е на възраст,
позволяваща му само да взима решения при кого желае да живее, тъй като лицето
не е малолетно, а непълнолетно, поради което е достигнало до такава степен на
развитие, при която влиянието върху него може да бъде значително ограничено, а
самото дете ясно и категорично може да изразява воля по касаещите
го въпроси. Ноторно известен факт е, че държавните
центрове не съумяват да приложат най – добрата грижа съобразно индивидуалността
на всяко едно от настанените в центровете деца. Това е разбираемо, с оглед
социалната им функция, която има генерална роля, а не индивидуална.
Потребностите на детето в случая ясно сочат на извод, че могат да бъдат
задоволени на място, различно от това, в което е настанено чрез мярката за
закрила. За съда тези потребности могат да бъдат задоволени от К.Х..
Дори да се вземе предвид пола на детето, а
именно мъжки пол, възрастта в която се намира А. изисква присъствие на силна
мъжка фигура около него, тъй като по време на пубертета момчетата възмъжават,
като за целта е благоприятно да получават примери именно от близък човек от
мъжки пол в обкръжението им.
По делото не се събраха доказателства
за евентуална вреда, която може да бъде причинена на А., ако детето бъде
настанено при Х.. Безспорно е, че случаят има известна доза специфика, но
всякакви съмнения, които не са подкрепени с убедителни доказателства, по –
скоро имат хипотетичен характер.
Предвид изложените
обстоятелства, съдът намира, че по отношение на А.К. са налице предпоставките
на чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДет за настаняването
му в семейството на близки и роднини, като с оглед това бъде предприета и
съответната мярка за закрила. Доколкото обаче е необходимо все пак да се
ангажира вниманието на държавните институции, предвид личната история на детето,
настоящият съдебен състав намира, че искането следва да бъде уважено за период
от една година от датата на влизане в сила на решението. По този начин ще се
даде възможност детето и близкият, при когото е настанено, да бъдат наблюдавани
дали поддържат здрава и пълноценна връзка, кореспондираща с изискването на
закона за защита на най – добър интерес на детето. Няма пречка при положително
развитие и запазване на отношенията помежду им да се поиска повторно
настаняване до навършване на пълнолетие от страна на А..
След като съобрази данните
по делото, съдът счита, че в интерес на детето е спрямо него да бъде предприета
предвидената в чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗДт мярка за
закрила.
Воден
от горното съдът :
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето А.К., ЕГН **********, в Център за настаняване от
семеен тип, находящ се в гр. Варна, кв. „И.“, ул. „Н.“
364, на осн. чл. 30, ал. 1 ЗЗДет.
НАСТАНЯВА А.К., ЕГН **********, в семейството на К.А.Х., роден на ***г., норвежки гражданин, с
удостоверение за продължително пребиваване с номер 11261 от 07.05.2019г., за
срок от ЕДНА година, считано от
датата, на която решението влезе в сила, на основание чл. 28 вр. чл. 26
вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДет.,
като ОТХВЪРЛЯ искането детето А.К.
да бъде настанено в семейството на К.А.Х. за периода над една година до три
години.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от
връчването му на всяка от страните.
След влизане в сила на решението
препис от същото да се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: