Решение по дело №5969/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 556
Дата: 28 март 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Невена Иванова Ковачева
Дело: 20212120105969
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 556
гр. Бургас, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120105969 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Еос матрикс” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Р. И. М. - Т., с
която се моли съда да приеме за установено, че ответникът С. И. К., ЕГН **********, адрес:
гр. Б., *** дължи на ищеца сумата от 3000 лева – част от общо дължимата главница в размер
на 30000 лева по договор за потребителски кредит с опция „Флекси“ № FL698247/2169 от
31.07.2013 г., сключен между „Юробанк България“ ЕАД и ответника, сумата от 798,33 лева
мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 30.06.2018 г. до 14.06.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 15.06.2021 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
1335/16.06.2021 г. по ч. гр. д. № 4268/2021 г. на БРС.
Твърди се, че на 31.07.2013 г. е сключен договор за кредит между
„Юробанк България“ ЕАД като кредитодател и С.К. като кредитополучател. По силата на
договора кредиторът е отпуснал кредит в размер на 30000 лева. Кредитът е станал изцяло
изискуем на 31.07.2018 г. поради настъпил краен падеж.
На 18.01.2016 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземане между „Юробанк България“ ЕАД и „Еос Матрикс“ ЕООД, по силата на който
задължението е изкупено от ищеца. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД за
цедирането на дълга.
Моли се за уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът чрез процесуален представител е посочил, че искът е
неоснователен, тъй като не е уведомен за цесията. Освен това е изтекла петгодишната
погасителна давност за вземанията. Посочил е, че не е сключвал процесния договор, като
оспорва авторството на приложения към исковата молба договор за кредит. Моли съда да
отхвърли иска.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
Настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявения иск за
недоказан и поради това неоснователен.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест в определението на съда от 08.11.2021 г., ищецът е следвало при
условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между ответника и „Юробанк България” ЕАД, по което последното е
изпълнило задълженията си точно, както и забавата на ответника да изпълни задълженията
си по договора в уговорения срок.
Въпреки че доказателствената тежест е указана с доклада по делото,
надлежно съобщен на ищеца, в настоящото производство ищецът не съумя да проведе пълно
и главно доказване на претенцията си. По делото липсват каквито и да е било доказателства,
от които да е видно, че страните са сключили облигационен договор, упоменат в исковата
молба. Недоказано е основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение
между „Юробанк България“ ЕАД и С.К., цитирано в исковата молба, и неговия предмет –
предоставяне на заем, връщането на който се претендира, възникването, съществуването и
размера на претендираните от ищеца парични вземания. Установи се от приетата и
неоспорена съдебно графологическа експертиза, че подписите, положени върху договора от
кредитополучател, погасителния план към същия и бордеро от 31.07.2013 г. за получаване
на сумата, не са на СТ. ИВ. К.. Оспорването на авторството на документите е успешно
извършено от страна на ответника, поради което и представените доказателства, въз основа
на които ищецът обосновава претенциите си, следва да се изключат от доказателствения
материал. Други доказателства за установяване на исковете не са представени. Поради това
съдът намира, че ищецът не е доказал в настоящото производство, че е налице валидно
сключен между неговия праводател „Юробанк България“ ЕАД и ответника договор за
кредит, посочен в исковата молба като основание за заплащане на търсените суми, не е
установил, че е предоставен на К. сочения заем, чието връщане се иска. Поради това не е
установено да се дължи плащане от ответника по посочения в исковата молба договор за
кредит. Доказателствената тежест е указана от съда с определението по чл. 146 ГПК.
Наличие на облигационно отношение ищецът можеше да установи чрез всякакви допустими
съгласно процесуалния закон доказателства и доказателствени средства, което той не
направи, въпреки изрично разпределената от съда доказателствена тежест.
Ето защо съдът формира извод, че ищцовото дружество не е провело в
хода на производството по делото успешно пълно и главно доказване на дължимостта на
процесната сума за главница, а оттам се явява неоснователна и акцесорната претенция за
обезщетение за забава.
На ответника се дължат сторените в производство съдебно-деловодни
разноски в размер на 775 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Еос
2
матрикс” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от
Р. И. М. - Т., за приемане за установено, че ответникът С. И. К., ЕГН **********, адрес: гр.
Б., *** дължи на ищеца сумата от 3000 лева – част от общо дължимата главница в размер на
30000 лева по договор за потребителски кредит с опция „Флекси“ № FL698247/2169 от
31.07.2013 г., сключен между „Юробанк България“ ЕАД и ответника, сумата от 798,33 лева
мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 30.06.2018 г. до 14.06.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 15.06.2021 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
1335/16.06.2021 г. по ч. гр. д. № 4268/2021 г. на БРС.
ОСЪЖДА „Еос матрикс” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, представлявано от Р. И. М. - Т., да заплати на С. И. К., ЕГН
**********, адрес: гр. Б., ***, сумата 775 лева (седемстотин седемдесет и пет лева) съдебно-
деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: РТ

Съдия при Районен съд – Бургас: _______/п/________________
3