Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260022 14.09.2020 г.
Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд ...............…………………
колегия в публичното заседание на десети юли .............................................................
през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Андрей Андреев
при секретаря Т. Димитрова ..........…....…....................…...
и в присъствието на
прокурора
.............................................……………… като разгледа
докладваното от съдията А. Андреев
...…......................…..................... гр. дело № 302 по описа
за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Прeдявен е иск
с правно основание чл.108 ЗС вр. чл. 537, ал.2 ГПК.
ИЩЕЦЪТ
– З.Н.П. като настойник на поставения под пълно
запрещение Н.Ж.С.,*** твърди, че с нотариален акт от 16.10.1996 г. бабата на
детето по б.л. прехвърлила 1/2 ид.ч. от притежаваните от нея 6/10 идч. от имот
– поземлен имот ведно с построената в него жилищна сграда на два етажа с
идентификатори 21052.1008.101 с площ от 372 кв.м. и 21052.1008.101.1 със
застроена площ от 59 кв.м., срещу задължението за гледане и издръжка, като до
навършване пълнолетие от детето задължението се поемало от майката. Ответниците се снабдили с констативен
нотариален акт за собственост по наследство през 2013 г. за целия имот. През
2017 г. третият ответник продал на първия ответник своята идеална част от
придобития по наследство имот, с което баща му станал собственик на ½
ид.ч. от имота. Баща му придобил тази част в режим на СИО със съпругата си.
През 2017 г. бил предявен иск за делба, образувано гр.д. № 1645/2017 г. по
описа на съда, като процесният имот бил възложен с собственост на първия ответник. Счита, че извършената делба е
нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН.
Моли след установяване на изложеното, съдът ди признае за установено по
отношение на ответниците, че е собственик на 3/10 ид. ч. от имота и първите
двама ответници да бъдат осъдени да предадат владението на идеалните части от
имота. Моли за прогласяване на нищожност на извършената делба, както и на
основание чл.537 ГПК да се отмени констативния нотариален акт. Претендира
деловодни разноски. Оспорва предявените от двамата от ответниците насрещни
искове, като прави възражение за изтекла погасителна давност.
ОТВЕТНИКЪТ – Ж.С. *** подава
отговор. Посочва, че едва сега узнава за извършеното действие от страна на
майка му. Излага насрещни твърдения, вкл. и за извършено преди този момент
прехвърляне на имота, който договор бил развален. Счита, че са налице условия
за разваляне на договора, тъй като не били предоставяни грижите и издръжката.
До смъртта на майка си той полагал грижи за нея. Счита, че е налице пълно
неизпълнение и предявява насрещен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
ОТВЕТНИКЪТ
– А.П.Г. *** подава отговор, с който оспорва изцяло исковата молба. Счита
представеният нотариален акт за нищожен. Представя писмени доказателства и
предявява насрещен иск с правно основание чл.26 ЗЗД, като моли за признаване на
установено, че извършената сделка срещу задължение за гледане и издръжка е
нищожна като привидна и поради заобикаляне на закона и като сделка, която
накърнява добрите нрави. Представи писмени доказателства, моли за въпроси към
ищеца по чл.176, ал.1 ГПК и за допущане на свидетели.
ОТВЕТНИКЪТ
– КОЛЮ С.К. *** не подава отговор и не взема становище.
ОТВЕТНИКЪТ
– Д.С. *** не подава отговор. В молба взема становище и посочва, че майка й
била вярваща и ходела в Евангелска църква, като З. я следяла и използвайки
църквата я принудила да прехвърли половината от имота си на Н. за гледане и
издръжка. Не дошли на погребението на майка й. същите никога не били полагали грижи, нито давали
издръжка.
ОТВЕТНИКЪТ
– К.С.Т. *** не подава отговор и не взема становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
от фактическа страна следното:
З.Н.П. и Ж.С.Г. са сключили брак на
24.06.1984 г. Бракът им е бил прекратен с влязло в законна сила Решение №
89/11.03.1985 г. на РС-Димитровград. Синът им Н.Ж.С. е роден на *** г.
С н.а. за покупко-продажба на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка от 23.01.1991 г. № 47, т.І, д. № 75/91
г. на нотариус при РС-Димитровград, М.Ж.Г. прехвърля на сина си Ж. С.Г. 6/10 ид.ч. от дворно място от 385 кв.м., ведно със същата
идеална част от жилищна сграда, навес и обор, находящи се в гр.Димитровград, **************,
за който имот пл. № 87 се отрежда парцел ІІ в кв.16-А по плана на
гр.Димитровград, срещу задължение за грижи за прехвърлителката и предоставяне
за пожизнено ползване на една стая.
С Решение №
466/28.08.1992 г. по гр.д. № 554/92 г. на РС-Димитровград, на осн. чл.87, ал.3 ЗЗД е развален сключения с н.а. № № 47, т.І, д. № 75/91 г. договор за
покупко-продажба на имот срещу задължение за гледане и издръжка. Решението е
влязло в законна сила на 15.09.1992 г.
След разваляне на този договор М.Ж.Г. на
16.10.1996 г. с н.а. № 104, т.V, д. № 1641/96 г. е продала на внука си Н.Ж.С.,
действащ чрез законния си представител З.Н.П. 1/2 ид. ч. от собствените си 6/10 ид.ч. от жилищна сграда,
построена в дворно място от 385 кв.м., в гр.Димитровград, **************, за
който имот пл. № 87 се отрежда парцел ІІ в кв.16А по плана на гр.Димитровград,
срещу задължението за гледане и издръжка, което до навършване на пълнолетие от Н.С.
се поема от майка му З.П.. Купувачът
действащ чрез законния си представител е заявил, че е съгласен и купува идеалната част от къщата, подробно
описана в т.1 на този договор и при условията на същата точка.
С констативен н.а. за
собственост на недвижим имот от 25.09.2013 г. № 21, т.3, рег. № 5328, д. №
386/2013 г. на Нотариус с № 096 НК, с който на осн. чл.587, ал.1 ГПК са
признати К.Т., Д.А., К.К. и Ж.Г. за собственици по нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти по наследство от наследодателя им С. К.Г. и М.Ж.Г.
писмени документи и регулация на недвижимия имот: ПИ с идент. 21052.1008.101 с
площ 372 кв.м., Димитровград, ******, ведно с построените в имота Еднофамилна
жилищна сграда с кадастрален идентификатор 21052.1008.101.1 със застроена площ
59 кв.м. на два етажа с предназначение жилищна сграда – еднофамилна.
С нотариален акт от
09.06.2017 г. № 57, т.ІІ, дело № 231/2017 г. на Нотариус с № 398 К.С.К. е
продал на Ж.С.Г. собствената си ¼ ид.ч. от съсобствените им: ПИ с идент.
21052.1008.101, ведно с построената в него Еднофамилна жилищна сграда с идент.
21052.1008.101.1.
Към датата на сключване
на сделката Ж.Г. е в граждански брак с А.П.Г., сключен на 06.10.1993 г.
, С решение № 51/09.02.2018
г. по гр.д. № 1645/2017 г. на РС-Димитровград е допусната съдебна делба на ПИ и
Еднофамилната жилищна сграда между и при квоти: 2/4 ид.ч. за Ж.Г., ¼ за Д.А.
и ¼ ид.ч. за К.Т., а с решение № 369/02.11.2018 г. по същото дело
делбата е извършена, като на основание
чл.349, ал.2 ГПК в изключителен дял на Ж.Г. са поставени ПИ и еднофамилната
сграда, като същият е осъден да заплати в шестмесечен срок да заплати на всеки
един от останалите съделители Д.А. и К.Т. по 5675 лева – парично уравнение.
Н.Ж.С. е бил поставен
под пълно запрещение с Решение от 18.04.2019 г. по гр.д. № 32/2019 г. на
ОС-Хасково, като настойник по право - чл.173, ал.2 СК е З.Н.П..
По делото бяха събрани и
гласни доказателства.
От показанията на свид.Г.П.,
сестра на З., се установи, че имота бил прехвърлен когато детето било на 10-11
г. М. прехвърлила имота, тъй като разчитала на тях, идвала често в дома на
майка й и сестра й. Не можела без детето. Идвала по два-три пъти седмично пеша,
била много здрава, стояла до обяд или цял ден. Ж. и съпругата му не допускали
баба Мария в дома си. тях. Сестра й З. не била ходила в „Марийно“ да помага за
гледането на бабата, тъй като не я пускали там.
Ж. поискал да не изпращат и детето. Баба М. починала от разкъсване от
кучета около 2012-2013 г. Била здрава, само веднъж лежала в болница – заради
заболяване на дробовете. Веднъж Ж., заедно с брат му и двете сестри дошли да
дадат някаква сума за прехвърленото имущество на Н., но предложената сума била
нищожна. Баба М. разчитала на сестра й да я гледа. Н. не бил в съС.ие да се
грижи.
Свид. Г.Д.„ установи, че
при раждането на Н., З. вече не била в къщата, като след това свидетелят не я е
виждал. Бил в Германия от 81 до 91 г. Единственият човек, който се грижил за
баба М. бил К., който й носил храна и пари и оправял всичко. Ж. бил на горния
етаж от къщата, но той имал по-особено отношение към нея. Н. не е в съС.ие да
се грижи за баба М.. Тя била много оправна жена и ако е имало нужда К. се е
занимавал с тези работи. Сега в момента в имота живеели Ж. и жена му А..
Свид. Р.И. – съсед
установи, че З. живяла в къщата около 7-8 месеца, те ту се разделяли, ту се
събирали, имали семейни проблеми. З. и сина й не са се грижили за баба М., не
са й помагали. Ж. живееше в къщата, но бяха разделени. Може да се каже, че са били
в добри отношения. Не знае дали баба М. е посещавала З.. Не може да каже дали З.
е помагала за издръжката и прехраната, тъй като свидетелката живеела в отделна
къща. Синът на М. й помагал. Баба М. не страдала от някакво сериозно заболяване,
починала от разкъсване от кучета, когато тръгнала за гробищата през 2011 г.
Жената е намерена в кв.Марийно, където едно време било БКС.
По реда на чл.176, ал.1 ГПК ищцата З.П. дава обяснения за обстоятелствата по делото: Посочва, че
правили сватбата на 24.06.1984 г., след което забременяла и се родил на *** г. Н..
В този период живели на втория етаж от къщата в кв.Марийно. Напуснала къщата
октомври-декември 1984 г. тъй като започнали неприятностите, и отишла при
своите родители. Живели заедно около четири месеца с Ж.. Когото детето било на
около 5 години веднъж Ж. я посетил на работно й място, като поискал отново да
се съберат. Тя се скарала със своите родители и се върнала в „Марийно“. Ж.
поставил условие да сменят името на детето, тъй като било записано на нейния
баща, ходили в Хасково и го сменили. Втория път живели четири пет-месеца – от
пролетта до есента. След това пак се разделили. След като Ж. се оженил, баба М.
била пъдена и гонена и идвала при тях в дома й. Идвала и искала да я гледат.
Искала да се премести при нея, но тогава я изяли кучетата. До последно идвала
пеш до „Марийно“. Била болна и лежала в туберколозното отделение, където ходили
да й носят храна – в периода 1990-1992 г. Идвала в дома им поне два пъти
седмично.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.108 ЗС,
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без основание.
Този
иск се явява основателен, но отчасти – само относно посочените идеални части от
еднофамилната жилищна сграда, построена в поземления имот, без идеалните части
от имота.
С нотариалният акт от
1996 г. М. Г. е продала на внука си срещу задължение за гледане и издръжка
½ ид.ч. от собствените й 6/10 ид.ч. от жилищната сграда, построена в
посеченото дворно място, без да прехвърля идеални части от собствеността върху
дворното място. Това е изрично посочено в т.2, където купувачът е заявил, че е
съгласен и купува идеална част от къщата.
Н.Ж.С. е станал
собственик на 3/10 ид.ч. от жилищната сграда, по силата на договора за
прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за гледане и издръжка. Прехвърлителката
притежава 6/10 ид. ч. от имотите, доколкото към датата на сделката, съпругът й С.
к.Г. и бил починал – починал на 13.05.1987 г., като негови наследници са
съпругата му-прехвърлителка и четирите им деца, ответници по делото.
В този връзка липсва
спор относно притежаваните от М.Ж.Г. идеални части от имотите към датата на
договора. Преди тази сделка, през 1991 г. същата е била прехвърлила срещу
гледане и издръжка на Ж.С.Г. своите 6/10 ид.ч. от дворното място и построената
в него жилищна сграда, навес и обор, която сделка е била развалена с
представеното решение по гр.д. № 554/1992 г. на РС-Димитровград, влязло в
законна сила на 15.09.1992 г.
С констативен н.а. за собственост на
недвижим имот от 25.09.2013 г. № 21, т.3, рег. № 5328, д. № 386/2013 г. на
Нотариус с № 096 НК, с който на осн. чл.587, ал.1 ГПК са признати К.Т., Д.А., К.К.
и Ж.Г. за собственици по нотариален акт за собственост върху недвижими имоти по
наследство от наследодателя им С. К.Г. и М.Ж.Г., писмени документи и регулация
на недвижимия имот: ПИ с идент. 21052.1008.101 с площ 372 кв.м., Димитровград, ******,
ведно с построените в имота Еднофамилна жилищна сграда с кадастрален
идентификатор 21052.1008.101.1 със застроена площ 59 кв.м. на два етажа с
предназначение жилищна сграда – еднофамилна.
Този нотариален акт е
констативен, но засяга правата на Н.Ж.С., който към този момент се явява
собственик на 3/10 ид.ч. от жилищната сграда. С акта наследниците не биха могли
да придобият собствеността на притежаваните от него идеални части от сградата,
доколкото липсва основание за придобиването – прехвърлителна сделка или
давностно владение. Следва да бъде отменен на основание чл.537, ал.2 този
констативен нотариален акт до размера на притежаваните от него 3/10 ид.ч. от
жилищната сграда.
След снабдяване с този
акт, Ж.Г. е закупил от брат си ¼ ид.ч. от поземления имот и жилищната
сграда, но ответникът не би могъл да придобие с тази сделка идеалните части от
сградата, притежавани от сина му Н.С.. Сделката е възмездна и е сключена по
време на брака на Ж.Г. и А.Г., която също става съсобственик в имотите.
Въз основа на
констативния акт и покупката на идеалните части от имота по гр.д. № 1645/2017
г. е извършена съдебна делба на поземления имот и жилищната сграда. В това производство не е взел участие
притежателят на идеалните части от жилищната сграда Н.С..
Съгласно чл. 75, ал.2 ЗН, когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е
изцяло нищожна.
Следва съдебната делба
да се прогласи за нищожна. При нищожна делба конститутивното й действие не е
настъпило, т.е не е възникнала индивидуална собственост в полза на
съделителите.
По отношение на
предявените насрещни искове:
Ответникът Ж.С.Г. е
предявил насрещен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД – за разваляне на
сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, поради пълно неизпълнение от страна на преобретателя.
Правото за разваляне на
договора за гледане и издръжка поради неизпълнение принадлежи на прехвърлителя,
респ. след неговата смърт като имуществено право преминава в наследството.
Ищецът прави възражение
за изтекла погасителна давност. Възражението е основателно.
Съгласно чл.110 ЗЗД с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. Наследодателят на ответниците М.Ж.Г. е починала на
23.07.2011 г., поради което иск за развалена на договор за гледане и издръжка
би могъл да бъде предявен най-късно до 23.07.2016 г. Насрещната искова молба е
подадена на 16.05.2019 г., т.е. след изтичане на погасителната давност, поради
което искът следва да се отхвърли като неоснователен – погасен по давност.
Ответникът А.П.Г.
предявява насрещен иск за прогласяване нищожността на сделката, поради
заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и поради привидност на
договора – основания по чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД.
Съдът намира, че не се
установява по делото първото посочено основание за нищожност на договора. За да
е налице този порок на сделката е необходимо правната норма от външна страна да
е спазена, но страните да са имали за цел да постигнат непозволен или забранен
от закона резултат. Не се сочи от страна на ответника кой е преследваният
непозволен или забранен такъв резултат.
Не са налице и
останалите две основания за нищожност на договора – противоречие с добрите
нрави и привидност на договора. Те са мотивирани от ответника с това, че: по
време на сделката, както прехвърлителя, така и преобретателя не са разбирали свойството и значението на
извършеното действие на майка си, а прехвърлителката не е била осведомена за съС.ието
му.
В случая за малолетното
дете е действал неговия законен представител, който е сключил сделката. Не се
ангажираха каквито и да е доказателства за това, че към датата на сделката
прехвърлителката не е могла да разбира свойството и значението на извършеното.
Същата е била дееспособна, а и всички събрани по делото гласни доказателства
сочат, че М. Г. е било в добро здраве.
Действието на решението
за поставяне под запрещение е конститутивно, не установява от кога е могло
лицето да се постави под запрещение, а успешното провеждане на иска по чл.5 ЗЛС
е без значение за сключените договори преди влизането му в сила.
Всъщност изложените от
ответника твърдения са относими към унищожаемост на договорите – заплашване,
измама, и т.н. Възможността да се иска унищожение е предоставена само на
страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Ответникът А.Г. не е
наследник на М. Г..
Съдържанието на
понятието „добри нрави“ следва да се търси в обективните морални категории,
които са възприети в обществото, но поради своя социално-етичен характер не са
скрепени със закон и основно са свързани със забраната да се вреди другиму,
възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно
или материално положение. В случая сключването на договора за гледане и
издръжка не противоречи на добрите нрави.
Чл.26, ал. 2 ЗЗД обявява за нищожни и привидните
сделки. При тях има обективиране на воля, но зад това изявление няма
съответстваща й вътрешна воля. Воля има, но тя не е в посоката на изразеното.
Страните не желаят настъпването на изразените правни последици и поради това
волеизявлението не поражда правни последици. Поради това и сделката е нищожна.
По делото ответникът не
доказа привидността на сделката, а именно, че и двете страни не са желаели
настъпването на правните последици на тази сделка. Не се доказва и какви са
действително желаните от страните правни последици.
Предявеният насрещен иск
следва да се отхвърли.
По разноските:
На ищеца се дължат
разноски по производството, с оглед уважаването на иска. Доколкото иска по 108
ЗС е основателен само в частта по
отношение на идеалните части от сградата в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски съразмерно уважената част - при
отчитане на стойността на 3/10 ид.ч. от земята, която възлиза на 793,05 лева.
Или в полза на ищеца се следват 569,67 лева разноски, доколкото не са
представени доказателства за заплащане в пълен размер на уговореното
възнаграждение по иска или по 113,93 лева за всеки от ответниците. В полза на
ищеца следва разноски и по насрещните
искове в размер на 1000 лева заплатено възнаграждение, които следва да се
заплатят от първите двама ответници, но в полза на последните се следват и по
148,00 лева разноски, или след компенсация в полза на ищеца против първите
двамата ответници следва да се присъдят по 465,94 лева разноски.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ж.С.Г.,
ЕГН **********, А.П.Г., ЕГН **********,***, К.С.К. ***, ЕГН **********, Д.С. ***4,
ЕГН ********** и К.С.Т. ***, ЕГН **********, че Н.Ж.С., ЕГН **********,
представляван от настойника З.Н.П., ЕГН **********, двамата от гр.Димитровград,
********************** е собственик на следния недвижим имот:
1.
3/10 (три десети) идеални части от ЖИЛИЩНА
СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА с
идентификатор 21052.1008.101.1, застроена
площ от 59 кв.м., брой етажи 2, построена в Поземлен имот с идентификатор
21052.1008.101 по кадастрална карта на гр.Димитровград, одобрена със Заповед
№РД-18-38/05.07.2006 г. на ИД на АК гр.София, с адрес: гр.Димитровград,
кв.Марийно, **************а, с площ от 372 кв.м.
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
относно 3/10 ид.ч. от Поземлени имот с идентификатор 21052.1008.101 по
кадастрална карта на гр.Димитровград.
ОСЪЖДА
Ж.С.Г., ЕГН **********, А.П.Г., ЕГН **********,***, да предадат на Н.Ж.С., ЕГН **********, представляван от настойника З.Н.П.,
ЕГН **********, двамата от гр.Димитровград, **********************владението на описаният по-горе имот: 3/10 (три десети) идеални части от
ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор 21052.1008.101.1.
ОТМЕНЯ
Нотариален акт от 25.09.2013 г. № 21, т.3, рег. № 5328, д. № 386/2013 г. на
Нотариус с № 096 НК, в частта по
отношение на 3/10 ид.ч. от ЖИЛИЩНА
СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА с
идентификатор 21052.1008.101.1., на основание чл.537, ал.2, изр.3 ГПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА съдебната делба
по гр.д. № 1645/2017 г. по описа на РС-Димитровград, допусната с Решение №
51/09.02.2018 г. и извършена с Решение № 369/01.11.2018 г. по същото дело,
между Ж.С.Г., ЕГН ********** ***, К.С.К. ***, ЕГН **********, Д.С. ***4, ЕГН **********
и К.С.Т. ***, ЕГН **********, по
отношение на описаната по-горе жилищна сграда-еднофамилна, на основание
чл.75, ал.2 ЗН.
ОТХВЪРЛЯ
насрещния иск на Ж.С.Г., ЕГН ********** *** против Н.Ж.С., ЕГН **********,
представляван от настойника З.Н.П., ЕГН **********, двамата от гр.Димитровград,
********************** с правно чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне поради пълно
неизпълнение на покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, обективиран в нотариален акт
от 16.10.1996 г. № 104, т.V, д. № 1641/96 г. на
РС-Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН - погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на А.П.Г., ЕГН **********,***
против Н.Ж.С., ЕГН **********, представляван от настойника З.Н.П., ЕГН **********,
двамата от гр.Димитровград, ********************** с правно основание чл.26,
ал.1 и 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на покупко-продажба на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт от
16.10.1996 г. № 104, т.V, д. № 1641/96
г. на РС-Димитровград, поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите
нрави и поради привидност на договора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ж.С.Г., ЕГН **********,*** да заплати на З.Н.П., ЕГН ********** като настойник на Н.Ж.С., ЕГН **********,***
направените деловодни разноски в размер на 465,94
лева.
ОСЪЖДА А.П.Г., ЕГН **********,*** да заплати на З.Н.П., ЕГН ********** като настойник на Н.Ж.С., ЕГН **********,***
направените деловодни разноски в размер на 465,94
лева.
ОСЪЖДА К.С.К. ***, ЕГН ********** да заплати на З.Н.П., ЕГН ********** като настойник на Н.Ж.С., ЕГН **********,***
направените деловодни разноски в размер на 113,93
лева.
ОСЪЖДА Д.С. ***4, ЕГН ********** да заплати на З.Н.П., ЕГН ********** като настойник на Н.Ж.С., ЕГН **********,***
направените деловодни разноски в размер на 113,93
лева.
ОСЪЖДА К.С.Т. ***, ЕГН ********** да заплати на З.Н.П., ЕГН ********** като настойник на Н.Ж.С., ЕГН **********,***
направените деловодни разноски в размер на 113,93
лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: