Р Е Ш Е Н И Е  №

 

              гр. София, 23.10.2019г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                 Председател: Райна Стефанова

                                                                                                    Членове:  Анна Ненова

         Александър Ангелов

                  

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 13363 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството е по реда  чл. 435 , ал. 2, т. 2 и т. 7 от ГПК.

            Образувано е по жалба  вх. № 21625 от 26.08.2019г. на Р.П.В. по изпълнително дело № 2019858040576 на ЧСИ У.Д., рег.  № 858 на КЧСИ.

            В жалбата жалбоподателят – длъжник в изпълнителното производство възразява срещу наложения запор върху цялото му трудово възнаграждение, наложената възбрана, размера на разноските по изпълнението, размера на задължението, както и се иска прекратяване на производството поради смърт на една от страните -  В.П.И..  

            Взискателят „Т.С.“ ЕАД не е дал становище по жалбата.

Частният съдебен изпълнител, чрез помощник, в изложени мотиви оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се законосъобразност на извършените изпълнителни действия.

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 2019858040576 на ЧСИ У.Д. е било образувано въз основа на молба от 29.05.2019г. на „Т.С.“ ЕАД, с приложен изпълнителен лист от 18.04.2019г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 31 състав,  по гр.д. № 17507/2017г.     

Съобразно диспозитива на изпълнителния лист, жалбоподателят е бил осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 237. 61 лева главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г. за имот с адрес гр. София, ж.к.“********, аб. № 122065, със законната лихва от 21.03.2017г. до изплащане на вземането и 121. 30 лева мораторна лихва до 10.03.2017г.

Като длъжници в изпълнителния лист са били посочени още П.И.В. и В.П.И., срещу които също се е водило делото за дължимите от тях суми, съгласно листа.

  Съгласно сметка  от 29.05.2019г., изготвена от частния съдебен изпълнител, от длъжниците са  били дължими 108 лева с ДДС от разноските по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители – 20 лева за образуване на изпълнителното дело (т. 1 от ТТРЗЧСИ), 20 лева за връчване на покана (т. 5), за извършване на справка – 20 лева (т. 3) и налагане на запор – 30 лева, общо 108 лева с ДДС, както и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Визпратената до жалбоподателя – длъжник покана за доброволно изпълнение изх. № 17866/25.07.2019г., неговата част от разноските е била посочена на  306. 88 лева. Сумите по изпълнителния лист са били посочени в размер на 1 237. 61 лева главница, 121. 30 лева изтекли лихви, 299. 09 лева лихви. Допълнително са били посочени като дължими  72. 22 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за взискателя, общо от 100 лева, които са били и претендирани от „Т.С.“ ЕАД.

Поканата до Р.П.В. е била връчена на 19.08.2019г. лично.

По делото са били събрани данни за трудовите договори за длъжниците, притежаваните от тях банкови сметки и недвижимо имущество, но единствено е бил наложен запор върху банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД.

Междувременно   всички претендирани по делото суми са били платени с платежни нареждания от 09.09.2019г. и 16.09.2019г., включително от името на  наследниците по закон на В.П.И., за който се е установило, че междувременно е починал.

Поради извършеното плащане изпълнителното дело е било прекратено на 30.09.2019г. с влязло в сила постановление на частния съдебен изпълнител.

При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като  подадена срещу подлежащи на обжалване актове по чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 7 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

По същество жалбата е неоснователна.

По изпълнителното дело няма налаган запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.П.В., нито налагана възбрана върху имуществото му, а дължимите суми са били платени чрез извършено от него  отделно плащане по банков път. Така няма насочване на изпълнението върху имущество, което е несеквестируемо.

Същевременно начислените такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители са били в нормативно установените размери и съответно на извършените изпълнителни действия и задълженията на длъжника. Разноските на взискателя са били единствено за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ – 100 лева.

В настоящото производство не може да бъде преценяван размера на задълженията на длъжника – жалбоподател, а единствено издаденият изпълнителен лист подлежи на изпълнение, както и смъртта на един от останалите длъжници няма връзка с образуваното срещу жалбоподателя изпълнително производство  и това оплакване по подадената жалба също е неоснователно.

При изложеното подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното съдът  

    

                                                     Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ без уважение  жалба  вх. № 21625 от 26.08.2019г. на Р.П.В., с ЕГН ********** и адрес ***, по изпълнително дело № 2019858040576 на ЧСИ У.Д., рег.  № 858 на КЧСИ.

Решението е окончателно.

 

                                                                       Председател:

                                                                                   

 

                                                                                    Членове:1.

                                                                                                                          2.