НОХД № 69/2021 год.
МОТИВИ:
Обвинението (след направеното от
прокурора изменение по реда на чл.287, ал.1 от НПК в хипотезата на съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението, която води до прилагането
на закон за същото еднакво наказуемо престъпление) е против подсъдимата Р.Х.Д. *** за
престъпление по чл.172б, ал. 1 от НК,
във връзка с чл.13, ал.2, т.2 във връзка с ал. 1 от Закона за марките и
географските означения (ЗМГО) за това, че на 16.01.2020
год. в гр.********, пл. „20-и април“, в търговски обект – магазин за дрехи,
стопанисван от ЕТ „ Р. – Р.Д.“*** с ЕИК: *********, с управител Р.Х.Д., без
съгласието на притежателите на изключителните права на търговските марки, а
именно фирмите :
- НАЙК
Иновейт Си Ви – САЩ / NIKE INOVATE C.V.
One Boverman Drive, Beavertonq Oregon ********* USA / – притежател на търговска
марка „NIKE“, представлявани за
Република България от търговско дружество „ПЕТОШЕВИЧ“ ЕООД, гр. София, с представител М Д Хот гр. София,
- Адидас АГ
/Adidas AG Postfach 1120 D – 91072 Herzogenaurach/, Адидас Интернейшънъл
Маркетинг Б.В. /Adidas International Marketing BV, Atlas Arena, Afrika
Building, Hoogoorddreef 9a, Amsterdam ZO 1101 BA, NL/ - притежатели на
търговската марка „Adidas“/Адидас/ представлявани за Република България от търговско дружество „АРСИС Консултинг“
ЕООД с представител А.Т. Т. от гр. София,
- Томи
Хилфигер /TOMMI HILFIGER LICENSING B.V. Danzigerkade 165 NL –
1013 AP AMSTERDAM (NL)/ - притежател на търговската марка TOMMI HILFIGER /Томи
Хилфигер/, представлявани за Република България от търговското дружество
„ТУРКУ, ТАДЖЕР ЕНД ТУРКУ“ ООД, гр.София, с представител А.С.Т. от гр. София,
- Лакост -
Франция /LAKOSTE 23-25 rue de Provence F – 75009 PARIS (FR)/, притежател на
търговската марка LAKOSTE /Лакост /,
представлявана за Република България от адвокатско дружество „Павлов и Ко“, гр.София
с представител М.Ю.Л. от гр. София,
е използвала без правно основание
в търговската си дейност следните обекти на индустриална собственост:
- марка на Европейския съюз NIKE
/фигуративна/, рег.№ ********* от 12.03.2005 г.със срок на действие до 2025 г.,
регистрирана за стоки в клас 25 „облекло“, притежание на NIKE INOVATE C.V. USA
-
марка на Европейския съюз NIKE /комбинирана/, рег.№*********/08.07.**96г.
със срок на действие до 2026 г., регистрирана за стоки в клас 25 „облекло“,
притежание на NIKE INOVATE C.V. USA
- марка
на Европейския съюз NIKE /словна/, рег.№*********/08.07.**96 г. със срок на
действие до 2026 г., регистрирана за стоки в клас 25 „облекло“, притежание на
NIKE INOVATE C.V. USA
- марка на Европейския съюз,
представляваща надпис „DRI-FIT“ /словна/, рег.№*********/08.07.**96г. със срок
на действие до 2026 г., регистрирана за стоки в клас 25 „облекло“, притежание
на NIKE INOVATE C.V. USA
- национална търговска марка, представляваща
надпис Adidas /словна/, с №12670/22.02.**80г. със срок на действие до 2030 г.,
регистрирана за стоки в клас 18 и 25, притежание на Adidas AG Германия
- марка на
Европейския съюз Adidas /комбинирана/, с рег. №*********/28.07.2006 г. със срок
на действие 2026 г., регистрирана за стоки в клас 25 „облекло“, притежание на
Adidas AG Германия
- марка на Европейския съюз Adidas
/фигуративна/, с рег. №*********/28.07.2006 г. със срок на действие 2026 г.,
регистрирана за стоки в клас 18, 25 „облекло“ и 28, притежание на Adidas
International Marketing BV, Нидерландия
- марка на
Европейския съюз TOMMI HILFIGER /словна/, с рег. № *********/ 01.04.**96 г. със
срок на действие до 2026 г., регистрирана за стоки в клас 18 и 25, притежание
на TOMMI HILFIGER LICENSING B.V., AMSTERDAM (NL)
- марка на
Европейския съюз TOMMI HILFIGER /фигуративна/, с рег. № *********/ 29.03.**96
г. със срок на действие до 2026г., регистрирана за стоки в клас 3, 18 и 25,
притежание на TOMMI HILFIGER LICENSING B.V., AMSTERDAM (NL)
- марка на
общността TOMMI HILFIGER /фигуративна/, с рег. № 1225683/ 16.05.2014г. със срок
на действие до 2024 г., регистрирана за стоки в клас 3, 18 и 25, притежание на
TOMMI HILFIGER LICENSING B.V., AMSTERDAM (NL)
- марка
„LACOSTE“ /словна/, с рег. № 437000/ 25.04.**78г. със срок на действие до
2028г., регистрирана за стоки в клас 25, притежание на LAKOSTE 23-25 rue de
Provence F – 75009 PARIS (FR)
- марка
„LACOSTE“ /графична/, с рег. № 437001/ 25.04.**78г. със срок на действие до
2028 г., регистрирана за стоки в клас 25, притежание на LAKOSTE 23-25 rue de
Provence F – 75009 PARIS (FR),
като е предлагала за продажба
следните стоки, идентични с тези, за които марките са регистрирани, с поставени
върху тях знаци, идентични на гореизброените марки, а именно:
- 2 /два/ броя
тениски с поставени знаци, идентични на марката
Томи Хилфигер /TOMMI HILFIGER LICENSING B.V./ с единична стойност
142,80, на обща стойност 285,60;
- 2
/два/ броя тениски с поставени знаци, идентични на марката Лакост - Франция /LAKOSTE/, с единична
стойност 137,90 лева, на обща стойност 275,80 лева
и
- 1 бр.
спортен екип /горна и долна част/ с поставени знаци, идентични на марката НАЙК Иновейт Си Ви – САЩ /NIKE INOVATE C.V./, с единична стойност
104,70 лева,
и е съхранявала с цел продажба
следните стоки, идентични с тези, за които марките са регистрирани, с поставени
върху тях знаци, идентични на гореизброените марки, а именно:
- 21/двадесет и един/ броя спортни екипи /горна
и долна част/ с поставени знаци,
идентични на марката НАЙК Иновейт Си Ви – САЩ /NIKE INOVATE C.V. / с единична стойност от
104,70 лв. на обща стойност 2**8,70
лева;
- 6 /шест/
броя само долна част на спортен екип с поставени знаци идентични на марката
НАЙК Иновейт Си Ви – САЩ /NIKE INOVATE
C.V./ с единична стойност 61,20 лева, на обща стойност 367,20 лева;
- 5 /пет/
спортни екипи, състоящи се от горна и долна част с поставени знаци, идентични
на марката Адидас АГ /Adidas AG /, с единична стойност 97,20 лева, на обща
стойност 486 ,00 лева,
като обща стойност на предлаганите и съхраняваните
стоки с цел продажба е 3718,00
лева.
Производството
пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVII от НПК в хипотезата на чл.371,
т.1 НПК, като не бе проведен непосредствен разпит на свидетелите М.Л., А И., М.Т.в
и А.Т..
В съдебно
заседание, представителят на ТО – ******** при Районна прокуратура –
Пазарджик поддържа обвинението и пледира
за осъдителна присъда и налагане на подсъдимата на наказание лишаване от
свобода в размер на шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен
срок от три години, както и глоба в размер на 3 500 лв.
Подсъдимата се
явява лично в съдебно заседание и с упълномощен защитник. Дава обяснения по обвинението.
Лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдана.
Защитника на
подсъдимата излага съображения касаещи процесуалната годност на извършения
оглед на местопроизшествието. Счита че това следствено действие следва да бъде
изключено от доказателствения материал, тъй като по същината си представлявало
претърсване и изземване, за което нямало одобрение от съда. Освен това анализът
на доказателствата водил до извода, че поемните лица не са присъствали на
огледа. Липсвал субективния елемент на престъплението, тъй като от подсъдимата
не можело да се очаква да разграничи оригиналната стока от фалшивата.
Районният съд,
след като обсъди и прецени събраните по делото писмени, гласни и веществени
доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
следното:
На 16.01.2020
год., съгласно утвърден от Началника на РУ - ******** план, свидетелите К. и Б.
*** извършили проверка на търговски обект - магазин за дрехи, находящ се в гр.********,
пл. „20-и април“, стопанисван от ЕТ „Р.
– Р.Д.” с управител подсъдимата Р.Д.. При проверката свидетелите Б. и К.
установили, че в магазина има изложени за продажба спортни дрехи с логото на
марките „Найк”, „Томи Хилфигер“ и „Лакосте“. Те забелязали картонена кутия,
пълна със спортни дрехи с поставена на нея цена за разпродажба от 25,00 /
двадесет и пет/ лева. В този кашон свидетелите Б. и К. забелязали един спортен
комплект от две части, сив на цвят с лого на марката „Найк“. Съпругът на
обвиняемата В.Д., който работел в магазина като продавач-консултант извадил
спортният екип от кашона и го поставил на стъклена витрина, зад която се
намирало мястото на продавача, непосредствено до кашона с дрехи. Свидетелите Б.
и К. забелязали още два броя тениски с логото на марката „Томи Хилфигер“ и два броя тениски с логото на марката
„Лакосте“, които били на закачалки на щендер от ляво на входната врата с
поставени на тях етикети с цена 21 лева.
След като се легитимирали, свидетелите Б. и К., попитали В.Д. дали в магазина има и други дрехи със защитени марки. Видимо ядосан
и ругаейки, че им съсипват бизнеса, В.Д. отишъл в складовото помещение,
откъдето изнесъл два черни полиетиленови чувала, в които имало спортни
комплекти (горнище и долнище)
маркирани с надписи „Найк“ и „Адидас“, както и долнища соло, маркирани с
надпис „Найк“.
В.Д. казал
на свидетелите Б. и К., че за
магазина отговаряла съпругата му – подсъдимата
Р.Д., която зареждала стоката, поради което свид.К. му казал да й се
обади, за да дойде. Междувременно свид.К. се обадил и докладвал на прекия си
ръководител, който изпратил на място дежурната оперативно-следствена група в
състав разследващ полицай и специалист - технически помощник – свид.С.Е.. Преди
пристигането им в магазина дошла и подсъдимата, която казала на свидетелите К.
и Б., че е купувала стоката от доста отдавна и че няма документ за същата. На
въпрос на свид.К. дали има разрешение за продажба на маркови стоки, подсъдимата
отговорила: „Какви разрешения искате вие. Съсипахте ни бизнеса. Ние ги вземаме
от дистрибутори тези стоки и те казват, че няма проблеми да ги продаваме.“ /цитат
от показанията на свид.К./.
В
присъствието на подсъдимата и в присъствието на поемните лица свид.С.У. и свид.М.В.
бил извършен оглед на
местопроизшествието от разследващия полицай, в хода на
който били описани, а впоследствие и иззети намерените в търговката площ
2 броя тениски,
маркирани с надпис и търговския знак на „Томи Хилфигер“, 2 броя
тениски, обозначени с графичен
знак, представляващ изображение на стилизиран образ на крокодил, типичен за
бранда „Лакосте“ и със самия надпис „Лакосте“ и 1 бр. спортен екип
/горна и долна част/ с надписи и фигуративния знак на „Найк“. От изнесените от складовото помещение чували били извадени
намиращите се в тях 21 броя спортни екипи /горна и долна част/ и 6 броя само долна част с надписи и
фигуративния знак на „Найк“, както и 5
броя спортни екипи /горна и долна част/, маркирани с надпис „Адидас“ и
фигуративния знак, типичен за бранда, изобразяващ три трапеца в триъгълен
комплекс.
С протокола за
оглед на местопроизшествие било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно е от заключението
на изготвената на досъдебното производство експертиза за нарушени права по
индустриална собственост, породени от регистрирани на територията на Р.България
търговски марки (стоково маркова
експертиза), приобщено към доказателствения материал по делото чрез прочитането
му и разпит на вещото лице, което съдът
цени като компетентно и обосновано,
инкриминираните вещи са
обозначени със следните регистрирани търговски марки: марка на Европейския съюз
NIKE /фигуративна/, рег.№ ********* от 12.03.2005 г. със срок на действие до
2025 г., регистрирана за стоки в клас 25 „облекло“, притежание на NIKE INOVATE
C.V. USA ; марка на Европейския
съюз NIKE /комбинирана/, рег.№*********/08.07.**96г. със срок на действие до
2026 г., регистрирана за стоки в клас 25 „облекло“, притежание на NIKE INOVATE
C.V. USA; марка на Европейския съюз NIKE /словна/, рег.№*********/08.07.**96 г.
със срок на действие до 2026 г., регистрирана за стоки в клас 25 „облекло“,
притежание на NIKE INOVATE C.V. USA; марка на Европейския съюз, представляваща
надпис „DRI-FIT“ /словна/, рег.№*********/08.07.**96 г. със срок на действие до
2026 г., регистрирана за стоки в клас 25 „облекло“, притежание на NIKE INOVATE
C.V. USA; национална търговска марка,
представляваща надпис Adidas /словна/ с №12670/22.02.**80 г. със срок на
действие до 2030 г., регистрирана за стоки в клас 18 и 25, притежание на Adidas
AG Германия; марка на Европейския съюз Adidas /комбинирана/ с рег.
№*********/28.07.2006 г. със срок на действие 2026г., регистрирана за стоки в
клас 25 „облекло“, притежание на Adidas AG Германия; марка на Европейския съюз
Adidas /фигуративна/, с рег. №*********/28.07.2006 г. със срок на действие 2026
г., регистрирана за стоки в клас 18, 25 „облекло“ и 28, притежание на Adidas
International Marketing BV, Нидерландия; марка на Европейския съюз TOMMI
HILFIGER /словна/, с рег. № *********/ 01.04.**96 г. със срок на действие до
2026 г., регистрирана за стоки в клас 18 и 25, притежание на TOMMI HILFIGER
LICENSING B.V., AMSTERDAM (NL); марка на Европейския съюз TOMMI HILFIGER
/фигуративна/, с рег. № *********/ 29.03.**96 г. със срок на действие до 2026 г.,
регистрирана за стоки в клас 3, 18 и 25, притежание на TOMMI HILFIGER LICENSING
B.V., AMSTERDAM (NL); марка на общността TOMMI HILFIGER /фигуративна/, с рег. №
1225683/ 16.05.2014г. със срок на действие до 2024г., регистрирана за стоки в
клас 3, 18 и 25, притежание на TOMMI HILFIGER LICENSING B.V., AMSTERDAM (NL);
марка „LACOSTE“ /словна/, с рег. № 437000/ 25.04.**78г. със срок на действие до
2028 г., регистрирана за стоки в клас 25, притежание на LAKOSTE 23-25 rue de
Provence F – 75009 PARIS (FR); марка „LACOSTE“ /графична/, с рег. № 437001/
25.04.**78г. със срок на действие до 2028г., регистрирана за стоки в клас 25,
притежание на LAKOSTE 23-25 rue de Provence F – 75009 PARIS (FR).
Установено е
от експерта, че маркировките на предлаганите за продажба и съхраняваните с цел
продажба от подсъдимата Д. спортни дрехи са идентични с обекти на регистрирани /защитени/ комбинирани,
фигуративни, графични и словни търговски марки, изброени горе.
Според вещото
лице вероятността от объркване на потребителите включвала възможност за
свързването на знаците върху стоките с регистрираните марки, действащи на
територията на страната, тоест създаване на погрешна представа за производителя
и опасност потребителят да вярва, че стоките са на същия производител. Преценката
за вероятността от объркване на потребителя се извършва на базата на всички
относими фактори, които са идентичност или степен на сходство на стоките,
идентичност или степен на сходство на знаците и формите, отличителните и
доминиращи елементи на конфликтните знаци и релевантния кръг потребители. В
случая всички тези фактори са били налице. Всички марки, изброени горе са добре
познати на релевантния потребител. Това са наложени на пазара марки с висока
репутация в резултат на дългогодишна употреба и интензивна реклама. По тази
причина поради идентичността на стоките и знаците съществува реална опасност
потребителите да бъдат объркани по отношение на търговския произход на
инкриминираните артикули.
Както в
заключението, така и в разпита си вещото лице установява, че всички
инкриминирани артикули са неоригинални / фалшиви, „менте“/ предвид факта че
носят регистриран знак без съгласие от притежателя на изключителното право на
индустриална собственост, което се предоставя чрез лицензионен договор или дистрибуторски права. Освен това
те са с ниско качество, а външните им белези показват неоригиналността на
специалиста в областта. Такива според вещото лице са разположението на
етикетите, вида на текстилните етикети, липсата на баркод, изписването по
етикетите, на които от едната страна била марката, а от другата страна се
съдържали правила към потребителите.
От
заключението на изготвената в съдебната фаза на процеса експертиза по оценка на
стоки по индустриална собственост, породени от регистрирани на територията на Р.България търговски марки,
което съдът цени като компетентно и обосновано,
се установява, че равностойността на инкриминираните артикули е в размер
на 3718,00 лева.
/В експертизата е посочена по-висока цена, предвид техническа грешки в
броя на спортните екипи „Адидас“, което
се коригира от вещото лице при разпита му в съдебно заседание/. Вещото лице е
изчислило стойността като еквивалент на имуществената вреда, изчислена според
правилата на чл.118 и чл.1** от ЗМГО, обн. Д.В. 98/13.12.20** г. и тълкувателно
решение № 1 по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСНК на ВКС.
От показанията
на свидетелите М.Л., А И., М.Т.в и А.Т., приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.1 от НПК се
установява, че притежателите на изключителните права на марките „Найк”,
„Адидас“ „Томи Хилфигер“ и „Лакосте“,
които те представляват на територията на Р.България не са
предоставяли под каквато и да е форма своето съгласие търговските марки,
които притежават да бъдат използвани под каквато и да е форма в търговската дейност от ЕТ „Р. – Р.Д.”, представляван от подсъдимата.
Всъщност това не се твърди от подсъдимата и е безспорно установен по делото
факт. Дори в обясненията си самата подсъдима, обръщайки се към прокурора
сподели, че ако мине в който и да е магазин, навсякъде ще намери неща, които не
са позволени за продажба.
Няма спор, че използването на знак, идентичен
или объркващо сходен на регистрирана марка, без разрешение на маркопритежателя,
е нарушение на правото му върху регистрираната марка, а стоките означени с този
знак представляват имитация на оригиналните.
Горната фактическа обстановка съдът възприе
изцяло от показанията на свидетелите М.Л., А И., М.Т.в и А.Т., приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.1
от НПК, изцяло от показанията на свидетелите С.К., Р.Б. и С.Е., частично от
обясненията на подсъдимата, изцяло от заключението на изготвената на
досъдебното производство експертиза за нарушени права по индустриална
собственост, породени от регистрирани на територията на Р.България търговски
марки (стоково маркова експертиза),
приобщено към доказателствения материал по делото чрез прочитането му и разпит на вещото лице, изцяло от
заключенията на изготвените в съдебната
фаза на процеса експертиза по оценка на стоки по индустриална собственост,
породени от регистрирани на територията на Р.България търговски марки и
почерковата експретиза, а също от писмените и веществени доказателства, приобщени
по делото.
Съдът кредитира изброените горе гласни,
писмени и веществени доказателства, т.к.
те са непротиворечиви по между си, хронологично точни и взаимно се допълват,
като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Съдът
не вярва на поемните лица С.У. и М.В., разпитани като свидетели по делото по
искане на защитника на подсъдимата. Установи се, че свид.В. работила в магазин
за оптика в непосредствено съседство с магазина на подсъдимата, а свид.У. имал
магазин за парфюми, намиращ се на 10 метра от магазина на подсъдимата. Тези
свидетели твърдят, че не са присъствали
на огледа на местопроизшествието, а били само помолени от разследващия полицай
да подпишат протокола за оглед на местопроизшествието /след изготвянето му/ като
свидетели, като дори не разбрали защо се подписват. Това било станало на една
пейка пред магазина на подсъдимата. Свид.У.
изнесе и твърдения, че подписа, поставен от негово име на етикетите, с които са
били запечатани веществените доказателства /инкриминираните артикули/ не е
положен от него. Парадоксално, заедно с
тези си твърдения свидетелите У. и В. показват знание, че с протокола, на който
са се подписали, са били иззети дрехи,
чиято продажба е непозволена.
Показанията на свидетелите У. и В. се
опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите К., Б. и Е.,
които установиха, че поемните лица са присъствали в магазина по време на целия
оглед и че са наблюдавали извършването на следственото действие. Свид.Е. дори
описа поведението на свид.У. по време на
огледа, като установи че свид.У. питал разследващия полицай какво толкова е
нарушила подсъдимата и какво наказание
се предвижда за това. В проведената в следващото съдебно заседание
очна ставка между свид.У. и свид.Е., последният в синхрон с първоначалните си
показания установи, че по време на огледа свид.У. се възмущавал на това, че
дрехите се изземват.
За недостоверността на показанията на свид.У.
и В. може да се съди и от противоречието в собствените им показания. Свид.У.
започна разказа си с това, че е видял че в магазина на подсъдимата влизат
полицаи, които „започнали да ровят“. Ако свид.У. не е присъствал на огледа,
няма как да е възприел процес, определен от него като „ровене“. Освен това
свид.У. установи, че подсъдимата е пристигнала в магазина на по-късен етап,
т.е. след започване на огледа, докато всички останали, включително и
подсъдимата установиха че огледа е започнал след нейното пристигане. Докато
свид.У. установи, че е виждал че в магазина на подсъдимата се продават дрехи
със защитени марки, допълвайки че било видно че са реплики, то свид.В. отрече този
факт с обяснението, че не била маниак на маркови дрехи и марките не й правили
впечатление. Според собствените й показания обаче, тя не се учудила когато
разследващия полицай й казала, че с протокола за оглед се конфискува стока,
забранена за продажба и без да се замисли или заинтересува, подписала
протокола.
Тъй като свид.В. твърдеше, че през време на целия
оглед била в магазина за оптика, за проверка на тези й показания съдът изиска
от дружеството стопанисващо магазина за оптика, съответно прие като писмено
доказателство по делото контролна лента на електронен носител /КЛЕН/, съдържаща
информация за всяка една операция на 16.01.2020 г. с посочване на часа, когато
е била извършена. Видно е от КЛЕН /л.143 в делото/, че на 16.01.2020 г. в
магазин за оптика, находящ се в град ********, на площад „20-и април“, където е
работила свид.В. като продавач са били извършени две продажби съответно в 14,16
часа и 16,22 часа, а огледа в магазина на магазина на подсъдимата е бил
извършен в интервала от 15,20 часа до 16,10 часа.
За проверка показанията на свид.У., който
твърдеше, че подписа, поставен от негово име на етикетите, с които са били
запечатани веществените доказателства /инкриминираните артикули/ не е положен
от него, съдът назначи почеркова експертиза, видно от заключението на която е
че подписите на поемните лица върху етикетите на полиетиленовите чували с
иззетите веществени доказателства са положени от тях. Съдът кредитира
заключението на почерковата експертиза като компетентно изготвено и обосновано,
а и същото не бе оспорено от страните.
При тези доказателства и направения анализ
съдът прие показанията на свид.У. и свид.В. за недостоверни, изкривяващи
фактите от обективната действителност и дадени в угода на подсъдимата, с която
се намират в близки отношения като съседи по месторабота. По изложените
съображения възражението на защитника на подсъдимата, че извършения оглед на
местопроизшествието е опорочен е неоснователно и не почива на всестранния и
обективен анализ на доказателствата по делото. Неоснователно е и възражението,
че протокола за оглед на местопроизшествието следва да бъде изключен от
доказателствения материал, тъй като с него били иззети веществени доказателства,
за което нямало одобрение от съда. В НПК е посочено кои следствени действия
подлежат на съдебна санкция и огледа не е сред тях, включително и когато с
протокола се изземват веществени доказателства. Претърсването и изземването
като процесуално следствено действие цели „изненада“ на лицето, обитаващо
обекта на претърсване, докато в случая инкриминираните артикули в магазина на
подсъдимата са били установени първо от оперативни полицаи, които са известили
подсъдимата за предстоящи действия на дежурния разследващ и са запазили
местопроизшествието до пристигането му, при което законосъобразното действие,
което е следвало да бъде извършено е именно оглед на помещението и предметите.
Съдът не намира за нужно да коментира
информацията, изпратена на диск от Агенция Митници за регистрираните митнически
декларации за внос на стоки, тъй като тя е ирелеванта предвид факта, че
инкриминираните стоки не са оригинални. Освен това информацията не касае
инкриминираните стоки като вид и клас.
При така установената фактическа обстановка подсъдимата
Р.Д. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.172
б, ал. 1, във връзка с чл.13, ал.2, т.2 във връзка с ал. 1 от ЗМГО, като на
инкриминираната дата и място, без съгласието на притежателите на изключителните
права на различните търговски марки, подробно изброени горе, без правно
основание е използвала в търговската си дейност, като е предлагала за продажба и
е съхранявала с цел продажба инкриминираните стоки с марките, обект на това изключително право.
По отношение на стоките в помещението за клиенти подсъдимата е осъществила
изпълнителното деяние „предлага за продажба“, а по отношение на стоките в
складовото помещение – „съхранява с цел продажба“.
Авторството на горепосоченото деяние се
доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени, гласни и
веществени доказателства, които съдът кредитира по изложените вече съображения.
Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на деянието. Подсъдимата
е имала представа за всички обективни елементи от състава на престъплението, а
именно, че без съгласието на притежателите на изключително право на търговска
марка от посочените по-горе по вид и без каквото и да е правно основание е
извършвала търговска дейност, като е предлагала стоките за продажба и ги е
съхранявала с тази цел, които стоки са били с
марки, подробно посочени по-горе, обект на това изключително право. Това
означава, че подсъдимата е действала в нарушение на чл.13 ал.1, като е
осъществявала дейност по чл.13 ал.2, т.2 от ЗМГО. Подсъдимата е съзнавала и
това, че предлага за продажба и съхранява с тази цел стоки, имитиращи тези на
горепосочените търговски марки, което само по себе си изключва и наличие на
съгласие на маркопритежателите за осъществяването на такава търговска дейност.
Същевременно е искала именно това – продажбата на тези неоригинални стоки. За
съзнаването, че стоките не са с оригинален произход следва да се съди от
начина, по който те са били придобити от подсъдимата, което се установява и от
обясненията на същата, а именно от неоторизиран търговец, без документи за
произход и оригинални опаковки. В този смисъл показателни са обясненията на
подсъдимата, дадени в последното съдебно заседание. Подсъдимата, обръщайки се
към прокурора каза, че ако влезе в който и да е магазин, навсякъде ще намери
стока, която не е позволена за продажба. Това се правило не с цел забогатяване,
а за привличане на клиенти със стока по-различна от предлаганата в другите
магазини, без значение дали е с марка или не. Ето защо възражението на
защитника на подсъдимата, че липсвал субективния елемент на престъплението, тъй
като от подсъдимата не можело да се очаква да разграничи оригиналната стока от
фалшивата, е необосновано и не държи сметка дори и на обясненията й. Извода е,
че подсъдимата е предвиждала конкретно и
е искала настъпването на обществено опасните
последици от деянието си, т.е. действала е с пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимата, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За
да определи вида и размера на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена
опасност на конкретното деяние по чл.172 б, ал. 1 от НК, което е в раздел VII на глава ІІI
от НК – „Престъпления против интелектуалната собственост”. Конкретното
престъпление се характеризира с висока степен на обществена опасност
предвид начина на използването на
защитената търговска марка – продажба и съхранение с цел продажба, естеството и
количеството на стоките – немалък брой дрехи и възможността техните купувачи да
бъдат заблудени като смятат, че купуват оригинални такива.
Подсъдимата е
личност с ниска степен на обществена опасност. Същата не е осъждана, не
е криминално проявена и е положително охарактеризирана по местоживеене.
Подбудите за извършване на престъплението се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред, неприкосновеността
на правото на индустриална собственост и
желанието на подсъдимата да си набавя
средства посредством извършването на търговия, макар и по непозволен
начин.
Като смекчаващи наказателната отговорността
обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало на подсъдимата, позитивната й
характеристика и оказаното съдействие на разследващия орган по време на
извършения оглед и изземването на веществените доказателства – инкриминираните
вещи.
Като отегчаващо наказателната отговорността
обстоятелство се отчете сравнително голямото количество на съхраняваните с цел
продажба стоки с поставени различни търговски марки и високата им стойност.
С оглед гореизложеното и след като бяха
отчетени индивидуализиращите наказателната отговорност обстоятелства, съобразно
относителната им тежест съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в
закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. При това положение съдът
приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. „ б“ от НК, като осъди подсъдимата на наказание пробация с
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно: задължителна
регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от по една
година. Съдът прие, че с тези две мерки ще се постигнат целите по чл.36 от НК и
наказанието ще е съответно на тежестта на извършеното престъпление. На основание
чл.55, ал.3 от НК съдът намери, че не следва да налага на подсъдимата
кумулативно предвиденото наказание глоба, т.к. и само с основното наказание ще
се постигнат целите по чл.36 от НК.
На основание чл.172 б, ал.3 от НК съдът
постанови предметът на престъплението, а именно иззетите като веществени
доказателства 22 броя спортни екипи
/горна и долна част/ с логото на марката
„Найк“, 6 броя долна част на спортен екип с логото на марката „Найк“, 5 спортни
комплекта, състоящи се от горна и долна част с логото на марката „Адидас“, 2
броя тениски с логото на марката „Томи Хилфигер“ и 2 броя тениски с логото на
марката „Лакост – Франция“ да се отнемат
в полза на държавата и да се унищожат.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на ОД на МВР -
Пазарджик направените разноски на
досъдебното производство за маркова експертиза в размер на 274,50 лв.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – ******** направените разноски за експертизи в
размер на 708,73 лв.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия :