№ 8
гр. Русе, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520202075 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Н. В. Н. против Наказателно постановление № 21-
1085-002068/25.08.2021 г., издадено от началник група при ОД на МВР-Русе, с което
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложена административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер
на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“ от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения, че жалбоподателят е пенсионер по болест с
ТЕЛК 92%, като получава пенсия в минимален размер. Сочи, че има желание да
възстанови материалните щети следствие от настъпилото ПТП. Моли обжалваното
наказателно постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, като
поддържа изложеното в жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
1
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е
получено от жалбоподателя на 15.09.2021 г., а жалбата е подадена на 17.09.2021 г.,
касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 28.06.2021 г., около 00:21 часа, Н.Н., в качеството си на водач на лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег. номер Р7327КМ, в гр. Русе на бул. „Тутракан“ –
посока ГКПП-Дунав мост, до Ро-Ро терминал, управлявал горепосоченото МПС със
скорост, несъобразена с релефа на местността. Вследствие от посоченото
управляваното от Н. МПС напуснало пътното платно в ляво, качило се на
разделителния остров и се блъснало в пътен знак Б-1. Въпреки че следствие от
настъпилото ПТП били причинени материални щети, Н. напуснал
местопроизшествието без да окаже съдействие за установяването им.
На същата дата, около 00:30 часа, екип на Сектор „Пътна полиция“ в състав
младши автоконтрольор Д. Ч. и младши автоконтрольор И.И. посетили
местопроизшествието. При пристигането си, полицейските служители констатирали
единствено процесното МПС. Доколкото водачът на последното не се намирал на
местопроизшествието, било извършена справка, от която било установено, че МПС-то
е собственост на Н.Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. Ветово,
ул. „Капитан Петко Войвода“ № 13. Впоследствие екип на РУ-Ветово посетил този
адрес, но Н. не бил открит и там. На 28.06.2020 г. Н. се явил в Сектор „Пътна полиция“,
където дал писмени обяснения, в които посочил, че ПТП-то настъпило при опит да се
избегне сблъсък с внезапно излезли на пътното платно бездомни кучета. По отношение
на напускането на местопроизшествието Н. посочил, че го напуснал в опит да намери
пътна помощ, а като се върнал МПС-то вече го нямало. Н. попълнил декларация за
предоставяне на информация по реда на чл. 188 от ЗДвП, в която декларирал, че той е
управлявал автомобила.
Съобразявайки гореизложеното, С.С. – полицейски служител, приел, че с
поведението си, Н. е осъществил нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. В тази връзка С. му съставил АУАН № 21-1085-
002068/28.06.2021 г. (Бланкетен номер 986278), който бил подписан без възражения от
2
жалбоподателя, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за
осъщественото нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
ЗДвП на жалбоподателя била наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 200 лева, а за осъщественото нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП на
жалбоподателя били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 300
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 21-1085-002068/28.06.2021 г., който по силата на чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има доказателствена сила, Наказателно постановление № 21-1085-
002068/25.08.2021 г., докладна записка, обяснения от Н., снети в хода на
административнонаказателната преписка, декларация за предоставяне на информация
във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, Протокол за настъпило ПТП № 1769691,
разпечатка от АИС за нарушител/водач, карта за паркиране и разпореждане на НОИ,
както и гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Д. Ч., които съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и намиращи потвърждение в
останалата доказателствена съвкупност.
С оглед на така изложеното съдът счита, че е безпредметно да бъдат подробно
анализирани с оглед на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 3, изр.
второ от НПК. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат
излагани подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля,
съгласно разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК.
От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричне начин се
установяват както авторството на деянието, така и механизма на осъществяването му.
От представените от жалбоподателя писмени доказателства – карта за паркиране
и разпечатка от НОИ е видно, че същият е инвалид с 92% трайна нерабостпособност и
получава пенсия в размер на 252,34 лева месечно.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
3
по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния
случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител –
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от
компетентен АНО – началник на група към ОД на МВР-Русе, упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
На следващо място съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна нарушението на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, доколкото административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана не за самото движение с несъобразена скорост, а за причиняването на ПТП
в резултат на движението с несъобразена скорост.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
„пътнотранспортно произшествие“ – събитие, възникнало в процеса на движение на
пътно транспортно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
4
От събраната по делото доказателствена съвкъпност по категоричен начин се
установи, че е налице пътнотранспортно произшествие, изразило се в причиняване на
материални щети, доколкото управляваното от Н. МПС е излязло от пътното платно,
качило се на разделителителния остров и се е блъснало в пътен знак. Следва да се
посочи, че това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, както в жалбата му,
така и в съдебно заседание. На следващо място съдът счита, че по делото не е налице
спор и че е налице причинно-следствена връзка между процесното пътнотранспортно
произшествие и поведението на Н., изразило се в несъобразяване на избраната от него
скорост с релефа на местността. В тази насока следва да се отбележи, че дори да се
възприеме изложената от жалбоподателя теза в обясненията му, а именно, че същият е
напуснал пътното платно, предотвратявайки настъпването на сблъсък с внезапно
появили се бездомни кучета, която съдът не споделя, доколкото същата не намира
потвърждение в наличните по делото доказателства, за съдебния състав остава неясно
защо появилата се опасност не е предотвратена чрез намаляване на скоростта и/или
спиране, каквито са и предписанията на чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП. В тази насока
са и дадените разяснения касателно кога следва една маневра да се квалифицира като
спасителна, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 106 от 31. X. 1983 г. по н. д. №
90/82 г. на ОСНК. Напускането на пътното платно, качването на разделителен остров и
блъскането в пътен знак не може да се разглежда като такава.
От субективна страна нарушението е осъществено умишлено, доколкото в
съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение съставомерните признаци на
деянието, а именно, че същият се е движел със скорост, която не е била съобразена с
релефа на местността, както и че следствие от това е настъпило ПТП с материални
щети.
Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна и нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотраспортно произшествие, е длъжен,
когато при произшествието са причинени имуществени вреди, да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието. Както се посочи и по-горе, по делото по
категоричен начин се установи, че жалбоподателят е причинил пътнотранспортно
произшествие, покриващо легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т. 30 от ДР на
ЗДвП, както и че съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП
жалбодателят има качеството на участник в ПТП, доколкото именно със своето
поведение при управление на МПС е станал причина за неговото настъпване. Видно от
гореизложеното, с факта на осъществяването на пътнотранспортното произшествие за
жалбоподателя, в качеството му на участник в него, са се породили и задълженията му
по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. По делото няма спор, а и видно от приложените по
5
делото писмени доказателства и доказателствени средства – докладна записка и
обяснения на Н., както и гласни доказателства – показанията на свидетеля Д. Ч., след
настъпването на ПТП-то жалбоподателят е напуснал местопроизшествието. Нещо
повече, въпреки положените усилия от полицейските служители по издирването му,
същият не е бил установен и едва в ранния предиобед на 28.06.2021 г. се е явил в
Сектор „Пътна полиция“. Съдът счита, че изложеното от жалбоподателя, че е напуснал
местопроизшествието, за да търси пътна помощ, не се явява извинително
обстоятелство, доколкото не е била налице пречка преди да предприеме тези действия
да изпълни задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като уведоми
компетентните органи, което той не е сторил.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк
умисъл. Въпреки че в съзнанието на водача са били намерили отражение представи, че
е участник в ПТП, в резултат на което са причинени материални щети, не е оказал
съдействие за установяване на вредите от произшествието, а е напуснал същото.
Съдът счита, че АНО правилно е издирил и приложил относимите санкционни
разпоредби, доколкото разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП предвижда наказание
във фиксиран размер – „Глоба“ в размер на 200 лева, а наложените наказания „Глоба“ в
размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за
осъщественото от Н. нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП са определени
съобразно разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП в размер, ориентиран към
минимума. В тази насока съдът счита, че не са налице и основания за изменение на
така наложените наказания.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за квалифицирането на
нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото то
разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид, още повече, че
от справката на водач/нарушител на Н. се установява, че последният е санкциониран
по административнонаказателен ред многократно, като само за последните пет години
са му наложени наказания „Глоба“ в различен размер по шест наказателни
постановления и двадесет и четири фиша. В тази насока следва да се отбележи, че
изложените от Н. обстоятелства, че същият се намира в крайно затруднено финансово
положение, което съдът не оспорва, само по себе си не може да се разглежда като
предпоставка за квалифициране на деянията му като маловажен случай.
С оглед на гореизложеното и при така констатираните нарушения, съдът счита,
че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
По делото страните не са направили искания за присъждане на разноски и не са
представили доказателства за направени такива, поради което и съдът не дължи
6
произнасяне по разноските.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1085-002068/25.08.2021 г.,
издадено от началник група при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 179, ал. 2,
пр. 1 от ЗДвП на Н. В. Н. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 100 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „А“ от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7